Достоверност и последици - дилема за Туитър и неговите потребители

Достоверност и последици - дилема за Туитър и неговите потребители
Достоверност и последици - дилема за Туитър и неговите потребители / снимка: БГНЕС, aрхив

Има ли Туитър проблем с достоверността? За мнозина едничкият фалшив туийт от акуанта на Асошиейтед прес (АП), който във вторник за кратко предизвика бъркотия на финансовите пазари и доведе до рязък спад на индекса Дау Джоунс с около 145 пункта, категорично потвърди страховитата, почти мигновена сила на съобщението от 140 символа. Пропускът в сигурността обаче поднови съмненията доколко Туитър има място в медийния пейзаж - и каква е неговата истинска стойност - в момент, когато статутът му на една от основните информационни социални мрежи в днешно време изглеждаше непоклатим.

Във вторник, само седмица след като социалните мрежи отнесоха критики, че спомагат за разпространяване на невярна информация относно предполагаемите извършители на бомбените взривове на Бостънския маратон, проблемите със сигурността в Туитър лъснаха безжалостно, когато хакерска група обсеби официалния Туитър акаунт на АП и изпрати фалшиво съобщение за експлозии в Белия дом, които са ранили президента Барак Обама.

АП беше само най-новата жертва на хакерски атаки през последните дни, след като Туитър акаунтите на Националното обществено радио, на предаването на телевизия Си Би Ес "60 минути" и други също бяха хакнати. Миналата година Ройтерс стана жертва на хакери, които за кратко превзеха един от акаунтите му в Туитър и разпространиха фалшиви туитове.

Последната хакерска атака засега обаче е най-значителната: едничкият туийт на АП същиса инвеститорите и за броени минути успя да заличи 136,5 милиарда долара от индекса S&P 500. Макар че от новинарската агенция по-късно разкри, че е възможно един от служителите й по невнимание да е издал нейни пароли в резултат на phishing ("маскирана") атака на хакери, експерти по сигурността побързаха да обвинят Туитър за дългогодишния й отказ да въведе двойно потвърждение на идентичността - двойно подсилена парола, която се използва от компании като Гугъл и Майкрософт - което би могло да предотврати наплива от пробиви във високопрофилни Туитър акаунти.

"Това е един от многото случаи, на които ставаме свидетели доста често напоследък. Положението започва да става обезпокоително", каза Робърт Куигли, преподавател по


журналистика от Тексаския университет и специалист по социалните мрежи. "Това, което медийните организации трябва да направят, е да настояват Туитър да има по-сигурен уеб сайт."

От Туитър отказаха да коментират тази статия. Компанията също така неколкократно е отказвала да обсъжда и продуктовия си план, макар че е намеквала, че скоро ще въведе двойното потвърждение на идентичността. Все пак публикувана обява за работа през февруари намекнаха за намерението й да наеме специалисти, които да се справят с проблема.

Марк Ришър, основателят на консултанска фирма по сигурността, която обслужва социални медийни компании като Пинтерест (Pinterest) и Тъмблър (Tumblr), заяви, че въвеждането на повече мерки като двойното потвърждение на идентичността биха направили Туитър по-муден за употреба, което евентуално би забавило "прираста" на потребителите му - сериозна причина за тревога за компания, която основно разчита на рекламни приходи. Но той предупреди, че продължителен приток на високопрофилни пробиви и отслабващо доверие на потребителите биха нанесели по-големи вреди на Туитър. "Винаги правиш компромис или с удобството, или със сигурността", каза Ришър. "Но проблемът със сигурността вреди на
марката Туитър."

Информационен източник или платформа

За Туитър хакерският проблем повдигна въпроси относно неговата достоверност, точно когато той започна да заема централна роля в бързо променящия се медиен пейзаж, с обем на туитове достигащ до над 400 милиона на ден. По-рано този месец Комисията по ценните книжа и борсите позволи на американски компании да споделят в Туитър информационни материали, като доклади по приходите за тримесечието, стига да са уведомили инвеститорите предварително. Дни по-късно Блумбърг заяви, че ще свърже Туитър директно със своите терминали, ползвани от хиляди брокери на Уолстрийт.

По същото време водещите световни новинарски организации иТуитър, който има 200 милиона потребители из целия свят, стават все по-взаимно обвързани в една символична, ако не и понякога проблематична, връзка.

Професорът по журналистика в Аризонския държавен университет Дан Гилмор смята, че хакерските атаки са навредили главно на новинарските източници, защото техните Туитър акаунти често са основният начин, по който новините им достигат потребителите, които не могат да се абонират за вестник или нямат достъп до информационен източник.

Туитър се опитва да се докаже като важен източник на информация, след като по време на цунамито в Япония през 2011 г. помогна на спасителните екипи да открият точното местонахождение на някои оцелели, или когато стана основна част от живота на нюйоркчани, след като телевизионните приемници потънаха в мрак заради урагана Санди, връхлетял източното крайбрежие на САЩ през миналата година.

Но миналата седмица, скоро след взривовете в Бостън, някои от хората, които смятаха Туитър за незаменим източник на новини, започнаха да се обръщат срещу него, откривайки, че мъдростта на тълпата често пъти е неприложима в интернет пространството.

Според Стийв Брунето, старши изпълнителен директор в компанията за интернет безопасност "Еджуейв", хакерската атака от вторник уронва престижа на Туитър в деликатно време. "Съвсем скоро след взривовете на Бостънския маратон всички се опитваха да разберат "ОК, къде по-точно се вписва Туитър в новинарския кръговрат? Къде се вписва Туитър в разпространяването на информация?", каза Брунето. "Те имаха възможността да се докажат като легитимен реален играч в информационния кръговрат, но всеки път, когато някой каже "О, не може да вярваш на това, което четеш в Туитър" им натрива носа." Според Джеф Джарвис, известен интернет експерт и професор по журналистика в Ню Йорксия университет, объркването, причинено от социалните мрежи в последните седмици, не е обида към социалните медии, а по-скоро ни припомня, че бремето да се потвърждава информация се пада на професионалните журналисти. "Не, интернет не е повреден", каза Джарвис.

Кръчмарски спорове

Възходът на социалните медии означава, че "ставаме свидетели на повече кръчмарски спорове и спекулации, отколкото преди", добави той. "Но това не означава, че трябва да им вярваме повече, отколкото го правехме преди." Том Шрейдър, изпълнителен директор за американската търговия с акции към "Стайфъл Никълос кепитал маркетс" в Балтимор, е на мнение, че е имало доста признаци във фалшивия туйт на АП, които е трябвало да подскажат на брокерите да не реагират по този начин, и по-точно начина на формулиране на самото съобщение.

"Видяхме я, видяхме първоначалната реакция. Първоначалната ни реакция бе да си изтеглим офертите, докато стане ясно дали това е достоверно или не. Не открихме никакво потвърждение и се върнахме на пазара както обичайно", каза той.

Оли Фрийлинг-Уилкинсън е изпълнителен директор на "Ноусис" (Knowsis), лондонска компания, която подбира финансови туитове и друга информация от социалните медии и ги предоставя на брокерите. "Ние имаме спам контрол, обаче войната продължава", каза той. "Много по-трудно е да разбереш какво се случва, когато някои хора хакват официални акаунти, и то когато положението е най-напечено."

Макар Туитър от време на време да намеква, че вярва в способностите си да се превърне в нещо повече от пасивна мрежа за разпространение на новини - промяна, белязана от закупуването на Съмифай (Summify), малка новостартирала услуга, която подбира новини на базата на интереса на потребителя - по същото време компанията се старае да се дистанцира от съдържанието на туитове и да поддържа стриктен неутралитет от законова гледна точка.

Миналата есен на събрание на Новинарската онлайн асоциация изпълнителният директор на Туитър Дик Костоло каза, че основната отговорност на мрежата е да създаде платформа, наместо да играе редакторска роля в определянето кои туитове хората трябва да виждат. "Компания, която се опитва да изгради медия, организира съдържанието, а това не е този вид компания, който ние искаме да създадем", каза Костоло.

По думите на Гилмор от Аризонския университет Туитър няма нужда да гарантира качеството или достоверността на съдържанието си, за да се превърне в медиен гигант.
"Не става въпрос дали Туитър е достоверен или не, а по-скоро какво правят хората с него", каза той. "Всяка новинарска организация чувства, че няма друга алтернатива, освен да ползва Туитър. Но всеки в традиционните новинарски организации сигурно сериозно размишлява върху това какво означава това - дали сигурността е на ниво в тези платформи от посреднически тип и какви рискове крие това да предадеш част от собствената си продукция на нов вид издатели". (БТА)