"Толкова гладуващи имаме, а храним бежанци!" - подобни мнения звучат все по-често по българските медии, паралелно с новините за нападения над чужденци. Защо е този страх от бежанците? И кой да спре езика на омразата?
За коментар потърсихме социалния антрополог Харалан Александров, председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов и журналиста Валери Найденов.
Според социалния антрополог Харалан Александров, разиграваните драми около наплива на бежанци и нелегални имигранти са всъщност екран, върху който се проектират страхове и конспиративни фантазии. „Тяхната емоционална основа е свързана с провала ни да живеем добре. Така тревогите се отклоняват от собствената ни драма като нация с много проблеми. Като резултат получаваме ситуация, която е крайно удобна за политическа експлоатация. От нея се възползват тежко безотговорни фактори от националистическия спектър. Причината да го правят е загубата на легитимация, която изнервя политиците от този спектър и ги кара да се вкопчат във всичко възможно, само и само да останат в политическия живот", твърди Александров.
Опасна спирала
„Комбинацията от огромната несигурност сред българите и мераците на провалени политици ни вкарва в спирала, която води до нагнетяване на напрежението и до „напускане" на реалността. Хората престават да обръщат внимание на истинските факти и започват да привиждат своите си фантазии и страхове", обяснява антропологът и допълва, че българските институции очевидно не успяват да се справят с тази ситуация: „Освен че им убягва контролът върху границите, налице е и липса на комуникация с местните общности, сред които бежанците трябва да бъдат настанени. Колкото и да не ни е симпатично сегашното управление, очевидно трябва да го подкрепим в усилията му да бъде затегнато регулирането на потока от хора, преминаващи държавните граници. Далеч съм от мисълта за тяхното затваряне или за някаква друга форма на капсулиране. Умните правителства пропускат през границите си инвестиции и човешки капитал и отсяват трафика на хора и наркотици. Необходим е и диалог с разумните политици от националистическия сектор", съветва Харалан Александров.
Според него българите като цяло са добронамерени към бежанците, но страната просто няма капацитет да поеме наплива от югоизток. „Ние имаме система с достатъчно собствени проблеми и затова предизвикателства като бежанския поток я карат да се затваря и да става агресивна. Партньорите ни в Европа трябва да имат предвид този факт и да ни помогнат", заключава Александров.
"Реакцията на държавата е крайно закъсняла"
Според публициста Валери Найденов, неадекватната реакция на много българи спрямо нарастващия приток на бежанци е функция както от неспособността на държавата да въведе ред и сигурност, така и от огромните неравенства в обществото. Именно тези неравенства пораждат подозрения спрямо „другите". Найденов смята, че ксенофобското говорене не е характерно за българския народ като цяло, а само за отделни партии, сред които изпъква най-вече „Атака".
„България е малка държава и когато на ден границата преминават между 200 и 500 нелегални имигранти, това няма как да не плаши хората. Реакцията на държавата спрямо тези процеси е крайно закъсняла. Преди десетина дни премиерът Орешарски отхвърли решение на проблема, свързано със затваряне на границата. Аз не знам как една съвременна европейска държава може да допуска да се влиза на нейна територия нелегално", недоумява Валери Найденов.
"Всички заедно срещу новата заплаха"
Шефът на СЕМ доцент Георги Лозанов посочва на свой ред, че неспособността на държавата да се справи с бежанската вълна от Сирия е довела до негативно говорене в медиите не само по отношение на бежанците, но и по отношение на чужденците като цяло. „Лошото е, че речта на омразата често идва от предавания на живо с участие на политици. Според Закона за радиото и телевизията обаче отговорност носят само електронните медии. Ето защо на България ѝ е необходим закон, който да регулира политическото говорене. Не може да се прави политика на всяка цена!", категоричен е Георги Лозанов.
Според него сегашната полемика срещу бежанците и нелегалните имигранти е събудила едно всеобщо популистко настроение под мотото „всички заедно срещу новата заплаха". Тревожното е, че произвежданата по този начин омраза попада на психологически податлива почва и не среща особен отпор, обобщава шефът на СЕМ.
