Кое е общото между дивите орхидеи, лешоядите и нивите със сусам? Всички те са част от пъстротата на ивайловградското село Плевун. Йовка Йовчева разказва за редките диви растения, застрашените от изчезване лешояди и хората в Плевун, които се опитват да превърнат селото в атрактивно място за търсещите приключения туристи с помощта на проекта „Новото тракийско злато”:
Действителното име на селото е Пелевун. Според едни източници названието е от гръцки произход и означава „стара гора”. Селището е старо, като ярка черта върху облика му са оставили гръцките жители. Заселено е с българи, потомци на бежанци от Източна Тракия. Макар, че Тодор Митков - един от младите хора в Плевун знае за друго тълкувание на името на селото. „Още от тракийско време е, като е значело „място, където се добива злато”. По гръцко е било Плевун, защото тук е било гръцко населението, после вече става Пелевун. Сега вече става пак Плевун”, обяснява Тодор.
От близо 1000 жители сега в селото живеят малко над 130 души. Младите бягат от Плевун, почти всеки който е в трудоспособна възраст работи в Гърция, която на една ръка разстояние от селото. Тодор обяснява, че младите отиват или в града или зад граница. „Уж има сега доста програми, насочени към селските райони и земеделието, но само говорят, пък не се случват много нещата”, коментира младият мъж.
Тодор Митков е координатор на „Зелени Балкани” в района и се грижи за мястото за подхранване на лешоядите в село Плевун. Първата в страната площадка от този тип е на около 4 км от селото и е един от мотивите на много туристи да изминат пътя до Плевун с надеждата да зърнат белоглав или египетски лешояд. Малко преди срещата ни Тодор е занесъл умрял кон за закуска на птиците. Добър повод туристи и любители на орнитологията да изпитат търпението се пред тръбите за наблюдение.
Търпението е основното, на което се е научила и 19-годишната Сание, която от малка е влюбена в лешоядите и сега работи като доброволец в Природозащитния център в Маджарово. Тя е като ходеща енциклопедия на тема лешояди и може да ти говори с часове. „Наблюденията са много важни, може да продължат от изгрев до залез. Те ни показват как се хранят лешоядите, какви са заплахите за тях. Местните хора тук са информирани и ни се обаждат, когато умре някое домашно животно. Ходим и занасяме мършата на площадката”, обяснява разпалено момичето. През последните месеци са започнали да подхранват египетските лешояди с малки количества месо. Причината - понякога домашните животни се третират с антибиотици и за да не се натровят лешоядите екипът е започнал да реже парчета месо, като правят пакетчета с по два-три килограма месо, които поставят близо да гнездата на лешоядите.
Липсата на къщи за гости е проблем за местните
Площадката за подхранване на лешоядите е само една от атракциите, която води туристите в Плевун. Основният проблем за Тодор и Мирослав Хусков - другият местен млад мъж с амбиция да оживи селото, е че в Плевун няма къщи за гости и идващите няма къде да отседнат за нощувка. Затова и сега двамата кандидатстват по европроекти за развитие на селските региони.
„Точно това ни е на нас проблема. Нямаме къде да ги настаняваме, когато дойдат. Напоследък идват много активно на палатки, с колелета”, разказва Тодор. Миро допълва: „Посрещаме туристи през деня, но това е, че нямаме леглова база, където да ги настаняваме. Занимаваме се със земеделие, имаме пчели, сеем сусам имаме около 280 овце-майки, но искаме да затворим кръга и с нощувки”. Сега подготвят проектите, с които ще кандидатстват тази есен. „Къщите са си построени, но искат реставрация. За двете къщи сме вписали 14 легла в проектите”, обяснява Мирослав.
Миро сега хвърля основно сили в отглеждането на голямото си стадо овце. Тази година е сравнително доволен от изкупните цени и на млякото и на месото. „Богати няма да станем от селски туризъм”, убеден е младият мъж, който обаче очаква с надежда проектите за къщи за гости, за които ще кандидатстват тази есен. За подготовката на проектите им помагат експертите от холандския проект в региона „Новото тракийско злато”. „Трябва да затворим цикъла от посрещането, с разходките в местността, с местни атракции”, обяснява плановете Миро и допълва, че иска да покаже на туристите как се прави сирене от момента на издояването на млякото до готовия проект. Обмислят да вземем и няколко кончета за езда.
Орхидеите - загадъчните красавици на Източните Родопи
Близо до Плевун попадате в царството на дивите орхидеи. Макар да е ветеринар по образование, наш водач на поляната е Христо Христов. Безценен разказвач в областта на орнитологията, биоразнообразието и дивата природа, той се оказва познавач и на тези уникални растения: „В Източни Родопи има над 40 вида орхидеи. Те са защитени, защото ги няма навсякъде. Тази хубава поляна е пълна с много видове орхидеи, но на други места виждаш същата поляна, но там ги няма и не се знае защо. Те си предпочитат техни места”, разказва Христо. Той обяснява, че орхидеите първо искат специална пръст, соли и минерали. „Като растат, кореновата им система изгражда отдолу един микрокосмос. Те започват с нещата, които отделят от корените си да правят една симбиоза с хиляди непознати за нас микроорганизми, които фиксират различни вещества от почвата в едни грудки като картофчета”, обяснява експертът. Другото условие, за да виреят на дадено място орхидеите е да е много чиста околната среда и да има други видове животни.
Христо разказва за видовете орхидеи с техните популярни названия - пчеличката, каничката, пеперудката. И разкрива, че всеки вид от това рядко цвете се опрашва от точно определен вид насекомо. Двурогата пчелица, която срещаме, изумително прилича на кацнало истинско насекомо. „Видяхте онези как приличат на пчеличка. Има абсолютно същото животно в природата - вид пчелица, което се казва върху цвета и популира там, като мисли, че е женска. Обаче орхидеята си изстрелва конидиите и ги залепва върху насекомото. Когато то ходи по другите растения, ги опрашва. Насекомото мисли, че опрашва цветето, а всъщност цветето го опрашва”, обяснява още Христо Христов.
Според Христо една от причините да са толкова загадъчни, освен че са и красиви, е фактът, че всеки вид орхидея иска своето насекомо, за да бъде опрашена. Ако изчезне този вид насекомо от района, колкото и да е добър изграденият от тях микрокосмос с грудките, изчезва и орхидеята.
От грудките на орхидеите в миналото са правели салеп
Навремето от грудките на орхидеите в Османската империя са правели „салеп” - напитка, подобна на боза, разказва още Христо. Имало е салепаджии, обикновено това са били албанците. Грудките се мелят и се смята, че са много лечебни. Едно време са лекували белодробните проблеми със салеп от орхидеи, обяснява още той.
Районът на Маджарово и Ивайловград е рай за любителите на орхидеите. Тук могат да се видят над 26 вида от тези красиви цветя, сред които пеперудоцветният салеп (Orchis papilionaceaе), включен в Червената книга на България, орхидеята пирамидален анакамптис (Anacamptis pyramidalis), двурогата и паяковидна пчелици (Ophris cornuta, Ophrys mammosa), за които говори и Христо. Само тук в България се среща и орхидеята дремников главопрашник (Cephalanthera epipactoides).
Ако сега потеглите към района на Плевун може и да се разочаровате, защото макар отделните видове да цъфтят по различно време, повече от тези уникални растения показват красотата си късна пролет и началото на лятото. Дивите орхидеи не могат да виреят в домашни условия, така че няма смисъл да правите опити да ги култивирате. Както стана ясно те си имат любими места, където далеч от хората можете да се радвате на красотата им.
