В сегашната предизборна кампания много се дебатира с кои от враговете ни трябва да благоволи да разговаря следващият президент на САЩ. Но истината, която следващият президент може да открие, е колко малко държави чакат да ги потърсим. Трудно е човек да се сети за период, когато едновременно са се случвали толкова много промени в глобалния баланс на силите и толкова малко от тях са били в полза на Америка.
Да започнем с най-дълбоката. Все повече се убеждавам, че огромният външнополитически провал, който ще се припише на сегашната администрация, няма да е провалът в Ирак, колкото и опустошителен да е той. Ще бъде провал с много по-дълбоки последствия за баланса на силите - провалът да се създаде ефективна енергийна политика след 11 септември.
Смаян съм, че президентът Буш предпочете да посети Саудитска Арабия два пъти за четири месеца и да моли саудитския крал за намаляване на цената на петрола вместо да поиска от американците да карат с 88 км/час, да купуват повече коли с икономичен разход на гориво или да приемат данък върху въглерода или данък върху бензина, което действително би ни помогнало да се освободим от това, което той нарече "петролната ни зависимост".
Провалът на Джордж Буш да мобилизира в пълна степен най-могъщия двигател за иновации в света - икономиката на САЩ - за произвеждане на използваема алтернатива на петрола спомогна за възхода на редица петро-авторитарни държави - от Русия през Венецуела до Иран, - които оформят световната политика по свой образ и подобие.
Ако това огромно прехвърляне на богатства към петро-авторитарните държави продължи, то ще бъде последвано от прехвърляне на сила и власт. Съгласно свидетелството на енергийния експерт Гал Луфт пред Конгреса, при цена 200 долара на барел Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) "потенциално ще може да изкупи "Банк ъф Америка" с печалбата от продукцията си за един месец, компютърната фирма "Епъл" за една седмица, а "Дженерал мотърс" само за три дни".
Това обаче не е всичко. Неотдавна излязоха от печат две авторитетни книги, в които се описват две други значителни промени в баланса на силите: "Постамериканският свят" от главния редактор на "Нюзуик интернешънъл" Фарид Закарая и "Суперкласа" от Дейвид Роткопф, гостуващ лектор във фондация "Карнеги".
Централната теза на Закарая е, че макар САЩ все още да притежават немалко уникално предимства, "надигането на останалите" - Китай, Индия, Бразилия и дори по-малки недържавни играчи - създава свят, в който много други страни лека-полека се приближават към нивото на икономическо влияние и отстояване на собствена позиция, които Америка притежава във всяка област. "Днес Индия има 18 собствени новинарски телевизии. А предлаганите в тях гледни точки са твърде различни от тези, които получавате от западните медии. Останалите сега имат самочувствието да представят собствената си версия на нещата, в която те заемат централното място", отбелязва Закарая.
Америка твърде дълго е ползвала многобройните си естествени предимств
netinfo
а - научноизследователската работа в университетите, свободните пазари и разнообразието на човешки таланти - и е приемала, че те винаги ще компенсират ниското ни равнище на спестявания или отсъствието на система на здравеопазването, или какъвто и да било стратегически план за подобряване на конкурентоспособността ни, аргументира се Закарая.
"Това беше чудесно в свят, в който много от другите държави не бяха играчи. Сега обаче най-добрите от останалите действат бързо, работят здраво, спестяват добре и мислят в дългосрочен план. Те са възприели уроците ни и играят играта ни. Ако не си оправим политическата система и не започнем да мислим стратегически как да подобрим конкурентоспособността си, САЩ са обречени да видят как уникалната им удобна позиция в света се подкопава от възхода на други държави", отбелязва Закарая.
В книгата на Роткопф тезата е, че по много от критично важните въпроси на нашето време влиянието на всички държави-нации отслабва, системата за справяне със световни проблеми сред държавите-нации е по-неефективна от всякога и следователно се създава властови вакуум. Този вакуум често се запълва от малка група играчи - "суперкласата" - нов световен елит, много по-адаптиран към действия на световната сцена и влияние над световни развръзки от огромното мнозинство национални политически лидери.
Някои хора в този нов елит "са от финансовите и бизнес средите. Някои са членове на своего рода сенчест елит - престъпници и терористи. Някои притежават нови или традиционни медии, някои са религиозни лидери, а неколцина са високопоставени представители на правителствата, които все пак са способни да влияят на световно ниво", казва Роткопф.
netinfo
Следващият президент ще трябва да се справи с тези страни във възход, с хората и мрежите във възход, като същевременно ще трябва да носи ограничаващата действията му "усмирителна риза", която Буш остави в Овалния кабинет.
"Наречете го троен дефицит. Фискален дефицит, който скоро ще ни накара да избираме между здравеопазване, достатъчно образование, адекватна инфраструктура и традиционни равнища на военни разходи; търговски дефицит, който ни кара да вземаме заеми от съперниците ни до степен на истинска уязвимост; и наследен от Ирак геополитически дефицит, който може да доведе до колебливост да заемаме твърда и решителна позиция, когато е необходимо", казва Роткопф.
Първото правило при дупките е, че когато се намирате в една дупка, трябва да спрете да копаете. Когато сте в три, трябва да вземете много лопати.
