Да спреш една война
Да спреш една война / снимка: БГНЕС

Според ново споразумение за прекратяване на огъня руските сили ще се изтеглят, но изникват нови неясноти с разполагането на европейски наблюдатели.

Френският президент Никола Саркози се усмихна щастливо. Неговият грузински колега Михаил Саакашвили изглеждаше нездраво блед. Неговите военни части обаче бяха разгромени във войната с Русия през август и той не беше в положение да преговаря за по-добри условия от тези, които Саркози донесе от Москва. На съвместна пресконференция в ранните часове на 9 септември той благодари с половин уста на Саркози. Предвид обстоятелствата и фактът, че руските части скоро ще се изтеглят от части на Грузия, в които по-рано се бяха "окопали", това не беше лошо споразумение.

Скоро след като конфликтът на 7 август прерасна от размяна на единични удари в широкомащабна война и руските части разгромиха грузинците в сепаратистката република Южна Осетия, изглеждайки заплаха за самия Тбилиси, Саркози отлетя за Москва и осигури прекратяване на огъня. Споразумението беше пълно с неясноти, които Русия използва, за да позволи на своите сили да създадат буферна зона около Южна Осетия и да останат в Сенаки и пристанището Поти. Според новата спогодба всички тези части ще се изтеглят.

"Те трябва да се махат от тук", обяви Саакашвили. Саркози заяви, че всичко трябва да се прави "стъпка по стъпка". В действителност новата спогодба е неясна и напрежението остава високо (грузински полицай беше застрелян на 10 септември). Споразумението предвижда 200 наблюдатели на ЕС да заменят руснаците в буферната зона, както и преговори за отделна мисия от наблюдатели на ЕС, които според Саркози ще могат да ходят където си поискат, включително в Южна Осетия и другата сепаратистка република Абхазия. Руският външен министър Сергей Лавров гневно оспори това и заяви, че наблюдателите не могат да влизат в двете републики. Споразумението изисква още руските войски да се изтеглят до позициите си преди войната, а грузинските части да се върнат в казармите си.

Точно тук на пръв поглед големи пропуски може да се тълкуват като градивни неясности. Една трета от Южна Осетия и Кодорското дефиле в Абхазия бяха контролирани от грузински части преди войната. Немислимо е 500-те грузински войници, които бяха в Южна Осетия, камо ли полицаи и бежанци, да се върнат, поне засега. Но стига тълкуването на Лавров да се отхвърля, Грузия може в бъдеще да настоява за правото да се завърне. Междувременно, въпреки условията на споразумението, Русия изпраща още 7600 войници в Абхазия и Южна Осетия и планира да поддържа военни бази и в двете републики.

Ясно е къде ще възникнат най-големите проблеми. Наблюдателите на ЕС може да са добре дошли в буферната зона около Южна Осетия, но ще имат затруднения да влязат в двете републики. Лавров твърди, че след като Русия е признала независимостта им, европейците трябва да преговарят директно с тях - нещо, на което те не са склонни.

Мислите на Грузия в момента се насочват към икономиката. Председателят на грузинския парламент Давид Бакрадзе вярва, че Русия не е опитала да превземе Тбилиси главно защото бойният дух на грузинците не е рухнал пред лицето на руската заплаха. Руските танкове можеше да се натъкнат на стотици хиляди протестиращи. Според него обаче е жизненоважно да се поддържа силният икономически растеж, защото един срив на икономиката може според него да бъде последван от политически крах, при който Грузия може да изпадне отново в сферата на влияние на Русия.

Засега грузинската икономика изглежда издържа, но е особено важно да се поддържа притокът на чуждестранни преки инвестиции. Според Дейвид Лий, шеф на най-голямата грузинска телекомуникационна компания "Магтиком" (и най-голямата американска инвестиция в страната), съществуващите инвеститори не са били разубедени, но онези, които се оглеждат за нови възможности, може и да са се отказали от Грузия. Според него в момента трябва да се води битка за убеждаването им в противното. Ето защо обещаната от САЩ помощ от 1 млрд. долара, заедно с принципно одобрените 750 млн. долара от МВФ, са толкова важни, казва икономистът Владимер Папава. Няма съмнение, че е жизненоважно да се поправят щетите от войната и да се заменят загубените чуждестранни инвестиции, но също толкова важна е символичната стойност на тази помощ, която успокоява потенциални инвеститори, че Грузия не е изоставена в ръцете на Русия.

За да се подкрепи тази идея с допълнителна политическа тежест, според някои дипломати на Грузия трябва да бъде даден еквивалент на европейските "пътни карти", които следват балканските страни, макар и без обещание (засега) за членство след изпълнението им. Балканската аналогия не стига само до тук. "Дългосрочната последица от споразумението на Саркози е, че Грузия започна да възприема курса на /Борис/ Тадич", казва дипломат, правейки паралел с прозападния сръбски президент. Това означава ангажимент да не използва сила за връщане на загубени територии и вместо това да се съсредоточи върху интеграция в ЕС и възстановяване на икономиката. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар