Четири правила, които може да се окажат решаващи на изборите в САЩ
Четири правила, които може да се окажат решаващи на изборите в САЩ
/
netinfo
Правилата на процеса на избиране и разпределяне на делегатите за партийните национални конференции обикновено действат приспивно на всички, освен на най-запалените маниаци на тема политика. Но в тазгодишната надпревара в Демократическата партия, в която БаракОбама търси последните вотове, които му трябват, за да победи ХилариКлинтън, правилата на делегатската игра стават все по-важни.Миналата седмица усилията ми да анализирам избухналите между двата предизборни щаба спорове около правилата бяха подпомогнати от разговор с ПитърХарт - организатор на проучвания на мнения от Демократическата партия, който е неутрален в борбата между Клинтън и Обама.
Той посочи четири отделни правила, които спокойно може да предопределят изхода. Едното е взетото от много щати решение да се избират делегати чрез партийни събирания, където всички гласуват на едно място вместо с първични избори, където се гласува на различни места в един щат.
Обама е натрупал голяма преднина в щатите, където се проведоха събрания. Клинтън се оплака, че ограничението в часовете на гласуване и изискването за лично присъствие при събрани
netinfo
ята са пречки за "сините якички" (работниците), които най-силно я подкрепят.
Харт посочи, че партийните събрания са нещо традиционно в щатите, където се провеждат и че и двамата кандидати са знаели достатъчно отрано, че ще се състезават там. Вторият повод за спорове е националното партийно правило, че делегатите трябва да се разпределят пропорционално на вота и не се допускат състезания тип "победителят получава всичко". При републиканците ДжонМаккейн практически си осигури номинацията победите си в щати като Калифорния, Ню Йорк, Аризона, Ню Джърси и други и натрупа огромен брой депутати съгласно правилото "победителят взема всичко", което пък важи в Републиканската партия.Клинтън също спечели в тези щати, обаче правилото за пропорционално разпределение при демократите ограничи победата й и даде шансове на Обама.
Харт отбелязва, че пропорционалното представителство присъства в правилата от много години и едва ли може да се разглежда като хитрина от страна на Обама.
Третият спор е около 795-те "суперделегати", хора на избор на длъжност и партийни официални лица, които гласуват на конференцията по силата на поста си. Клинтън води със 70 вота измежду тези, които обявиха избора си, но близо 400 от тях още не са казали кого предпочитат. Обама води пред Клинтън с около 150 делегата след последните си победи в щатите Уисконсин и Хавай и се приближава до номинацията. Той вероятно няма да постигне целта си без значителна помощ от страна на "суперделегатите. Както и Клинтън, Обама усърдно ухажва тези "суперделегати".Той заявява, че техен дълг е да ратифицират резултатите от събранията и първичните избори, защото те изразяват волята на редовите демократи. Клинтън пък казва, че на партийната конференция тяхната роля е да окажат влияние като опитни политици, които трябва да се осланят на собствената си преценка за това кой да е кандидатът на Демократическата партия.
Харт казва, и аз съм съгласен с него, че 20 години история ясно показват, че предназначението им е да са "свободни агенти",а не нещо подобно на членовете на Избирателната колегия. Те са били овластени от уважение към способността им да отсъждат. Този спор може да е по-незначителен, отколкото изглежда, защото като политици, които или ще се явяват на избори, или ще участват в организацията на партийната предизборна кампания за ноември, "суперделегатите" едва ли се нуждаят от подканяне да вземат предвид резултатите от предварителните избори и от проучванията на избирателните нагласи. Това ще повлияе на решението им повече от който и да е друг фактор - включително личните лоялности и предпочитания.
Четвъртият повод за спор касае делегациите от Мичигън и Флорида, които Националният комитет на Демократическата партия миналата година изключи от списъка, защото тези два щата нарушиха графика и решиха да проведат първичните си избори на по-ранни дати.Нито един от двамата кандидати не проведе кампания в тези два щата, но Клинтън си остави името на бюлетините им. Клинтън спечели първичните избори и в двата щата и сега настоява техните делегати да присъстват на партийната конференция в Денвър, а гласовете им да се зачетат.
netinfo
Харт казва, и аз отново съм съгласен с него, че няма никакво основание за подобна промяна на правилата със задна дата. Възможността участието на тези делегати да промени крайния резултат от партийната надпревара задължава още повече Националния комитет на Демократическата партия и конференцията да наложат съществуващите правила.
Накрая се получава смесено отсъждане.Пподкрепя се позицията на Обама за кокъсите, пропорционалното представителство и спора Флорида-Мичигън и мнението на Клинтън за "суперделегатите".Но пък анализът на Харт е честен, а не продиктуван от интересите на съперничещите си кандидати. /БТА/
