Коментар

Чесънът замества парфюма на Бъдни вечер

24 декември 2011 08:21

Чесънът замества парфюма на Бъдни вечер, коментира етнологът Цветана Манова. Не само според народното вярване, а и според съвременната наука чесънът е билка и носи здраве. Заради това паничката със счукан чесън е най-важната на Бъдни вечер, твърди Манова.

Освен чесън, в нея се счукват орехи и ленено, или конопено семе.Сместа се поставя на масата и всеки, който мине край нея бърка вътре и заедно с малко вода я намазва зад ушите. Обичаят се прави, за да бъдат здрави всички през годината. Миризмата на чесън е задължителна и не е признак на лош вкус, а е пожелание за здраве, уверява Манова.

Подготовката за Бъдни вечер /Божич/ започва рано сутринта, когато най-младата жена в къщата облича нова празнична дреха и обува големи обувки. Те трябва да са по-големи, отколкото носи, защото според народното вярване, когато на стопанката хлопат обувките, кокошките ще снасят много яйца. След като обуе обувките и си измие ръцете три пъти на чешмата, стопанката започва да меси хляб.

В традиционната за Божич питка с късмети освен паричка - символ на богатството, се слага и дрянова пъпка. Който я получи ще бъде здрав през цялата година, защото дрянът е най-жилавото дърво и най-рано цъфти. В питката може да се сложат още всякакви късмети, каквито реши домакинята - обикновено това са бобче, копче, житно зърно и т.н.

На Бъдни вечер се прави не само питка с късмети, но и голяма пита. Тя се нарича Боговица, защото празникът е свързан с вярването, че тогава се е родил Господ-бог. От питата се раздава на всички вкъщи. Меси се още хляб, по един за всеки вид отглеждано животно - овце, волове, агнета и др., за житото, пчелите и т.н. Старите българи слагали на трапезата най-голямата пита, после по-малката и така трупали голяма камара от хляб, за да си пожелаят през следващата година да имат богат урожай, месо, мляко и здрави животни. Рано на другата сутрин носели хляба на пчелите, воловете и т.н.

Докато стопанката още приготвя Бъдни вечерската трапеза тя връзва червен конец на тенджерата с ошав, за да пожелае по този начин здраве на всички, разказа Манова. Освен постни сърми, баница с тиква и орехи, на трапезата може да бъдат сложени и панички с мед и с житни зърна - за здраве и богата реколта. В голяма панера се нареждат и орехи, ябълки, круши. Тази вечер всичко е благословено. И понеже благословеното носи здраве, каквото и да хапнем от трапезата, ще ни донесе здраве.

Бъдни вечер се нарича още Сита вечеря. Никой не може на Божич да откаже храна. Никой не трябва да стане от трапезата дори леко гладен, за да не е гладен през годината.

На Бъдни вечер сядаме рано на трапезата, още по светло. Колкото по-рано седнем, толкова по-рано ще узрее житото. Освен това не се става от трапезата, за да не стават кокошките, когато легнат да снасят яйца. Когато на някой се налага да стане, върви приведен, защото по този начин си пожелава житото през следващата година да бъде толкова високо, че малко да се понаведе. На Бъдни вечер всичко, което правим, е пожелание за здраве и късмет през годината.

През деня един мъж от семейството отива в гората и отрязва дъбово дърво. Довлича го до дома на дясното рамо и го слага в огъня. Дървото гори цяла нощ. На Бъдни вечер не трябва да загасва огънят, нито осветлението.Трябва всичко да е светло, защото това е най-светлата празнична нощ в традицията на българите.

Когато опитаме от всичко, на малка софра най-възрастният слага по малко от ястията на трапезата, излиза на терасата и казва "Джермане-е-е,Ормане, къде да си тук да дойдеш да вечеряме. А през лятото никъде да не те видим". Старите българи са вярвали в бога на гръмотевиците Джерман. Те го канели на богатата трапеза, за да не унищожи през лятото реколтата с градушка. След като най-възрастният се прибере, извикал бога на гръмотевиците, той раздава орехи. Всеки вижда каква е ядката на падналия му се орех - ако е пълна, животът му ще е пълен и ще е здрав през годината. Едва след това на всяко дете пак най-възрастният дава по равно количество орехи. Децата се нареждат на една линия, отпред се забива голям пирон, на който се поставя малка стотинка. Който улучи стотинката, събира по един орех от всички останали. Победителите се връщат вкъщи с пълни джобове орехи.

Масата на Бъдни вечер не се прибира, за да дойдат боговете да вечерят с нас. Както и тези, които вече не са между живите. В святата нощ с никой по никаква причина не може да се караме, защото тя се смята за начало на новата година.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни