Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин в “Седмицата” на Дарик радио.
Сигурно ли е 1 януари? След това, което сега обяснява Моника Фрасони – колко не е готова България, има ли все още вариант, при който България да не стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.?
Теоретичен вариант, г-н Вълчев, има и той е ако договорът не се ратифицира от останалите страни-членки.
Остават четири, нали?
Той не може да влезе в сила, точно така и използвам вашия въпрос, за да кажа, че няма автоматизъм, така, както в началото, поставихте на този договор, който е подписан 2005 г. и чакаме само да дойде края на 2006, за да влезем в ЕС. Това показва едно доста дълбоко непознаване на всички процеси, които се случват и в Европа и по отношение на договора през последната година и половина – две. Трябва да ви кажа, че тази година нямаше абсолютно нищо гарантирано за държавата ни.
Договорът е подписан, не е ратифициран, което значи, че не влиза в сила. В самия договор имаше различни механизми, включително отлагателна клауза, която можеше да бъде приложена, имаше предпазни клаузи, които можеха да бъдат приложени. Политическата среда около договора е изключително променена. Между подписването му и днес имаме до въздействието на членството на десетте нови страни, което съвсем не е най-положително в общественото мнение на западно-европейските страни, което пряко се отразява на процеса на ратификация. Имаме референдумите против Европейската конституция във Франция и в Холандия, които внасят нов елемент на объркване в ЕС и тепърва сега с много повече членове търсене на изход от създадената ситуация.
Така че през последната година това, което се случи беше, че ЕС имаше абсолютно всички механизми да не приложи този договор или най-малкото да го отложи с една година, но включително и да не го приложи, и имаше един много силен натиск върху България. Спокойно мога да ви кажа, че начинът, по който България влезе в ЕС е много по-труден от начина, по който десетте страни преди две години влязоха в ЕС, така че нека не подценяваме…
Добре, няма смисъл да спорим за договорите, фактите…
Да, това са факти, не са…
Фактът е, че всички наши слушатели знаят когато подписват един договор за наем, в него пише, че той може да бъде прекратен, в него пише, че ще има лихви, ако се закъснява, никой не отваря шампанско като си получи наема е договорил. Принципът е навсякъде по света и ЕС даде един пример на България през тази седмица, че договорите се изпълняват.
Точно това е опасното да свързваме договори и да правим аналогия между договори за членство в ЕС, което действително е резултат на 17 години усилие на всички възможни правителства в страната и на всички български граждани в страната – договор за наем. Значи, няма нищо общо между двете – нито юридически, нито политически, за да го сравняваме по този начин.
Не знам. Аз знам, че древните римляни не са разделяли договорите на различни видове, принципът е общ, договорите се изпълняват.
Факт е, че днес не живеем в Древен Рим, аз трудно мога да коментирам тогава за какво са се борили.
Нека сега да обсъдим, вие внасяте нов елемент, че ще има проблем с ратификациите.
Не, казвам, че теоритично, ако погледнем трябва да изчакаме ратификациите, за да бъде договорът…
А има ли проблем с ратификациите? Понеже аз знам, че Европейският съюз, това ми е казвала г-жа Кунева, не играе на дребно и такива трикове няма да използва.
Това трябва да отидете да го кажете в Бундестага примерно или Бундесрата или Френския Сенат и да кажете: “Госпожи и господа, не играйте на дребно, вземете ратифицирайте този договор”. Този аргумент не работи. Той е несериозен.
А имате ли съмнения?
И той няма как да бъде използван. Това, което може да стане е ние да убедим тези страни-членки, когато говорим за ратификация в парламента, означава да убедим не само правителството, да убедим обществеността в тези страни, съответно депутатите, че България ще бъде един добър член на Европейския съюз. Не, аз нямам съмнения. Мисля че действително това, което беше свършено, пак казвам и през последната година има огромна работа, която е свършена, но не само през последната година, да, във всички аргументи договорът ни да бъде ратифициран. Очаквам във Франция окончателната ратификация сената да бъде на 3 октомври във вторник, даже имам покана за участие в това заседание на Сената.
И с това Франция приключва.
С което Франция приключва. Има след това подпис от президента, което вече не е процедура на гласуване в парламентарна. Очаквам до средата на месеца в Дания да приключи ратификацията.
Средата на октомври? Белгия?
Да, вероятно и в Белгия. Белгия е една много дълга процедура. Там има
Там има много парламенти.
Там имат много парламенти, които ратифицират. И в Германия очаквам процедурата да започне в…
Да започне?
Да започне, да, в средата на, Бундестага, в средата на месеца и живот и здраве да приключи до края на ноември-началото на декември. Това е, което сме говорили с нашите колеги, но пак ви казвам в Германия примерно трябваше да започне ратификацията на 28-29, беше отложена за средата на октомври, тъй като очакват посещение на Оли Рен. Оли Рен ще отиде пред германския Бундестаг и ще говори за готовността на България и Румъния, след което ще мине първо четене в Бундестага. Няма нищо…
Тоест Германия –най-проблемна. Защо бави Германия?
Аз не бих казал, че е най-проблемна, просто очаквам там най-късно да приключи ратификацията.
А защо стана така, че там е най-късно? Как си го обяснявате?
Няколко бяха причините. Първата от причините е, че Германия имаше избори и самият…, общо взето проблемът за ратификацията не стоеше на дневен ред в политическия им дневен ред преди изборите. След изборите Германия се случи, тези, които са следели, нещо подобно на това, което се случи в България. Доста време мина, докато се състави правителството. Това е едно правителство на Голямата коалиция, която включва християндемократи и социалдемократи. В коалиционния договор едната от точките беше ратификацията на договор с България и Румъния, при положение, че двете страни са достатъчно убедителни, че са готови за членство в Европейския съюз.
Това доказване на убедителност означаваше изключително много и активни контакти, информация, която се дава, германски специалисти, които идваха тук в България, ето сега виждате, че и европейски комисар отива в Германия да говори пред Бундестага. Моето впечатление, преди десетина дни бях в Германия, след това беше президентът, премиерът, предстои министърът на вътрешните работи да бъда там, главният прокурор беше в Германия, впечатлението ми е, че има настройка, ратификацията да се случи, разбира се, ще изчакат представянето на доклада там от Оли Рен и след това ще започне.
А как си обяснявате противоречието му между ласкавите оценки в българската преса и абсолютно неласкавите в западната. В Германия “Ди Велт” нарича разширението, предложено сега от Европейската комисия- фарс. “Фигаро” определя присъединяването на България и Румъния, като лошо функциониране на ЕС, като камофлиран доклада на Европейската комисия. Списание “Икономист” излиза с една разгромяваща статия вчера, в която описва толкова ужасно България, като се започне с това, с това с което дадох пример и в началото, паспортното гише на летище “София”, където пише -“Тук не се плаща”, като че ли в някоя друга европейска държава се плаща на паспортните гишета.
Това са начини. Значи когато говорим за борба с корупцията, за паспортното гише, темата ви, предполагам,че не очаквате някой държавен служител, така много добре подготвен и корумпиран, да стой до друг държавен служител, който има съмнение.
Те и това описват, как си слагаме такива, в “Икономист”.
Единият от проблемите беше, че действително имаше изключително много така наречената “дребна” корупция по границата. Основно, между другото на сухопътните граници, и така главно за транзитни пътници, което беше един от проблемите. Мен са ме питали в холандския парламент, от една депутатка холандска, от турски произход, защо турски граждани, които живеят в Холандия, като пътуват масово на границите им се взимат дребни рушвети за да им се оформят документите.
Изключително много беше направено, между другото, включително и тези надписи, които се сложиха, включително и това, което в момента се въвежда, то е свързано със съответен софтуер. На един граничен пункт е направено, много бързо ще бъде направено и в други, плащането на едно гише, така че дотук системата беше плащаше се на пет гишета на една граница, което отдаваше възможност за доста злоупотреби. Така че, това са промени, които сега не знам дали му казвате /…/ но важното е, че проблемът е решен.
Въпросът е за настроенията в самия ЕС, как вие ги усещате? Изглежда, че политиците, това не е изненада, нямат много общо с настроенията на хората, които да си изпратили.
Настроенията съвсем не са така тържествени, както бяха преди две години, когато влязоха десетте нови страни. Това е доказателство на това, което ви казах и преди малко, че ние влизаме в една абсолютно различна среда, сравнение с тази, която съществуваше при подписването на договора. Тази среда, още един път казвам, се дължи не толкова на България и Румъния, даже пак ще кажа България и Румъния бяха под много по-силна лупа, и много по-тежък беше техният процес на присъединяване, отколкото на десетте страни, дължи се на вътрешни проблеми в ЕС. Пак ще кажа, проблемът с Конституцията, изключително трудното преминаване, слава Богу, премина на бюджета за следващата година, тъй като можеше и бюджет да няма ЕС. Въобще ЕС има нужда действително от нов механизъм за вземане на решения, и от много ясни цели, които да намерят обществена подкрепа. Беше обявен един период за размисъл преди да се върне обратно към Конституцията, и този период свърши и нищо не се случи.
Сега беше определен нов период за размисъл, подчертаха, това беше и на няколко заседания и на външните министри, че периодът за размисъл не е период на мълчание само, а трябва действително да се извършва работа. Много…, догодина ще бъдат чествани 50 г. от подписването на Римския договор. Много усилия ще трябва да бъдат извършени в Европа за да...отново да се върнат гражданите към ценностите на ЕС, който донесе мир, икономическо сътрудничество и просперитет в Европа. След 50 години, очевидно ще трябва да се напомня това нещо отново.
Прагматични въпроси, как ще бъдат уредени, така наречените съпътстващи мерки, тези доклади, на шест месеца проверки, как ще се правят, кой къде ще идва, след като примерно италианците не правят такива доклади, явно ЕС не е уредил този въпрос? Ние, българският парламент също приел ли е в някакъв акт, че ще се дават доклади на шест месеца, че ще се пускат такива специални мисии?
И по всички области, по които ние трябва да представяме информация, особено в правосъдие и вътрешни работи, според мен дори са положителни, тъй като ние ще имаме възможност да покажем това, което всъщност е направено в страната.
Не, не е въпросът в положителна или отрицателно, формално как ще изглежда.
Аз не се притеснявам от наличието на този механизъм и от контрола, ако някой се притеснява, то е този, който държи съдебната система да бъде, да функционира по начина, по който функционираше до сега, и който очевидно не е приемлив за ЕС. Как ще стане, това ще стане в рамките на договора ни за разширяване, и в рамките на европейското право.
Там пише ли в този договор, че на шест месеца трябва да се дават...
Не, но не пише, че на шест месеца няма да се дава информация. Значи, това не се отрича излишно в договора. Механизмът, по който това ще стане е по тези шест области, които бяха изброени. Те са конкретни, така наречени показатели някои от тях са изключително конкретни: приемането на промените в Конституцията, приемането на Закон за съдебната власт, приемането на Гражданско-процесуалния кодекс. Други от тях, свързани с корупцията, с ефективността на съдебната система, с контрола върху прозрачността в работата на съдебната система, очевидно, че не стават нито с приемане на закон, нито със създаването на институция, и ние трябва да намерим начин за представяне на информацията.
Вижте, г-н Калфин, проблемът според мен изобщо не е формален и въпросът е, как и вие като управляващи ще бъдете защитени от нарастващи, заради общественото мнение, например в Европейския съюз искания към България, защото сега приемаме на шест месеца доклад. Ами, за да угодят на европейското обществено мнение, европейските институции може да започнат да искат на три дни такива доклади. Сега казват, че ще идват на мисии през определен период, които ще проверяват, но, за да угодят на общественото мнение в Европа могат да започнат да искат от България още и още неща, които ние не сме се разбирали и никой друг не се е уговарял с тях в рамките на ЕС. За това, къде ще разпишете какво точно правим, за да знаем какво трябва да направим?
Господин Вълчев, членството в ЕС не е един набор от приемане на закони и създаване на институции, пак ще ви кажа. Членството на ЕС означава страната ни да работи по начин, който е приемлив за общността, която живее в ЕС. В областта на съдебната система няма европейско право. Затова, това, което ние трябва да правим, трябва да бъде убедително и за нашите партньори, че действително в България системата за правосъдието работи ефективно, тези, които нарушават закона се преследват и наказват, и то ефективно. Това нещо, пак казвам, не става със някакъв формален показател.
В договора е предвиден механизъм, както и на другите 10 страни, които се присъединиха две години преди нас, в рамките на три години след началото на членството да се наложи предпазна клауза, включително в областта “Правосъдие”. За да е предвиден този механизъм това означава, че ЕС ще следи какво става в тези области, пак казвам, това е за България и за всички останали 11 страни от петото разширяване. Изработването на този механизъм, в който ще се следи какво става, пак казвам, до три години и ще може да се приложи предпазната клауза, ако реши ЕС и за това има описан механизъм в договора ...
Как изглежда този механизъм ...?
Изглежда, изглежда по такъв начин, дадени са основните показатели, върху тези показатели България ще изготви доклади какво точно е свършено и ЕК ...
Водещ: А това пише ли го в договора, за докладите? Защо тогава “Ройтерс” го обяви и Би Би Си тази седмица за голяма новина, че тия доклади се въвеждат от сега?
Ивайло Калфин: Значи, доколкото в договора пише, че до три години след началото на членството може да се приложи предпазна клауза, това предполага, че прилагането на тази предпазна клауза става на основата на някакъв механизъм на оценка.
Ние този механизъм не сме го разписали.
Ние не сме го разписали и в договора ...
Че ще е с такива доклади.
Аз пак се опитвам да ви кажа, че не е възможно да се разпише всичко, включително и неща, които не са свързани с конкретни, така, измерими показатели в договора за членство.
А къде пише, че ще даваме доклади на шест месеца, от къде дойде това?
Но това, което, но това, което ви уверявам е, че няма да бъде в нарушение на договора ни за членство.
Добре, от къде идват тия, къде пише точно, че трябва да даваме на шест месеца, кой е казал, че ще даваме на шест месеца?
Значи, това нещо, този целия механизъм се предлага от ЕК от доклада, който беше представен онзи ден.
България как ще, как ще каже, че приема?
България ще каже, че приема чрез ...
Кой, кой ще каже, с какво решение, с какъв орган, след като българският парламент не е приел в договора да дава на шест месеца?
Господин Вълчев, още един път ще ви обясня, по-бавничко тоя път, за да е по-ясно. Този механизъм не противоречи на договора за членство ...
Т.е., достатъчно е правителството ...
…той може да се задейства едностранно, включително при прилагането на предпазните клаузи от ЕК. За прилагане на предпазните клаузи не се иска съгласието на българската страна. Европейската комисия е тази, която решава какъв механизъм ще избере за прилагането на тези клаузи. Имаме различни варианти. Единият е, ЕК да изготвя своята си оценка, на която ние не можем да спрем, без наше участие. Вторият механизъм, който според мен е по-добър и по който ние сме водили разговори, ЕК да се опре на българския доклад за това, какво е извършено през съответния период. Така че това е изцяло в рамките на договора, който е подписан.
Т.е., решението, решението е ...
По-добре за нас е да участваме в тази оценка, отколкото да я правят без нас, никой не е задължен да ни пита.
Т.е., кой взима решението, че е по-добре българското правителство ще вземе, т.е., очаквате акт на българското правителство да приеме това предложение на ЕК?
Това не е ...
Или вие като външен министър ще го решите или главният преговарящ?
Това не е нужно, това не е нужно да се приеме с решение на Министерския съвет. Има ли решение на МС за докладите, които изготвяме до момента към ЕК?
Те са били в рамките на предприсъединителният процес или на преговорите.
Да, но никъде не ги пише. Няма решение, няма никакъв смисъл, юридически, няма никаква необходимост да се взима изрично решение на МС. Пак ви казвам, този механизъм е предвиден в договора на оценка, тази оценка може да стане едностранно от комисията или в сътрудничество с българската страна. Според мен това, което правим, ние работим изключително тясно с комисията е, да предпочетем механизмът да стане в сътрудничество с българската страна, аз пак ви казвам, българското правителство няма нито едно основание да се притеснява от това, че ще бъде публично това, което се извършва в България.
От процедурата, която описахте по ратификациите излиза, че през месец ноември е възможно все още Германия да завършва процеса на ратификация, нали?
Да.
А от това, което четох през седмицата излиза, че Европейският парламент се готви през ноември да изслушва българските…, предложенията за български еврокомисари, български и румънски еврокомисар. Ще се тръгне ли на тази процедура, при положение, че Германия не е ратифицирала договора?
Тя ще тръгне и това не прецедент. При някои от предишните разширявания последната ратификация дойде предния месец преди началото на членството.
Тоест това не е пречка?
Така че нито е пречка, нито е прецедент.
Кога България ще предложи кандидатурата?
Според мен, България вече трябва да предложи кандидатурата, тъй като кандидатурата, която се предлага от България, трябва да бъде, не беше редно да бъде предложена досега, докато и становището, което е определящото на Европейската комисия за подготвеността на страната. Сега имаме това становище, че страната ни е подготвена за членство и би трябвало да посочим нашия кандидат, тъй като неговото представяне подлежи на няколко процедури, неговият избор подлежи на няколко процедури, включително и изслушване в Европейския парламент. Няма юридическа сила решението на Европейския парламент за избирането на един или друг комисар, но има много силно политическо въздействие. Ако Европейският парламент реши, че този комисар не е подходящ, то тогава много трудно ще бъде на Европейския съвет да вземе решение за неговото избиране. Така че този човек, който е определен, би трябвало действително да извърши определена дейност по представянето си, представянето на възгледите си, на това, което може и преди края на ноември, преди формалното му изслушване пред парламента.
Тоест кога България трябва да предложи, за да има време?
Вече може да предложи във всеки един момент.
А кога се готви, вие какво знаете?
Колкото по-рано, толкова по-добре. Аз лично не зная, защото с мен не се водят разговори, такива, но предполагам, че премиерът би трябвало в най-близките дни да започне една процедура за...
Премиерът не води разговори с вас?
По тази тема не сме говорили.
Изобщо?
Да.
А вашето мнение ако бъде потърсено, Меглена да се казва българският комисар, добра идея ли е?
Аз мисля че има и политически, и професионални основания ние оста по-широко да потърсим българския кандидат за еврокомисар.
Защото досега се лансират Меглена Кунева, Меглена Плугчиева и се прибави името и на Ирина Бокова. Значи, изглежда, че България избира измежду жени.
Това би било един добър избор, по принцип.
Тоест всяко от тези имена вие харесвате? Кое е най-доброто?
Надали тук точно е моментът да кажа личното си мнение, предпочитам все пак на премиера да го кажа, но пак ви казвам и от политическа и от професионална гледна точка …
Аз, се оказа, че ви питах преди премиера за вашето мнение и се опитвам да се възползвам от това.
Изпреварихте го, г-н Вълчев. И от политическа, и от професионална гледна точка трябва да погледнем по-широко. Това трябва да е човек, който и разбира европейските механизми, но има и визията за развитието на Европа, на Европейския съюз, и не трябва да забравяме, че въпреки че комисарят не представя формално страната си, той не работи за страната си, той работи за общата Европейска комисия, но не съм чул досега нито един комисар да се е отрекъл от своята страна, така че това ще е не само най-високият, но един от малкото постове, които България ще има в Европейската комисия. За мен действително е много важно това да е човек, който е съпричастен много силно към това, което се случва в България.
Тоест, казвайки по-широко аз ви разбирам по-широко и от трите имена, които изброих?
По-широко от името на г-жа Кунева.
И от г-жа Плугчиева, и тя е Меглена.
Пак ви казвам, нямам никакво намерение в момента да залагаме на имена, още повече, че пак ви казвам, с мен такъв разговор не е воден, ако ме попита премиерът, ще си кажа мнението.
А може ли името да е, четох и такива коментари, че заради баланса в самата Европейска комисия, там имало и от левите и от десните, и от либералите името да бъде на човек от десницата? Има ли такъв вариант, въпреки че не управляват от десницата?
Аз не виждам особено основание за него.
Защото сега, доколкото си спомням, ама не мога да се сетя Романо Проди кога му е почвал мандатът, но Берлускони управляваше пък противникът му във вътрешнополитически план стана, беше еврокомисар, значи не е прецедент това?
Беше обратното Романо Проди беше противник на Берлускони, след като се върна от…, след като Барозу го смени начало на Европейската комисия. Обикновено практиката е във всички страни да се изпраща представител на управляващото мнозинство в Европейската комисия и аз мисля че в случая ние действително би трябвало да погледнем и на политическите аргументи, които съществуват.
А за ресорите как ще изглеждат нещата?
Ресорът ще бъде определен след посочването на българския евродепутат, като аз пак ще кажа нещо, което няколко пъти съм го казвал, според мен, е редно България да заяви и като страна, от която се излъчва този кандидат и разбира се конкретният кандидат къде са силните области, в които би могъл да допринесе за работата на Европейската комисия.
Коя е най-силната българска област, най-силната?
Един от основните, аз, разбира се, гледам това, с което аз се занимавам и което познавам най-добре, един от основните така…, една от основните силни страни, която се оценява и към която има много доказателства, че действително Европейският съюз подхожда като към добавка към стойностите й, то е една много важна добавка и възможностите на съюза в момента, това са нашите капацитети по отношение на Западните Балкани, на новите съседи откъм Черно море, Южен Кавказ и т.н.
Да имаме комисар по разширяването?
Не, по разширяването няма да имаме комисар, а не е и нормално това нещо да има, но важна за Европейския съюз е България, включително капацитетът, който имаме тук в областта на енергетиката, в областта на транспорта, инфраструктурата, казвам по принцип силни области за страната без никаква мисъл да съм изчерпателен. Ние действително би трябвало да посочим там, където държавата ни има капацитет.
Не знам какво влагате в транспорта и инфраструктурата, но ако си видим транспорта, вчера влак катастрофира, самолетите ни казват, че няма да пускат в Европейския съюз, ако си видим и инфраструктурата по две години затворените тунели, които не можем да ремонтираме, камо ли да строим нови. Може би чак пък такъв капацитет да се опитваме да демонстрираме на европейците.
Г-н Вълчев, тук, когато говоря за капацитет на европейски комисар, това е човек, който действително има визията накъде се движи Европейският съюз, в дадена посока. Не дали е затворен тунелът в Австрия в Алпите или на магистрала “Хемус”, а как като концепция ще се развива транспортната инфраструктура, как ще се развива политиката в областта на транспорта, как ще се развива възможността за по-леко придвижване на товари и на пътници, за това става въпрос в областта на транспорта и мисля че България е една от страните, които не само е най-засегната, но е най-важен фактор.
Това ваше обяснение тогава осмисля, на пръв поглед шеговитото направо, предложение България да има комисар в областта на част от ресорите “Правосъдие и вътрешен ред” или “Здравеопазване” при вида на критиките, по отношение точно на правосъдието и вътрешния ред към България, или всеобщото и известното състояние на българското здравеопазване.
Между другото в областта на вътрешния ред това, което се постига в България през последната година, е действително много силно и аз бих искал да отдам дължимото на всички, които работят по него това е основно Главна прокуратура, Министерство на вътрешните работи. Нека да не подценяваме това, което сме свършили, да не гледаме толкова шеговито на него.
А други постове? Европейски съдия ще има България?
Ще имаме член на Европейския съд.
Там кога ще го определим?
Ще имаме член на Европейската сметна палата. Аз си представям това са няколко поста, които колкото по-бързо определим нашите кандидати, толкова по-добре, за да имат те време действително да се представят, да представят вижданията си и да докажат, надявам се такъв да е изборът, че те ще бъдат действително едни от достойните и пълноценни членове на тези
Я да продължим този списък: член на Европейския съд, член на Европейската сметна палата, друг значим пост, разбира се, член на Европейската комисия?
Друг от по-високите пластове няма.
Тоест три високи поста.
Значи, по принцип, да. По принцип в Европейския съюз има една пожелателна квота за присъствие на български граждани, както беше и на другите.
Каква е тя?
Ивайло Калфин: Преди, някъде, до около 800 души за България и Румъния могат да работят.
От колко бяха всички чиновници?
Доста хиляди са. Общо взето пропорционално, така се изработва пропорционално.
800 заедно за България и Румъния, т.е. за България колко при тази пропорция?
Пропорционално население, общо взето сме едно към две с Румъния и около една трета по разпределение.
Тоест, около 250-300 души ще са българите.
Най-вероятно ще бъдат толкова. В момента текат конкурси. Между другото от последното разширяване, това е петото разширяване, от което и ние сме част, бяха променени правилата за допускане на национални квоти в европейските институции и те не са вече задължително по постове и навсякъде да има национални чиновници, така че всички нови страни-членки, масово назначенията са основно на по-ниски постове. В момента тези конкурси, които се провеждат са също за млади хора, които…
Кой ги прави конкурсите?
Конкурсите ги прави, службата по…, ЕПСО се казва службата, Европейска служба по персонала.
Тоест тези хора изобщо не минават през България. Не трябва България да каже, че ги харесва?
Не, не. Това е избор на Европейската комисия. Няма назначения от България. От България може да има назначения за така наречения /…/ или това са държавни служители, които се изпращат на определен мандат, две или три години в Европейската комисия.
Колко ще са такива?
По принцип ще са малко. Следващата година се променя механизмът и България и Румъния ще се състезават с всички останали 27 страни-членки и там, където има нужда за такъв служител в определена главна дирекция, примерно, се отправя питане към всички страни-членки и нашият кандидат трябва да бъде толкова добър, че действително да го вземат. Няма, няма гарантирана квота там, така че особено в кабинета на комисаря, ще можем да назначим може би трима души или четирима, така, политически лица на по-високо равнище. В кабинетите на другите комисари няма да можем да назначим никой, защото в момента се създават два нови комисарски поста, останалите комисари работят вече с кабинетите си, това е средата на мандата на комисията, така че няма да са много хората от България, които заемат високи позиции.
А политически ли ще го решават, по схемата три-три-пет-осем?
За кое?
За тия постове, които ще се заемат, вашето мнение. Вие винаги сте държал на професионализма, не се радвахте особено като ви дават дипломати, политически назначени, въпреки че се опитвате да ги защитавате. Сега случаят как ще бъде? Ще се съберат Станишев, Сакскобургготски и Доган, те ли ще решат или ...
Не се радвам, е, слава Богу, не са политическите назначения на дипломацията чак толкова много, че да изискват толкова енергия за защитаване.
Някои са обаче много шумни, нали знаете, ама хайде да не споменаваме името.
Е, шумни, но малко. Шумни, но малко. Според мен, би трябвало, разбира се, съветът на коалицията да вземе това решение, но аз винаги съм бил против тези квоти три-пет-осем и мисля, че в случая трябва да бъде съчетан професионалният с политическия подход.
Още прагматични въпроси.
Това не е, не е чиновническа длъжност, трябва да ни бъде много ясно и не е за човек, който е, така, свикнал да е добър експерт.
Кога България ще стане член на Шенген, след като се оказва, че старите страни-членки имат проблем в момента ...
Това е един много хубав въпрос, на който аз за съжаление не мога да ви отговоря. Това, което е написано в договора, което беше в договора и на десетте, беше, че две години след членството ...
Да, обаче сега им казват, че още две искат да ги отлагат, защото нещо не работела някаква система, Франция не построила някаква сграда ...
Не, не, ще ви кажа. Това е абсолютно несериозен мотив за отлагане на десетте, то е, че залата, в която значи няма компютърна система, която да работи, а причината тази система да не се пусне в действие е, че подът в залата, в която трябва да се сложи бил много тънък и не може да издържи. Това са изключително несериозни, разбирате сами, абсолютно неприемливи за гражданите-нови членове на ЕС условия. Очевидно е, че ЕС трябва да създаде една система, в която да запази границите си, и в която гражданите му да се чувстват достатъчно сигурни, но от друга страна новите страни-членки, гражданите на новите страни-членки имат всички основания да искат максимално бързо да се чувстват европейски граждани, така че по договор е две години, но като гледам опита на страните преди нас, не знам дали няма да се стигне до отлагане.
Т.е., прагматично ако се спази договорът следващите две години границата, например, между България и Гърция ще изглежда както границата между Унгария и Австрия. Все пак паспортен контрол ще има.
Следващите две години това, което ще остане на границите е, вътрешните - България и Гърция, България и Румъния е, ще изчезне митническият контрол, паспортният контрол ще остане докато влезем в Шенген ...
Но ще бъде единна, защото доколкото знам ...
Но българските граждани ще могат да пътуват с лични карти, не с паспорти.
За Гърция.
В цяла Европа.
В цяла Европа, не с паспорти, включително, а Гърция не е член на Шанген.
Няма значение, в целия ЕС.
Включително и с членовете на Шенген ще може да се пътува с лична карта.
Да. С лична карта ще могат да пътуват и ще останат най-вероятно тези ветеринарни пунктове, които са и ветеринарен контрол. Те предпазват страната ни, когато има някаква зараза.
А граничарят ще е един, както е примерно, дадох пример Австрия и Унгария, там унгарец няма.
Няма, няма да стане веднага. Един, значи, към така нареченото едно спиране ще се върви след като влезем на ЕС и границата във възможно най-бързо време ще се обслужват.
Бързо време, няколко месеца максимум.
Да. Ще се обслужва от един граничен служител, а не от двама.
Т.е. като време кога го виждате?
За това трябва да попитате вече, примерно МВР, което се занимава с Гранична полиция?
Еврото, кога започваме да плащаме с евро?
Най-ранният срок е 2009-2010 г., за да се случи това обаче в България трябва да се спазват тези две години изискванията на “Европейския валутен механизъм 2” и изискванията, които са свързани с /…/със самата валута евро. Ако имаме, значи ние задължително би трябвало да влезем веднага след членството в “Европейския валутен механизъм 2”, който е подготвителния към еврото и да се опитваме да спазим всички условия. Трудно ще ни бъде с инфлацията. Инфлацията беше този проблем, който от десетте страни, които влязоха в Европейския съюз, след две години сега само Словения прие еврото, би трябвало да бъде за последната година примерно 2.5%.
А кога ще пише “евро” на кирилица на самото евро? Кога започват да ги печатат?
Евро ще пише на кирилица в момента, в който страната ни влезе в едно...
Т.е. всички банкноти отпечатани след 1 януари 2007 г. ще пише...
Не, не, не, когато влезем в еврозоната.
А, чак 2009, да.
Когато стане това разплащателна единица и в България.
Тогава ще пише “евро”. Ще пише на гръцки, на латиница и на български.
Тогава ще пише на всички езици. На български г-н Николай Василев се бори в момента с този проблем, дали да пише “евро” или “еуро”, надявам се да се пребори.
А с кирилицата готови ли са европейските институции?
Готови са.
Всичко да се печата и на български.
Аз стоя зад табелка, на която пише “България” на кирилица. Никой не иска да седне на стола ми, значи разчитат добре.
Един страничен въпрос, понеже търсиха връзки с Европейския съюз, че имало критики, заради тези концесии, а вие председателствате групата, която премиерът назначи, за да реши въпроса. Ще се вдигат ли концесионните такси за златото, примерно?
За златото най-малко вероятно е да се вдигнат концесионните такси, там въпросът е на договора с “Дънди” … Срещал съм се и с представителите на “Дънди”. Те имат един договор, който е вече сключен и биха искали да сключат още един. Аз мисля, че особено по сключения договор България трябва да изпълни задълженията си, както и вие казахте, от римското право този принцип, и действително би трябвало да ...
Макар че не сме, както пък вие казахте, древния Рим, обаче май е хубаво да се изпълняват.
Не сме древния Рим, но определено ...
Но е добре да правим като в древния Рим обаче.
Мисля, че е за добро даже не сме в древния Рим.
Да изпълняваме задълженията си.
Но става въпрос за всички останали концесии. Това, което прави работната група е, да огледа няколко основни въпроса. Първото е, как точно да се дават концесии и каква да е процедурата, защото страната ни се оказа, че има концесии, които буквално са през метри една от друга. Второто е, общините какъв дял би трябвало да получат от това концесионно възнаграждение и третото е, за какъв срок би трябвало да се определят концесиите, да има някакви параметри. Четвъртото е, на каква цена да бъдат концесиите и пето е, промените в Закона за подземните богатства. Дотук първите две неща сме ги свършили, направихме една карта на всички концесии в България, сега в четвъртък ще мине решение на Министерския съвет, предлагаме схема и за влизане на част от концесионното възнаграждение в бюджета на общината, така че да се използва за възстановяване на инфраструктурата. Довършваме работата си по концесионните възнаграждения, те са няколко вида подземните богатства. Основният проблем е със строителни и облицовъчни материали, не минерални, подземни материали също. Има две методики в момента, които обсъждаме, надявам се от тях да стигнем до една, до 15-20 дни ще уточним точно методика, която е достатъчно прозрачна и ясна и защитава интересите при отдаване на концесии. В момента концесии се отдават абсолютно произволно голяма част от тях по отношение на местоположение, срок и цена на концесия, което не е приемливо, разбира се.
Добре, трябва да свършваме. Какво ще направите на 1 януари, за да го запомните? Това е въпрос впрочем на един коментар в “168 часа” и там се даваше шеговитият отговор на автора, че ще се напие.
Аз мисля, че достатъчно съм направил дотук, за да запомня 1 януари 2007 г., нямам нужда от допълнителни стимули за това, но ще, на 1 януари няма да се промени животът на българите, но според мен си струва да се отпразнува по-специално този ден.
Добре. Накрая си струва да бъдете поздравен за всичките си усилия, защото един е фактът, че вие не представлявате, за съжаление, държава, която има историята да спазва договорите, и тук по-скоро това винаги е било поставяно под съмнение, а сега България отива при европейците.
Много ви благодаря! Всичко възможно правихме, продължаваме да правим и ще правим, за да променим точно тази представа, за която казахте вие. България е страна, която е сериозен партньор и която спазва ангажиментите си.
