България: Кавга за подкрепян от Русия тръбопровод сваля правителството
България: Кавга за подкрепян от Русия тръбопровод сваля правителството / снимка: Sofia Photo Agency, архив

За онези, които се безпокоят от растящото влияние на Кремъл в Европа, България отдавна е главният заподозрян, пише в статия в най-новия си брой британското списание „Икономист”.

До 90% от газа за България идва от Русия. Тя е и горещ поддръжник на Южен поток, газопровод през Балканите, който Русия препоръчва в нарушение на правилата на ЕС за енергийна либерализация. Руското присъствие в тъмните светове на българските банки и финансирането на политическите партии също предизвиква сериозно безпокойство, се казва също в статията. Този месец проблемът излезе на преден план. На 3 юни ЕС решително предупреди България да спре работата по Южен поток, подкрепян също от правителствата на Австрия, Гърция и Унгария.

Българското правителство - малцинствена коалиция между социалистите и партия на етническите турци, веднага отказа. Същия ден ЕС временно отряза десетки милиони еврофондове за регионално развитие. ЕС заплаши неофициално да замрази още фондове. Това доведе до спорове вътре в коалицията между ДПС, чието разпределение отдавна е в полезрението на турската партия, и социалистическите им съюзници, най-силните поддръжници на „Южен поток”.

По-нататък „Икономист” припомня за визитата на американския сенатор Джон Маккейн в София и предупреждението, отправено от него към премиера Пламен Орешарски за рисковете от продължаването на „Южен поток”. Америка е особено недоволна от проекта. Един от контракторите, Стройтрансгаз, е собственост на Генадий Тимченко, руски магнат, който е в списъка на Белия дом със санкционираните лица заради връзките му с Путин, припомня „Икономист”.

Орешарски обяви, че замразява работата по тръбата, докато текат консултациите с ЕС. Енергийният му министър възрази, че работата по Южен поток е „необратима”. И отслабеното вече българско правителство започна да изглежда обречено. На 17 юни президентът Росен Плевнелиев каза, че политическите партии на страната са се споразумели за предсрочни избори през есента.

Президентът - силен атлантист и проевропеец, който не принадлежи към никоя политическа партия, пише „Икономист”, спечели от това. Но му липсва политическа база. Някои се надяват, че той ще сформира политическа партия и ще участва в изборите. Другият голям печеливш, допълва списанието, е Бойко Борисов, бивш бодигард, който е начело на десноцентристката опозиционна партия ГЕРБ. Най-вероятният резултат от изборите ще е правителство начело с него и ДПС като младши партньор, прогнозира списанието.

Но разместването на картите няма да реши безпокойствата от корупцията и злоупотребите с власт, които нагнетиха политическата криза, смята „Икономист”. Особено големи спорове се водят около водеща фигура в ДПС - Делян Пеевски, медиен магнат, когото правителството предложи за шеф на агенцията за държавна сигурност. Той се класира втори в листата на партията на европейските избори, но бе принуден да се откаже заради съпротивата на либералната група в Европарламента, към която принадлежи ДПС.

Сега той твърди, че Цветан Василев, банкер с тесни връзки Москва и оциалистическата партия, се е опитал да го убие миналата седмица. Василев отрича. Падането на правителството е знак, че когато се стигне до критично положение, властта на местните магнати надвишава тази на Кремъл. Но това не е причина за утешение, завършва статията на „Икономист”. (БТА)

Последвайте ни

Коментар