България е най-корумпираната страна в Европа. Това отчете преди седмица тазгодишният доклад на организацията „Прозрачност без граници". Вероятно всеки е забелязал това, въпреки че шумът на стачките и протестите, като че ли го заглуши. В доклада се каза още, че от 2009 г. страната ни се влошава все повече по този показател - корупция. Влошава се трайно и уверено. Ако миналата година България, според същият този доклад на "Трансперънси интернешънъл", е била на 73-то място по корупция, сега отива на 86-то, което е лошо. Цели 13 места тя се измества назад. Междувременно Турция е на 61-то място, Македония - 69-то място, Румъния - 75-то място, Гърция - 80-то. Какво стана всъщност и как България успява така успешно да си отглежда този най-разяждащ порок корупцията, върху тези въпроси разсъждаваха в предаването „Кой говори" по Дарик Антоний Гълъбов, социолог и представител на „Прозрачност без граници", Рада Смедовска, правен експерт от „РискМонитор" и Минчо Спасов, експерт.
Ние сме първи в класацията за корупция, но сред страните от ЕС, тъй като има и други европейски страни, които са със съизмерими на нашите резултати, обясни Антоний Гълъбов. „Това е стойност, по-ниска от онази, с която започна измерването на индекса за България през 99 г. Стойността, а не корупцията, е по-ниска, защото индексът приема стойности от 0 до 10, като колкото по-ниска е стойността, толкова по-високо е равнището на усещане за корупция и трябва да подчертаем, че става дума за измерване на възприятие за корупция. И обратното, колкото е по-висока стойността на този индекс, толкова повече можем да твърдим, че става дума за страна с високо равнище на прозрачност и почтеност", допълни още социологът.
Той обясни подробно движението и промените в стойността на индекса за корупцията през годините в България. При първото си подобно измерване през 1999 г. България се намира под стойността 4, която тогава изглежда ниска. До 2001 г. има трайно повишаване на стойността на индекса от 4,3 и според стандартите за една страна би могло да се твърди, че се освобождава от корупция и става все по-прозрачна, ако има стойност над 5. По време на правителството на Симеон Сакскобурготски, Антоний Гълъбов подчерта, че стойността се запазва, но не се и развива. При следващото управление, той допълни за снижаване в стойността, като през 2009 г. и след това има нов спад.
България попада сред страните от доскорошния Трети свят по степен на корумпираност, каза още Гълъбов и допълни, че това са страни, в които традиционно се измерва както равнището на корупция, така и равнище на бедност, липса на свобода на словото, липса на елементарни норми на демократично развитие. „За мен не е толкова важно механичното подреждане на България сред тях заради този индекс, за мен е важно защо се стигна до този полукръг", подчерта той.
Важният въпрос в цялата ситуация е какво трябва да се направи и по какъв начин да се противодейства, за да изплуваме от дъното, каза Рада Смедовска. Според нея страната ни и нашите съседи имат един дефект по отношение на говоренето за това как противодействат на корупцията и организираната престъпност. „Основният дефект се състои в това, че винаги се стремим към създаване на някакви институции, от които се очаква да произведат определен брой изследвания, да произнесат осъдителни присъди, т.е. всичко се гледа през статистики за някакви конкретни резултати и много рядко се говори за превантивни мерки и за превантивни политики по отношение на противодействие на корупция и организирана престъпност", допълни Смедовска.
Тя допълни, че България следва порочното мислене, а именно, че когато има даден проблем, най-лесното е да се създаде някаква нова институция и според нея има някакъв изкуствен стремеж към централизиране, поставяне на много хора под една шапка, като се смята, че по този начин проблемът ще бъде решен лесно, което е грешен подход.
„Проблемът в момента не е толкова в анализа и в липса на конкретни резултати. Знаем, че проблемът с противодействието на организирана престъпност и корупция, освен че е липсата на конкретни превантивни политики, е и липсата на конкретни резултати, което се дължи на слаби разследвания и трудности при събиране на доказателствени средства. Това го признават и самите институции, които са отговорни за това", каза още Рада Смедовска.
Тя заключи, че дефектът в момента не е толкова в липсата на някакви нови институции, които могат да се борят с корупцията, а проблемът е по-скоро в липсата на ефективност на тези институции. Според нея е по-добре да подобряваме сегашните институции, отколкото да създаваме изкуствено нови такива.
Според Минчо Спасов пък корупцията е управленски проблем, който от една страна, изисква анализ и от друга страна, набелязване на конкретни стъпки какво да се прави напред. Той допълни, че на България са нужни хора, които да кажат какво да се прави оттук нататък, след като сме корумпирани.
„Моето лично мнение е, че начинът на борба с корупцията не е чрез папкуване на институциите, създаване на нови, увеличаване бюджета на съществуващите, както виждаме, че се случва с МВР, а по-скоро чрез намаляване на държавата, защото колкото повече държава има, колкото повече чиновници има, които да застават на тесните места, където се взимат решенията, където се дават лицензите, толкова повече корупция има. Корупция има там, където има повече държава", обобщи Спасов.
Той допълни, че ограничаването на административното регулиране е разковничето в тази ситуация. Ако държавата е спокойна, ще има пик на икономиката, пик и на раждаемостта, заключи той.
Целият разговор в предаването „Кой говори" по Дарик:
