Разминаващо се с днешния свят наследство от Студената война, обвиняван в липса на легитимност от изключените от него, клубът на богатите страни Г-8 ще трябва да се реформира или да изчезне, смятат анализаторите. Основан през 1975 г. от Германия, САЩ, Франция, Великобритания, Италия и Япония, клубът прие Канада следващата година, а през 1998 г. в него влезе Русия, която обаче остава изключена от повечето финансови и монетарни събрания. Трябва ли Групата на осемте да остане замръзнала в настоящата си конфигурация или да се превърне в Г-11, Г-13 или дори Г-20, за да включи големите икономики във възход, които станаха основни играчи в световния икономически и дипломатически живот? Дебатите по този въпрос вълнуват не само осемте настоящи членове на ексклузивния клуб, но и потенциалните кандидати. "За Г-8 е трудно да се върне назад, но тя се затруднява и да продължи напред. В момента сме заседнали насред нищото", обяснява Андрю Купър, експерт по Г-8 от канадския университет Уотърлу.
В очакване на окончателно решение срещите на върха на Г-8, като тази, която завърши вчера в Тояко (Япония) от няколко години се отличават със сложния си формат - преди или след заседанието на Осморката има срещи с лидери на богатството им. От срещата в Гленийгълс (Шотландия) през 2005 г., Г-8 се събира и с Г-5 - групата на петте най-големи икономики във възход (Бразилия, Индия, Китай, Мексико и Южна Африка). В Тояко се присъединиха и Австралия, Индонезия и Южна Корея. От 1989 г. на срещата на върха традиционно се канят и лидери на африкански държави за участие в някои от дебатите. Г-8 обаче "няма да може още дълго да кани други държави на закуска и за очаква от тях след това да се разкарат. Тя трябва да се реформира и мисля, че ще направи това до дев години", казва Купър и залага на Г-11, включваща Китай, Индия и Бразилия или Г-13, където да влизат още Мексико и Южна Африка."За обсъждане на теми като обменните курсове, петрола или развитието е задължително да участват Китай, Индия и Бразилия. Рисковано е, защото тези страни не са на едно мнение с Г-8 и няма да се връщаме към уютните сбирки край камината от 70-те години. Логично е обаче да се направи това, за да може клубът да функционира", заяви Купър.
В противен случай ръководителите от Г-5 или дори тези от Г-8, биха могли да не уважат поканите за "второстепенните" събирания на един клуб, който ще е загубил ролята си на "определящ световните приоритети", предвижда той. Най-пламенният поддръжник на разширяването на Г-8 е Геармания. "Ние изграждаме дома на глобализацията", заяви в Тояко канцлерът Ангела Меркел. Япония, напротив, твърдо държи да се запази принципа на Г-8. Дилемата не важи само за сегашните членове. Китай например би предпочел да не се присъединява сам, а заедно с група икономики във възход. "Китай все още изпитва колебания за Г-8. От една страна искаме да поемем повече международна отговорност, но от друга оснава на дипломацията ни остават страните във възход", обяснява Чжу Цзенцзин, преподавател в Шанхайския университет за международни изследвания. 
Други осъждат самото съществуване на клуб могъщи държави, без значение дали широк или тесен. "Великите сили създадоха системата на Г-8, за да им служи. Те опитват да включат нови държави, за да изключат по-добре останалите. Това е хегемонен процес за разпадане на Юга като се прави избор кой е подходящ за клуба и кой - не. Това е игра за надмощие с белязани карти", критикува Клемънт Адибе, експерт по Африка от чикагския университет ДеПол. /БТА/
Други осъждат самото съществуване на клуб могъщи държави, без значение дали широк или тесен. "Великите сили създадоха системата на Г-8, за да им служи. Те опитват да включат нови държави, за да изключат по-добре останалите. Това е хегемонен процес за разпадане на Юга като се прави избор кой е подходящ за клуба и кой - не. Това е игра за надмощие с белязани карти", критикува Клемънт Адибе, експерт по Африка от чикагския университет ДеПол. /БТА/
