„Аз съм щастлив премиер". Имаме министри, които ще останат в историята като Дянков, Цветанов и Лиляна Павлова. Това заяви премиерът Бойко Борисов в края на януари тази година пред младежката организация на ГЕРБ.
Едва ли обаче си е представял, че само няколко седмици по-късно държавата ще се тресе от протести, ще се раздели с един от най-хвалените от него министри по време на целия мандат - Симеон Дянков, а самият Борисов ще депозира оставката на правителството.
Бойко Борисов започна мандата си като министър председател по същия начин, по който застана начело на полицията като главен секретар на МВР и по който стартира управлението като кмет на София. Той беше пред камерите, там където се случваха нещата. Близо до обикновените хора.
Тази удобна позиция на обичан лидер, който стои над проблемите, обаче започна да се изхабява след 4 годни на власт. За да поддържа илюзията за народния човек, Борисов трябваше винаги да е добър и върху репутацията му да няма и петънце. А такива петна се появиха.
За народа
Борисов винаги се е отличавал с на моменти крайния си начин на говорене. Така например още преди парламентарните избори през 2009 г., докато все още беше кмет на София, Борисов отприщи недоволството на политици и граждани с изказване пред български емигранти в Чикаго.
През февруари 2009 г. Борисов заяви на срещата си с българи в САЩ, че „най-големият проблем на България е лошият човешки материал". „Каква е основата на населението в момента - 1 милион цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 милиона пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ. Пенсионерите с цялата си глупост ги води носталгията", каза тогава Борисов.
В други изказвания пък Борисов поставяше народа над всичко. „Инвеститорите са ми мили, но българите са ми по-мили", заяви на няколко пъти премиерът пред чужди инвеститори през изминалата година.
За Тройната коалиция
След като пое управлението в средата на 2009 г. Борисов многократно подчертаваше „тежкото наследство", оставено от Тройната коалиция и критите по чекмеджета договори, за които трябвало да плаща ГЕРБ.
Възмущението му от предишното правителство стигна чак до Германия, където през 2010 г. Борисов обясни в централата на фондация "Конрад Аденауер", че „такива шменти-капели като предишното правителство няма".
„Ако Тройната коалиция беше на власт в криза като днешната, тя би разсипала държавата", заяви в началото на тази година Борисов.
Постиженията
Голяма гордост на Борисов е борбата на управляващите с организираната престъпност. Отново в Германия през 2010 г. премиерът заяви, че „за първи път сега се пропукаха организираните групи и пропяха в арестите или отидоха и посочиха трупове. Ние в момента разкриваме поръчкови убийства. Отиват и показват: "Ей тука в тая ливада има труп, ей тука някъде го копахме". Колегата Цветанов с един багер копае и вади трупове!".
Друго постижение, с което Борисов не пропускаше повод да се похвали, беше финансовата стабилност на страната, както и оценките на рейтинговите агенции за България.
„Винаги е по-добре да го вдигаш, отколкото да ти пада". Това коментира Борисов в края на 2011 г., след като рейтинговата агенция S&P потвърди стабилния рейтинг на страната.
Безспорно най-голямата гордост на Бойко Борисов са магистралите. Правителството наистина свърши много работа за подобряването на инфраструктурата в страната. Проекти като мултифунцкионалната спортна зала „Арена Армеец" и „Дунав мост 2" са видимото наследство от управлението на ГЕРБ.
Освен това беше завършена магистрала „Люлин", в заключителна фаза са изграждането на магистралите „Тракия", „Марица" и „Струма" и две отсечки на „Хемус".
Нерешителните действия
На 7 пъти беше променян законът за инвестициите, като последният му вариант беше отхвърлен от ГЕРБ на второ четене след президентско вето. Подобна беше историята на повечето закони, приети от 41 Народно събрание.
Правителството обяви силната си подкрепа за „АЕЦ Белене", но след това се отказа от изграждането на втората атомна електроцентрала. Така се стигна до абсурдната ситуация руският изпълнител „Атомстройекспорт" да съди България заради извършена работа по проект, за който дори няма подписан окончателен договор.
Скандалите
Един от по-сериозните скандали, който се появи около ГЕРБ, беше с разпространяването на телефонни разговори на управляващите, или т.нар. скандал с флашките.
В началото на 2011 г. изтекоха разговори между Ваньо Танов и депутатките от ГЕРБ Менда Стоянова и Искра Фидосова, от които стана ясно, че е оказван натиск върху шефа на митниците за назначения в агенцията. По-късно беше заявено, че изнесените разговори са били манипулирани.
На няколко пъти в скандали беше замесено и името на вицепремиера Цветан Цветанов. Най-скорошният случай е с продадените от Министерството на земеделиетодюни край Несебър. В началото на годината стана ясно, че 29 дка защитени дюни са били продадени на офшорка, чиито управители са съдружници с кумеца на Цветанов.
През 2010 г. името на въпросния кумец - Тодор Бояджиев, отново се появи заради декларираните тогава пред Сметната палата имоти от Цветанов, придобити в кратък срок. Цветанов оправда повечето от придобитите имоти като дарения, а два са му били продадени на занижени цени от фирмата на Бояджиев.
Въпреки всичко това правителството се радваше на относително голяма подкрепа до средата на миналата година. Тогава започна и падението на ГЕРБ.
Най-големите грешки
Решенията на ДКЕВР да вдигне цената на тока за домакинствата с 13% от 1 юли 2012 г. и да позволи поскъпване на природния газ с близо 5% са сред основните причини за рязкото увеличение на сметките за отопление през зимните месеци.
Междувременно финансовия министър Симеон Дянков сякаш се беше самозабравил и предприе редица действия, които не само сринаха неговия рейтинг до едва 11%, но и намалиха подкрепата за правителството.
Решение му, което срещна най-голямо неодобрение, беше въвеждането на т. нар. данък лихва, с който от началото на 2013 г. се облагат лихвите по депозитите на физическите лица. Бюджетният ефект от този данък вероятно ще е минимален, но той предизвика притеснение сред българите за спестяванията им и ги разгневи.
В началото на тази седмица Дянков стана 12-ят министър, напуснал това правителство. Малко повече от година след началото на мандата си като министър председател, на 22 октомври 2010 г., Бойко Борисов каза: "Освобождаването на един финансов министър е все едно, че пада правителството". Тези думи се оказаха пророчески.
Напрежението ескалира
Недоволството срещу правителството се отприщи по-сериозно в средата на миналата година, когато започнаха протестите срещу промените в Закона за горите и застрояването на Иракли. През юни 2012 г. хиляди се включиха в протестите срещу закона, като масовото недоволство доведе до ветото на президента върху скандалните промени.
Напрежението стигна крайната си точка при сегашните протести срещу монополите и прекалено високите сметки на гражданите за ток и парно. Десетки хиляди се включиха в протестите из цялата страна. Именно заради сблъсъците от последните дни Борисов реши да подаде оставката на правителството.
„Ако изляза от политиката, това ще е краят на живота ми. Никой не си е слагал така главата в торбата", призна пред бТВ Борисов в края на 2010 г.
