Балуевски тласка Украйна и Грузия към НАТО
/
netinfo
Москва продължава да изпраща противоречиви сигнали на НАТО, Украйна и Грузия във връзка с намеренията на тези две страни да се присъединят към Алианса. Уверенията, че Русия няма да допусне влошаване на отношенията с всички посочени страни, се редуват със заплахи и се допълват с мълчание по въпроси, за които е необходимо публично разясняване. Скандално звучи изказването, направено в петък от началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Русия Юрий Балуевски, който обеща, че в случай на присъединяване на Киев и Тбилиси към НАТО, ще вземе "не само военни мерки", но "и мерки от друг характер".
След като заинтригува половин свят с тези думи, генералът не даде подробности. "Ние ще изчакаме - въпросът е сложен", - каза той. Сложността на въпроса, както виждаме, не подтиква руските официални лица да внимават с риториката. Напротив, Москва дава на своите опоненти все нови и нови козове за обвинения във войнственост и неуважение към тай-близките съседи. А всъщност г-н Балуевски и тези, които са автори на думите му, трябва да вземат предвид няколко неща. Първо, страховете на началника на Генералния щаб и на други привърженици на истерията по украинско-грузинските въпроси не са преобладаващи в руското общество. Второ, обещаването на военни и други мерки, което поражда асоциации за засилване на конфронтацията, влиза в противоречие с паралелно звучащите сигнали, че е недопустимо да се влошават отношенията. Това дава повод да се говори за непоследователност в курса на Москва по едно от най-важните направления. Трето, демонстрирането на войнственост по въпроси, намиращи се на този етап в дипломатическо-политическата плоскост, усложнява контактите на Русия с нейните съседи и с НАТО (и дори с по-широк кръг страни, имайки предвид засилващите се опасения). Четвърто, резкият тон способства за консолидиране на политическите сили и на обществата в Украйна и Грузия, като засилва позициите на привържениците на влизане в Алианса. Последните изказвания на Балуевски, както можеше да се очаква, предизвикват негативна реакция от страна на Киев и Тбилиси.
netinfo
В централата на НАТО, в отговор на молба на "Независимая газета" да се коментират думите на генерала, бе казано, че "присъединението на Украйна и Грузия към НАТО е само въпрос на време" и че "изборът на Киев и Тбилиси не засяга трети страни". От Москва очакват да разясни какви са мерките, които смята да предприеме. Но това не стана. Както не последва уточнение във връзка с появилите се в медиите съобщения, че президентът Владимир Путин на срещата на върха на НАТО в Букурещ е поставил под съмнение украинската държавност и заплашвал да анексира Крим. Във връзка с това ще напомня, че според действащия Договор за дружба, сътрудничество и партньорство, Москва и Киев се задължават да градят своите отношения "на основата на принципите за взаимно уважение, суверенно равенство, териториална цялост, неизменност на границите, мирно уреждане на споровете, неизползване на сила или на заплаха със сила, включително икономически и други начини за натиск върху другата страна, правото на народите свободно да се разпореждат със съдбините си, ненамеса във вътрешните работи..." В същото време имаме спорно звучащото твърдение на в Москва, че стремежът на украинските управляващи към НАТО обезсмисля договора, защото в него било имало условие страните да не влизат в политически съюзи. Такова положение обаче в официалния текст на документа няма. Очевидно, става дума за тълкуване на параграф 6-и, в който се казва, че "всяка от . . . страните се въздържа от участие или подпомагане на каквито и да било действия, насочени против другата . . . Страните се задължават да не сключват с трети страни договори против другата страна. . . Нито една от страните няма освен това да допусне нейната територия да бъде използвана в ущърб на безопасността на другата страна". Съдейки по изказванията на Москва, тя се ръководи от това че, ако след като Украйна стане член на НАТО, тя обезателно ще действа във вреда на безопасността на Русия. Но в такъв случай, не е ли по-логично Русия още сега да преосмисли отношенията си със самия Алианс, сътрудничеството с който впрочем Москва оценява като успешно и ползотворно в много области? Да се задържи Украйна, а също и Грузия в "руската орбита" не е лесна задача.
При това, изпълнявайки я, Москва предпочита да действа като в случая с балтийските страни. Краят на 90-те и началото на 2000-та, когато Литва, Латвия и Естония се готвеха да влязат в НАТО и ЕС, ще се запомнят с подобни на днешните истерии. Днес вече никой не говори за опасността за Русия от членството на балтийските страни в НАТО. В този смисъл интересно е изказването на министъра на външните работи на Латвия Марис Риекстинш, направено неотдавна в интервю за "НГ". "Руските политици считаха, че ако по-силно натиснат Латвия, тя няма да влезе никъде. Но натискът от страна на Русия само увеличи желанието ни да се интегрираме в тези структури. В един момент в Русия осъзнаха, че е в неин интерес да има в рамките на тези структури добри партньори, а не страни, които да са й вечно обидени", казва Риекстинш. Аз пък ще добавя, че към момента, в който настъпи "просветление", на двустранните отношения с балтийските страни беше нанесена прекалено голяма вреда, а почвата за засилване на антируското лоби в ЕС и НАТО се оказа добре наторена от Москва. Ако Русия иска да отложи влизането на Украйна и Грузия в НАТО, тя преди всичко трябва да се откаже от заплахите и да промени тона; да прикани Киев и Тбилиси към засилване на сътрудничество в тези области, в които това е възможно, и да се концентрира над обсъждането на спорните въпроси без излишна публичност; да активизира дипломатическите си контакти с влиятелни европейски членове на НАТО (Германия, Франция, Италия), които не желаят скорошното приемане на Украйна и Грузия в Алианса и които по принцип са по-чувствителни към руските притеснения. Каквато и да е геополитическата конструкция, Украйна и Грузия си остават наши съседи. И това значи, че правейки някакви стъпки днес, трябва да мислим за бъдещите си отношения с тях.
/БТА/
