Джон Маккейн говореше тихо, както често прави по време на предизборните си изяви. Кандидат-президентът от Републиканската партия описа цялостната ситуация в света така: тъкмо международната общност успя да се спазари с Иран, и сега Русия излиза на преден план. "Когато погледна руския президент Владимир Путин в очите ", прошепна той заговорнически към публиката, "виждам в тях три букви: К.Г.Б".
В сряда на пресконференцията на Джордж Буш репортер цитира пред президента думите на Маккейн. "Доста добре казано", засмя се Буш. Той нарече руският президент "wily", що се отнася до плановете му за бъдещето. "Wily" означава както "хитър", така и "лукав" и определено не бе комплимент.
Минути преди това Буш избра необичайно войнствени думи за ядрения конфликт, които явно бяха адресирани към Путин след неговите аванси към Иран тази седмица. Тези, които заинтересовани да избегнат Трета световна война, избоботи Буш, трябва да се стремят да попречат на Иран да се сдобие с ядрени оръжия.
Трета световна война? Това напомня за предишни президентски фрази като "оста на злото" (Буш, 2000 г.) или "империята на злото" (Рейгън, 1983 г.) Формулировката показва колко лоши са в момента американско-руските взаимоотношения. И причината е не само в разногласията по иранския въпрос.
От месеци конфликтът ескалира. Ту Путин бичува злоупотребата с власт от страна на американците, както през февруари в Мюнхен, ту сравнява Съединените щати при управлението на Буш с нацистка Германия при Хитлер.
Американците също не изпускат възможност да заклеймят Путиновата Русия като недемократична. Особено остро подходи американският вицепрезидент Дик Чейни през май 2006 г., когато обвини руското правителство, че използва петрола и газта като средство за изнудване на съседните държави. Сега президентът Буш отиде още по-далеч. Тъй като Путин не си сътрудничи с американците за Иран, Буш предупреждава за опасността от Трета световна война.
Конфликтът около Иран, който в момента е в центъра на вниманието, е само детайл в сложната мозайка на взаимоотношенията. Защото по-скоро е съмнително, че с посещението си при Махмуд Ахмадинеджад през тази седмица Путин е искал просто да подразни американците.
"В това отношение руснаците преследваха преди всичко свои собствени цели. Посещението се вписва в техния стремеж да засилят още повече ролята си на световна сила", казва Розе Гротемьолер, директор на московското бюро на фондация "Карнеги". Според нея Путин обаче е допуснал стратегическа грешка с изявленията си, че Иран има право на ядрена програма за мирни цели. "Той искаше да бъде посрещнат сърдечно в Техеран и затова говореше така. Сега е изправен дългосрочно пред дилемата иранците действително да очакват подкрепа от него по този въпрос", допълва тя.
Наистина Москва продължава да изглежда заинтересувана от сътрудничеството на Иран с европейците и с американците. Все пак преди пътуването си в Техеран руският президент се консултира с Ангела Меркел и с Кондълиза Райс за подходящия начин на действие.
Буш също си оставя вратичка за сътрудничество. На войнствената си пресконференция той не заклейми директно срещата на Путин с Ахмадинеджад, а заяви, че първо искал руският президент да му разкаже за разговорите си. Буш дори открито изрази надеждата, че САЩ могат да си сътрудничат и в бъдеще с Русия по този въпрос.
Някои експерти оцениха като пресилена загрижеността от декларацията на петте държави от Каспийския регион. Наред с другото, тази декларация задължава подписалите я да не предоставят своята територия за военен удар срещу друга държава (включително срещу Иран). Тя бе разтълкувана от мнозина като ескалация на руско-американските търкания в богатия на природни ресурси регион. Защото в последно време САЩ изградиха много тесни взаимоотношения, например с Азербайджан, и изглеждат заинтересовани от и
зползването на военновъздушните бази там.
Това, че американската реакция на най-новата провокация на Путин бе толкова бурна, се обяснява до известна степен и с личното разочарование на американския президент. Буш, за когото личните взаимоотношения дори на държавно ниво са много важни, се чувства излъган. "Той прецени напълно погрешно Путин", казва Майкъл Макфол от института "Хувър" към Станфордския университет: "Той мислеше, че Путин е от добрите".
Съвсем наскоро американците освен това бяха изненадани от новия дебат за по-нататъшна политическа кариера на Путин. "Белият дом предполагаше, че след оттеглянето си Путин ще играе някаква роля, например като шеф на Газпром. Но не и водеща политическа роля", казва Гротемьолер. Ширещите се в момента слухове, че Путин ще се кандидатира за премиер, подкопаха и надеждата на американските ръководители, че след сбогуването с него ще могат да поставят отношенията на нова основа.
Освен това подходът към тази ситуация в Русия представлява ново предизвикателство пред Белия дом. Американците дълго време полагаха усилия да не говорят твърде нападателно за нарушенията на човешките права например в Чечения в името на стратегическия диалог с Москва. Ако обаче сега те приемат и не особено демократичните планове за бъдещето на Путин, ролята им на защитници на демокрацията, която и без това вече им се отдава трудно заради провала в Ирак и скандалите за мъчения, ще изглежда още по-неубедително.
Предизвикателствата са сериозни. "Търсенето от Кремъл на нов архивраг промени руско-американските отношения", казва Майкъл Макфол. "Евентуалното сътрудничество, например при съвместни инвестиции в добива на петрол, във военни бази в борбата срещу тероризма или по въпроса за противоракетната отбрана, се превърна в безмилостна надпревара за влияние, при която винаги има победители и губещи", допълва той.
Конфликтите може скоро да се проявят отново - например при различията за бъдещето на Косово или за продажбата на руско оръжие за държави като Иран, Сирия и Венецуела. Особен проблематични освен това остават и търканията за разоръжаването и противоракетната отбрана. Последната среща между Гейтс, Райс и Путин не 
завърши със сближаване, а по-скоро с нова заплаха.
Путин даде да се разбере, че ако американците не зачитат руските интереси в сферата на сигурността, Москва ще се изтегли от подписаните след края на студената война споразумения в сферата на сигурността – като например от важни договори за разоръжаване.
Със своето настъпателно поведение в Иран руският президент вероятно отново е припомнил на американците основните положения на доктрината Путин. Те могат да бъдат обобщени просто: приемете ни като равноправни и се отнасяйте към нас като към равнопоставени.
Президентът Буш, който някога вярваше, че е надникнал в душата на Путин, изглежда почти се е примирил с това, въпреки острата риторика за Трета световна война. На своята пресконференция той заяви умислено: "Да се препрограмира основата на руската ДНК, каквато е централизираната държавна власт, е много трудно". /БТА/
Конфликтът около Иран, който в момента е в центъра на вниманието, е само детайл в сложната мозайка на взаимоотношенията. Защото по-скоро е съмнително, че с посещението си при Махмуд Ахмадинеджад през тази седмица Путин е искал просто да подразни американците.
"В това отношение руснаците преследваха преди всичко свои собствени цели. Посещението се вписва в техния стремеж да засилят още повече ролята си на световна сила", казва Розе Гротемьолер, директор на московското бюро на фондация "Карнеги". Според нея Путин обаче е допуснал стратегическа грешка с изявленията си, че Иран има право на ядрена програма за мирни цели. "Той искаше да бъде посрещнат сърдечно в Техеран и затова говореше така. Сега е изправен дългосрочно пред дилемата иранците действително да очакват подкрепа от него по този въпрос", допълва тя.
Наистина Москва продължава да изглежда заинтересувана от сътрудничеството на Иран с европейците и с американците. Все пак преди пътуването си в Техеран руският президент се консултира с Ангела Меркел и с Кондълиза Райс за подходящия начин на действие.
Буш също си оставя вратичка за сътрудничество. На войнствената си пресконференция той не заклейми директно срещата на Путин с Ахмадинеджад, а заяви, че първо искал руският президент да му разкаже за разговорите си. Буш дори открито изрази надеждата, че САЩ могат да си сътрудничат и в бъдеще с Русия по този въпрос.
Някои експерти оцениха като пресилена загрижеността от декларацията на петте държави от Каспийския регион. Наред с другото, тази декларация задължава подписалите я да не предоставят своята територия за военен удар срещу друга държава (включително срещу Иран). Тя бе разтълкувана от мнозина като ескалация на руско-американските търкания в богатия на природни ресурси регион. Защото в последно време САЩ изградиха много тесни взаимоотношения, например с Азербайджан, и изглеждат заинтересовани от използването на военновъздушните бази там.
Това, че американската реакция на най-новата провокация на Путин бе толкова бурна, се обяснява до известна степен и с личното разочарование на американския президент. Буш, за когото личните взаимоотношения дори на държавно ниво са много важни, се чувства излъган. "Той прецени напълно погрешно Путин", казва Майкъл Макфол от института "Хувър" към Станфордския университет: "Той мислеше, че Путин е от добрите".
Съвсем наскоро американците освен това бяха изненадани от новия дебат за по-нататъшна политическа кариера на Путин. "Белият дом предполагаше, че след оттеглянето си Путин ще играе някаква роля, например като шеф на Газпром. Но не и водеща политическа роля", казва Гротемьолер. Ширещите се в момента слухове, че Путин ще се кандидатира за премиер, подкопаха и надеждата на американските ръководители, че след сбогуването с него ще могат да поставят отношенията на нова основа.
Освен това подходът към тази ситуация в Русия представлява ново предизвикателство пред Белия дом. Американците дълго време полагаха усилия да не говорят твърде нападателно за нарушенията на човешките права например в Чечения в името на стратегическия диалог с Москва. Ако обаче сега те приемат и не особено демократичните планове за бъдещето на Путин, ролята им на защитници на демокрацията, която и без това вече им се отдава трудно заради провала в Ирак и скандалите за мъчения, ще изглежда още по-неубедително.
Предизвикателствата са сериозни. "Търсенето от Кремъл на нов архивраг промени руско-американските отношения", казва Майкъл Макфол. "Евентуалното сътрудничество, например при съвместни инвестиции в добива на петрол, във военни бази в борбата срещу тероризма или по въпроса за противоракетната отбрана, се превърна в безмилостна надпревара за влияние, при която винаги има победители и губещи", допълва той.
Конфликтите може скоро да се проявят отново - например при различията за бъдещето на Косово или за продажбата на руско оръжие за държави като Иран, Сирия и Венецуела. Особен проблематични освен това остават и търканията за разоръжаването и противоракетната отбрана. Последната среща между Гейтс, Райс и Путин не завърши със сближаване, а по-скоро с нова заплаха.
Путин даде да се разбере, че ако американците не зачитат руските интереси в сферата на сигурността, Москва ще се изтегли от подписаните след края на студената война споразумения в сферата на сигурността – като например от важни договори за разоръжаване.
Със своето настъпателно поведение в Иран руският президент вероятно отново е припомнил на американците основните положения на доктрината Путин. Те могат да бъдат обобщени просто: приемете ни като равноправни и се отнасяйте към нас като към равнопоставени.
Президентът Буш, който някога вярваше, че е надникнал в душата на Путин, изглежда почти се е примирил с това, въпреки острата риторика за Трета световна война. На своята пресконференция той заяви умислено: "Да се препрограмира основата на руската ДНК, каквато е централизираната държавна власт, е много трудно". /БТА/
