За Александър Божков трябва да се говори с усмивка или с намигване. Поне така правеше той на живота - усмихваше му се (дори когато беше трудно) и му намигваше (особено ако пред него минаваше хубава жена).
За себе си казваше, че най-лошият му навик е, че се харесва.
Често се шегувахме, че тялото му е с внушителни размери, защото само то може да побере голямата му душа (в нея имаше място дори за тъща му, за която той често разказваше с възхищение).
Ал Бож, както е записан в телефоните на всички приятели от радиото, беше щедър човек. Той подаряваше музика и спомени. Ценител. На добрата храна, качественото вино, ароматното кафе, хубавите жени и музиката за душата... В радиото Александър Божков беше джентълменът, който не забравяше рождените дни на приятели и колеги. Душата на компанията, който пееше и танцуваше на всички купони на радиото.
Невероятен ерудит, който обезоръжаваше с естественост - еднакво интересно разказваше за дефицита по текущата сметка и за някое от пътешествията си по света. Не знам как намираше време за всичко, но не правеше нищо между другото. Често го даваха за пример на оперативка като най-дисциплинирания радиоводещ - без закъснения и без издънки в ефир.
Пишеше сценариите си за предаването "Музика за душата" на английски и ги превеждаше директно в ефир.
В студиото пееше и танцуваше
Безценните дискове за предаванията си носеше от вкъщи - беше ги събирал от цял свят. Всеки път, когато се връщаше от чужбина, носеше по един сак прекрасна музика.
Разказвал ми е как с часове е седял в музикалните магазини, за да избира какво да купи. "В моето предаване се пуска само това, което аз имам" - обичаше да казва Божков. А той имаше хиляди дискове. Всичко правеше сам, но караше хората от екипа му дасе чувстват незаменими. След всеки ефир редакторът на предаването Лили Ангелова не спираше да се чуди как всеки път идва на работа с усмивка, влиза в студиото, слага слушалките и 3 часа пренася слушателите в дебрите на най-красивите мелодии, създавани някога.
Често пееше Арета Франклин, Луиз Армстронг, Кени Джи, Бийтълс. Представяше си слушателите на предаването - седнали на кожен диван с любимия човек до себе си и с чаша вино, слушат джаз и на този фон се любят.
Това, на което ме научи радиоводещият Александър Божков, беше уважението към слушателите
Колкото и да беше зает - за тях беше достъпен и земен. Намираше време да поговори с всеки, който имаше проблем или просто искаше да го чуе. И слушателите му се отблагодариха. Те направиха фенклуб на "Музика за душата" и на водещия "Александър Божков. Вече пет години лекари, филолози, артисти от цялата страна се събират на 22 октомври и слушат заедно джаз.
Александър Божков не е пропуснал нито едно събиране на клуба. В памет на Божков тази традиция ще продължи. Каза ми го Тони Мерджанова, председател на фен-клуба, "защото "Музика за душата" и Александър Божков са две неразделни неща".
Никога не съм знаела на колко години е. На въпрос "на колко години си", все отговаряше: "Млад съм", и нямаше причина човек да не му повярва.
Напоследък най-много говореше за внучката си Александрина. Тя го караше да се смее, на нея посвещаваше песни. Беше щастлив със семейството си, музиката и морето. Една от мечтите му беше да живее в Тоскана или да си построи къща край морето.
Слушах последното му предаване "Музика за душата" по Дарик радио. Завърши с песента "Аз ще оцелея", усетих го как се усмихва, след това пожела "Лека нощ" на любимите си слушатели.
Александър Божков почина в неделя, 23 август, на 58-годишна възраст.
