През 2008 г. 25-годишен Михаил Стоянов беше ограбен и пребит до смърт в Борисовата градина в София. Тогава случая със студента по медицина предизвика острата реакция на медиите и редица неправителствени организации. В продължение на две години нямаше задържани по случая, а когато най-накрая разследващите стигнаха до двамата обвиняеми, стана ясно, че те са били част от група, която „прочиствала" парка от гейове. Дали това е така, все още не е доказано, тъй като делото за убийството на Михаил Стоянов започва цели 5 години след трагичната нощ.
Какви са причините за поредното проточило се разследване? Защо случаят с това убийството се оказа толкова сложен? Как Христина Стоянова живее в непрестанно очакване на справедливост след смъртта на сина си?
„На вратата още стои първият некролог от деня на погребението. Аз не съм го свалила до момента, в който не видя тези убийци на сина ми в затвора. Няма да го сваля до момента, в който той не получи справедливост..." Така започна срещата ни с Христина Стоянова - опечалената майка, загубила сина си Михаил при нелепи и необясними обстоятелства.
Сега пет години по-късно мъката на Христина е подплътена от факта, че до този момент никой не е понесъл отговорност за смъртта на Мишо. В дома й времето е спряло на 30 септември 2008 г. Лекарските престилки на Мишо все още са по местата си. Учебниците му, всички лични вещи, така, както ги е оставил в последния си ден. Въпросите - защо е бил убит Михаил Стоянов, предизвикал ли е нападателите си и какво точно се е случило във фаталната нощ - все още нямат ясен отговор.
През последните години разследването претърпява множество обрати и едва в края на 2012 г. обвинителният акт беше внесен в съда. Какви са били основните пречки в разследването на убийството, разказа главният разследващ полицай в СДВР Николай Станчев: „Хода на разследването продължи наистина почти 4 години. Това е един никак не лек за работа случай. Не е тайна, че имаше период, когато ние имахме друг обвиняем, различен от двамата обвиняеми, за които има внесен обвинителен акт. Имаше и забавяне с експертизи, но това да не е дежурното оправдание, защото те в никакъв случай не са правен в продължение на 4 години..."
Още в самото начало на разследването криминалистите се отклоняват в грешна посока. Върху дрехите на мъртвия Михаил те намират косъм. По морфологично сходство достигат до един от най-близките приятели на жертвата - Явор. Няколко седмици по-късно експертизите променят посоката на разследването.
„След изготвяне на ДНК-експертизите се установи по категоричен начин, че косъмът не е негов. Морфологичното сходство в никакъв случай не е категорична идентификация", обясни Станчев.
В крайна сметка това, че не е бил неговия косъм ли го спаси?
Да, точно така. Благодарение на това обвиненията спрямо него бяха прекратени.
Когато Михаил Стоянов е намерен мъртъв в една от алеите на Борисовата градина, в него не са намерени лични документи и мобилен телефон. Профилът на жертвата не дава никаква яснота на разследващите защо някой може да го е убил. Михаил е кротък, спокоен и организиран младеж, без особено интензивен социален живот, с малко, но добре подбрани приятели, с отличен успех като студент последна година в Медицинска академия.
Заговорихте за мотива и за това, че докато бъде изяснен той сте имали много трудности.
Мотивът се оказа свързан, да речем, с елементи от поведението на пострадалия. Групата лица, които се оказа, че са го нападнали около 21 ч. на 30 септември 2008 г. доказано са такива, които дебнат в Борисовата градина за различни мъже с нестандартна ориентация. Малтретират ги и ги ограбват.
Именно телефонът който биячите взимат от жертвата си по-късно се оказва основното доказателство, насочило разследващите.
Това стана в течение на месеци. След като се активира мобилният телефон, тръгвайки от ползвателя, стигнахме до тази група лица. На практика в един момент, изчерпвайки възможностите за работа, ние нямахме заподозрени. Истината е, че ако не се беше появил мобилният телефон, не е ясно какъв щеше да е изходът от това разследване. Ние успяхме да докажем по категоричен начин участието на двама от тях в самото деяние - Радослав Кирчев и Александър Георгиев.
Има ли други хора, които са пострадали и сте разговаряли с тях?
На този въпрос предпочитам да не отговарям.
Но има ли още пострадали хора от такива набези в Борисовата градина или където и да в София?
Друго такова убийство не коментираме в момента, но има пострадали хора с нанесени телесни повреди, отнети вещи...
Хора с хомосексуална ориентация?
И не само.
Гледайки снимката на изгубения си син Христина Стоянова каза: „Никой не се поинтересува как живеем ние. Как се справяме и как понасяме живота след това. Още на първата седмица майка ми, която беше болна тогава, разбра, че има нещо, че нещо не е наред с Мишо. Брат ми беше преснимал една снимка на Мишо и тя все си я държеше при нея до възглавницата. На третата година почина... Как да живея? Аз не живея..."
