Директорът на Централния софийски затвор Милети Орешарски. Той бе включен пряко по телефона в предаването „Сиеста” по Дарик радио, след като в ефир прозвуча интервю отпреди две години, в което бивш затворник разказва как всякакви забранени предмети, могат да се вкарат в затвора. По думите на затворника, стига да има море, може да се вкара и кораб.
Чухте ли какво разказа този бивш затворник? Учуди ли ви нещо?
Не, не ме учуди. Абсолютно нищо не ме учуди, защото имам доста служба в българските затвори. Този фолклор ми е познат до болка.
Казвате фолклор, значи не е истина?
Във фолклора има и истински мотиви отчасти.
Каква е ситуацията в Централния софийски затвор сега? Какви забранени предмети се вкарват с 50-100 лева на надзирателите, има ли уволнени надзиратели?
Аз нямам преки впечатления и нямам данни надзиратели да вкарва такива неща, но имам достатъчно други наблюдения. В големия обем посещение от близки на затворници – това е главният канал, който успяват да пробиват и да вкарват. Това са близките, роднините, които са много загрижени за своите близки вътре в затвора. Имаме достатъчно снимков материал, за да демонстрираме какво правим, какво проследяваме с малкото сили, които имаме. В събота и неделя ние проверяваме по 80 – 100 пратки. Всичко това се осъществява от двама – трима сержанти, не разполагаме с някаква техника за проверка, всичко е на ръка. Близките на затворниците са толкова изобретателни, че ние се движим след тях в тези изобретения. Ние просто откриваме изобретенията, след като те вече са изобретени.
Дайте някакъв пример.
Онзи ден имаше в ябълка. Ябълка, в която е направен отвор, както се проверява диня, изтърбушена е вътрешността, вкаран е наркотикът, залепена е ябълката добре. Как ще реагира близкият на затворника или самият затворник, ако му срежем всички ябълки? Нормално ли би изглеждало това? Но ние сме длъжни да го правим, защото след това ще съществува фолклорът или че някой от нашите е подкупен. Как ще реагира някой, ако на съвсем новите му маратонки отлепим стелките, защото предполагаме, че в подметката са скрити GSM-и? Имаме снимка в два GSM-а в чифт маратонки.
Ще каже, че му нарушавате правата.
Естествено, ние сме много затруднени. Дали права, дали закон, дали беззаконие, дали собствения си интерес, дали собствения си живот, престиж и т.н. Така че ние се намираме в по-трудна ситуация от лишените от свобода и за съжаление не можем да създаваме фолклор, можем да говорим само с факти и доказателства.
Кой е най-странният предмет, вкаран в затвора?
За странен не бих могъл да говоря, но най-опасният е наркотикът, естествено. Това е големият бич. Някои от консервените кутии, които са разрешени, от всеки капак и от самата консервена кутия могат да изкарват по десет ножа едновременно, саморъчно направени, за да се обслужват, тъй като ножовете за забранени. И това не е толкова страшно, но наркотикът вече става страшен бич. А тези наркотици се вкарват по всевъзможни начини – в маратонки, обувки, мармалади, кексове, вафли, през оградата, с прашки. Ние вече сме в центъра на София, оградата ни граничи в важни артерии в столицата. Всеки гражданин, който се движи покрай затвора, е свободен граждани и във всеки момент може да хвърля, каквото си поиска вътре. Той не подлежи на абсолютно никаква санкция, освен ако не извърши някакъв друг вид престъпление. Това, че хвърля нещо в затвора не е престъпление и т.н. Много са нещата, за които може да се коментира, да се мисли в бъдеще в законодателството.
Как стои проблемът с мобилните апарати. Затворникът, който слушахме, казва, че преди две години от 18 килии в 16 имало мобилни апарати. И въпросът бил какъв ти е мобилният апарат, а не дали имаш.
Не мога да направя такава статистика и да използвам същия фолклор, но не са малко мобилните апарати. Това, което вчера разбуди духовете и привлече вниманието на обществеността чрез медиите за проверката, която е направена от Върховна прокуратура, в затвора се прави всеки ден по няколко пъти.
Проверявате ги всеки ден по няколко пъти?
Всеки ден по няколко пъти и инцидентно, и планирано, и по сигнали и т.н. Тоест в такава дейност е ангажирана в светлата част на деня голямата част от състава. Нещо, което в белите страни не е точно така, но ние само гледаме натам, обаче нямаме ресурса и възможностите.
А доколко са опасни такива предмети, например един самоделен нож? Колко често се случват сбивания между затворници, при които да има и наръгвания?
Аз винаги съм казвал – затворниците са лош контингент, но не са най-лошите хора. Често стават побоища, защото обстановката е такава, личностните им особености са такива, че често стават конфликти. В момента, в който ви говоря съм сигурен, че вътре някъде има конфликт. Доволни сме от това, то ни показва донякъде, че тези конфликти не прерастват до масово сбиване с опасно последици. Обикновено завършват с хиляди извинения за това, че са се сбили, защото нещо са се ядосали, че са притеснени, че някой роднина отвън им е повлиял по някакъв начин. Като имаме предвид обстановката вътре – 150 човека са в един коридор, хора, които доста трудно комуникират. Знаем средата, в която са израсли голяма част от тези хора, без да обидя никой. Не им е лесна комуникацията и не са съвсем лицеприятни отношенията, които поддържат постоянно.
Но в същото време се намира и начин за добро съжителство между тях. Не бих казал, че обстановката е толкова опасна, но не бих казал, че и инцидентите са изключени. В някои такива случи по изключение би могло да се достигне до използване на общоопасно средство, някакво острие. Но острие може да се направи от всеки един пирон, който би могъл да се извади от някоя врата, някъде другаде и т.н. Знаете, че битът в нашите затвори не е от нашия век, той е от 19 век. Трудничко ни е, разбира се с нито една дума не искам да оправдая нито себе си, нито администрацията, но така или иначе условията, при които ние работим и затворниците живеят, не са от най-приятните.
