Тачева: В правосъдното министерство има много за вършене

18 юли 2007 15:36

Кандидатът за министър на правосъдието Миглена Тачева в "Седмицата" на "Дарик" радио

Защо приехте да се върнете в министерството, което сама напуснахте като заместник-министър при предишния премиер, който сега ви предлага на коалицията за министър?

Аз не съм напуснала Министерството на правосъдието, а просто ми изтече мандатът като заместник-министър в края на 2005 г., а пък смятам, че, общо взето, това е едно предизвикателство, защото в Министерството на правосъдието има да се свършат още много работи.

Кое е най-важното?

Доста са нещата, които бихме могли да коментираме, но като започнете от сгради за административните съдилища в страната, минете през Закона за съдебната власт, който тече вече на второ четене в правна комисия, Гражданско-процесуалният кодекс, наблюдение на тези закони. Всъщност те нещата са маркирани и в следприсъединителния доклад на Европейската комисия от 27 юни, но не само онова, което е констатация в доклада, струва ми се, че на всеки един от нас и като български граждани е ясно, че има доста проблеми, с които трябва да се справи съдебната система.

Вие подредихте много интересно приоритетите. Сложихте на първо място проблема с физическото съществуване на съдилищата и административните съдилища. Имате ли уверение от правителството, което вече мотае, и лично от премиера, което мотае толкова време проблема със сградите на административните съдилища, че сега, когато вие станете министър, този въпрос ще бъде решен?

Не знам дали Министерският съвет думата е точно мотае. Предстоят разговори в тая посока. Но ако вие си спомняте, когато се готвеше Административно-процесуалният кодекс, там ставаше дума за девет съдилища, след това в парламента се промениха и съдилищата станаха 28. Така или иначе към момента има кадрова обезпеченост, но на всички е ясно, че без съдебни зали най-вече, няма да споменавам за кабинети - по един, луксозно, така както би трябвало да бъде, но без съдебни зали няма да могат да се свършат онези дела, които вече са образувани. Започнах с това, защото не че това е най-важното, но това е едно от задълженията на министъра на правосъдието. Тепърва ще правим оттук или по-скоро аз за себе си ще разсъждавам върху конституционното дело по повод питането на главния прокурор, излезе просто преди два дни, не съм го чела в детайли. Там има и три особени мнения, там имаше спор какви са правомощията на министъра на правосъдието. Оттам насетне дали се касае за движимо или само за недвижимо имущество. Има много, много, много работа, която трябва да се свърши в министерството.

Споменахте и Висшия съдебен съвет. През седмицата беше решено мандатът му да бъде предсрочно прекратен. Вие като министър по право ще го председателствате. Срещу това обаче се обявява, срещу предсрочното прекратяване на мандата на сегашните членове, вашата политическа сила - НДСВ. Каква е вашата позиция?

Ако ме питате за моята позиция, аз смятам, че има необходимост от постоянно действащ орган не в тоя огромен състав, но се правят винаги промените, които са възможни, а не тези, които са необходими. За мен най-чисто би било да се направи друга промяна конституционна, която очевидно не е могла да се случи на предишната промяна, разбирайте като консенсус, като разбирателство, да се намали съставът на Висшия съдебен съвет като брой, защото сега се получава почти две парламентарни квоти. Едната - инспекторатът, другата, която е парламентарната квота в състава на Висшия съдебен съвет, да се направи един по-работещ орган. Постоянно действащ орган, но да бъде той по-работещ. Защото 25 души според мен трудно ще работят, но ми се струва, че и това, когато му дойде времето, ми се струва, че и това ще настъпи като промяна.

Ще му дойде ли времето по време на вашия мандат? Вие ще инициирате ли конституционни промени?

Нали разбирате, че няма как от мое име и в мое лице да говоря за конституционни промени. Когато става дума за коалиционно управление, става дума за неща, като предварително се сяда, обсъжда си. Това, което по-скоро може би ще бъде някаква нова част в управлението на министерството е, че аз ще разчитам на партньорството и коректива на неправителствения сектор от правни организации.

Един много тежък за България въпрос е, и той е много принципен, как трябва да се носи отговорност от магистратите за техните решения. Седмицата дава пример - съдът пуска под домашен арест обвинен в пране на пари и ръководство на престъпна група в България, Швейцария, Австрия, Германия, много известно име - Брендо. Сами пишат в мотивите, че има опасност да се укрие, но под домашен арест нямало да се укрие, макар че никой няма да го пази пред вратата. Ако нещо стане, как носи магистратът отговорност? Ако този човек например изчезне?

Аз не бих могла да коментирам конкретното съдебно решение и не съм запозната в никаква степен, освен това, което премиерът каза от парламентарната трибуна, но в крайна сметка в закона за отговорността на държавата са разписани отговорностите. И в Закона за съдебната власт, и в конституцията са разписани и онези отговорности, които носи или не носи магистратът.

Тоест, каква е отговорността на магистратите за техните решения и вие като министър ще търсите ли промяна или по какъв начин ще прилагате тази отговорност?

Тоест, ако няма нарушение на службата, ако няма данни или по-скоро констатация за извършено престъпление, не се носи и такава отговорност.

Това добре ли е, правилно ли е?

Не мога да ви кажа доколко е правилно, защото сега малко преместихме разговора. Разбира се, че аз съм за това магистратът да носи отговорност за всяко свое действие. Ако той е извършил престъпление, има ред. Ако той е извършил дисциплинарно нарушение, има ред и може би в тази посока трябва да се развие по-добре дисциплинарната практика на ВСС. Но не съм запозната в детайли с последните промени, защото няколко варианта бяха на Закона за съдебната власт. Надявам се през следващата седмица да имам такава възможност и в един следващ разговор да коментираме нещата.

Одобрявате ли кардиналната смяна на законодателство сега с нов НПК?

Ако трябва да отговоря еднозначно, бих казала - не, защото, ако видите сега в доклада на Европейската комисия там е написано като че ли, че с промяната на новия Закон за съдебната власт, в кавички слагам новия Закон за съдебната власт, като че ли не се постига онова, което е целено, но въпреки това законът се приема и той ще влезе в сила. И след това много лесно се каза - няма никакъв проблем да го променим. За мен това също ще бъде една от стъпките в Министерството на правосъдието. Трябва да се засили ролята на съвета по законодателство. Трябва да се направи в съвета по законодателство, не знам дали аналитично или какво звено ще се казва, но звено, което всъщност да прави оценка на законодателството и да се правят промени едва тогава, когато има яснота по приложението на един закон през един относително дълъг период от време. Сега виждате, че НПК влезе в сила миналата година, досега са правени опити поне 4-5 пъти да се променя. Сега е ясно, че някои от текстовете в ЗСВ няма да работят, ама казваме - ами, след това ще ги променим. В ГПК е същото. Аз имах повод да се срещна със свои колеги съдии, които казват, че просто има някои текстове, които са не само неработещи, ами. .. ще употребя една по-друга дума - безумни, но се надявам, че нещата ще се стиковат и всичко ще си дойде на място.

Сложно е да се прави самата философия на един законопроект в една работна група. След това само една думичка да промениш или една запетая, то просто се променя изцяло и духът на закона, а когато нещата се приемат бързо винаги има грешки или поне опасност да се греши.