Снегът май вече радва само скиорите, разбира се - ако успеят да отидат до пистите, а не прекарат хубавия съботен ден на път към тях. Напоследък изпадаме в странна ситуация - пада сняг и винаги има хаос, за този хаос има виновен, има и уволнени, както вече разбрахме, но следващия път - хаосът пак го има. В следващите минути обаче няма да търсим кой е крив и кой прав в тези ситуации, а ще погледнем по друг начин на въпроса - ако до качествено почистване на пътищата така и не се стига, освен всички други неудобства, не уврежда ли това пътната настилка. И ако отговорът е „да", то това ли е причината пари за малките пътища никога да не достигат?
В „Денят" на Дарик инж. Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България, бе категоричен, че трябва да се промени нормативната база у нас. Остарялата техника също е сериозен проблем. Ключът към адекватната реакция на пътя обаче е професионализъм и добра координация между институциите.
След като инфраструктурата особено пътната е приоритет за правителството, държавата плаща ли си редовно на строителните фирми?
Държавата плаща редовно, въпросът е колко плаща. Защото пътното почистване е скъпа дейност, тя е както забелязахме кампанийно, после има слънце, после пак. Така че трябва да се спазват стриктно правилата, когато се чистят пътищата и технологиите. Има модерни технологии. За съжаление една от причините за задръстванията е, че машините, които почистват магистралата, не са от най-модерните и на са пригодени за такива екстремни ситуации. За висок сняг трябва да има снегорин, а... Междувпрочем има една наредба, която е от преди 20 години, в която са описани всички действия, които трябва да се извършат. Редно е и тази наредба да се преразгледа и да се подобри, защото там има неща от типа, че започва да се почиства час след като спре снегът. Нали разбирате какво означава това - трябва да се затворят пътищата и да чака да спре снегът. Така че има неща, които трябва да се преразгледат, да се предвидят и да се оправят.
Случва ли се наистина това, да се чака час след като спре снегът?
Не се чака, както виждате. Би трябвало снегопочистващите машини да излязат веднага. Правят го, в София още пред нощта бяха на улиците, но има и екстремни ситуации. Трябва да си кажем, че видяхме такива ситуации в Австрия, в Германия, само че там ако забелязахте, се движеха три машини по магистралата и нямаше никакво движение. Тоест трябва да се затварят пътищата, да се изчистят и след това да се пуска движението.
Материалите, които се използват, за да се обезопасят пътищата така да се каже - лигата пясъкът, достатъчно качествени ли са, за да може пътната настилка да се запази такава каквато е?
По принцип в модерните държави не се използват луга и пясък. Използват се химикали на калциева основа, които първо замръзват на по-ниска температура, второ - поддържат снега в кашообразно състояние и след това се чисти с машина до черно. Но това е доста скъпа технология и може би и тук има някакъв проблем, но знам, че тази година се използва масово и в България. Въпрос на технология и организация. И има още един проблем, който от много години го говорим - кой спира движението и кой се разпорежда в екстремни ситуации. Всъщност има много структури - МВР, КАТ, областните пътни управления, фирмата, така че тук са се насъбрали на „Хемус” доста неща, но виждате, че се оправиха за 24 часа нещата.
Сравнително скоро бяха преподписани договорите за зимна поддръжка с част от пътните фирми и са променени доста клаузи в сравнение с предходните договори и как това повлия на работата тази година?
Първо, доброто е, че се сключиха договори за по-дълъг период от време, за да може фирмите да си купят техника, защото снегопочистването се прави с техника. Това е като всяка друга дейност - тя е високотехнологична, иска добра организация. За съжаление още ги няма тези машини, които почистват дълбок сняг, роторните снегорини, високопроходими машини с гребла. Тоест модерна техника трябва за всичко това. А оттам нататък ако ме питате за договорите, това е въпрос на пазар. Малко е изкривен пазарът в момента, защото фирмите нямат работа и на всяка цена се стремят да спечелят поръчките. Оттам и цените доста паднаха, но всеки си прави сметката.
От пътната агенция говореха, че са плащали едва ли не за стенд-бай на машините. Това вярно ли е?
Има технология за дежурство, има технология и за почистване. Сигурно е така. Това е клауза в договора, доколкото ми е известно на мен и машините, като са на разположение, защото това са разходи - те стоят по бази, поддържа се персонал, хората дежурят. Така че се плаща за дежурство, плаща се и за почистване по различни тарифи.
Колко струва един стенд-бай на машините?
Договорите са на различни цени. Такава единна цена няма. Всяка фирма сключва договор за определен район, за определени области и има различни цени те се движат доста „от-до”.
Всеки път, когато се наложи машината да бъде приведена в действие, успява ли фирмата достатъчно бързо и адекватно да реагира и успява ли държавата да й осигури условия тя да реагира, да има нормално движение по пътя, да бъде спряно, ако се налага?
Това е въпрос на организация. Това беше големият въпрос, поради който имаше проблем. Всичко това са последователни операции, които трябва да са в строго определен ред и трябва да са осигурени. Но не е за първи път, колко години почистваме пътища. Всичко е въпрос на организация. Да, всички тези условия са изпълнени: има ги парите, има я техниката, има ги дежурствата. Има метеорологията, сега вече се познава с няколко часа напред какво ще се случи, така че всичко друго е въпрос на професионализъм.
Т.е. липсва професионализъм?
Някой път липсва професионализъм, някой път и природните условия са такива, че не позволяват да има движение, но за това трябва да се предупреждават предварително пътуващите и да се затварят пътища. Такова обещание имаше тази година от всички отговорни фактори - че пътищата ще се затварят, ако трябва да се почистват и след това ще се пуска движението.
Каква е ролята на фирмата „Автомагистрали” в цялата тази ситуация, защото това е държавна фирма. Адекватно ли е държавна фирма да участва в обществени поръчки за почистване на пътищата и може ли тя да бъде добре контролирана от държавата, защото тя да глоби сама себе си за непочистен път е странно.
Отговорът е да, няма разлика между държавна и частна фирма, въпрос на управление и организация. Държавна или частна е въпрос на собственост, всичко друго е въпрос на професионализъм. А „Автомагистрали” почиства от дълги години магистралата, така че би трябвало да има опит и всички необходими условия да си свърши работата.
Вие заговорихте за наредбата, която според вас трябва да се промени, защото от 20 години не е променяна. С какви предложения ще излезете?
Може да се ползва опитът на други държави. Знаете, че известно време имаше ръководител германец в АПИ, говорили сме с него по тези въпроси, аз лично съм говорил. Да, има технологии, организация, машини и други възможности, но пак е въпрос на пари и да не се подценява този тип дейност по пътищата. Просто трябва да има професионални фирми, които са специализирани в тази дейност и тя да бъде на високо професионално ниво.
А у нас има ли строго специализирани фирми в тази дейност или пътно-строителните фирми отговарят и за поддръжката на пътищата?
По-рано имаше, казваше се „Пътно поддържане”, сега с това се занимават фирмите, които строят пътищата.
И това по някакъв начин оказва ли влияние върху адекватността на реакцията?
За това не мога да кажа. Пак казвам, всичко е въпрос на професионализъм и управление на дейността. Тук се преплитат много фактори, много ведомства. Така че е въпрос на координация и професионализъм.
А може ли да търсим логиката, че ако пътищата не се почистват бързо и с качествени материали, това уврежда асфалта и като цяло пътя. И това да води до факта, че всяка година трябва да се кърпят дупки.
Не, няма такава връзка. Тук става въпрос по-скоро за осигуряване на движението и предотвратяване на стопански загуби. Знаем, че България е транзитна държава, тук минават няколко коридора и има много голямо движение на тежкотоварни автомобили, така че би трябвало да поддържаме в изрядност пътищата. Нашите пътища минават през проходи, те са със сложен релеф и пак се връщам на професионализма и добрата организация.
Няколко пъти споменахте, че за това са нужни и много пари. Успяват ли пътните фирми да си получат навреме парите от държавата било за строителство на пътища, било за поддържането им?
В последните две години в общи линии да. Имахме знаете огромен проблем през 2009 и 2010 г. Оттогава нещата са сложени на по-добра основа. Много малки са задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура” към фирмите от тази гледна точка.
А на общините?
Общините поддържат със собствени средства трети и четвърти клас пътища и там нещата са много по-сложни, защото липсва техника и липсват пари. Те са извън централната схема на държавата. Там нещата са много тежки, но пак е въпрос на финансиране и организация.
Общините дължат ли пари?
Общините дължат пари на строителните фирми като цяло. Около 100-110 млн. лв. за строителни дейности. За пътна поддръжка нямам информация, там нещата се договарят на местно ниво.
А как стои въпросът като цяло в строителния сектор с плащането на работниците? Има ли строителният сектор просрочени задължения към своите служители?
Сигурно има като във всички други браншове, тъй като е доста тежка икономическата ситуация. Излезе статистиката, че 16 на сто е спадът в строителството (през ноември 2011-а) спрямо ноември 2010-а, а това след себе си влече и необслужване на кредити, и неплащане на заплати. Има го този момент и той е част от кризата.
Колко хора, ако имате такава статистика, изгубиха работата си в строителството през 2011-а?
По наши данни са около 140 000 души. И още хора ще се освобождават, тъй като за следващата година не се оформя голям обем строителна дейност.
Т.е. очаквате да продължи спадът, очертал се в данните на статистиката?
Спадът продължава, да. Мисля, че той ще продължи до 2013 г., защото тогава настъпват критичните периоди за усвояване на европейските средства и доста работа ще имаме в последните една-две години, те са до 2014-а и мисля, че това ще повдигна малко строителния обем.
