Преди броени дни шейх Омар Бакри Мухаммад вся известна доза паника сред българите с едно свое интервю, публикувано във вестник „24 часа". 54-годишният Омар Бакри е модерен религиозен водач, макар и радикален ислямист. Има мобилен телефон, комуникира активно в Skype и социалните мрежи, чете лекции по интернет и говори английски по-добре от по-голямата част от българските политици. С невъоръжено око и ухо се усеща разликата в тона и в твърденията на шейха в двете интервюта, но целта на „Дарик" изобщо не е да опровергава, когото и да било. Въпросите на Николай Тихов, освен за взрива на бургаското летище и обявения уж за разпознат атентатор, са и за стратегията на радикалния ислямизъм за покоряване на света, както и за България като част от картата на бъдещия ислямски Халифат, постигнат обаче не с огън и меч, а с убеждение.
Много противоречиви твърдения има за Вас в медиите - може би е полезно да обясните в началото как се определяте Вие самия.
Аз съм салафист, съдия съм в шариатски съд. Аз съм един от световните лидери на „Ал Мухаджирун" („Изселниците") и бивш лидер на „Хизб ут-Тахрир" („Партия на освобождението"). Известен съм сред мюсюлманите като учен, който проповядва исляма. Последователите ми ме наричат шейх Омар Бакри, което е уважителна титла за това, че съм учен и съдия.
Във вестник „24 часа" беше публикувано интервю, в което твърдите, че разпознавате един от атентаторите от бургаското летище. Това предизвика много коментари в България, дори станахте интересен и на българските специални служби.
Първоначалният заподозрян беше Мехди Гезали - шведски гражданин от алжирски произход, който беше арестуван в Тора Бора в Афганистан и лежа в Гуантанамо. Журналистът, който дойде от България, ми каза, че властите са му потвърдили, че Гезали е жив и, че не е извършил нападението срещу израелците. Попита ме за мнението ми за българската външна политика, например за участието ви в Афганистан... Обсъдихме много теми, но основното ми впечатление от интервюто беше, че журналистът се опитваше да направи новинарски удар. Според мен е успял да внуши страх в българите и да ме изкара като някой, който планира нови атентати в България. Няма нищо подобно! Не съм говорил за потенциални нападения срещу България или срещу българи. Нито съм отправял някакви заплахи. Моите думи бяха следните: „Действията на българските войски не са от полза за българския народ!" Толкова! А що се отнася до Мехди Гезали, просто си позволих да разсъждавам на глас: „Ако човекът, който е извършил атентата, не е Мехди Гезали, тогава кой е? И какви са били целите му? Защо хората приписаха този атентат на Мехди Гезали и защо го свързват с шиитски политики? Гезали е известен като сунитски салафит - защо изобщо беше замесен в цялата тази история?" Това се питах по време на разговора ми с журналиста от България. Вижте, снимките на Гезали в медиите са от негова пресконференция веднага, след като го бяха пуснали от Гуантанамо. Заедно с тях обаче бяха показани снимки от летището, на които човекът, който се разхождаше с тежка раница на гърба си, приличаше на него. Именно затова допуснахме, че Мехди е направил атентата. Но нито „Ал Кайда", нито някоя реална джихадистка групировка пое отговорност. Ние знаем следното - имаше атентат и медиите веднага посочиха: „Това е Гезали!". След това пък британските медии казаха: „Той е студент на Омар Бакри!" Да, така е. Много отдавна Гезали беше дошъл в Лондон и учи при мен, както са правили и много други студенти. Но след това те порастват, хващат своя път в живота и правят каквото си пожелаят. Всичко това беше много отдавна и бях изненадан от твърденията на медиите, че Мехди Гезали е извършил атентат, при това самоубийствен.
Вие виждал ли сте снимките на главата на самоубиеца?
Да, журналистът от България ми показа снимката, но не разпознавам кой е. И въпреки че кадрите от летището приличат на Гезали, снимките на самоубиеца не приличат на него. Според мен, ако Гезали е жив, той би трябвало да излезе в медиите и да го каже, за да спрат да го свързват с атентата. Не знам защо не го прави.
Мишена ли е България за евентуални бъдещи атаки - срещу израелци, в България или в Източна Европа като цяло?
Нямам сведения някоя групировка да планира нападения в България. Всъщност журналистът ми зададе същия въпрос и искаше отговор с „да" или „не", но аз не му дадох такъв. Анализирахме ситуацията и стигнахме до заключението, че най-вероятно е атентатът да е свързан с външната политика на България и участието й във войната срещу тероризма в Афганистан.
Какво е мнението Ви за така наречената „Арабска пролет"?
Според мен Америка и нейните съюзници са най-големите губещи след тези събития. Всъщност американците загубиха много след 11 септември 2001 г. Те видяха как тази „Арабска пролет" премахна много от собствените им марионетки в региона. Америка все пак успя да „осинови" няколко режима в тези държави. Според мен Мюсюлманското братство в Египет е един от тях и вярвам, че президентът Мохамед Морси обслужва американската политика в региона. Все пак съм доволен, че хора като Морси взеха властта, защото така хората в региона поне започват да се обединяват в името на исляма. Така постепенно ще можем да осъществим идеята за Халифата.
Казвате Халифат - значи искате цяла Северна Африка и Близкият Изток да се обединят в една голяма държава, както е било през Средновековието?
Точно така. Искам да се възстанови тази панислямска държава, в която да са обединени всички мюсюлмански държави от Близкия Изток, Северна Африка и дори Източна Европа. Това е Халифатът. Няма да се случи изведнъж. Ще започне отнякъде и лека-полека ще се присъединят всички мюсюлмански земи, в които навремето е властвал исляма.
Ислямът действително е властвал в държави, като България и Испания, например, но в днешни времена тази религия се следва от малцинства в тези държави. Как предлагате да се завърне исляма, как ще бъдат присъединени те към бъдещия Халифат?
Вярваме, че ислямската държава трябва да бъде основана някъде, където вече има мюсюлманско население, което вярва в тази общоислямска политика. След това ще запознаем останалия свят с политиката ни чрез дипломация. Искаме уважение и добри дипломатически отношения с България и Румъния, например. След това хората сами ще решат дали искат да приемат исляма - било то само като религия, или като политически начин на живот, както се практикуват капитализмът и комунизмът по света. А дори да не искат да приемат исляма, задачата ни е да припомняме на хората, че когато ислямът е управлявал в тези държави, това е било една велика цивилизация, която е властвала почти 1300 години. Тя се разпада чак, когато „кръстоносците" (т.е. западните империи през 19 век - бел. авт.) успяват да нарушат единността на мюсюлманите и да ги разделят на „араби", „азиатци", „кюрди", „африканци" и други. Именно „кръстоносците" създават този национализъм и племенен манталитет, който днес съществува в съзнанието на мюсюлманите и който ги кара да воюват помежду си. Така че ние вярваме в диалога и разпространението на исляма. Да, политиката на ислямската държава ще бъде да завладее света отново и да въведе исляма като начин на живот, но не и да насилваме хората да го приемат. Разликата между двете е от земята до небето. Приемането на исляма трябва да бъде личен избор на индивида. Не може да има насилие в религията.
Доколкото разбирам, Вие сте против всякакво насилие. Има ли все пак изключения, при които бихте подкрепил атентати като този в Бургас?
Вярвам, че българските мюсюлмани трябва да различават доброто от злото. Те живеят сред хора, които не са мюсюлмани и не трябва да прилагат никакво насилие. България никога не е била прицел за мюсюлманите. Да, ние осъждаме политиката на българското правителство - че е решило да се съюзи с Америка и със Запада и подкрепя така наречените "войни срещу тероризма", които всъщност са войни срещу исляма. Това се случва, защото ислямът в момента е основната алтернативна идеология, която остана след падането на комунизма в Съветския съюз и в Източния блок. Според мен Западът по много хитър начин атакува исляма, като го нарича „тероризъм", а истината е, че именно Америка праща своите терористи по света. Но пак ще повторя - България и Румъния не са потенциална цел за ислямисти, доколкото съм запознат. А що се отнася до бъдещата ислямска държава - тя сама ще реши каква политика ще има. Но единственото „тактическо нападение", с което в момента се занимаваме, е да развиваме нашите отношения и нашия диалог. А само Бог може да каже какво ще се случи утре.
В момента живеете в Ливан. В страната е много влиятелна „Хизбулла", която е шиитска организация. Какви са отношенията Ви с тях?
„Хизбулла" са много критикувани от някои нерелигиозни среди в Ливан. Преди години помолих ливанското правителство за помощ. Тогава „Хизбулла" имаха влияние във властта и в съдилищата, но въпреки това ме освободиха под гаранция. Благодарен съм им, но това не означава, че съм съюзен с тях. Напротив, осъждам ги, както и те мен. Особено съм против това, че са съюзници на сирийското правителство, което атакува мюсюлманите в Сирия. Може би от „Хизбулла" са си мислели, че ще им помагам по някакъв начин, след като ме пуснат от затвора. Не, благодарих им и това беше. Аз не бих изневерил на вярата и принципите си само, защото са ми помогнали. Искрено съм им благодарен, но това не значи, че ще приема тяхната подкрепа за сирийската диктатура, която убива моите братя и сестри. Затова делото ми все още продължава и предстои да се гледа в съд, който е контролиран от „Хизбулла". Още когато дойдох в Ливан преди години, правителството в Лондон ми отне британското гражданство. Те се спогодиха с ливанския кабинет да не ми бъде позволявано да напускам Ливан 30 години занапред. Подавал съм документи за визи в много посолства, но всички са ми отказвали, защото ливанската Служба за национална сигурност изпрати комюнике до всичките посолства да не ми позволяват да напускам страната. Така че ще бъда под „държавен арест" още 25 години. Чакам „Ислямската пролет" да стигне и до Ливан. Според мен сирийската власт ще падне сравнително скоро, което ще има силен отзвук в Ливан и на „Хизбулла". Тогава сунитското влияние ще се възроди и с Божията воля същото ще се случи и с ислямския Халифат. Призовавам да се случи именно това.
Поддържате ли връзка с Вашите близки във Великобритания?
Поддържам редовна връзка със свои студенти по целия свят - Америка, Канада, Австралия, Великобритания, Франция, Афганистан, Пакистан. Това се осъществява чрез системи за видеоразговори като PalTalk, Skype, също така чрез Facebook. Преподавам лекции по интернет всяка вечер. Много от моите лекции се записват на CD-та и се разпространяват, така че поддържам добра връзка със света. Моите лекции и курсове са напълно открити и всеки може да взима участие в тях. Те не са само за мюсюлмани, а са отворени за всички. Повечето лекции са на английски, има и на арабски. Често ми се обаждат хора, които ме молят да си дам мнението по даден въпрос и аз го правя. Така че не съм прекъснал връзката си с моите братя във Великобритания и по света.
Имате ли представа колко души в България Ви гледат?
Има малък брой хора в България и Румъния, но нямаме „студенти" в тези две държави.
Какво разбирате под „студенти"?
Хора, които активно изучават нашите доктрини и идеологии, вярват в целите ни и следват структурата и методите ни. Ние имаме политика с ясни цели, които нашите „студенти" трябва да следват. Хора, които искат да участват в нашата организация трябва да участват в нея интелектуално. Това членство не е открито за всеки. Не се сещам да имаме членове от България и Румъния в двете ни организации - „Ал-Мухаджирун" и „Хизб ут-Тахрир".
Българските служби вече обявиха, че следят влиянието Ви сред последователите Ви у нас.
Посланието ми към целия български народ е следното: Изучавайте исляма, но го правете от неговите собствени източници, които самият той признава за валидни! Не гледайте на исляма, повлияни от екстремните действия на така наречени „мюсюлмани"! Призовавам мюсюлманите в България да се гордеят с това, че са мюсюлмани и да живеят като мирна общност сред немюсюлманите в страната! Ислямът трябва да допринася за обществото. Това е посланието ми към българските мюсюлмани. А към българското общество като цяло - да упражни натиск върху правителството да изтегли войските си от Афганистан.
Вижте интервю с Омар Бакри и Беназир Бхуто по Би Би Си от 2007 г.:
