Допълнително пари за артистите и за киното в бюджета за догодина е поискал министърът на културата Вежди Рашидов. В ефира на Дарик той уточни, че става дума за около 8 млн. лева, като от културното ведомство се надяват да получат повече средства за поддръжката на паметниците на културата и за читалищата и библиотеките към тях. Министър Рашидов беше категоричен, че няма нищо общо с реставрацията на паметника на Царя Освободител, като нарече „клюки и глупости" твърденията, свързващи спешния ремонт на паметника и планирано строителство на подземен паркинг в този район. Ето какво още каза той пред Дарик:
Колко постно е парченцето за култура в хазната за догодина? Тристранката се събира да обсъжда парите за следващата година, културата винаги я слагаме някъде назад в нашите разговори за пари. Винаги пенсии и заплати изплуват отгоре.
За съжаление така се получава. Като че ли, когато има избори, културата винаги е за снимки на първо място и когато тръгне реалният живот, културата като че ли е някъде малко по-нататък. Въпреки че и самата Библия започва с дух и материя. Материята е икономиката, словото е начало, след като господ бог е сътворил човека от кал, сиреч е бил скулптор и му е вдъхнал живот и едва тогава му дава думите. Но дух и материя не е случайно. Материята е онова, което е икономическата, реалната част, материалната част и духът е онова, което създава, прави човека от животно нещо по-различно. И двете неща са като двете ръце на едно тяло. За съжаление години наред бяхме в едно общество, когато и може би не бих казал в това управление, бих обяснил защо не бих го казал до такава степен... Но винаги ние имаме една логика: ако двете ръце на един човек заболеят, ние гледаме да оправим дясната, защото ще ядем манджата с нея, а лявата по-нататък, другата... Когато човек боледува, лекува и двете ръце, лекува тялото си. Така че това давам малко така образен пример, малко не беше добре в години, все така културата на последно място, между другото. Дадох един пример и мога да го кажа. Вижте, един показател, без да искаме, една програма, когато ни дойдат едни делегации, защо не ги караме навсякъде, където има още куп неща направени, а първото нещо, което правим на един голям човек, е културните обекти. На Барозу какво му показахме за един ден - Ларгото, метрото, станциите, които са прекрасни разбира се, чест прави и на правителството, и на Фандъкова. Много са красиви, казвам го, не за да ги хваля, а защото е много хубаво, ще обслужва българските граждани, няма да обслужва кметицата. Ларгото, „Света София", некропола видяхме, отидохме от там в националната галерия да видим Майстора и оттам в Народния театър.
Добър културен маршрут.
Това е огледалото, в което нацията се оглежда.
Ако се върнем към парите, казвал сте неведнъж, че Дянков има отношение към културата, какво му се отпуска от сърцето, както се казва метафорично, за догодина?
Хубаво, че казахте думата метафора. Разбира се, Дянков е най-малкото сантиментален човек, но Дянков има отношение към културата, защото самият той се разболя от една много хубава болест - той се вълнува като тръгне по разкопки, археология, паметници. Вие забравяте, че когато аз правих музеите и трябваше да замина в чужбина да подписвам някоя спогодба, Дянков вика „Спокойно, аз ще ходя да ги наглеждам". Това е много хубаво, това значи едно прекрасно отношение. Ако сте забелязали ние започнахме бюджета на министерството още първата година от мандата с 84 млн. Сега тази година бюджетът ни е 118 млн. Сами се сещате, че в годините ние сме качвали по малко върху културата. Аз не казвам, че това е достатъчно.
За музейните работници се предвижда увеличение.
Добрата крачка е това, че във всичките ни дискусии се убедихме, че години наред в областта на културата 86 на сто от хората са висшисти с ценз, учени, историци, археолози, творци, художници, изкуствоведи. Това са хора с висок ценз. Най-ниските заплати в администрацията са на културата. Години наред това е така, все е тлеело, тлеело да бъде казвано, но време беше тези хора да получават малко по-високи заплати, защото страшно са им ниски заплатите - между 350 лв. и 450 лв. е средната заплата в областта на културата.
За тях ще има ще има по десет процента отгоре, но пък....
Неслучайно написах, когато разбрах, че ще се даде 10 процента на музейните работници и на регионалните музеи, но тези пари са за общините и областите. Там имаме регионални музеи, исторически музеи, имаме читалища, библиотеки.
По-голямата част от музеите са общински.
Да, но също е култура. Знаете добре, че регионалните центрове на сценичните изкуства винаги общините също подпомагаха, даваха някакви субсидии или средства, подпомагаха, но от една-две години, тъй като бюджетите са им също трудни и не им е лесно с парите, разбира се, те абдикираха, спряха, в много градове и села това спря малко. Това, разбира се, натовари изцяло отговорността на министерството, но въпреки всичко изкарахме една прилична година, спокойна година, нямаме студени зали, нямаме неплатено парно, нямаме каквото заварих - 80 процента не бяха платени токът и парното, когато станах министър. Няма какво да се церемоним, това е истината.
Добре, за музеите ще има, поне за работещите там, а за артистите?
Читалища, музеи, училища....
А за артистите? За тях ще има ли?
Тук остана един проблем. Когато аз направих един по-подробен разчет на този бюджет, изведнъж установявам, че за театрите... Вижте, дайте да си говорим откровено и аз ще го казвам откровено, защото не би било честно, ако не го казвам. Ние направихме в много трудно време една реформа и то с едни от най-популярните и известни медийни хора. Това са нашите творци, артистите. Тези хора, между другото то свършва мандатът, аз само мога да им благодаря, че са мъжки момчета, заработиха сърцато. Само три години преди това, върнете си лентите, върнете си телевизионните репортажи, се говореше само за чалга, отлив на публика. Сега направихме една реформа, нямаме билети. Това значи, че работят, това значи, че има инстинкта да се самосъхраняват и да привличат публика, защото станаха активни и интересни. Промени се дебатът за чалгата. Всяка сутрин по медиите ние говорим я за нов спектакъл, а за нова роля, я за ново кино, я за музей.
За тях обаче защо няма заложено повишение?
Ами не мога да ви кажа защо. Разговарях с господин Дянков, чакам, разбира се, да се прояви разбиране... Защото сигурно, като кажат субсидия, то не влиза в увеличаване... Но субсидиите формират също заплатите.
Колко е оптималното, което може да се поиска и очаквате все пак...
10 процента върху бюджета, то се изчислява, 10 процента, за да можем да бъдем честни. И ще ви кажа защо. Заработи реформата, но ако ние сега не им вдигнем на тези хора, които осъществиха нещо много важно за България като реформа, не би било честно. Защото вече е време. Аз смятам, че тази реформа трябва да я усещат самите артисти. Трябва да стигат средствата до тези, които произвеждат духовния продукт от сцената, това е много важно.
Колко са тези пари, много ли са?
Тези пари са около четири милиона.
Четири милиона?
Да.
Това на фона на общия бюджет не би трябвало да е голям проблем за финансовото министерство.
Да. Оттук нататък идва още едно нещо - в момента говорим, че българското кино, започна да се говори за кино, има дебат за кино и започна да има съвременно, модерно, хубаво българско кино, което е в един подем. Ако ние сега не дадем малко тласък поне, това кино да продължи този подем, за да имаме реален успех, защото няма как да има, ако го пресечем... Точно сега не бива да спираме подема на българското кино. Някакви пари смятам, че трябва още за някой филм отгоре да се даде. Това е нормално, това е...
Имате предвид сума вече.
Е, разбира се, и там към 4 млн., за да станат поне по закона близо до това, което говорим.
Едни десетина милиона.
Имаме малко за читалищата, за книги, за книгоразпространение, за издателствата, нали българската литература трябва да я поощрим. Имаме фестивали. И, разбира се, най-важно е как да опазваме паметниците на културата. Тук имаме един голям проблем. Поради това, че общините нямат пари, ние ремонтираме 15 археологически обекта, предавам ги в края на тази година готови, 15.
Държавата ги финансира в повечето случаи?
Не държавата, европейски пари. Аз основно работя с европейски пари. Бюджет и половина повече имам от бюджета си от европейски пари, слава богу на тях. И театрите така ремонтирам. И тъй като общините са по-бедни, те отказват да стопанисват обектите, които са техни. Не искат да ги вземат, защото е финансов ангажимент. Аз нямам нищо против, министерството на културата, но ми трябват средства - за тяхната охрана, за тяхната поддръжка, за тяхната комуникация вътре, иначе са пари, хвърлени на вятъра. Това е големият проблем. Тъй че и там ми трябват едни малко пари, за да мога да ги съхранявам тези паметници на културата. Надявам се това да бъде чуто, казал съм го на господин Дянков, той е разумен човек, но поне нещо трябва да направим и в тези сфери. Не можем да си отидем при един реален успех на министерството...
Ще ви кажа реален успех, защото не е въпрос дали ще се хваля. Аз съм човек вече зрял. „Мерси" няма да има, аз го казвам много често това нещо, такъв ни е народът, не го чакам. За мен кое е по-важното? По-важното е спокойно да си замина, като знам, че съм свършил работа. Сега ще откриваме, предполагам в събота с премиера, той и други обекти има, откриваме Сексагинта приста, археологията, която с европейски пари приключваме за 1,2-1,3 млн. някъде. Откриваме сградата на филхармонията в Русе. Само преди четири-пет месеца открихме операта в Русе - основно ремонтирана, красива, фантастична сграда. Само след около 15 дни откриваме операта в Бургас. След един месец откриваме театъра във Варна.
Похвално е, че успявате да използвате европарите за подобни неща - това са наистина хубави събития - когато се открива каквото и да е свързано с културата.
Вижте, аз ще ви питам просто, от години не е направено: аз не бих отишъл на театър, ако на един театър са му счупени столовете, раздрана дамаската, сцената е мръсна остаряла...
Факт е, че много театри получават ново лице.
Трябва да им дадем нов живот. Иначе как да вкараме зрител да си даде петте лева, за да гледа един духовен, красив продукт.
Ще сменя рязко темата, за да питам нещо актуално, в което Вие влагате доста емоция може би с основание тези дни. Личен, професионален или по-скоро политически ви е спорът със скулптора Велислав Минеков за начина, по който се реставрира паметникът на Цар Освободител?
Аз нямам спор. Със скулптори съм имал спорове, ние дискутираме, много големи скулптори има в България, много готини, страхотно талантливи хора, седим по масите, спорим, дори се питаме кой е най-талантлив от всички. Явно всички сме много талантливи, защото иначе бездарни хора и талантливи на едно място не седят.
Питаха ли ви вас как да се ремонтира този паметник? Така да го кажем.
Не, не са ме питали, защото първо, аз не съм страна по никакъв начин за този паметник и това, което се тиражира н пространството и иска да се внуши, е малко непочтено и нечестно. Паметникът е общински. Паметникът не се води национален паметник на културата, не съм възложител, не съм подписвал договор. Да, паметникът трябва да се ремонтира, защото всички журналисти показахте как са се напукали краката. Естествено е като всичко да старее и един паметник. Аз дадох пример - и Мадарският конник, който беше един прекрасен конник, всеки божи ден времето го руши, той почти е на изчезване. Защото времето, както е най-добрият създател, така е и най-добрият рушител. Нормално е един паметник като остарее, да му се направи ремонт. Какъв е проблемът? Аз не разбираме какъв е проблемът.
Дали сте спокоен за начина, по който се прави тази реставрация?
Единствената професионална леярна е това.
В Требич.
Това момче, мой колега е един от най-добрите майстори. Баща му на Велислав Минеков, скоро дори си отля...последния паметник, който аз го поканих да направи - на Иван Вазов в Рим, пред Вила Боргезе. Разбира се, че големи работи... Аз примерно си имам леярна и си лея малки работи до един метър, но над 1,5 метра работи вече иска техника, иска кранове, иска... Разбира се, че е нормално.
Не, защото тези снимки с разрязания паметник обиколиха медиите.
Те трябва да го разрежат. Вижте, самият паметник, оригиналът, преди да се докара, той се отлива на части. След това се сглобява със заварки, с шевове, с нитове, има хиляди способи. Сглобява се, товари се, качва се и се монтира. Разглобяването става също пак така на части. Всичко онова, което е прогнило, ще се отреже и отново ще се върне както си е било.
Вие лично имате ли някакво съмнение относно тази реставрация? Заговори се, че трябвало да се укрепи основата, защото подземен паркинг отдолу щяло да се прави и може би някой има интерес нещо точно сега...
Аз по клюки и глупости, които се говорят в медийното пространство, не мога да коментирам по една проста причина - че съм професионалист. Показа се, че на паметника краката са напукани, металът е остарял, то се прави и преди със заварки, заварките са отслабени и сега ще се възстановят. То не се моделира наново, то се изважда от стария калъп и същото това нещо вече в ненапукан вид се връща, заварява и се патинира. Първата патина, изкуствената трябва да бъде тъмна, защото металът е жълт, тялото е тъмно. Цялото ще се патинира тъмно и във времето то ще се окисли и ще стане като римските статуи отново зелено.
За пари ли е целият този спор или по-скоро за политически разправи в публичното пространство?
Ако това е политика, аз съжалявам хората, които правят такава политика. На мен ми е жал за такива хора. Деструктивността не би трябвало да бъде политика. Какво значи да не си ремонтираме паметниците, когато те са остарели? Какво значи това ние да бъдем против това, че без да е моя работа или на МС, или на премиера, когато хората бяха заплашени да бъдат днес на улицата, в градината, защото за „Шипка 6" имаше съдебно решение, университетът трябваше да си го вземе и те да напуснат. Дойдоха художниците, помолиха, намерихме диалог с професор Илчев и успяхме да запазим художниците. Какво лошо се стори? Че запазихме „Шипка 6" като марка да си остане на българските художници. За мен са по-важни този съюз, в който аз съм бил и тези художници, които имат 120-годишна история и са големи артисти и добри, прекрасни български творци. През този съюз са минали най-големите български имена в световната и българска история на изкуството. Какво лошо има в това това да стане? Какво лошо има в това да има България да има музей? Нима ще си го нося вкъщи? Че някой е против музея. Вижте, това деструктивно говорене не е политика. Разрушителното говорене не е политика. Политика е всяко градивно говорене.
Като заговорихме за музея, не изпревари ли той нужната реформа, когато говорим за музеи? Самият вие казахте, че повечето музеи са на загуба, получават по-голяма субсидия, отколкото изкарват и в същото време ние правим и българския Лувър? Доста сериозна инвестиция.
Нищо не изпреварваме. Ще ви дам простичък пример: ако аз искам да поканя прекрасни, важни хора, които България да види, аз трябва да имам дом, за да ги настаня някъде. Докато нямам дом, къде да ги поканя? На улицата? Първо, България трябва да направи своите домове във вид на музеи. Второ, през 2019 година България трябва да има прекрасни музеи, прекрасни зали, защото е Европейска столица на културата. Аз деструктивността няма да я приема, не я приемам и не е моя работа. Моята работа е да създавам. А този, който е унищожител, това е друг проблем и аз не влизам в такива дискусии. Да, разбира се, дайте първо да си направим музея, да имаме музей, ние нямаме реално музей. Ние нямаме музей. В България са дошли навремето едни хора, които се наричат комунисти, такава система са докарали, влизат в двореца, казват „махайте това на царя, никакви такива, латекс да ударите по тези варакосани със злато тавани, вратите да се боядисат, на нас лукс не ни трябва, народът така, дайте на БАН"... Изведнъж дворецът, който е строен за дворец, става някакъв тип национален музей, защото няма музей. Историческият ни музей беше подхвърлян години наред наляво-надясно. Знаете, само допреди шест-седем години къде, къде.. В Съдебната палата. Водим разговори да си вземем ЦУМ и завинаги да има свой дом.
Криптата на „Св. Ал. Навски" ще я местите ли в Лувъра?
Кой да я мести криптата?
Така се заговори, че заради по-добра посещаемост, може да дойде...
Хайде да не говорим глупости! Толкова готини неща има. Говориха „убиват театри, закриват театри, закриват киното, закриват Банята". Само съм създавал в повече. Нищо не е закрито, нищо не е убито, всичко е заработило. Киното ни е заработило, талантливи хора имаме, театрите, музеи сме си създали. Не намалили. Криптата е едно прекрасно място. Криптата не е наша собственост, но ние предоставяме, тъй като нямаме реално музеи, там стоят нашите икони. Те стоят прекрасно. И като стане музей, ще дойдат иконите там, ще видят пластично изкуство, ще отидат в Света София да видят некропола, ще се отиде долу, ще се види амфитеатърът, ларгото ще се види и Историческия музей - ето ви центъра на София готов за ЮНЕСКО.
Имаше един комикс, дано подходите към него с чувство за хумор, бяхте на една снимка двамата с премиера и там му казвате на този комикс „Шефе, ти ще си като Тато, аз като Людмила Живкова".
Е, тя простотията няма почивен ден, но нека да има и такива комикси.
По размах онова, което вършите, така ли искате да...
Нека да има комикси. Вижте, дебелашките шеги, ако те не са префинени, изтънчени шеги...Всяка шега е хубава шега, достатъчно е да е изтънчена. Имаше ги просташки, имаше ги фини, има елегантни, има и гениални. Все едно, важното е да сме градивни. Разбира се, че той ми е шефът, той ми е министър-председателят, той ми е работодателят.
Аз за сравнението намекнах.
Голямата радост би ми било, когато моят шеф ми има доверие и разбиране в градивната част. Самият той е положителен, градивен. Ако имаше много пари, много неща щеше да се направят. Той е неуморим. Аз затова казвам, понякога му благодаря за разбирането, защото много хора не разбират понятието култура. И не му отдават значение. Аз му благодаря за доверието, защото благодарение на това имаме туй, имаме туй, имаме туй...
Започнахме с бюджета, заговорихме и за реставрация на паметниците. Имаше едно писмо пак така тревожно през лятото от кмета на Шумен за прословутия мемориален комплекс „Създатели на българската държава". Имат нужда от ремонт. Пари за там предвиждат ли се догодина?
Това не е мой въпрос. Много хора бъркат, особено най-често това се случва в църквите, като кажат това е паметник на културата, културата да даде пари. Не.
Общината очевидно там няма пари да го поддържа. Това е голям комплекс.
Собственикът да го поддържа. Нали това е правило. Със собствеността на министерството аз се грижа да бъде всичко наред. Всеки собственик е длъжен да се грижи за своя си имот. А ние, министерството даваме статут на паметник, което какво означава? Да го контролираме, да не бъде разрушено, да не бъде унищожено, може да присъства само във вида, който е този. Примерно много инвеститори понякога купуват едни хубави къщи, оказва се, че са паметник на културата и заравят едни пари, нищо не могат да направят по една проста причина: че когато е със статут паметник на културата, то може да бъде само това.
Този паметник е символ, затова ви попитах и наистина поддръжката...
Не е мой. Изцяло е грижа на собственика. Паметникът е общински, общината трябва да вземе решение, има общински съвет. Те са вземали решение преди години как да го построят, те са го финансирали, те са стопаните.
В други времена е строен този паметник.
Ако е със статут национален паметник, аз бих взел методически контрол и отношение върху този паметник какво да бъде. Но нямам никакви права върху този паметник. Иначе с удоволствие, ако е мой, да го обгрижвам, няма проблем.
Вие вземате винаги отношение по много теми, които се случват в държавата. Следите ли делото, което течеше в Пазарджик, онова дело, което не знам доколко българите успяват в детайли да... Делото за така наречения радикален ислям и коментарите в обществото по тази тема.
Не бих влязъл в тази тема по една проста причина - че самият аз си имам свой бог някакъв, но за съжаление в живота не можах да стана вярващ нито в едната, нито в другата посока. Това не значи, че нямам свои ценности. Но много по-деликатен е въпросът. Там трябва да се намесят хора от компетентността на дирекция по вероизповеданията и други. Грешно би било да влизам в такъв тип разговор, защото той или е в чисто религиозна посока трябва да се коментира, което аз не бих направил, тъй като не съм в темата, или в чисто политическа и отново не бих го направил, защото не съм и политик. Аз съм експертен министър, не съм член на ГЕРБ, не вземам политически решения, не давам мнение и затова се предпазвам дори да говоря политически. За да не загубя част от емоционалността си, която след този мандат много ще ми трябва в ателието.
Дано ви остава време и да работите по време на министерстването си.
Много малко, това малко, леко ме изнервя. Но свикнал съм така, няма как да променя 60-годишния си живот, когато съм правил рутинно едно и също. Вечерите късно по нещичко, но не е това, което беше, да имам свободно време през целия ден.
