Прозрачност и диалог със земеделците – приоритет в работата на Цветанов

Новият министър на земеделието и храните Валери Цветанов в студиото на "Седмицата” по Дарик

Защо трябваше да се сменя името? Каква е разликата между продоволствие и храни?

Вероятно става. . .

Храните не са ли продоволствие?

Разбира се, че са продоволствие, става въпрос, че въпросите за храните по принцип са свързани с едни специфични стандарти, които са приети в ЕС. И тук не става въпрос само за чисто механична смяна на името, а става дума за това, че трябва да бъде създадено и специфично звено, което да се занимава с окачествяване на храните в неговия, така да се каже, хоризонтален и вертикален логичен порядък на процеси и събития.

Т.е. това е и контролът?

Да, и контролът. Значи. . .

Добре, ама вие може би сте пътувал и не сте чул, преди 5 минути министърът на здравеопазването каза, че това звено няма да е към Министерството на земеделието и храните, а ще бъде държавна агенция към правителството, равно отдалечена от неговото министерство и от вашето. Това може би е негово предположение. А вашата идея каква е?

Вижте, тук става дума за една стара идея на бившите министри на земеделието Нихат Кабил и проф. Гайдарски, точно става въпрос за създаването на такава агенция. Какви ще бъдат мащабите, къде точно ще се намира, какво ще стане и какви ще бъдат позициите предстои просто. . .

Не, вие имате славата на експерт. Кое е по-доброто експертно решение? Защото, честно да ви кажа, аз не мога да разбера защо го кръстихте това Министерство на земеделието и храните, ако храните ще са в държавна агенция. То няма логика.

Разбира се, че има логика и логиката е свързана с това, че ние. . . в Министерството на земеделието има служби, които имат почти вековна история. Става въпрос за Националната служба по ветеринарна медицина, НВМС-то, растителната ни защита. Има изградени структури, има звена, които имат одобрението и признанието на. . .

Това специално в контрола на животинските храни.

Да, но става въпрос, че там има контрол на зърното, контрол на растителната защита, контрол на ветеринарите, граничен контрол на меса, животни, генетични плазми.

От това, което обяснявате, излиза, че логиката е агенцията да бъде една изпълнителна агенция към вашето министерство.

От друга страна пък, ХЕИ-то и другата, финалната част на. . . това са в другото министерство и може би министърът д-р Желев е прав в тази си част на логиката, че то по същество вероятно ще стане дума за съставяне точно на такава агенция.

На каква, на държавна?

Държавна. . . може би някаква малка по размер. Не може да бъде по смисъла на закона държавна агенция, нали разбирате. Нещо вероятно ще. . . моля ви, позволете ми малко да почакаме с конкретния отговор на логиката. . .

Не, търсим логиката как подреждаме държавата си в момента.

Да, разбира се, въпросът е, че това, което в момента ви отговарям, мога да си позволя да ви го кажа и в една близка перспектива, до края на другата седмица, вече ще има тотална яснота по въпроса, предполагам.

Всъщност това произтича само от въпроса за как се казва министерството. Нека почнем с личните въпроси към вас.

Заповядайте.

Как ще компенсирате липсата на управленски опит? Значи два вида упреци има - едните са за личния опит, политическия. Вие очевидно нямате такъв, бил сте кандидат за депутат в листата на ДПС, четвърти мисля, че в София на парламентарни избори.

Да, да.

Другите упреци са за фирмите, участие, и за тях ще говорим. Но вашата идея за управлението каква е?

Значи, първо, позволете ми да кажа няколко думи за себе си в логиката на нещата, които вие току-що казахте. Аз действително не съм политик, аз съм експерт. Аз съм експерт по земеделие от близо 30 години.

Институтът "Пушкаров".

Не, аз започнах в Института по животновъдство - Костинброд, и от 1976 до 1992 година съм там на работа, там се хабилитирах, там защитих докторска дисертация. 1992 година заминах за линкълнския университет в щата Мисури. След специализацията ми там се върнах тук пак в Костинброд, и 1996 година отидох в Института за повишаване на квалификацията на кадрите към бившата Селскостопанска академия, която в момента е възстановена. Там участвах в няколко проекта, единият от които целеше създаване на национално. . .(не се разбира - бел.ред.). . . в земеделието, на която аз бях директор на националния учебен център от 1996 до 1999 година. От 2000 година до 2005 година, 2001 до 2005 година бях директор на Центъра за подготовка на кадри в структурите на Националния център за аграрни науки и от 1995 година нататък. . .

От 2005.

. . . от 2005 досега съм в института "Пушкаров". В такъв аспект определено искам да ви кажа, че администрацията на това ниво ми е ясна. Не може да се каже, че аз нямам административен опит и управленчески опит. Тук обаче, разбира се, че има разлика между управление на институт и управление на Министерство на земеделие. Тук в момента се изисква пълна мотивация от моя страна. Преди всичко в тази насока искам да ви кажа, че аз приемам този пост с изключителна отговорност. Това за мен е персонална отговорност, аз не съм мечтал цял живот да стана министър на земеделието.

А какво беше участието през годините във формирането на политиките на ДПС? В забележките по медиите, в "Труд" чета, че сте автор на идеята от 2002 за внос на 12 хиляди бивола от Индия. Много се изписа покрай плана "Доган" за внедряването на науката в земеделието.

Ами значи такъв план Доган няма, има план, който се казва "Наука и земеделие", и той действително имаше такава цел. Тогава, по това време г-н Доган възложи на екип експерти, водещи научни работници в системата на селскостопанската академия, който създаде този план "Наука и земеделие".

И покрай това е правена и тази фирма, за която толкова се говореше, в която участва и предшественикът ви впрочем Нихат Кабил, "Еконейчър груп".

Разбира се, точно така. Значи, става въпрос за създаването на юридическо лице с държавно участие, с представител на Министерството на земеделието по това. . . Тогава г-н Нихат Кабил в качеството си на заместник-министър трябваше да представлява това, тази организация. Аз представлявах структурите на селскостопанската академия.

Т.е. това не е било частна фирма?

Това е една идея, която изпревари времето си. Ставаше въпрос. . .

Идеята не е била да се приватизират, както пише "Труд", всички 22 института на селскостопанската академия, да се монополизира пазарът на семена.

Не, става въпрос за публичночастна организация, която да даде възможност да се обезпечи финансирането на аграрната наука, да се съхрани генетичната плазма в растениевъдството и животновъдството на страната. Някои от тези сортове и породи са с изключителна важност и са едно национално богатство. Да се даде възможност за допълнително финансиране и развиване на аграрната наука.

Имаше ли прагматичен резултат?

За съжаление тогава това не стана. Аз затова страшно много съжалявам, пак ви казвам, това беше една идея, която изпревари времето си. Ако тя се беше осъществила, сега нямаше да бъде състоянието на нашите институти в това. . .

Мислите ли сега като министър да я продължите?

В момента между другото такива идеи както в БАН, така и в селскостопанската академия, но как може да бъде осъществено, вече е съвсем друг въпрос.

Вие излизате от всички фирми, предполагам.

Да.

Включително от тези, където сте съдружник със сина на зам.-министъра на регионалното развитие "Де прайм"? Верни ли са всички тези справки, които излизаха?

Всичко това, което излиза. . .

"Ренесанс груп", там пък с Людмил Георгиев, който е член на ръководството на ДПС.

И освен че е член на ръководството. . .

И може би заради липсата на популярност, се хванаха с това, което излиза от фирмените регистри за вас.

Най-вероятно. Вижте, аз не съм човек, който обича да бъде на светлината на прожекторите, някак си това не ми е интересно. Аз например, ако ми разрешите да кажа, много съществено и по-важно е в момента да дискутираме не само личността на новия министър на земеделието Валери Цветанов, а възползвам се от възможността, че съм тук, да се обърна към всички земеделски производители в страната. Значи, срокът за подаването на молбите за директните плащания изтича на 15 май.

Колко са подадени до момента? Какво показват справките, които ви дадоха?

Някъде за около, общо казано, за около 25-28 милиона декара.

От колко?

Имайте предвид, че за миналата година са били около 38 милиона декара изплатени, това са 420-430 милиона лева, които практически са влезли в българското земеделие.

Това е субсидията на декар всъщност.

Да, това са директните плащания.

Директните плащания.

Значи, такова нещо през. . . Не, не става въпрос за последните 15 години, а става въпрос и малко по-напред. Такива значителни суми не са слагани изведнъж в българското земеделие.

Никога не са. . .

Да и това е безспорен успех. Сега, стъпвайки на това нещо. . .

Тоест вие сега очаквате отново 38-40 млн. дка да бъдат субсидирани с директно плащане?

Това е, така да се каже, за мене е програмата, която трябва да всяка цена да бъде реализирана. Затова трябва. . . разчитам. . .

То не остава много време. Реално като се махнат всички тия почивни дни, една седмица остава.

Почивните дни агенциите по места работят непрекъснато, без почивни дни. Значи, всеки. . . Това, което. . .

Тоест и на Гергьовден ще работят?

Да.

Ще се приемат заявления?

Трябва всичко. . . всеки. . . Всичко трябва да. . . тая информация да достигне до всеки. Освен това миналата година са се плащали 14 лв./дка. Сега вероятно ще стигнат някъде 20-21 лв./дка. Правим организация. Това са. . . Вижте, аз съм министър от 24 часа почти. Това е първото нещо, което се хващам и първото нещо, което трябва да. . . не бих желал да си поставям дълги цели. Имам. . . Нещата са толкова къси, толкова. . . времето е толкова, така, напрегнато, че се изисква максимална мобилизация от всички структури на Министерството на земеделието и храните на национално и регионално ниво. Изисква се директен диалог с българския земеделски производители сега и веднага.

Тоест подадени са около 60-70 процента от заявленията, които очаквате, че трябва да бъдат. . .

Които миналата година са били подадени.

До 15 май.

Трябва да. . . Ако може повече, ще бъде чудесно. Ако може повече. Затова ви. . .

А какво ще стане, ако не се подадат? Какво става с тия пари, които са предвидени от ЕС?

Ами, няма да могат да бъдат изплатени. Няма да. . .

Остават си в Европа.

Вижте, значи, затова и, така, поставих нещата, когато влязох в министерството. Първото нещо, което като приоритет, за мене е прозрачността. Прозрачност в, така да се каже, билатерална насока - от една страна, към земеделските производители, българските земеделски производители, от друга страна, към структурите на ЕС. И това е. . .

Какво точно практически ще променяте? Ще променяте ли нещо?

Ами, разбира се, че в тая насока трябва да се свърши доста много работа. Първо трябва да се направи организация такава, която да позволи това, което е направено в българското земеделие в адекватна и актуална форма да стигне до структурите на ЕС и ще ви кажа един такъв пример. За съжаление, вчера започнах първия си работен ден с административен наказателен акт. При отваряне на адреса на. . . електронния адрес на министерството, сайтът на български беше добър, сравнително актуален. На английски беше към март 2007 г. Значи, това е безпрецедентно. Сега, това е съвсем дребен факт, но това нещо просто няма така. . . няма да продължава по този начин. От друга страна. . .

Тоест, почна. . . Първото, което направихте, е наказахте тия, дето отговарят за сайта?

Ами, няма как. Това е просто. . . Това е абсолютно недопустимо. Това е. . . Значи, става въпрос за следното нещо. Свършена е работата, а пък на. . . не е написано на английски език представител на дейността на министерството. Значи, няма, така, прозрачност няма. От друга страна, българският земеделски производител трябва да може да говори, директно да разбира проблемите и възможностите, които дава новата икономическа ситуация, това, че сме член на ЕС, и няма. . . Това е, така да се каже, почваме в момента организационни и някои други мероприятия, които ще опростят до пълна функционална възможност земеделския производител простичко и ясно да знае какво може да получи, кога да го получи, какво трябва да направи. . .

Ама, много научно го казахте. Какво точно се опростява?

Ами, ще ви кажа какво значи. Първото нещо, което ще направя, и това е съвсем дребното и началното, ще създам електронен адрес на името на министъра на земеделието, който и хора, които ще работят директно в кабинета ми само с това, всеки земеделски производител, всяко юридическо и физическо лице, което е кандидатствало по една или по друга програма, по една или по друго, някакъв проект, проблеми и възможности, трябва да има възможност да говори с Министерството на земеделието и храните, с българския министър на земеделието и храните. Значи, българското земеделие . . .

Ще имате ли време да им отговаряте?

Ще има хора, които само с това ще се занимават. Аз трябва да знам всичко това и какво става, и как не става и как вървят нещата. Значи, от времето, пак ви казвам, е изключително късо. Това е само най-дребното, което ще стане в тази насока, но ще го направя.

Нещо по-едро, което мислите да направите?

Ами, позволете ми малко по-късно да ви отговаря, в следващи интервюта, когато вече нещата са ясни и екипът ми в момента...

Каква ви е идеята, как ще тръгнат спрените пари по САПАРД?

Значи те, спрените пари по САПАРД се очакват, в момента текат одитните доклади. Някъде до. . . през май месец също, 15-20 май, тези са от следващите одити. Правим всичко възможно нещата да бъдат изяснени и определено аз имам оптимистични очаквания в някои от тези насоки. Що се касае до моята персонална отговорност в тази насока, това за мен е изключително отговорно. Това е един изключително актуален, отговорен проблем сега пред. . .

Тоест сега вие очаквате, че парите ще тръгнат отново.

Да, надявам се, че това ще стане.

Одитите са положителни, които се готвят в момента, на България.

Няколко от. . . Позволете ми да не отговарям в момента на тези въпроси. Очаквам с оптимизъм решенията.

След малко ще има дебат тук, в студиото, който е предвеликденски, за агнешкото, марулите, яйцата, козунака. Вие как си обяснявате, че в другите европейски държави преди празници има намаления, а в България има увеличения. Аз съм извадил, после ще прочета на слушателите едни статистики как е в Италия, в Ирландия, в Испания точно с тия стоки. Те ги поевтиняват, правят промоции, карат хората да купуват повече, за да имат оборот и да печелят. А нашите вдигат.

Вижте, ние сме страна, която се развива в условията на реална пазарна икономика. След като нашият пазар реагира по този начин, значи има някакви условия, които сигурно. . .

Сега, кое е обяснението, че нашият пазар не реагира да се опитва да продава повече, стимулирайки с по-ниски цени?

Между другото тук такъв феномен се наблюдава не само по хранителните продукти, както и други продукти от първа необходимост пред празници. Все ми се струва, че това е донякъде, така да се каже, още хаотичната фаза от, така, пазарния механизъм в България. Ние ще ставаме все по-нормална държава и мисля, че тези аномалии, по същество алогични аномалии, ще се компенсират и ще добият, така, адекватна пазарна реализация.

А имат ли основания тия пък, които твърдят, че всъщност причините са обективни - лошата реколта при фуражите довежда до поскъпване поради същите аргументи, които изтъкваха млекопроизводителите, за да искат субсидии.

Сега, нека да почна от това, което казахте, от. . .

Впрочем е интересно какво мислите и за млекопроизводителите.

Така, в условията на пълна прозрачност, за която ви казах, че ще бъде основен приоритет на моята дейност, второто нещо ще бъде директен диалог със земеделските производители. Третото изключително важно нещо е директен диалог с браншовите организации на земеделските производители. Става въпрос за следното: значи, предстои да бъде създаден такъв съвет на браншовите организации към министъра на земеделието и храните. Аз искам. . .

Съвет на браншовите. . . това е от всички браншови организации във вашия сектор ще има по един представител.

Да. Аз искам с тези организации да водя директен диалог, така, както говорихме преди малко. Трябва, от една страна, те да ми кажат какви са им нуждите, какви са им проблемите, какво е състоянието, какви са нещата. От друга страна, аз трябва да кажа какво министерството може да направи. . .

А каква е идеята ви да ги събирате от всички браншове по един, а не си говорите по браншове, както си беше досега? Сегашният министър се срещаше. . . като стане с млекопроизводителите нещо, той се среща с тях. Защото всеки си тегли към него. Вие като седнете с тях, единият ще вика дайте за хляба, другия ще казва дайте за млякото.

Става въпрос за следното, че, значи, във възможностите за даване, възможностите за даване са свързани с това какъв е бюджетът, който можем примерно да вземем от европейските фондове, и точно това тук няма контакт. Значи, от една страна, браншовите организации искат, а всъщност не знаят точно какви са възможностите, които могат да бъдат дадени. Тук трябва да има абсолютно реалистична позиция, честен диалог, прозрачност и по същество подкрепа, нали, от браншовите организации. . . от министерството към браншовите организации и от обратната страна.

Ще продължите ли преговорите за внос на фуражи от Украйна? Какво става там?

Позволете ми, значи, в. . .

Има ли проблем в момента България с изхранването?

Трябва ми време, за да мога да отговоря на такива по-детайлни въпроси, за които вие в момента говорите. Аз току-що навлизам в. . .

Тоест разбирам, че като сте навлизал, първият проблем, който стои, все пак не е, че има глад, проблем с реколтата. . . първият проблем е, че трябва да се подадат заявленията до 15 май за директните плащания на декар на земеделските производители.

Това е само най-актуалното, най-горещият картоф, който трябва да бъде направен сега. Защото, ако закъснеем малко тук, може да загубим значителна част от тези пари. . .

Това, нали разбирате, че е добра новина, защото можеше първият проблем, си спомням, 1997 година, като дойде новото правителство на Софиянски, ходеха да преговарят за пшеница, че хляб нямаше.

Така е.

Така че вие. . .

Освен това искам да ви кажа в тази насока, второто нещо, което е като продължение на тази много важна задача, е веднага след като приключи това нещо, 15-и, създаваме организация да започнат. . . за следващите плащания, за следващия период, като теренните тестове и проучвания да станат колкото е възможно по-бързо, за да може следващият транш. . .

Кога е следващият транш?

Аз лично се надявам, че ще успеем да го направим така, че да е някъде ноември. . .

Тоест до края на годината ще има още едно директно плащане?

Това е втората цел в тази насока.

Добре де, а няма ли вариант тези заявления. . . някак си да стават автоматично нещата, само да се отказваш, а не всеки път трепери администрацията ще събере ли заявленията, за да не връща парите?

Не може да стане така. Значи, той, в края н а краищата земеделският производител. . .

За да получиш, трябва да подадеш.

Ами, трябва да кажеш, значи, искам, ето ми документите. . .

Няма друг начин.

Трябва да дойда веднага да се провери, ето го, това и как. . .

Обработил съм толкова и толкова земя. . .

Вижте, това е Европейският съюз, не може така.

Това са правилата.

Да, това са правилата. Значи, като сме влезли вътре, трябва да говорим на европейски. Не може. . . сега, не може. . . всякакви други начини не са възможни.

Добре, посланието ви Велика събота?

Велика събота на всички земеделски производители, на слушателите на "Дарик" радио бих пожелал весели великденски празници, живот, здраве, късмет и берекет. Благодаря ви.