На свой ред български евродепутати подготвиха проектодекларация, която да бъде обсъдена веднага след прожектирането на филма и да задължи Европейската комисия да подготви специално законодателство за социалните домове.
Ето какво каза още Кети Шинот Защо решихте да излъчвате филма за Могилино в Европейския парламент на четвърти март?
Когато решихме да излъчваме филма на тази дата, не знаехме, че денят е празник на България. Решението не беше взето заради България, нито пък събитието само по себе си е свързано с България. Става дума за институционализирането на децата в цяла Европа и това включва собствената ни държава Ирландия, където също имаме сходни проблеми. Смятаме да покажем 15 или 20 минути от филма, но това изобщо не е проблем само на България. България със сигурност не е единствената страна, която институционализира деца.
Доста дълго се опитвахме да сменим датата, но не намерихме подходяща такава, когато говорителите да могат да дойдат и да намерим подходяща зала. В същото време, казвайки това, нещата могат да се обърнат в много позитивна посока, българските евродепутати изглеждат много ангажирани с това да се приключи с институционализирането, защото не е имало друга страна, която да заяви своето твърдо решение да приключи с институционализирането, колкото България. Може би това е възможността на България да предприеме стъпки в тази посока и това би било много положително. В Ирландия например голяма част от тези институции са затворени, но не всичките. Тяхната история тук е много тъжна. Но единствената страна, която даде толкова положителен отговор, свързан с приключването на институционализирането, е България. Така че България трябва да е много горда с този отговор. Много съм впечатлена от отношението на българските политици по този въпрос.
Гледали ли сте филма „Дом”, който е сниман в два модерни центъра в български градове? Ако ни го предоставите, можем да излъчим и него. Това звучи като прекрасна идея. Бихме искали да подчертаем всякакви положителни развития. Защото както вече казах, България беше много впечатляваща по начина, по който пое твърд ангажимент по този въпрос. Не сме имали толкова твърдо поет ангажимент, от която и да е било друга държава, а в ЕС има много държави, които все още институционализират деца. Въпреки че събитието, което организираме, не е за България, бихме били щастливи да излъчим и този филм, тъй като никоя друга държава не ни е предоставяла такъв. Какъв ефект очаквате да предизвика излъчването на филма за Могилино? Със сигурност бихме искали да окажем натиск на ЕС, който да предостави помощ на отделните държави. Става дума за правилно финансиране, в много от държавите няма достатъчно добри институции. Може би те влагат парите си в други сфери. Европейската комисия, Европарламентът и Европейският съвет се фокусират върху това, да се намери най-добрият начин да се вложат повече пари в институционализирането. Какви реакции очаквате в Европейския парламент? Наистина се проявява голям интерес – много от евродепутатите искат да говорят по време на панелите и ние се опитваме да намалим броя им. Това не е обществено събитие, а парламентарно, на което са поканени представители на Европейския съвет и Европейската комисия. Нещата наистина опират до това европейската политика да бъде променена и ориентирана в посока помагане на страните да подобряват услугите и институционализирането, защото както казвам, надявам се, че държавите искат да направят точно това и по определен начин България става водеща в тази посока по положителен начин. Знаете ли за декларацията, инициирана от български евродепутати, в която се призовава за обща европейска политика и постоянен контрол над домовете за деца в неравностойно положение? Ще я подкрепите ли?Бих подписала каквато и да е декларация, която би допринесла за това децата да имат детство, което е възможно най-близо до семейната среда. Както вече казах, българските евродепутати вече заявиха, че са наистина готови за промяна. Когато Ирландия се присъедини към ЕС, имахме институция, която се наричаше Порт Ран. Тя бе просто една от многото институции. В нея имаше деца, които бяха отглеждани в стаи, чиито подове бяха разрушени, където ставаше течение или имаше наводнения. Родителите на някои от тези деца бяха лекари или съдии. Но тези деца бяха с увреждания. ЕС не обръщаше внимание проблеми от подобен род. Ирландия се присъедини към ЕС през 1973.
Едва през 90-те една от майките успя да заснеме филми и да ги предостави на медиите. И едва тогава проблемът с институцията беше разрешен и започнахме процесите по деинституционализиране и реинтегриране на децата в обществото. Все още имаме много хора с ментални увреждания в институциите, някои от тях дори не помнят защо са там. Което е скандално. След показването на тези филми, едва тогава, и точно заради това, Ирландия започна да прочиства своите институции от този вид. При нас този процес продължава и той наистина е болезнен. Но трябва да бъде завършен. Нашето правителство беше наистина разстроено. Казаха на майката: „Разваляте имиджа ни в чужбина.” Но Ирландия заслужаваше този свой имидж заради институциите, които имаше в тази сфера. И единствено това, и болката, която то носеше, донесе промяна за деца в тези институции. И за много други деца. Все още имаме много лоша система по отношение на менталните заболявания, но се надяваме, че някой ден ще затворим институциите за ментални заболявания.
