Промяната на здравните вноски зависи от общата данъчна политика

Интервю със заместник-министъра на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса Емил Райнов в "Седмицата" по Дарик.

Ще говорим за парите за здраве. Преди обаче 2008-а, да видим какво се случи през 2007-а - парламентът актуализира бюджета за тази година с 86 милиона, от които 56 милиона лева директна субсидия, 30 милиона от преизпълнение на собствените приходи на управляваната от вас каса. Защо не излязоха верни сметките за 2007-а?

Защо не излязоха верни сметките? Нещата са. . . много просто се обясняват, дори ние успяхме да ги обясним в парламента така, че абсолютно всички партии, без значение управляващи или опозиция, подкрепиха тази актуализация. Дори ако направите справка - четвъртък тя мина толкова единодушно, че мина и двете четения, и двете гласувания в един и същи ден. Сметките не излязоха с. . . излязоха от тази актуализация, защото, първо - увеличи се хоспитализацията в българските болници, при прогнозен брой хоспитализации за 2007 година милион и 300 хиляди, в момента ще приключим годината на милион и 600 хиляди.

По-болни или по-лъжливи са българите през 2007-а?

Интересен въпрос. Българите не бихме могли да коментираме дали са по-лъжливи или не, българите, особено българският пациент, той отива в болницата, защото има нужда. Никой, ако няма нужда, няма да отиде в болницата. Оттам нататък развитието на въпроса е, че появиха се нови субекти, тоест нови болници тази година, нови договорни партньори. Само давам една цифра, че в продължение на цялата 2007 година касата беше принудена да сключи договори. . . общо бройката е 495 нови договора по клинични пътеки, тоест появиха се нови субекти на здравния фонд. И естествено оттам идва и преразходът.

Добре де, но болните са си същият брой, би трябвало, нали, хората са. . . даже българите не нарастват?

Българите не нарастват. Сега, тук има и субективни. . . и обективни фактори, като все пак нацията застарява, това си е общоевропейска тенденция, когато една нация застарява, има повече хора възрастни, по-болни хора. И все пак да не забравяме, че здравеопазването е и социален сектор, когато човек има нужда от болнична услуга, от здравна услуга, никой не може да го върне.

Тогава как ще обосновете предложението на касата за фиксирани бюджети на болниците за догодина, лимитиране на парите за районните каси, тоест по райони? Логиката, че българите застаряват, затова са болни, води до това да не може и да се предвиди колко ще бъдат по-болни следващата година, за да лимитирате, че примерно във Видинско парите ще бъдат Х. Колкото - толкова.

Все пак Национална здравноосигурителна каса има един бюджет, проектобюджет за следващата година, който мина на първо четене в здравна комисия и в бюджетна комисия. Не бих искал да коментирам размера на бюджета за 2008 година. Но това, което казвате - да, Национална здравноосигурителна каса има идея, има идея на база резултати от предходните години, все пак тук отварям една скоба, че от 2006 година влезе единното финансиране през един източник, през касата, на болничната помощ, което означава, че за пръв път ние вече, имаме 2006 година, сега приключваме и 2007 година, имаме едни реални данни, на база на които можем да направим и тези изчисления по региони каква е нуждата от хоспитализации, от болнична помощ и т.н. И тук искаме да направим по-простичко това, което. . . мисля, че се обедини обществото за делегираните бюджети на училищата, по същия начин ние искаме да направим един вид делегирани бюджети по области. Естествено, когато даден пациент се появи от една област в друга, парите вървят с него в другата област. Но това ще бъде по-справедливо разпределение на ресурса не само заради гражданите, но и за самите болници.

Да не стане като с направленията обаче, които винаги свършват поради това, че са лимитирани, и хора, които наистина имат нужда, като се случат там в последния ден на месеца, докторът им вика - ами, няма, свършиха ми.

Сега, първо, направления в момента има достатъчно. Второто, което е, вие поставяте напълно уместен въпрос - значи, касата здравноосигурителните плащания, които прави, това са за първична извънболнична помощ, тоест при GP-тата, за специализирана извънболнична помощ и за болничната помощ. При първичната извънболнична помощ, където са GP-тата, ние имаме регулация, тоест там плащаме така наречената капитация. Там никога нямаме преразход в бюджета, там влизаме в бюджета. В извънболничната, където имаме тази регулация, която вие нарекохте, регулативните стандарти, също бюджетът си се спазва. Проблемът ни е точно в болниците, защото в болниците ние нямаме никаква регулация. Казано по-простичко - имаме едно уравнение, от едната страна имаме бюджетната сума, от другата страна имаме цена-услуга, а обемът на. . .

И неизвестен брой болни.

. . . клони към безкрайност, клони към безкрайност и естествено никога не може да се получи това равенство.

Добре, но как ще се разрешат. . . ще се разреши граничният случай - в края на следващата година определени райони, определени болници, които са преглеждали много. . .

Вие искате да кажете, че при 7 милиона. . .

. . . да не връщат, да не връщат болни.

. . . че при 7 милиона и половина граждани, при заложена за следващата година. . . ние взимаме този обем хоспитализации, които са достигнати тази година - милион и 600, ние ги залагаме за следващата година.

С увеличението, което. . .

Взимаме. . . реалните от тази година отчетени обеми ги взимаме за основа за следващата година. И ако някой иска да каже, че следващата година ние ще имаме 2 милиона хоспитализации при 7 милиона и половина граждани. . . все пак само да припомня - допреди 5 години България се е движела. . . хоспитализациите са били между 800 хиляди и милион. Така че ако вече прескочим. .

А колко са станали, казахте, сега?

Сега са милион и 600.

Два пъти.

Два пъти.

Два пъти по-болни.

И ако очакваме догодина да станат три пъти, това е просто невъзможно.

Обаче примерът, който давате, показва, че може би проблемът е в лъженето. ..

Не бих. . .

. . . а не в болните?

Не бих приел този термин - лъженето. Да, вероятно в някои от болниците се наблюдават едни недобри практики, но в края на краищата тук е ролята, както на касата, която представлявам, така и на съсловните организации. Все пак по закона за здравното осигуряване нашето задължение, на двата управителни съвета, е да гарантираме правилното и рационалното разпределение на средствата. Да не се получи така наистина, хипотетично някой да лъже, защото то винаги ще бъде за сметка на тези, които работят честно и почтено.

Ще стигнат ли тези 86 милиона лева, които бяха актуализирани през тази седмица? Четох някъде, че дефицитът всъщност на касата е 125 милиона лева.

Не, тези пари, които. . .

Няма да искате нова. . .

. . .се гласуваха за актуализация, категорично не, са напълно достатъчни за тази година. И тук бих искал също да отворя още една скоба, че все пак това, което не се забелязва от българските граждани, е, че 2005 г., връщаме се назад, мисля, че аз съм бил тук, в студиото, и сме коментирали ще фалира ли касата, ще има ли фалирали болници, две години по-късно смея откровено да твърдя, че вече никой не говори дали касата ще фалира и дали ще има фалирали болници, което само по себе си мисля, че е. . .

Как наричате 42 милиона лева просрочени задължения на държавните болници и 13 милиона на общинските? Това в една частна фирма означава фалит. Значи, ако беше фирма, "Пирогов" или "Св. Георги" в Пловдив просто нямаше да ги има утре.

Когато коментираме тия цифри, би трябвало да припомня и цифрите от 2005 г.

Тогава бяха над 200 милиона.

Така че само по себе си за този ресор, за този обществен сектор, здравеопазване, където парите за следващата година са 2 милиарда, ако не се лъжа, и 300 милиона, вече разбирате, че тази сума е пренебрежимо малка и е в рамките на допуска.

Следващата година отново се предвижда субсидия за касата от 206 милиона лева. Колко трябва да стане вноската, за да няма субсидия? Какво трябва да се направи, за да не се градят едни паралелни светове с едни преливания от едно място на друго, а да е ясно, тези пари ги даваме за пенсии, другите пари ги даваме за здраве и третите пари са данъци, с които да се поддържат например пътищата? А не едни еквилибристики. . .

Когато се залага. . .

. . .които ги залагаме в момента. . .

. . .този въпрос, ние трябва да бъдем наясно, че нямаме отговор на другия въпрос - колко са достатъчните пари за здравеопазване. Отговор на този въпрос нямаме нито ние, нито която и да било европейска държава, колко са достатъчните пари. . .

Ама аз ще ви кажа. . .

. . .защото поради. . .

. . . 206 милиона лева отгоре на тези, които касата ще изкара сама, са явно достатъчните пари, след като искате толкова от държавния бюджет.

Това е, това е прогнозно за следващата година. С ясното съзнание, че по следващата година ще се искат, за 2009 г. още повече средства. В края на краищата ние не трябва да забравяме реалните условия, в България са 7 милиона и половина, колко хора работят, колко от тях плащат данъци, здравноосигурителни вноски. Ние нямаме право, не можем да си позволим да похарчим повече, отколкото са изработени в България. Това е положението. Ние трябва да се вместим в рамките. По закона за здравното осигуряване бюджетът на здравната каса се формира от здравноосигурителни вноски. . .

Колко трябва . .

. . .от бюджетни субсидии и др.

Колко трябва да се вдигне вноската, за да няма бюджетна субсидия, за да бъде чисто?

Значи, тук може да се отговори също с едно изречение - колкото повече, толкова по-добре за българското здравеопазване. Но тук пак не трябва да забравяме, че това е проблем, това е въпрос, който трябва да търпи широк обществен дебат. Защото, ако вземете който и да било лекар, той ще каже да вдигнем, 3, 6, 10, защо не. Но все пак дайте да попитаме тези хора, които трябва да плащат тези вноски, те какво мислят по въпроса. Нали не забравяме, че качването на вноската си е един вид увеличаване на данъчната тежест? Така че аз лично се радвам, че буквално последните няколко месеца тече този дебат в обществото, защото каквото и да се случи в областта на вдигане на здравна вноска за в бъдеще, то трябва да бъде на база широк обществен консенсус, не само политически. . .

Споделяте. . .

. . .и обществен консенсус.

Споделяте ли идея, която за пенсиите разви управителят на НОИ преди малко, че всъщност по-логично е например да падне ДДС? И той даде пример точно с лекарствата. Всички български пенсионери, които едва връзват двата края с ниски пенсии, всъщност дават една немалка част от пенсиите си за ДДС на лекарствата, които после им се връщат под формата на увеличение на пенсиите. Това е безсмислен омагьосан кръг.

Въпреки че съм заместник-министър на здравеопазването, не на финансите, ще се опитам малко финансово да го обясня.

Понеже вашият министър през седмицата също разви тази теза. За падане на ДДС върху лекарствата, давайки за пример Румъния, където няма ДДС. . .

Казано простичко, омагьосаният кръг, за който вие споменахте, ако хипотетично паднат 20-те процента ДДС, дали няма да падне от бюджета на касата и тази субсидия от 206 милиона, която се появява? Естествено, че ще падне.

Три милиарда е излишъкът на България през тази година. Трябва да видим, колко милиарда да се изкарат, колко милиона се изкарва от ДДС от лекарства? България не й трябват, тия 3 милиарда не й трябват явно, щом не сме ги никъде предвидили, никоя нормална държава по света не си залага едни безсмислени пари, които да си ги държи в банките.

Предпочитам да замълча за този въпрос поради простата причина, че все пак този излишък гарантира финансовата стабилност на държавата. Мисля, че този въпрос е разискван многократно, многократно и не е уместно аз да го коментирам.

А вие какво мислите за ДДС-то върху лекарствата?

За ДДС-то, логично е ДДС-то да бъде поне намалено, все пак имаме и европейския опит, в повечето страни има диференцирано ДДС за лекарства. Примерите са безкрайни, някъде е 6. . .

Гърция - 8, Унгария, Португалия. . .

. . .9, 8. . .

. . .Чехия, Естония - 5. . .

Разбира се. . . .

. .Испания - 4. . .

Но това трябва да се, когато се коментира такова нещо, трябва да се обсъжда заедно с общата данъчна политика на държавата. Защото премахването на едно ДДС дали пък няма да отвори една голяма дупка, както казах, в държавния бюджет и оттам нататък пък да изчезнат тези субсидии, които, както вие ги нарекохте. . .

Ами да ги махнем. . .

. . .получаваме и здравеопазването, получаваме и социалното министерство. . .

Не е ли по-логично да поискате увеличение на вноската, г-н Райнов, за сметка на намаляване на данъците? Нещата ще бъдат чисти.

Не съм аз този, който ще поиска увеличението на вноската.

Вие сте председател на управителния съвет. . .

Защото, защото. . .

. . .на касата.

. . .пак казах, нужен е обществен консенсус, не само политически консенсус.

Как гледате. . .

Дали би могъл българският гражданин да издържи по-голяма вноска, по-голяма вноска, защото тук. . .

Ако му намалят ДДС, да.

. . .когато се говори, тук когато се говори за по-голяма вноска, да не забравяме и другото, че винаги се твърди да, тези, които ще работят, ще плащат по-голяма вноска, а пенсионерите, учащите, военнослужещите и другите категории хора, за които държавата плаща, за тях по-голямата вноска държавата ще плаща. Само че държавата откъде ще вземе пари, за да плати тази по-голяма вноска? Виждате самият вие, че тези неща са неразривно свързани и не би трябвало всеки проблем да се гледа сам по себе си, в контекста на общата данъчна политика. Иначе се получава една дестабилизация, от която никой няма интерес.

Да се пусне ли свободен избор на каса? Даже от Българската стопанска камара предлагат сегашната каса да остане само за социално слаби, а всички останали да могат да си избират. Министър Гайдарски поиска референдум за касите.

На вашия въпрос бих отговор с въпрос. В момента за касата парите за следващата година са милиард 686 милиона. Мислите ли, че ако тези пари не минат през една каса, а минат през 10 каси, на изхода към лечебните заведения, където отиват пациентите, тези пари ще се увеличат?

По-скоро идеята е, че ще се управляват по-добре и в условията на конкуренция ще се постигнат и по-ниски цени за услугите.

Ами, бих искал този въпрос да го зададете на представители на Българския лекарски съюз как искате да се свалят цените на услугите, защото в момента при ежедневните ми срещи всъщност това е ябълката на раздора - колко трябва да бъде цената на услугата. Те непрекъснато искат повече. Да, наистина, прави са, защото защитават съсловен интерес. От другата страна стоим ние, Национална здравноосигурителна каса, която защитава интересите на здравноосигурените лица, и искаме с този ресурс да получим максимален обем здравни услуги. Така че ако някой си мисли, че с повече каси ще доведе до по-ниски цени на услугите, това ще бъде катастрофа.

ДПС предлага допълнително задължително здравно осигуряване от 3 процента.

Значи, това е един интересен модел. Тук донякъде се взима за пример моделът от пенсионното осигуряване, където имаме задължителен първи стълб солидарен, втори стълб задължителен, допълнителен и трети, който си е доброволен. Естествено, тук има една малка разлика, че за разлика от втория стълб в пенсионното, където има натрупване на средства и хората ще бъдат, ще се ползват от тези средства след години, в здравеопазването падежът, т.е. изискването за ползването на тези средства, може да настъпи още същия ден, същия месец, същата година. Наистина това е интерес вариант, има такива примери в Европа, но. . .

Къде е така?

. . .понеже, има в много от страните, но понеже, както казахме, той е свързан с повишаване на вноската, пак отиваме на широкия обществен дебат, дебат. Разберете, здравеопазването е сфера, която обхваща целокупния български народ, абсолютно всички граждани. Никой не може сам, нито пък група хора сама би могла да налага своето мнение на целия български народ.

Т.е. и вие сте за референдум?

Сега, дали тази форма референдум, в България мисля, че нямаме традиции, но все пак има достатъчно. . .

Аз не знам обаче за референдума, ако питаме: искате ли да плащате по 5 лева повече, някой изобщо ще подкрепи такава теза.

Или пък ако зададем въпроса: искате ли по-ниски данъци, отговорът го знаем еднозначно.

И то даже може въобще да няма данъци, нали.

Все пак си има достатъчно форуми, които... българското демократично общество както винаги е проявявало своята воля на тези форуми, да се изгражда една обща национална концепция какво да направим. Да, проблемът е наболял, да, наистина ние трябва да вземем следващото решение, защото следващата година ще бъдем пак в същата ситуация. Ще дойде ноември месец, управителният съвет на касата. . .

. . . бюджета...

Това не мога да го твърдя. Все пак да не забравяме, че миналата година пък беше първата година и засега единствената, когато бюджетът на касата не се актуализира. Да не го забравяме това, така че не бих могъл да правя прогнози за следващата година. Да, ако нямаме регулация, ако нямаме механизъм за задържане разходите в болничната помощ, вероятно следващата година ще говорим и за актуализация. Но проблемът е друг. Ние не трябва да допускаме следващата година пак двата управителни съвета, на Българския лекарски съюз и управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, да стоят и да спорят помежду си, а всички отстрани да наблюдават, защото ясно е, парите са тези и в рамките на тези пари ние трябва да си свършим работата. Но парите в здравеопазването никога не стигат.

Ама има спор колко са?

Само давам един светъл пример. В една Франция, която знаете какъв брутен вътрешен продукт има, знаете какви средства отделя за здравеопазване, че тя в момента има 12 милиарда евро дефицит в здравеопазването. Т.е. и там парите не стигат. Нашата отговорност е освен да правим всичко така, че да влизат повече пари в здравеопазването, по-важният момент, по-важната ни задача е да осигурим по-справедливото разпределение на тези пари в рамките на бюджета, за да може наистина лекарят, който работи, лекарят, който предоставя качествена услуга, болничното лечебно заведение, което също предоставя качествена услуга, то да получава пари, да не се толерират примерно виртуални лечебни заведения.

Един милиард лева е разликата между предложения бюджет от здравната каса и Българския лекарски съюз. Къде виждате трябва да се срещнат?

Не е един милиард, по-малко е, 780 милиона. Сега, тук бих искал да поясня. . .

И двата са внесени в парламента. Предполагам, че парламентът ще вземе вашия. . .

. . .да поясня едно изкривяване, което се получи напоследък в медиите. Значи, четейки закона за здравното осигуряване, член 29, изрично пише: проектозаконът на бюджета на Национална здравноосигурителна каза се изготвя от управителния съвет, гласува се от управителния съвет, гласува се от събранието на представителите, чрез министъра на здравеопазването се внася в Министерски съвет, който от своя страна го внася в българския парламент. В член 22 на закона за здравното осигуряване обаче се казва: когато двата управителни съвета, на касата и на лекарския съюз, не се разберат по цените за обемите и цените на медицинските услуги, което е нашата задача, тогава двете страни внасят проекти на цени и обеми. Разберете, ние имаме ангажимент, двата управителни съвета, да осигурим разпределението на средствата в рамките на бюджета, който имаме, който е производен от разходните тавани в държавата и от данъчната политика. . .

Т.е. твърдите, че лекарският съюз изобщо не може да внася общ бюджет.

Никъде, никъде в закона за здравното осигуряване не е казано, че двата управителни съвета имат право да поискат бюджет, какъвто си решат, защото тогава бих казал защо само 760 милиона повече. Аз бих предложил милиард и 600 милиона повече за здравеопазване. Повярвайте, пак няма да стигнат.

Какъв изход виждате обаче?

Значи, изходът е този, мисля, че след. . .

От традиционния. . .

. . . вчерашната среща, все пак вчера имахме среща с лекарския съюз, за понеделник продължава следващата, поредна среща, в рамките на бюджета, който имаме, ние в момента стоим и договаряме цени и услуги.

Договаряте или се карате? Стигате ли до съгласие?

Значи, не знам откъде върви това, че се караме непрекъснато. Напротив. . .

Ами, от миналата година върви, откакто се скарахте много.

Напротив, и двата управителни съвета имат желание да постигнем сключване на рамков договор. Имаме добрия тон, имаме желанието. В края на краищата мисля, че всички разбраха, че ние трябва да намерим пресечната точка вътре в проектобюджета, което ни е по закон. Законът не ни вменява да търсим пресечна точка извън общата сума на бюджета.

В сряда бяха подновени заседанията на комисията по договаряне на лекарствата, които се плащат от касата. Лекарският съюз пак не участва. Впрочем с един доста процедурен въпрос, че не сте им били давали протоколите от заседанията, в които са участвали. Това е обяснението, което дават лекарите.

Сега. . .

Защо. . .

Това меко казано. . .

. . . не им ги давате?

. . . е несериозно, защото те си получават копие от всички протоколи. Имаше недоразумения. Да, имаше, не бих го нарекъл бойкот, просто не се явяваха колегите от лекарския съюз, поради което комисията не можеше да завърши с резултат. И тук мисля, че министър Гайдарски намери най-удачното решение, промени един текст на наредбата, който мина миналия четвъртък през Министерски съвет и вече е публикуван в "Държавен вестник", който гласи, че се събира комисията, ако няма необходимият брой, както е досега, три четвърти от комисията, с падащ кворум след един час продължава работа. Тоест в никакъв случай тук не са накърнени интересите на лекарския съюз, нито пък на касата.

Тоест сега. . .

Всички трябва да бъдат. . .

. . . ако искат да идват, ако не искат. . .

Мисля, че вече всички искат да идват, защото винаги стои хипотезата, ами касата ако не дойде, пак се спират. Така мисля, че условията са равни за всички. В края на краищата това договаряне трябва да доведе до нов списък медикаменти, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. . .

Като говорите, ценовите предложения по-ниски ли са?

Значи, аз в момента не мога да кажа какви са ценовите предложения, защото комисията в момента работи. Още не съм видял резултата, протокола от работата на комисията, който трябва да бъде един обобщен доклад най-накрая. Но като се има предвид, че самата методика, идеята на договарянето е, че в това договаряне цените в никакъв случай не могат да бъдат по-високи от цените от предходното договаряне, е ясно, че идеята на всяко едно договаряне е постигане на по-ниски цени. Защото имаше и обвинения - откъде да знаем, че ще паднат цените след като не сме отваряли офертата още. Логиката е такава. Логиката и на закона, и на наредбата е такава, че всяко следващо договаряне цените трябва бъдат по-ниски.

Добре де, ами, ако поскъпва просто пазарът, продуктите, които се влагат, цената на труда, нали. Сега. . .

Първо, продуктите. . .

. . . как може да се очаква, че винаги ще падат?

Първо, за разлика от другия пазар, тук, където се качват цените, в здравеопазването, по-специално при лекарствата не е така, защото тук има понятието генерични лекарства. Непрекъснато влизат генерики, т.е. копие на оригиналните, които влизат с по-ниски цени. Така че тук се наблюдава едно падане на цените.

Много са примерите на протестиращи групи от болни хора за това, че не получават достатъчно лекарства. Тази седмица примерът е с диабетиците. Те обясняват, че не им стигат 150-те безплатни тест-ленти. Половин милион били с диабет в България. Половината не знаели. Влошавали се заради това. Какво решение виждате за. . .

Сега, първо, 150-те тест-ленти, те не са медикамент. Медикаментите, които се дават в България, медикаментите за диабетиците са напълно, 100 процента, безплатни и ги осигурява Националната здравноосигурителна каса. Тест-лентите . . .

Достатъчни са, а тест-лентите. . .

Предостатъчни са.

. . а вие ли ги давате тях?

Тест-лентите ги заплаща Национална здравноосигурителна каса. Те са за контрол на нивото на кръвната захар. Сто и петдесет ленти, това са практически по една лента на два дни. Което е напълно достатъчно, по мнение на националните консултанти. Така че медикаменти в България има достатъчно. Тук, защото виждам, сте готов да зададете - въпроса какво се случва с онкоболните. . .

Това е следващият. . .

Само уточнявам. . .

Те, тази седмица не са се обадили, точно в нея, затова почнах с диабетиците, но. . .

Мисля, че ако върнете назад, не само от тази седмица, не само миналата седмица, но с месеци не са се обаждали, тоест не е имало проблеми, които да търпят развитие, поради простата причина, че, припомням 2005 година, с въвеждането на рефериране при онколекарствата се свалиха цените с 30 процента. Същевременно и 2006 година, и 2007 година бюджетът за лекарствата се завишаваше. А тази година, за 2008 година в бюджета са предвидени още 30 милиона повече за медикаменти. И като знаете това съотношение - от едната страна, падане цените на лекарствата, от друга страна, увеличаване на средствата, ще видите, че за следващата година ние практически по много от позициите ще имаме два пъти повече медикаменти. Е, повярвайте, онкоболните не са се увеличили два пъти в България. Така че в момента в България, смея да твърдя, че има достатъчно медикаменти, достатъчно съвременни медикаменти. Само преди два дни правихме една справка за нуждите на министъра, където за пореден път излезе, че примерно в областта на онкологията България плаща на онкоболните от порядъка на 76 медикамента. Докато една Полша плаща 33. Давам го, така, примера да знаете, че в България се използват абсолютно същите схеми на лечение с медикаменти, които се използват в цяла Европа, и се заплащат медикаменти повече понякога, не като количество, говоря като видове медикаменти.

Добре. Трябва да завършваме. Кога ще бъде приета цялостната стратегия за здравеопазването на България? Ето, вие показвате, че вие лично имате идеи. Кога ще свърши обаче това на парче решаване на проблемите?

Значи, тази стратегия си стои изработена. Тази стратегия, въпреки че официално не е приета, Министерство на здравеопазването стъпка по стъпка върви по нея. Спорните моменти, които пречат на финализирането на тази стратегия, са тези двата, които дори и тук ги коментирахме - трябва ли да има по-голяма вноска, колко да бъде, как да бъде. . .

И колко да се. . .

Трябва ли да има втори стълб, задължителен втори стълб. И има още един, трети проблем, трябва ли да има доплащане и колко да бъде. Докато тези три въпроса не намерят своето решение, докато не постигнем не само политическия, но и обществения консенсус, мисля, че ще имаме проблеми.