Трусовете в района на вчерашното земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер могат да продължат седмици, дори повече от месец, но по всяка вероятност това е затихваща афтършокова серия. Това каза в интервю за Дарик кафе заместник-директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН проф. Светослав Симеонов. Той определи труса от вчера като странен, тъй като първоначалният анализ показал, че той е оказал еднакво влияние на целия сграден фонд - от високите кулообразни постройки до ниските масивни къщи.
Основните повреди след вчерашното земетресение са в сгради със строителни недостатъци и такива, които не са градени качествено, каза проф. Симеонов. Той съобщи, че от началото на година в България действат европейските противоземетръсни норми за строителството, които ще станат задължителни от 2014 година. По думите му сериозен проблем е презастрояването в някои райони на София и големите градове, защото то ще създаде условия за паника след силно земетресение.
Въпреки че според проф. Светослав Симеонов щетите от вчерашния трус са показали, че имаме качествено строителство, това не трябвало да ни успокоява, защото все още слабото място е контролът. Ето какво още каза той пред Дарик:
Вчера вашите колеги поздравиха строителите в България. От качественото строителство ли дойдоха тези малко щети за щастие и липсата на жертви или нещо в характера на това земетресение беше по-щадящо за това, което се случи.
Това земетресение с магнитуд 5,8, което е почти равен на магнитуда на земетресението от 1986 година в Стражица, и предизвика сравнително по-малко повреди в строителните конструкции, което показва, че качеството на нашето строителство наистина е добро. Аз имах възможността вчера да посетя централната зона и се вижда, че основно повреди са в сгради със строителни недостатъци, в некачествено изградени сгради.
По-скоро вървим към утихване или има опасност, както някои сеизмолози предричат, нещо по-сериозно да ни връхлети след две-три седмици? Макар че никой не може да каже подобно нещо.
Това земетресение с магнитуд 5,8, след него имаше интензивна афтършокова серия - повече от 25-30 земетресения с магнитуди, много по-ниски от магнитуда на основния трус - до 4,5, 3,5, 2,5, което е показателно, че това е затихваща афтършокова серия. Което показва, че енергията, която е натрупана в това огнище, вече е реализирана. Възможни са още трусове, естествено, те могат да продължат много време, седмици наред, месец, дори повече от месец, но по всяка вероятност това е затихваща афтършокова серия. Бих искал да кажа, че това огнище е относително непознато, с малка активност, то е генерирало земен трус през 1965 година с магнитуд 4,5, който е много по-малък от сегашния земетръс от 5,8. През следващите почти 50 години е нямало сериозни прояви. Имало е земетресения с магнитуди до 3,5. Всичко това показва, че по всяка вероятност, с огромна вероятност е трусът с магнитуд 5,8 да бъде основен, а това, което наблюдаваме нощес и продължава, е затихваща афтършокова серия.
Сляп разрлом - какво ще рече това?
Сляп разлом е грубо казано разлом, който дълги години не е активиран.
Как да си обясним, че земетресение в Италия с почти същия магнитуд не беше така благосклонно към сгради и човешки животи?
Тук има доста специфика. Земетресения с един и същи енергиен показател, какъвто е магнитудът, може да има различна разрушителна способност в зависимост от механизма на земетресението, редица други характеристики. Тук се изкушавам да кажа, че вчера направихме първоначален анализ на регистрациите на сеизмичното движение. Оказа се, че това земетресение е доста особено. То е широкоспектърно така да се каже. Оказало е почти еднакво влияние на всички типове конструкции - меки конструкции, корави конструкции, на конструкции с различни собствени динамични свойства.
Обикновено по-сериозните земетресения до тук, които сте наблюдавали и анализирали, или са били по-опасни за сгради с по-голяма коравина и такива, които са по-еластични, по-високите сгради.
Да, обикновено земетресенията са с по-тесен спектър. Те оказват влияние върху по-тесен клас конструкции, докато това земетресение е широкоспектърно, в него са застъпени много честоти и то оказва влияние върху целия сграден фонд - сгради, които са много гъвкави, са изпитали едни и същи земетръсни сили, както и много коравите едноетажни, еднофамилни сгради. Странно земетресение наистина.
Тепърва ще анализирате тези показатели.
Разбира се.
Да не би да вземем да се успокоим колко качествено е строителството ни?
Не, няма място за успокоение. Фактът, че земетресение с магнитуд 5,8 все пак е предизвикало сериозни разрушения на някои типове конструкции в Пернишко показва, че има сграден фонд доста некачествено изграден. Много пъти сме казвали, че особено в селските райони има сгради, строени без проекти или от самозвани майстори. Това са сгради, които нямат носеща способност и резултатите са налице. Фактът, че в едно и също населено място, на една и съща улица, две сгради едната е с напукани стени и паднали комини, нарушени конструктивни елементи, ако има такива, разбира се, а съседната сграда няма никакви повреди, показва, че качеството на строителство е коренно различно. Така че място за успокоение в никакъв случай не би трябвало да има.
От законова гледна точка изисквания в България има много, от доста години. Доколко и как контролът е ефективен, за да се следи за това нова, стара или каквато и да е реконструирана сграда да бъде стабилна, да не дава господ при по-сирен трус.
България има наченки на противоземетръсни норми още от 1947 година. След това се минава през 1957, 1961 година и така нататък, нормите непрекъснато се усъвършенстват. Стига се до 1987 година, когато бяха приети норми, които...
След земетресението в Стражица?
Земетресението в Стражица беше фактор, който допринесе за по-бързото им разработване и влизане в практиката, но изследванията по тези норми бяха започнали доста преди земетресението в Стражица. Тези норми бяха в сила до 2007 година, когато с наредба 2 от 2007-а бяха леко променени, за да се направи по-плавен преходът към европейските противоземетръсни норми, които са в сила от началото на 2012 година. Това е т.нар. Еврокод 8, за който бяха изготвени всички национални нормативни документи, в които ние имахме щастие да участваме. В момента имаме право да проектираме и по европейските противоземетръсни норми, и по съществуващата Наредба 2 от 2007 г., като това нещо ще бъде така през 2012 и 2013 година, а от 2014 година вече остава само Еврокод 8. това беше двугодишен гратисен период, който беше даден, за да имат възможност проектантите да се запознаят и да имат възможност да прилагат новите норми. Така че по отношение на нормативната база България винаги е била на ниво, тук вече въпросът опира до качество и контрол.
Ако се следи само по тези изисквания, логиката веднага налага извода, че новите сгради би трябвало да са по-стабилни, по-здрави и до колко би трябвало да издържат според тези евронорми?
Специално за София по правилника от 1987 и 2007 година трябва да издържат 9-та степен на интензивност. Това не е магнитуд. Магнитудът е енергия на земетресение, а интензивност е последствие от земетресението в различни райони. За района на София е девета степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник.
А старите?
Това е по старите норми от 2007 година, а в Еврокода вече няма интензивност, там се говори за ускорение, това са едни конкретни числа, които имат корелация с интензивността.
Вчера и панелките предизвикаха паника, а и винаги се е говорило доколко те са по-уязвими на земетресение на фона на тухленото и другия тип строителство.
Не би могло да се каже, че те са по-уязвими. Вчерашното земетресение също го доказа. Не са правени детайлни огледи на едропанелни сгради, но поне първоначалните такива показват, че те нямат никакви разрушения. Всички сгради независимо от конструктивната система се изчисляват за една и съща земетръсна сила, така че те по презумция са еднакво осигурени. Панелните сгради имат огромното предимство, че основните им елементи - панелите, се произвеждат в заводски условия, което е предпоставка за по-високо качество, но свързващите елементи се правят на място, на строителната площадка и вече от тяхното качество на изпълнение зависи общата земетръсна устойчивост на сградите. Панелните сгради са чувствителни на течове от дждовни, канални води. Ако те се отстраняват своевременно и се полагат грижи за съединенията между панелите, са си едни много добра конструктивна система.
Казвате течове и се сещам, че вали. Има сериозно пострадали сгради и как това се отразява на конструкцията им и вероятно трябва спешно да се реагира.
Пострадали конструкции, поне това, което аз наблюдавах в района на Перник и селата около него, има най-вече паднали комини, което е нормално, и то комини, които са с изветряла зидария най-грубо казано. Те са нарушили покривната конструкция, оттам вече тръгват води. Ако се вземат мерки веднага, много трудно могат да стигнат до основата на сградата, за да доведат до някакви по-сериозни последствия. Но все пак трябва да бъдат отстранени своевременно.
Като говорим за контрола, не смятате ли, че много по-опасна е онази тенденция, особено в центъра на големите градове, в София това се наблюдава почти на всеки ъгъл в централната част това дострояване, махане на носещи стени, допълнителни остъкления. Не е ли крайно време да се обясни на реститутите, че тези сгради по-скоро те ще ги надживеят, а не обратното.
Това беше едно много негативно явление, което избуя през 90-те години на миналия век. Много сгради в централната градска част на София и големите градове бяха преустроени партерните етажи на сгради, за да се отворят широки търговски пространства, при което бяха нанесени много сериозни щети на някои носещи елементи, от което се намалява цялата сеизмична устойчивост на сградата.
Основно първият етаж поема.
Основно първият етаж, защото да кажем ако вие притежавате имот на последния етаж и само вие си живеете там, ако премахнете носещата стена, ако стане нещо, ще навредите само на себе си, но този, който маха от партера, посяга върху собствеността на цялата етажна собственост, което е едно престъпление в крайна сметка. Въпреки че в правилника от 1987 година имаше много рестриктивни изисквания по отношение на преустройствата, те бяха заобикаляни по ловки начини и наистина съществуват много сгради, които са в много лошо състояние вследствие на тези преустройства и последиците за тях ще бъдат изключително тежки.
Бихте ли апелирал за по-строг контрол и по-сериозен преглед от страна на контролните органи след всичко, което се е случило?
Аз съм апелирал многократно за това. Като че ли тук е и ролята на самите собственици на сградите, в които се правят преустройства. Просто те трябва да бъдат по-бдителни, трябва да изискват, трябва да алармират, трябва да са наясно, че с тези преустройства се посяга върху тяхната собственост.
Тоест домоуправителите, всички, които живеят в тези сгради, сега да бъдат малко по-активни. Ако трябва да поискат и съдействието на експерти да прегледат.
Да поискат на експерти, на контролни органи. Да се види дали тези преустройства са правени с надеждни проекти, дали са изпълнени тези проекти, а не са само утвърдени и захвърлени след това.
Колко време е нужно да се изследва сеизмичната устойчивост на една сграда, скъпо ли е това, ако собствениците поискат?
Съизмеримо е, но не е равно на цената на проектантския труд за изготвяне на проект. За да се изследва сеизмичната устойчивост на една сграда, в която са правени престройства, трябва отново тя да бъде моделирана, да бъде изчислена, да се докаже нейната устойчивост. Ако тя не е достатъчна, трябва да се изготви проект за усилване, това е възможно. Но тези мероприятия са доста сложни, скъпи. Усилването на една сграда е сложен процес. Това означава, че тя ще бъде необитаема за известно време, трябва да се прокарват нови носещи елементи шайби, това означава рязане на подови конструкции, за да минат тези шайби или непривлекателни архитектурни решения като външни колони.
Но подозирам, че има рисков клас сгради, за които бихте препоръчал това да се направи, примерно строени преди еди-коя си година, поне да се направи един първоначален оглед от експерти.
Този подход „строени преди еди-коя си година" като че ли не е най-правилният, защото има сгради в София и по-големите градове, които са строени в началото на миналия век - 20-30-те години. Тогава не е имало противоземетръсни норми, но това не означава, че тези сгради не са сеизмично устойчиви. Те си имат надеждно строителство, тогава се е строяло с много качествени материали, контролът е бил надежден и най-вече самозваните майстори са били много по-малко.
Променя ли се картата на сеизмичното райониране на България през годините или данните са по-скоро константа?
Разбира се, че се променя. Картата на сеизмичното райониране претърпява няколко промени, като последната промяна беше с изготвянето на картата, която да се използва при прилагането на Еврокод 8 в периода. Това стана в периода 2007-2009 година. Картата се променя, тъй като непрекъснато се трупа сеизмологична информация, която дава възможност за усъвършенстване на картите.
Появяват ли се нови райони, които са потенциално опасни или преповтарят старите.
Общо взето не, с някои уточнявания на районите.
Доколко уязвими от подобен трус са важни съоръжения, на които не обърнахме достатъчно може би внимание - мостови съоръжения и така нататък, правен ли е скоро преглед?
Имаше програма на общината да се обследват. Аз не съм запознат с детайли докъде е стигнал този процес, който е изключително отговорен, тъй като състоянието на инфраструктурата в едно населено място след силно земетресение е от изключителна важност и то може да доведе до минимизиране на щетите и най-вече на жертвите, тъй като инфраструктурата трябва да осигури възможност за придвижване на линейки, спасителни екипи, пожарни и така нататък.
Вероятно общината би трябвало да обърне внимание и на това след случилото се. Друг е въпросът, че трябва да се замислят и за презастрояването, друг проблем.
Презастрояването също е тежък проблем, тъй като той ще създаде условия за паника след силно земетресение.
