Днес отбелязваме Международния ден за елиминиране на насилието над жени. В София се организира протестно шествие под надслов „Нито една повече”. Основната цел на демонстрацията е да привлече вниманието на обществото и институциите към тревожните нива на домашно насилие, нуждата от незабавни законодателни промени и адекватни ресурси за подкрепа на жертвите.
Надежда Дерменджиева от Българския фонд за жените коментира в ефира на „Здравей, България“ системните пропуски, които позволяват случаите на домашно насилие да се повтарят, въпреки сигналите, ограничителните заповеди и медийния натиск.
„Работата и животът са ме срещнали с много такива случаи. Системата работи, но бавно и тромаво. Най-трудно се променя мисленето и менталитетът на хората“, обясни Дерменджиева.
Тя подчерта, че има кой да подаде ръка: „Това са хората на първа линия – колегите от кризисните центрове.“
Тя представи и кампанията „Грижа на всяка цена“, организирана ежегодно от Българския фонд за жените.
„Кризисните центрове не са достатъчно финансирани. Набираме средства за мебели, услуги за жертвите, отопление през зимата. Хората могат да дарят през платформата БГ или с ДМС на номер 17777 с текст „СИЛА“.
23 убити жени от началото на годината – без официална статистика
Тя посочи, че въпреки публичността и намесата на институциите и медиите, тормозът над много жени продължава.
„От началото на 2025 година до днес 23 жени са изгубили живота си от упражнено над тях насилие. Това са данни от медийни публикации – държавата все още не води официална статистика“, подчерта тя.
Въпреки мрачните данни, Дерменджиева смята, че усилия се правят. „Системата все пак се опитва да работи. Хора като нас – неправителствените организации, активистите бутаме системата да работи.“
Според нея основният проблем е ясен: „Не достига политическа воля. Неразбиране и непризнаване на проблема, нежелание да се работи и да се финансира. Най-важна е превенцията“.
Тя допълни, че неправителствените организации работят активно по ранното разпознаване на признаци на насилие, но не могат да заместят държавата: „Ако имаше политическа воля, можеше отдавна да бъде въведен предмет за човешки права в училищата – с ненасилствена комуникация, с разбиране, че жените са хора. Вече щяхме да сме възпитали поколение, което по-малко толерира насилието“.
„С 20 години закъснение се прие национален координационен механизъм за борба с домашното насилие. Най-после държавата има протокол за реакция – всички институции трябва да се задействат при подаден сигнал, а не жертвата да обикаля от врата на врата и да се ретравмира“, смята тя.
