Отваряме кутията на 40-те хубави изненади и този път от там излиза едно слънчево момиче, което създаде поле за творческа изява на незнайни и начинаещи български литературни автори.
Тя се казва Гергана Турийска, а проектът, с който влиза в полезрението на журито на "40 до 40", носи името "Пощенска кутия за приказки". Появил се е случайно, но остава в сърцата на публиката на ежемесечните събития на "кутията", защото е събирателен за много хора, които принципно не са отдадени на литературата, но изпитват удоволствие от слушането.
Какви са амбициите на Гери да изнесе този формат на социална и творческа платформа извън границите на столицата, а дори и на държавата? Какво й носи този проект и как го съвместява с другите си две занимания – радиото и правенето на музика? За това е следващият разговор с нея в Дарик Кафе.
Имам огромното удоволствие да кажа "Добро утро" на Гери Турийска. Тя е една от 40-те отличени по проекта на Дарик радио "40 до 40". Как си днес?
Гери Турийска: Много добре. Благодаря ви за поканата.
Приемаш ли се за успял човек?
Гери Турийска: Мисля, че с каквото се захвана, успявам да го докарам до някакъв задоволителен резултат. Имам усещането, че съм успяла в нещо съществено благодарение на "Пощенска кутия за приказки". Вече няма съмнение, че този проект е успешен. Съдя по пълния клуб и интересните хора, които го посещават.
Спомням си, че твоето име изгря преди този проект. Ти беше сред основните текстописци в българската поп музика. На колко години беше, когато написа първия си текст?
Гери Турийска: Бях на 16. Започнах да пиша текстове през 2000 година. Работила съм с почти всички поп и с някои рок изпълнители.
Правила си съвместни прокети и с Мага?
Гери Турийска: Да, и с него. По това време бяхме двойка. Бяхме заедно шест години. Той пишеше музиката, а аз текстовете. Беше много сладко време.
Всички искаха да работят с вас, защото бяхте непобедим тандем.
Гери Турийска: Имаше голям наплив в българската поп музика. 2002, 2003, 2004 бяха силните години, когато се появиха много имена. Всяка седмица имаше дебюти.
Тогава БГ радио и ние излъчвахме много, защото имаше какво да се излъчва. Сега вече не е същото…
Гери Турийска: Това е естествено продължение, защото имаше едно преливане от продукция в продукция. В по-голямата си част не много качествена. По това време една песен струваше 1000 лева. Всеки, който разполагаше с 1000 лева, можеше да пропее и да си направи клип за още 1000 лева. Случваха се и много излишни неща. С времето някои успяха, други не успяха да направят кариера.
Сега пишеш ли текстове?
Гери Турийска: Пиша, но вече по-рядко.
Да разкажем за "Пощенската кутия..."
Гери Турийска: Всичко тръгна от "Приказка за вечността". Написахме този текст заедно със Стоян Динков. Той представлява диалог между мъж и жена и техните любовни писма.
Хубаво е да споменем, че Стоян Динков е син на големия наш поет Иван Динков. И как със Стоян решихте да напишете този текст? Как се запознахте?
Гери Турийска: Запознахме се съвсем случайно. Беше семеен приятел на мои приятели. Седнахме и го написахме онлайн. Не сме се виждали на живо, докато го писахме. След това издателство "Сиела" реши да го издаде. Исках представянето на книгата да бъде по-разчупено и интересно. На събитието поставих една червена пощенска кутия и поканих всички присъстващи да пуснат в нея любовни писма. Те се разпалиха и вдъхновиха. После, като ги прочетох вкъщи, харесах много от тях. Не исках посланията в тези писма да стигнат само до мен. Имах желание повече хора да се докоснат до тях. Затова направихме втора премиера на книгата, където прочетохме и писмата.
Имаше ли истински любовни писма?
Гери Турийска: Имаше и истински. Имаше много поезия, смешни истории. Едно от любовните писма например бе посветено на храната. Поканих приятели музиканти, актьори, журналисти, за да ги прочетат. Хората много се изкефиха и ме заразпитваха кога ще е следващото четене, ще има ли нова тема. Така от само себе си се роди идеята за "Пощенска кутия за приказки". Замислих се защо да не го направим пак и да измислим интересна тема. В края на 2010 година стартирахме този проект.
Кой друг участва в него?
Гери Турийска: Сама си го правя.
С какво цел го правиш? Няма комерсиален замисъл?
Гери Турийска: Няма. Никога не е съществувала идеята да го има. Нямах представа, че ще достигне такъв мащаб в началото. Събирахме се 50-ина души – приятели и роднини - да си слушаме излиянията. Но когато достигна до повече хора, до медиите, които се заинтересуваха, все повече хора започнаха да пишат и да пращат. Така идеята придоби регулярност. Всеки месец имаме тема и който има желание, праща на kutiazaprikazki@abv.bg. Аз правя селекция от десет писма и каня популярни лица, които ги представят на сцената. Първоначално се събирахме в "Студио 5" и публиката ни беше до стотина души. Сега вече сме в Sofia live club и публиката нарастна до 700.
Рекламно писмо може ли да попадне сред тези десет?
Гери Турийска: В какъв смисъл рекламно?
Някой иска да рекламира шоколад или бира например?
Гери Турийска: Добре дошъл. Може да се свърже с мен и ще се разберем за добра цена.
Защо според теб хората пишат? Според мен това е вид ексхибиционизъм - да представяш лични, съкровени неща пред непозната публика…
Гери Турийска: Броят на писмата е над 100. Все още мога да избягвам такива послания и да селектирам качествените истории. Драго Симеонов е много деен участник в почти всяко издание. При това сам чете своите текстове. Пише хип-хоп мелодрама, рапира на сцената и пише поезия. Много съм впечатлена от неговия талант и публиката го обожава.
Какво искаш да ти изпратят като послание, като смисъл?
Гери Турийска: След като някое писмо бъде прочетено, го качвам в YouTube, за да може всеки, който е пропуснал изданието, да го види. Много се радвам, когато някое от тези клипчета започне да обикаля интернет пространството. Виждам го във всякакви сайтове, във Facebook, и се радвам, че хората си го споделят. Имаме текстове, които след това излизат от тези формати и пак обикалят интернет пространството. Имаме текст, който е публикуван в американското издание Vice. Ето такива текстове наистина ме вдъхновяват и ми дават куража да продължа своята инициатива. Дават ми надежда, че това, което правим, има смисъл не само за тези хора, които са дошли в клуба, но и за по-широката аудитория.
Писма, които са написани на ръка и се получават на определен адрес?
Гери Турийска: В началото бях сложила две кутии в "Строежа" и в "Радио кафе". Предлагах на хората да изпращат писмата си на тези адреси, но незнайно защо вътре се озоваваха флайери, неплатени сметки, капачки, сламки от сокове и други боклуци. За периода, в който ползвахме тези кутии, имаше само две писма. Те не се прочетоха пред публика, защото бяха неподходящи.
Писала ли си писма на хартия?
Гери Турийска: Да. Още от първи клас започнах да пиша писма на момчетата, които харесвах.
Колко любовни писма си написала?
Гери Турийска: Нямам никаква представа. Като ученичка бях много влюбчива. Поддържах редовна кореспонденция и с братовчедка си, която живееше в Пловдив. Харесваше ни да си пишем писма. Спомням си какви интересни пликове за писма правеше тя.
Сега влюбена ли си?
Гери Турийска: Да, дори съм сгодена.
Срещу кого?
Гери Турийска: Срещу Ясен Козев.
Ще се жените ли скоро?
Гери Турийска: Няма дата…
Къде ти е пръстенът?
Гери Турийска: Ето го.
О-О, има и диамант! Защо държиш толкова много на тези неща?
Гери Турийска: Не държа толкова много. Ти беше този, който повдигна въпроса.
Имаш си група, която се казва "Рубикуб". Какви съвместни проекти или инициативи имате?
Гери Турийска: Свирим заедно. Скоро имахме участие и се получи интересно. Беше приятно. Дълги години нямах смелост да стартирам моите си съкровени неща, докато пишех текстове на песни. Покрай текстовете ми се раждаха мелодии, които пазех само за себе си. Пак през 2010 година реших, че тези песни, които пазя само за себе си, искам да ги реализирам и да видят бял свят. Обадих се на Веселин Веселинов и споделих с него, че искам да пропея. Той се зарадва и ми предложи помощта си. Попитах го дали първо не трябва да се увери дали мога да пея, а той шеговито ми отвърна, че ще се справя, защото съм симпатична и нахъсана. Така се постави началото на нашата група. "Рубикуб" стартира като студиен проект с Боян Ковачев – саунд инженер и Краси от Д2. После се присъединиха контрабасистът Веселин Веселинов - Еко, китаристите Жоро Янев и Ангел Дюлгеров и барабанистът Росен Ватев. Групата излезе на сцена и вече четири години сме заедно.
На колко години си сега?
Гери Турийска: На 29.
Ти си само на 29, а толкова много неща си постигнала. Явно си човек, който не си губи времето и има силно желание да опитва нови предизвикателства…
Гери Турийска: Да, има една хиперактивност у мен. Мозъкът ми постоянно е зает с различни неща. Приятелите ми се шегуват с това. Моята близка приятелка ме нарича Гери – 100-те eventa, защото постоянно организирам или промотирам нещо.
Мислиш ли, че новото семейство, което ще създадеш с годеника си, ще те успокои и промени?
Гери Турийска: Един Бог знае. Нямам никаква представа.
Плашиш ли се от това?
Гери Турийска: Не, много ми е интересно. Преди не съм си представяла, че мога да искам подобно нещо. От 16-годишна живея извън семейството си.
Защо?
Гери Турийска: Така се стекоха обстоятелствата. Тогава се запознах и с Мага, който ме взе. Не съм си представяла, че бих искала да имам семейство. Но може би вече съм достигнала до този етап. Иска ми се да се прибирам в някое уютно място, където да ме чака обичан човек, и аз него да чакам.
Как си представяш живота след 11 години, когато вече ще бъдеш на 40?
Гери Турийска: Ще съм или медиен магнат, или първата поетеса в космоса. Но много ви благодаря, че подкрепяте "Пощенска кутия" и не игнорирате "Рубикуб". Вече сте толкова години неотлъчно до мен.
Благодаря ти, че стана толкова рано, за да гостуваш в студиото на Дарик. Ууспех във всяко едно твое начинание.
