Интервю

Плугчиева: Трябва да се уважава националната историческа памет на всяка една нация

26 април 2007 21:18

Интервю в предаването „Денят” на Дарик радио с посланика на страната ни в Германия Меглена Плугчиева

Радвам се, че отново се чуваме в ефира на "Дарик" радио, за да кажете какви срещи проведохте през последните часове, в опит наистина да доизясните случилото се и какви са резултатите от тези ваши срещи?

Радващото е, че имах възможност да проведа допълнителни разговори и с председателя на УС на фондацията "Възпоменание и бъдеще", и трябва да призная, че господин Солм е изключително, така, потресен от случилото се и, разбира се, се дистанцира, в смисъл, че той в детайли не познава проекта и в никакъв случай не споделя, изобщо и презумпцията, и идеята за преразглеждане на национална история или едно такова свободно тълкувание. И лично той се ангажира да дойде в България, да даде повече информация и за работата на фондацията, и да изрази съжалението си от станалото.

В същото време искам да ви кажа, че съответно на база на разговора ни вчера с господин Брумбауер, вероятно в тези минути тече по мейл и при вас, и към всички български медии, едно кратко негово писмено изявление, в което, вие ще видите, аз го получих също по мейл, той изразява дълбокото си съжаление за получилите се, развили се събития. Във всеки случай, отново подчертава, че в никакъв случай не става дума нито за пренаписване на историята ни, нито пък се отричат събитията от Батак и че целите на проекта са били съвсем други.

Но в крайна сметка горчивината, която остава, е факт и аз напълно споделям това усещане и при вас в медиите, и при българската общественост, и затова смятам, че наистина е необходимо да се доизчисти, да се приключи с едно извинение, с едно изказано съжаление, за да не остава сянка и никакво съмнение към добросъвестността на тези научни работници.

Но в случая аз искам да споделя, че ако за един чужденец е простено той да няма емоционална връзка с нашата история, за българи не е простено и трябва винаги да се отчитат, да се уважават паметта, историческата, националната памет на всеки един народ. И аз се надявам, обаче, както казах, че ще приключи всичко това много скоро и не бива да хвърля сянка и в отношенията ни с, макар и индиректно, Германия.

Искам да споделя още, че снощи аз имах среща, по друг повод, с депутати от германския Бундестаг, които бяха изключително неприятно изненадани от този случай, защото, естествено, аз ги запознах. И самите те се ангажираха също да съдействат, за да... час по-скоро, този неприятен инцидент да приключи и проявиха пълно разбиране към реакцията в България.

Това, което казвате за извинителния имейл на г-н Брунбауер е добре и е хубаво, защото лично аз, поне от блиц интервютата из днешната българска преса не останах с впечатлението, че той съжалява или че възнамерява да поднесе някакви извинения за това, което е написал.

Във всеки случай съжалява. Сигурна съм, че ще го получите, аз получих този имейл, той е даже на български подготвен и се изразява дълбоко съжаление за това, което се е получило като реакция. Във всеки случай не е било нито съзнателно, нито умишлено, както твърди г-н Брунбауер и изразява готовност освен това да представи още по-подробно проекта, за да не остане и нито сянка на съмнение в добронамереността и в съвсем другото предназначение на проекта, а именно влиянието или интерпретацията на историческите събития в изкуството и влиянието на изкуството върху формирането на националното историческо самосъзнание. Това чета в неговите редове. Но пак казвам, аз очаквам наистина, че с този жест и със станалата дискусия, и с ангажирането и на самата фондация, и с ангажирането и на Свободния университет . . Ректора очаквам на Свободния университет в Берлин също утре връзка с него. Надявам се, че ще изчистим този неприятен, предизвикал бурна реакция в нашата общественост, случай и смятам, че това ще бъде урок и за научни работници, и за всички, няма значение, и българи, и чужденци, че има теми табу в историята и тя трябва много внимателно да се чете и да се интерпретира, и да се уважава националната историческа памет на всяка една нация. Както е известно, Европа има достатъчно примери в това отношение.

Посланик Плугчиева. . . Да, накрая исках да ви попитам хвърли ли, успя ли да хвърли този скандал сянка на съмнение между. . . върху отношенията ни с Германия, отношенията на Германия и България или пък нещата доста бързо се развиха и все пак благоприятно, разбирам от думите ви? Така че не стана най-страшното.

В германските медии случаят не е известен. Единствено "Дойче веле", българската редакция се занимава със случая и той просто не е познат. Със случая се занимава, както ви казах, самата фондация, ръководството на Свободния университет и просто аз снощи запознах депутатите от СДП от Бундестага, с които имах, както споменах вече, среща по съвсем друг повод. Но се радвам, че те изразиха съпричастност и разбиране към българската реакция, защото те имаха даже наскоро един подобен случай, не искам да влизам в подробности. Така че има теми, по които много внимателно, с много уважение, с много респект и с много морал трябва да се подхожда, независимо. . . това не важи само за политиката, това важи за всички и, както ще повторя, и за научни работници, изкуствоведи и т.н.

Да, това наистина малко, сега тук не знам дали шегата ми ще е уместна, но все едно български учен да докаже и да представи един много атрактивен проект, в който с научни факти се доказва, че примерно Холокост не съществува. Както и да е, вие казвате историята трябва да се уважава.

Аз си позволих вчера в разговора с г-н Брумбауер точно това да попитам: а защо не погледнахте и не потърсихте една друга страница от българската история, с която ние толкова много се гордеем, а именно, че България не е ескстрадирала и не е изпратила в концлагер българските евреи. Защо не потърсихте интерпретацията на това историческо събитие във фотографии или в снимков друг материал, или в художествено изображение. А такава изложба, да припомня, че имаше и има, и тя беше при посещението на бившия външен министър на Германия Йошка Фишер, беше тук представена във фоайето на "Радисън" хотел. Така че добре е наистина, когато се правят научни изследвания, то нека те да бъдат градивни и те да сплотяват, да обединяват хората и особено в днешно време, когато говорим за обединена Европа. Това беше моят апел в разговора вчера.