Не всички са чели книгите на Орхан Памук, но всички имат отношение и мнение за него. Извън постиженията му в литературата за него се знае, че е човек с твърда гражданска позиция. Често критикува родината си Турция и често това му създава проблеми. Надява се един ден държавата да стане част от Европейския съюз.
Нереализиралият се художник признава, че когато пише книгите си, всъщност ги вижда като картини. Носителят на Нобелова награда за литература казва още, че се чувства по-щастлив, когато рисува, но усещането, че е по-интелигентен идва, когато създава романи.
Орхан Памук определя себе си като късметлия, заради факта, че има възможност да прави точно това, което иска. "Да пиша - това е най-великата работа". споделя авторът на "Името ми е Червен", "Сняг", "Черна книга", "Истанбул". А нежеланието си да дава автографи обяснява с логичния аргумент, че предпочита да си говори със своите почитатели, вместо да стои в един ъгъл и да подписва книги за тях.
Носителят на Нобелова награда за литература е в София от сряда. Той е тук по покана на фондация "Елизабет Костова". На пресконференция пред отбрани медии той говори за отличието от 2006 година, за страховете си като писател, за личната си библиотека от 16 000 книги, за възможността негов роман да бъде основа на сценарий за турски сериал и за проклятието да си роден на Балканите.
Какво се случва с живота на един писател след като получи Нобелова награда
Когато научих новината, че получавам Нобеловата награда, случи се по телефона, моята първа реакция беше, че това е нещо, което няма да промени живота ми. Така си мислих тогава. Но сгреших, защото се промени. Тя направи живота ми по-натоварен, по-отговорен, самият аз станах по-внимателен към всичко. Но не се оплаквам, защото отличието ми донесе и още много читатели. От друга страна наградата не промени плановете ми за това какво ще пиша след нея. Аз имам идеи за романите си за години напред. Когато я получих бях по средата на "Музей на невинността" и после си я продължих тази книга. Така че наградата не промени плановете ми за книгите, които искам да напиша.
Най-големият страх на Орхан Памук
Аз имам много страхове, но никога не съм се опитвал да формулирам най-големия. За писателя например най-големият страх е да не би страницата, която е написал да е лоша, да не става. Или героят ти да не е добър. Страхът да не напишеш нещо евтино, нещо лошо. Това е най-големият ми страх.
Навикът да купуваш книги, да четеш книги - всичко това зависи от твоята библиотека в детството. Може би ще ви прозвучи странно, но аз имам 16 000 книги в моите апартаменти в Истанбул, защото според мен няма добри библиотеки. Аз започнах да чета сериозно в края на 60-те, началото на 70-те години на миналия век. Навикът да си купувам книги и да следя какво се случва по света, е като част от обучението ми да бъда добър писател. Старая се да намирам най-доброто, което може да предложи литературата. Ориентирам се по различни списания, в които има рецензии или по препоръките на приятели. Както правят всички.
За успеха на турските сериали
Знам, че те са популярни в различни държави, но аз нямам време да ги гледам. Ще ви разкажа една история обаче: когато през 1985 година отидох в Америка, се сприятелих с един бразилски писател, който работеше нещо и за техните сапунени сериали. Той беше толкова ентусиазиран, разказваше ми как много бразилски писатели работят за тези сериали, какъв бум предизвикват те. Тогава му казах, че това няма как да се случи в Турция. Години по-късно се оказа, че има начин и то се случи. Аз не ги следя тези сериали, но трябва да ви призная, че преди време ми беше предложено да дам правата върху един от романите ми и той да се превърне в такъв сериал. Няма да ви кажа обаче заглавието му.
Какво e да си роден на Балканите? Каква е съдбата на балканския писател?
Проклятие е да си роден на Балканите, но само ако мислиш, че това наистина е проклятие. Животът ми ме научи на това, че добрият писател е този, който може да използва проклятието и да го превърне в дар, който да предложи на света. Едно време моите приятели все ми казваха: Ама, кой чете турска литература? Проклятие е да бъдеш турски писател. Сега обаче всички ми казват, че съм истински късметлия, че съм се родил в Истанбул. Приятелите ми говориха за проклятието така: Животът ти не е толкова важен, кой се интересува от балканците, от техните дребни проблеми, нищо не се случва на Балканите...Отчасти това е така. Но намери начин светът да се интересува от теб. Всичко е в твоите ръце. Има начин проклятието да бъде превърнато в дар.
