Поетът и писател Никола Инджов, автор на две книги за Куба, гостува в предаването „Денят” на Дарик радио:
Фидел Кастро се оттегля официално от президентския пост. Какво означава това за кубинския народ?
Най-общо казано, за кубинския народ това е очаквана промяна, не само поради възрастта или болестта на Кастро, а поради алтернативата на вътрешното развитие.
Реално ли е това оттегляне или Ел Коменданте ще продължи да управлява, но в сянката на брат си Раул?
Зависи от гледната точка, за някои е рано, за някои ненавременно, за някои своевременно. Аз бих казал, че това е едно логично оттегляне, защото Фидел Кастро е историческа личност, той остави след себе си няколко исторически дела. Те могат да бъдат изброени – социалната революция, революцията в образованието, революцията в здравеопазването. Не случайно употребявам думата революция за тези области – там промените бяха действително мащабни. Те превърнаха Куба в една съвременна страна. И най-главният показател – когато Фидел Кастро дойде на власт на 1 януари 1959 година като лидер на „брадатите въстаници”, Куба наброяваше 6 милиона души. Днес, когато той си отива от властта, Куба е 12 милиона. Средната продължителност на живота там е 74 години. Направете сравнение, с която искате страна, ако щете и с България, за да видите каква Куба оставя този човек на своите следовници. Защото каквито и да бъдат промените, каквито и нови хора да дойдат във властта, те ще бъдат следовници на Фидел Кастро, той остава лидер на революцията. Така завършва и неговото писмо, с което той съобщава, че се оттегля от властта. Ето последното изречение на писмото: „Не се сбогувам с вас, аз бих искал да продължа да се боря за нашата кауза като един войник на идеите, ще продължа да пиша моята рубрика „Разсъжденията на другаря Кастро” – това ще бъде едно оръжие повече в арсенала, с който разполагаме. Надявам се, че моят глас ще се чува. Аз ще бъда много, много внимателен”. Това е финалът на писмото.
Тоест, остава „неформален лидер”, както казваме в България?
Няма начин да не остане. Този човек се срасна със своята страна, със своето отечество, с нейната история.
Какво ще се случи оттук насетне в Куба? Ще оцелее ли създаденият от него комунистически режим или страната ще бъде трансформирана в плуралистична демокрация с пазарно ориентирана икономика?
Пресилено е да се нарича неговият режим комунистически, защото той има доста особени характеристики от национален тип. Главната идея, която ръководи кубинското общество, не е от идеологически характер, а от друг характер – това е идеята за национална независимост и тя е идея, създадена още бащата на отечеството Карлос Мануел де Сеспедес в средата на 18 век, продължила през толкова велики кубинци като Хосе Марти, стигнала до Фидел Кастро. Трябва да се помисли какво е мястото на Куба в света, тя наистина е една световно известна страна. Нея не я бъркат, както понякога става с нас и Румъния, бъркат столицата ни София с Букурещ. Тя е непрекъснато в центъра на световното внимание по един или друг повод, но главно, разбира се, заради своята последователна 50-годишна устойчива борба срещу икономическата блокада на най-могъщата страна в света САЩ. Около 90% от страните членки на ООН гласуват в последните години винаги в подкрепа на кубинските революции в тази насока – за премахване на ембаргото, което САЩ налагат върху икономическите отношения на Куба с други страни и със самите тях. Това говори много.
Реакцията на Буш не закъсня, той веднага изрази готовността на Съединените щати да помогнат на кубинците да реализират „благата на свободата”. Как тълкувате това?
Тези думи на президента Буш са много интересни. Те могат да се свържат и с думите на един друг американец, който е казал „Ние не можем да позволим народите на Куба и на Пуерто Рико да бъдат управлявани от хора, опиянени от свободата”. Разбира се, Буш изразява една политика на Съединените щати, тя е достатъчно известна, за да я коментирам аз, тя е такава, каквато той я изказва. Тук има обаче една подробност. Когато казах, че кубинците са 12 млн., те са толкова в Куба, но има 3-4 млн. кубинци в Маями, които са граждани на САЩ, но така или иначе са диаспора на кубинската нация. В последните години там се развиват много приятелства, много желание за връзки с отечеството. Сред кубинците в Маями има крупни финансисти, крупни бизнесмени, търговци, индустриалци. Би могло да се получи това, което се получи с Китай. Аз бях там неотдавна и видях с очите си как процъфтяващият град Шанхай дължи своя напредък не само на прословутото трудолюбие на китайците, но и на помощта, която идва от китайската диаспора отвън – китайски банкери от САЩ, от Лондон, от Япония, от Южна Корея и т.н. участват във възраждането, в развитието на китайската финансова система. Това може да стане и с Куба и това ще бъде реално един пробив срещу тази блокада, която за съжаление Съединените щати налагат върху Куба. Аз съм свидетел кога започна тази блокада, защото бях в Куба. Зная какво означава тя, как се отрази тежко върху кубинския народ. Тя има своите негативни последствия и до днес. Така че, първата промяна, която трябва да стане, е да бъде премахната тази блокада. Ако това има предвид Буш, чудесно.
Вие скъсахте с кубинската бюрокрация, но не и с кубинския народ след като синът ви, колегата журналист Момчил Инджов не получи кубинска виза преди време. Кога реално самата Куба ще скъса с бюрокрацията си?
Това е действително един сложен проблем, но аз съм от хората, които правят разлика между кубинската революция и кубинската бюрокрация. Бюрокрацията за съжаление е бич божи навсякъде, включително и в нашата мила родна България. Да, това, че не дадоха виза на моя син е проява на бюрокрация, тя е непроходима в някои отношения, аз я познавам. Тя може да бъде приписана към негативните страни на режима, който Фидел Кастро олицетворява. Защото има такива негативни страни в Куба, не е рай. Но в Куба няма безработица, няма хора, изхвърлени на улицата, продължава безплатното образование, безплатното здравеопазване. Това е създадено в епохата на Фидел Кастро. Той оставя след себе си най-много кубинци в сравнение с всякога, които са съществували в историята на човечеството.
Ще липсва ли Фидел Кастро на кубинците, както и у нас все още има носталгия у някои хора по Тодор Живков?
Разбира се, че ще липсва. Фидел Кастро се е слял с алтернативите на своята страна. Има няколко кубински поколения, които не познават друг лидер, целият им живот е преминал под звездата на Кастро. Но освен това авторитетът, присъствието на Кастро се усеща не само в Куба, в цяла Латинска Америка и в целия свят, но особено в Латинска Америка. Кастро отвори очите на Латинска Америка и вдъхна кураж на всяка една страна, че дори и най-малкият народ може да се съпротивлява на най-големия, стига да защитава една справедлива кауза, каквато е кубинската кауза в този случай. Няма да бъде лесно забравен Кастро, той ще си остане великият лидер на Куба, каквото и да стане. Разбира се, историята може и да деформира неговия образ, както сега антикубизма, антикастризма прави. Аз сутринта слушах по една българска телевизия някакъв мераклия да се изкара писател или анализатор на Куба, бил там за пет дни, направил някакви скандали, който прави дълбокомислени заключения за това. Това момченце, на което платиха билета от „Отворено общество”, си позволява да прави заключения, които може да ги направи в приятелския си кръг, но не по една национална медия. Нека да бъдем реалисти. С всичките си слабости Кастро е историческа фигура, той е от ранга на Стефан Стамболов, на Георги Димитров, на Тодор Живков. И кубинците са доста зрели в това отношение, те не се отказват така лесно от своите предишни лидери, както ние понякога се опитваме да напарвам. Лидерите за това са лидери, защото са се превърнали в част от историята, от развитието на един народ, в случая с Кастро – и на човечеството.
Съгласен ли сте с тезата, че Раул Кастро ще изиграе преходна роля между комунистическата диктатура и демокрацията в Куба, тоест ще донесе кубинския 10 ноември?
Много е възможно, ако се направи една пряка аналогия между събитията в България и Куба, да бъде определена така и ролята на Раул Кастро, обаче Раул Кастро не е сам. Аз очаквам и съм абсолютно убеден, че ще има обновления и в този голям екип около двамата братя. Става дума за министри, за парламентаристи, за ръководни членове в икономическия, в селскостопанския, в културния сектор, промени ще има непременно. Не просто защото една част от ръководството е застаряла, а защото се появяват много млади хора с широко образование, с широта на психологията, с едно демократично възприемане на световния процес, готови да поведат Куба по едни обновителни пътища, задължителни за всяка страна в 21 век.
