Вижте, г-н Вълчев, има партии, в които и такива неща се случват. Аз мисля, че в НДСВ специално, точно както вие го формулирахте, това никога не се е случвало, освен, разбира се, по въпроси, по които лидерът е оторизиран да се произнесе. Защото така или иначе във всяка политическа сила има въпроси, по които, така да се каже, цялата отговорност трябва да бъде поета от нейния лидер, и естествено е той да се произнася по такива важни въпроси. От друга страна обаче, мисля, че в НДСВ е имало дебат по много политики, по много въпроси, важни за обществото, и то не от вчера.
Мисля, че ще се съгласите с мен, че в крайна сметка по време на управление на НДСВ започна една сериозна и последователна политика, насочена към подкрепа на средната класа и към развитие на българската икономика. Разбира се, и доста социални въпроси бяха решени, не напълно, но се започна, така да се каже, сериозната борба с безработицата, и много други неща, да не ги изреждам. Така че всички тези неща, които са правени и които продължават да се правят, са в следствие на една, така, бих казала, колективна работа. Работа, която се върши от много хора в НДСВ, и в никакъв случай не може да се каже, че тя става, така, с изричните указания или решения на нашия лидер. Напротив, това е работа на един сериозен колектив.
Добре, и какво ще става оттук нататък в НДСВ? Редно ли е да стоите, след като имахте две ръководства, сега да стоите без нито едно? Как ще излезете от тази ситуация? В общи линии ние никога не сме имали две ръководства. Винаги преди конгрес старото ръководство е в, така да се каже, юридическа, формална оставка, до регистрацията на новото ръководство. За мен лично искането на оставката на ръководството на стария политически съвет в някаква степен легитимира стария политически съвет, защото ако приемем, че утре ще се регистрира новият политически съвет, някак си едни такива оставки от хора, които така или иначе са в оставка, не ми изглеждат особено логични. Но понякога може и да се тълкуват като знаци, които трябва да бъдат дадени, за поемане на политическа отговорност. Добре де, а Симеон Сакскобургготски бил казал, че ще реши чии оставки от подадените да приеме, или не го е казвал? Не, аз такова нещо не съм чула. Тоест всички ще бъдат в оставка. По-скоро, по-скоро очакваше да получи оставките на всички членове на ръководството, като каза - четирима от тях вече са ги подали, а останалите три очаква да получи до вечерта. Кой ще реши дали да бъдат сменени министри от НДСВ - лично Симеон Сакскобургготски или колективният орган на партията? По принцип все пак знаете, че лидерите са тези, които излъчват представителите на партията в Министерския съвет, в някои други органи, но, разбира се, тези предложения се обсъждат. При вас ще има ли обсъждане? Мисля, че във всички партии е така. Добре, възможно ли е разминаване - Симеон Сакскобургготски да каже: тези, всичките министри, които бяха против регистрацията на конгреса и против посоченото от мен ново ръководство да бъде регистрирано, да си ходят и да се изберат нови, а пък парламентарната група, да каже - не? Не мисля, че такъв сценарий е възможен. Кое е невъзможното - той да каже или парламентарната група да каже? Не мисля, че той ще каже такова нещо. Не мислите? Не. А какво ще прави, стана ли дума какво ще прави с парламентарната група? Нали ви написа много остро писмо, с което ви плашеше със строги мерки? Ами, вижте сега, по отношение на парламентарната група според мен той също даде един доста ясен знак. Колегата Минчо Спасов, който е заместник-председател на парламентарната група, беше депозирал своята оставка като заместник-председател на групата, член на парламентарната група и депутат в парламента. Беше депозирал своята оставка и на срещата, която днес имахме, нашият лидер каза, че разбира, че в някаква степен тази оставка е може би продиктувана от някои не съвсем, така, премислени в най-общ план, нали, не го цитирам дословно, решение на парламентарната група, но той не приема неговата оставка. Ама не трябва ли парламентарната група да решите дали я приемате, все пак Симеон Сакскобургготски даже не е член на нея? Значи, оставката беше подадена до председателя на Народното събрание, но начинът, по който беше направена - чрез нашия лидер, с оглед на това, че г-н Спасов искаше, така да се каже, неговата морална преценка. Иначе оставката формално се подава през председателя на Народното събрание, когато е лична оставка. Добре, да завършим с вашата прогноза. Какво всъщност ще стане с НДСВ и докога ще продължи всяко изречение да започва и да завършва с вашия лидер, има ли шанс НДСВ без вашия лидер, т.е. наистина "Симеон Втори" да бъде сменено със "стабилност и възход", каквато беше идеята на последния ви конгрес? Очевидно е и отблъскването на голяма част от българите от това непрекъснато приказване - нашият лидер, нашият лидер. Ще има ли промяна в НДСВ към истинска политическа партия?Вижте, аз не мисля, че лидерът на една партия може да доведе до отлив на нейните членове. Общо взето, няма партия без лидер. И ако една партия няма лидер, това е доста лошо за тази партия. Но това, за което вие ме питате, е доста по-сериозно и аз лично смятам, че загубихме две седмици време да се взираме, образно казано, в пъпа си и да се занимаваме с едни, бих казала, малко измислени вътрешнопартийни проблеми, разбира се, доста тежки от морална гледна точка. Но така или иначе смятам, че по-важните неща, с които трябва НДСВ да се занимава, са политиките и работата по идентификацията на партията като такава. Защото до утре да спорим кой крив и кой прав и дали някой е направил нещо лошо или не, особена полза нито за България, нито за нашите членове и симпатизанти, нито за самите нас няма. Това, което е важно, и това, което мисля, че се разбира от народните представители, е, че основните теми на деня са свързани с това НДСВ каква политическа партия е.
Всъщност ние знаем каква е, но все още имаме твърде дълъг път да се утвърдим като истинска политическа партия в политическия свят на държавата, тъй като все пак шест години не са дълъг период, и мисля, че всичките усилия на хората в парламентарната група най-вече, а и разбира се, на нашите координатори, членове и симпатизанти трябва да бъдат насочени точно към работа по продължаваща идентификация и утвърждаване на НДСВ като политическа сила в либералния център. По този въпрос има твърде много неща да се говорят, твърде сериозни дебати да се провеждат и в края на краищата да видим ние имаме ли ресурс да правим политики, имаме ли капацитет да отстояваме тези политики, а още повече имаме ли шанса да убедим и много хора да ни последват. Това са според мен важните въпроси, на които от сега нататък трябва да отговорим.
