Диян Стаматов е директор на столичното 119-то училище "Акад. Михаил Арнаудов“. Той е и общински съветник в София, избран на местните избори през октомври 2019 г. Бил е и зам.-министър на образованието от февруари 2016 г. до февруари 2017 г. Какви са уроците и поуките, които образователната система може да вземе от пандемията К-19, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година - разказа Диян Стаматов. Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията "Образование от А до #. Иновативното училище", което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. "Образование от А до #. Иновативното училище" е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.
-Г-н Стаматов, имаше ли шокова дигитализация и кои са уроците от пандемията, които учителите и директорите на училищата научиха?
Това е най-големият успех на проблемната ситуация, през която преминаваме - че даде възможност да се дигитализира много експерсно голяма част от образователната дейност. Огромната учителска гилдия успя да се справи с най-големите трудности по отношение на използването на дигитални образователни ресурси. През първата седмица, естествено, имаше определени затруднения. Но след това сравнително бързо навлезе във възможността да използва постоянно различни електронни формати. Хубавото е, че благодарение на дистанционното обучение в момента имаме успешно приключена учебна година. Няма го проблемът, свързан с нулева учебна година. По-гоямата част от училищата се справиха изкючително успешно с дистанционното обучение. А по-малката, която имаше известни притеснения и проблеми, все пак към края на дистанционното обучение и те успяха да навлязат в известен смисъл с използването на различни подходи, за да могат учениците да са обгрижени по отношение на учебния процес. Най-големият урок е, че дигитализацията ни преследва много стабилно и ние не можем да избягаме, трябва да прилагаме почти всичко от нея занапред в ежедневните образователни дейности.
При вас, в 119 СУ какви системи се използваха? В края на учебната година какви са ви наблюдениеята - какво трябва да се промени за следващата учебна година при евентуална пободна криза? А и от образователното министерство планират да няма повече грипни ваканции, а през тях децата да минат на дистанционно дигитално обучение.
В 119 СУ предварителната подготовка за използване на електронни ресурси беше на много прилично ниво. Подготовката ни за използване на образователните платформи на Google върви вече 3 г. Повече от половината учители в училището се чувстваха изкючително уверени в използването на различните възможности на Google. Още през първата седмица те вече нямаха притеснението да навлазят в открит дистанционен формат с визуализиране на уроците, със споделяне на класната стая и на дъската пред учениците, с много активности по представяне на презентации. До голяма степен тази предварителна подготовка даде сигурност на повечето учители. А покрай тях и останалите успяха да навлязат много по-лесно. За да се случи всичко това предватирелната квалификация на учителите за използване на електронни ресурси е най-ключовият и важен момент. Летните месеци, които ни предстоят, трябва да се използват за квалифициране на тези колеги - било то чрез индивидуална квалификация, търсене на дистанционни квалификационни дейности. Било то и през първите дни на септември за подобряване на подготовката за използване на електронни платформи. При всички случаи учителят трябва да бъде още по-уверен в използването на самите модели за електронно преподаване. Google предложи безплатни образователни ресурси сега, като те са предложени за следващите 10 г. не само в България, а и по цял свят. Това дава възможност за комуникация между различни училища в Европа - нещо, което е изключително ценно. Ние проведохме така няколко активности по програма Еразъм тъкмо в това пандемично време през Google платформата.
Важно е през септември да се наблегне на задоволяването на техническите потребности на учителите - да се осигурят мобилни устройства, да се надгради съществуващата техническа база. Защото със сигурност това е бъдещето. Не трябва да го гледаме само през пандемичния проблем. Защото връщайки се в обрaзoвaтелна реална среда никой не трябва да си въобразява занапред, че ние ще имаме само класна система от уроци. Няма как да се върнем само към консервативния урок за преподаване. Той ще бъде един сериозен микс на дигиталното с реалното. Затова подготовката на всеки един учител вече не може да бъде само базисна компютърна подготовка, а ще бъде на далеч по-високо ниво.
- Кой трябва да осигури тази подготовка на учителите?
Определено водещата роля в такава ситуация е на ръководителя на екипа, в случая на директора на училището. Той трябва да види къде е дефицита, за да се акцентира върху тези слаби места в подготовката на учителите и да ги надгради. Директорът трябда да подбере много прецизно обучителните организации, а те са толкова много в момента. Средства за това има. В бюджетите на всички училища в момента има един неизползван финансов ресурс за квалификациия на учителите. А от февруари до сега нямаме изразходвани средства за квалификация, така че те ударно могат да бъдат използвани за надграждане на знанията на учителите.
Хубавото е, че плюсове, които колегите имат по отношение на своята дигитална подготовка, ще бъдат използвани в други ситуации. Това ще бъде в много по-облекчен режим, но ще е и в ползва на онези ученици, които имат здравословни проблеми и примерно 20-30 дни не могат да бъдат в училище. Това ще е в ползва и за тях. Третият много значим принос на дигитализацията в тази ситуация е, че се подтовя един смел проект на Закона за средното образование, където като иновация може да се приложи до 20% от учебното време и учебния план да бъде в дистанционен вариант или чрез използване на различни електронни платформи. Сигурен съм, че това ще е най-интересната част от образователния процес, защото там ще се включат малко училища, а тези, които се включат и преодолеят притеснението си ще успеят да предложат най- най-интересното за своите ученици по дигитален формат. Сега идеята е в народното събрание, където ще бъде финализирана.
Много ваши колеги правят заключението, че са се справили в тази извънредна за цялото ни общество обстановка. Наистина ли е толкова розова ситуацията? От преподаватели, които работят с днешните 11-класници се чува, че са притеснени за подготовката на абитуриентите догодина за матурите и кандидат-студентските изпити. Доколко наистина са успели да подготвят достатъно качествено децата. Не търсим под вола теле, а каква е реалната ситуация?
Реално погледнато има две големи групи български училища. Едната, по-голямата група, са тези, които се справиха много добре. И една, съвсем по-малка, където по различни причини дигиталното преподаване чрез електронни платформи, не се получи. Във втората група имаше затруднения и от социално, и от икономическо, и от техническо ниво, а и най-вече от липсата на мотивация за учебен процес. Но според мен за нас всички е важна по-голямата група, която дърпа образователната система и оставя своя положителен отпечатък в дейността. Тя показва, че има работещ двигател, койтода осигури и успешна възможност за приключване на учебната година, но и за качествено преподаване в едни изключително нестандартни условия. Моите наблюдения в училището, което ръководя са, че учебният процес като малка представителна извадка от цялата ни образователна система, също отразява действителността в цялата ни страна. Много голям процент от учениците учеха в пъти повече, отколкото в реална среда. Има и един малък процент от ученици, които не учеха изобщо. А имаше и една малка група, които не влизаха въобще в час.
Качественото преподаване за едни в дистанционното обучение се оказа два пъти по-качествено, отколкото в реална среда и това са групата на по-притеснителните ученици, които в реална среда трудно могат да покажат своите възможности заради черти от характера си. В същото време много от учениците започнаха да учат по коренно различен начин от това, което е в реална обстановка. Защото ученето на компютър не е ученето по стандартния начин от 90-те години на миналия век. Сега учениците учат по кореннно различен начин. Те възприемат информацията по изключително различен начин. Тук ролята на психолозите е много важна. Това е съвременна психология, свързана с разлика на поведението на съвременния ученик по отношение на онзи, който е бил преди 3-4 години. Изключително голяма е разликата. Моето впечатление е, че резултатите от държавните зрелости изпити тази година не са по-високи просто защото са били по-лесни държавните зрелостни изпити, а просто защото учениците са учили малко повече, отколкото в реална среда. Истината е, че те нямаше какво друго да правят. Заведенията бяха затворени, парковете бяха затворени, моловете бяха затворени, нямаше къде да се отиде. Вкъщи ти казват непрекъснато, че ако излезеш навън, те чака вирус и те изяжда. Какво друго да правят? Колкото и да са слабо мотивирани. Единственото, което можеха да правят, е да учат през това време. Като прибавим и фактът, че вкъщи домашният контрол беше в пъти завишен.
На сайта на 119 СУ има обява за канкурс за места на двама учители. Има ли недостиг на кадри? И в тази ситуация, в която доста хора останаха без работа, има ли по-голям интерес към учителската професия?
Спецификата при нас е малко по-различна. При нас учителският състав е изключоително млад и налагането да търсим нови учители идва от това, че имаме 10 преподаватели, излезли в майчинство. На тяхно място трябва да бъдат намерени заместници. Със сигурност обаче дефицитът по природните дисциплини - математика, физика, химия и биология, е един сериозен проблем през последните години. Той не е инцидентен, а в резултат на това, че малко кандидат-студенти изобщо започват да учат тези специалности. Още по-малко от тях пък имат желанието да бъдат учители. Именно в тази посока мотивацията - и финансова, и всякаква друга, точно в тези специалности трябва да бъде засилена. И то много скоростно. За да не се окаже, че ще са дефицитни точно тези специалности, които ще са важни за бъдещето ни.
-Г-н Стаматов, имаше ли шокова дигитализация и кои са уроците от пандемията, които учителите и директорите на училищата научиха?
Това е най-големият успех на проблемната ситуация, през която преминаваме - че даде възможност да се дигитализира много експерсно голяма част от образователната дейност. Огромната учителска гилдия успя да се справи с най-големите трудности по отношение на използването на дигитални образователни ресурси. През първата седмица, естествено, имаше определени затруднения. Но след това сравнително бързо навлезе във възможността да използва постоянно различни електронни формати. Хубавото е, че благодарение на дистанционното обучение в момента имаме успешно приключена учебна година. Няма го проблемът, свързан с нулева учебна година. По-гоямата част от училищата се справиха изкючително успешно с дистанционното обучение. А по-малката, която имаше известни притеснения и проблеми, все пак към края на дистанционното обучение и те успяха да навлязат в известен смисъл с използването на различни подходи, за да могат учениците да са обгрижени по отношение на учебния процес. Най-големият урок е, че дигитализацията ни преследва много стабилно и ние не можем да избягаме, трябва да прилагаме почти всичко от нея занапред в ежедневните образователни дейности.
При вас, в 119 СУ какви системи се използваха? В края на учебната година какви са ви наблюдениеята - какво трябва да се промени за следващата учебна година при евентуална пободна криза? А и от образователното министерство планират да няма повече грипни ваканции, а през тях децата да минат на дистанционно дигитално обучение.
В 119 СУ предварителната подготовка за използване на електронни ресурси беше на много прилично ниво. Подготовката ни за използване на образователните платформи на Google върви вече 3 г. Повече от половината учители в училището се чувстваха изкючително уверени в използването на различните възможности на Google. Още през първата седмица те вече нямаха притеснението да навлазят в открит дистанционен формат с визуализиране на уроците, със споделяне на класната стая и на дъската пред учениците, с много активности по представяне на презентации. До голяма степен тази предварителна подготовка даде сигурност на повечето учители. А покрай тях и останалите успяха да навлязат много по-лесно. За да се случи всичко това предватирелната квалификация на учителите за използване на електронни ресурси е най-ключовият и важен момент. Летните месеци, които ни предстоят, трябва да се използват за квалифициране на тези колеги - било то чрез индивидуална квалификация, търсене на дистанционни квалификационни дейности. Било то и през първите дни на септември за подобряване на подготовката за използване на електронни платформи. При всички случаи учителят трябва да бъде още по-уверен в използването на самите модели за електронно преподаване. Google предложи безплатни образователни ресурси сега, като те са предложени за следващите 10 г. не само в България, а и по цял свят. Това дава възможност за комуникация между различни училища в Европа - нещо, което е изключително ценно. Ние проведохме така няколко активности по програма Еразъм тъкмо в това пандемично време през Google платформата.
Важно е през септември да се наблегне на задоволяването на техническите потребности на учителите - да се осигурят мобилни устройства, да се надгради съществуващата техническа база. Защото със сигурност това е бъдещето. Не трябва да го гледаме само през пандемичния проблем. Защото връщайки се в обрaзoвaтелна реална среда никой не трябва да си въобразява занапред, че ние ще имаме само класна система от уроци. Няма как да се върнем само към консервативния урок за преподаване. Той ще бъде един сериозен микс на дигиталното с реалното. Затова подготовката на всеки един учител вече не може да бъде само базисна компютърна подготовка, а ще бъде на далеч по-високо ниво.
- Кой трябва да осигури тази подготовка на учителите?
Определено водещата роля в такава ситуация е на ръководителя на екипа, в случая на директора на училището. Той трябва да види къде е дефицита, за да се акцентира върху тези слаби места в подготовката на учителите и да ги надгради. Директорът трябда да подбере много прецизно обучителните организации, а те са толкова много в момента. Средства за това има. В бюджетите на всички училища в момента има един неизползван финансов ресурс за квалификациия на учителите. А от февруари до сега нямаме изразходвани средства за квалификация, така че те ударно могат да бъдат използвани за надграждане на знанията на учителите.
Хубавото е, че плюсове, които колегите имат по отношение на своята дигитална подготовка, ще бъдат използвани в други ситуации. Това ще бъде в много по-облекчен режим, но ще е и в ползва на онези ученици, които имат здравословни проблеми и примерно 20-30 дни не могат да бъдат в училище. Това ще е в ползва и за тях. Третият много значим принос на дигитализацията в тази ситуация е, че се подтовя един смел проект на Закона за средното образование, където като иновация може да се приложи до 20% от учебното време и учебния план да бъде в дистанционен вариант или чрез използване на различни електронни платформи. Сигурен съм, че това ще е най-интересната част от образователния процес, защото там ще се включат малко училища, а тези, които се включат и преодолеят притеснението си ще успеят да предложат най- най-интересното за своите ученици по дигитален формат. Сега идеята е в народното събрание, където ще бъде финализирана.
Много ваши колеги правят заключението, че са се справили в тази извънредна за цялото ни общество обстановка. Наистина ли е толкова розова ситуацията? От преподаватели, които работят с днешните 11-класници се чува, че са притеснени за подготовката на абитуриентите догодина за матурите и кандидат-студентските изпити. Доколко наистина са успели да подготвят достатъно качествено децата. Не търсим под вола теле, а каква е реалната ситуация?
Реално погледнато има две големи групи български училища. Едната, по-голямата група, са тези, които се справиха много добре. И една, съвсем по-малка, където по различни причини дигиталното преподаване чрез електронни платформи, не се получи. Във втората група имаше затруднения и от социално, и от икономическо, и от техническо ниво, а и най-вече от липсата на мотивация за учебен процес. Но според мен за нас всички е важна по-голямата група, която дърпа образователната система и оставя своя положителен отпечатък в дейността. Тя показва, че има работещ двигател, койтода осигури и успешна възможност за приключване на учебната година, но и за качествено преподаване в едни изключително нестандартни условия. Моите наблюдения в училището, което ръководя са, че учебният процес като малка представителна извадка от цялата ни образователна система, също отразява действителността в цялата ни страна. Много голям процент от учениците учеха в пъти повече, отколкото в реална среда. Има и един малък процент от ученици, които не учеха изобщо. А имаше и една малка група, които не влизаха въобще в час.
Качественото преподаване за едни в дистанционното обучение се оказа два пъти по-качествено, отколкото в реална среда и това са групата на по-притеснителните ученици, които в реална среда трудно могат да покажат своите възможности заради черти от характера си. В същото време много от учениците започнаха да учат по коренно различен начин от това, което е в реална обстановка. Защото ученето на компютър не е ученето по стандартния начин от 90-те години на миналия век. Сега учениците учат по кореннно различен начин. Те възприемат информацията по изключително различен начин. Тук ролята на психолозите е много важна. Това е съвременна психология, свързана с разлика на поведението на съвременния ученик по отношение на онзи, който е бил преди 3-4 години. Изключително голяма е разликата. Моето впечатление е, че резултатите от държавните зрелости изпити тази година не са по-високи просто защото са били по-лесни държавните зрелостни изпити, а просто защото учениците са учили малко повече, отколкото в реална среда. Истината е, че те нямаше какво друго да правят. Заведенията бяха затворени, парковете бяха затворени, моловете бяха затворени, нямаше къде да се отиде. Вкъщи ти казват непрекъснато, че ако излезеш навън, те чака вирус и те изяжда. Какво друго да правят? Колкото и да са слабо мотивирани. Единственото, което можеха да правят, е да учат през това време. Като прибавим и фактът, че вкъщи домашният контрол беше в пъти завишен.
На сайта на 119 СУ има обява за канкурс за места на двама учители. Има ли недостиг на кадри? И в тази ситуация, в която доста хора останаха без работа, има ли по-голям интерес към учителската професия?
Спецификата при нас е малко по-различна. При нас учителският състав е изключоително млад и налагането да търсим нови учители идва от това, че имаме 10 преподаватели, излезли в майчинство. На тяхно място трябва да бъдат намерени заместници. Със сигурност обаче дефицитът по природните дисциплини - математика, физика, химия и биология, е един сериозен проблем през последните години. Той не е инцидентен, а в резултат на това, че малко кандидат-студенти изобщо започват да учат тези специалности. Още по-малко от тях пък имат желанието да бъдат учители. Именно в тази посока мотивацията - и финансова, и всякаква друга, точно в тези специалности трябва да бъде засилена. И то много скоростно. За да не се окаже, че ще са дефицитни точно тези специалности, които ще са важни за бъдещето ни.
