Днес обаче точката влезе за гласуване на заседанието на Министерския съвет, предложена от транспортния министър и бе одобрена спешно, но без участието на министрите от НДСВ, които в знак на протест напуснаха обсъждането: Ще ви призная, че по спомен от последните шест години никога не ми се беше случвало подобно нещо, някоя от квотите или групите на отделните политически сили в съответното правителство да направи подобно нещо, но просто ние нямахме друг изход. При положение че няколко пъти сме обсъждали различни варианти на промени в Наредбата за определяне на заплатите в държавните дружества и не сме стигнали до никакъв консенсус, при положение че примерно министър-председателят е създал работна група от няколко министерства, която трябва да продължи да работи и тя до момента не е достигнала до някакъв реален резултат. За пореден път да се внася без съгласуване толкова изключително важен документ със сериозни последствия за целия държавен сектор за години напред, за нас това е несериозно. Тоест тук ние изобщо няма и смисъл да коментираме самите детайли по тази наредба, примерно в кой член в коя алинея коя цифра точно не ни харесва. Между другото може да експериментирате и да попитате останалите министри знаят ли какво изобщо приеха днес и могат ли да отговорят на един въпрос - примерно какво ще стане със заплатите на НЕК, на "Булгартабак", на ВиК - Търговище, или на "Градски транспорт" - София. Предполагам, че нито един министър няма да може да даде никакъв отговор на този въпрос. А опитаха ли се партньорите ви от БСП, от ДПС, да ви убедят да подкрепите тази промяна в наредбата? Да засиля малко въпроса – беше ли ви оказван натиск?
Най-напред третият коалиционен партньор изобщо не е участвал в тази дискусия. Между другото това може би е разумна позиция при, положение че никой няма достатъчно информация за това какво се предлага да се приеме. Наредбата е едно от най-големите като обем решения, които се приеха днес и е високо специализирана материя и това не е изобщо работа на министрите в междучасието, както се казва, докато четат другите точки, да се запознават и с такава сложна материя. Едва ли са имали очаквания нашите коалиционни партньори от левицата, че НДСВ може да подкрепи подобен подход, не защото ние сме против увеличение на заплатите в държавните дружества, да не направим грешка, да не ни разберете правилно, а защото ние сме за увеличение на заплатите, но само вследствие на подобреното финансово състояние и по-доброто управление на тези дружества, т.е. дружествата, които са на печалба и могат да увеличават още своята печалба, нямат никакви проблеми да плащат много високи заплати.
Проблемът е с губещите дружества. Всъщност ние няколко пъти задаваме въпроса – какво става с губещите дружества и откъде точно вземат те пари, за да увеличат своите заплати. Те могат да ги вземат или като продължават да трупат задължения и да фалират още по-бързо, това е първият вариант. Или като например някои дружества увеличат цените на своите услуги. Това би могло да бъде в транспорта, съобщенията или в енергийния отрасъл. А трети вариант е данъкоплатците да се бръкнат по-надълбоко, да платят по-високи данъци, вследствие на което държавата да изхарчи по-големи пари за по-големи заплати. Всички тези модели според нас са неефективни и неправилни. В НДСВ сме за подобрено финансово състояние на дружествата и вследствие на това те да могат да платят по-големи заплати. Ако ме попитате през последните две години колко минути се е занимавал Министерският съвет с толкова важен въпрос като управление на държавните дружества и анализ на тяхното финансово състояние, то цифрата би била много малка, клоняща към нула.
С предстоящите избори ли си обяснявате решението на колегите ви от БСП, които освободиха заплатите в държавните дружества? Това предизборен ход ли е или страх от натиск от предстоящия протест? НДСВ по никакъв начин няма намерение да внася повече политика в тази тема и да трупа някакви предизборни точки в този период. Считаме, че това е неправилно. Въпросът е по-скоро мениджърски, професионален и управленски, а не въпрос на сега кой какво ще направи през последната седмица, за да си подобри рейтинга за едни или други избори. От друга страна, ние не смятаме, че едно правителство трябва да действа под натиск, защото какъв е натискът в момента? Натискът, доколкото ние го разбираме, е един шофьор в градския транспорт, това, разбира се, е много достойна професия и ние уважаваме тези наши съграждани, но натискът е той да получава колкото трима учители. Не знам колко български граждани ще подкрепят подобна идея. Според нас това не е най-правилното решение, което сме вземали. Споменахте, че мениджърски трябва да се решава въпросът. Тук ще ви попитам как си обяснявате и че колегата ви Пламен Орешарски смени твърдата си позиция срещу отмяната на наредбата, дето се казва, до днес бяхте на едно и също мнение. Повярвайте, че много добре познавам министър Орешарски, далеч преди и двамата да сме министри, и днес съм убеден, че той не подкрепя тази наредба. Той обаче е поставен в невъзможност за друго действие, поставен е под натиск и няма друг избор. Лично аз не му се сърдя и го разбирам в човешки план. Друг е въпросът, че професионално не съм съгласен Министерският съвет да постъпи по този начин. Примерно какъв ще бъде отговорът на Министерския съвет, ако през следващите седмици и месеци други професии, можем да ги изброим всичките - учители, лекари и т.н., изявят своите претенции, кажат ние искаме също така 50 или 100-процентно увеличение на нашите заплати и аргументите могат да бъдат същите. Ние сме по-бедни от германските учители, ние заслужаваме да живеем достойно в обединена Европа. Какво отговаряме на тях? Ето това, ако на този въпрос някой има отговор, може би дискусията ще се проведе. За момента няма никаква дискусия. Има хаотично необмислено действие под натиск, което никога не ражда добри резултати. Различията ви по тази тема не са ли знак, че тепърва в коалицията ще се води един тежък разговор по темата каква да бъде социалната, икономическата политика на правителството? До какво може да доведе такъв разговор, министър Василев? Докъде НДСВ може да приема идеите на левицата? Смятам, че една такава наредба, колкото и важна и значима да е тя, не може да бъде причина за по-сериозни сътресения, т.е. ние не се отнасяме безотговорно към задълженията си в кабинета. Напротив, ние сме дисциплинирани или лоялни членове на кабинета. Съвсем друга е темата обаче, че държавата има други проблеми. Например как така държавата България върви към може би 18-процентен дефицит по текущата сметка като процент от БВП и няма дискусия правителството по този въпрос. Това е, ако позволите, един може би не най-добър пример за сравнение. Ако на един болен в болницата температурата му се покачва всеки ден с по един градус и накрая наближава 41 градуса и няма никаква дискусия сред лекарите по тази тема, какъв ще бъде краят на ситуацията. Според мен това е много по-сериозен въпрос, а наредбата е една от многото причини една немалка, но все пак не най-голямата причина за този проблем. Но точно затова зададох и въпроса има ли ход в икономическата политика или може би в липсата на говорене по някои теми, който може да ви извади от политиката и от кабинета? В момента не мога да направя такива прогнози. Те са много силно политически, но и аз имам като вашия въпрос - каква всъщност е икономическата политика на кабинета? Не съм сигурен, че мога да ви дам обаче отговор.
