Членовете на племето на Бойците вече може и автоматично да казват онова "Сила и чест" преди битките, но за Мартин, който стана поредният отпаднал от "Игри на волята", тези думи значат много. В тях са събрани целият морал, всички ценности, на които родителите му са го възпитали и всичко онова, на което са го донаучили в армията. А то не е никак малко и вероятно именно заради това той беше един от любимците на зрителите. Уви, неговото приключение в шоуто приключи, пише каналът интерVIEW във vbox7. Ето какво мисли Мартин за дългите дни на плажа на Отшелника, уважението към другите и примера за младите:
Доста време се задържа на плажа на Отшелника. Къде ти беше по-добре – сред скандалите при Бойците или сам там?
Сам на плажа определено ми беше много по-добре.
Всъщност ти доста странеше от скандалите в племето на Бойците. Мислиш ли, че това беше правилната стратегия?
Всеки си играе играта по негов си начин. Аз съм такъв – не мога да се карам с хората. Може и да съм сбъркал, но не съжалявам за това, което се случи. Бях себе си и не съжалявах, че отидох на плажа. А там не ми беше трудно – аз съм свикнал с такива условия, професията ми е такава. Просто късметът ми изневери срещу Елизабет.
Как уплътняваше времето си на плажа на Отшелника?
Бях си съставил план със задачи за деня. Ставах сутринта по хладно. Най-важното нещо за деня ми беше да намеря дърва, защото само така можех да поддържам огъня постоянно, а той ми беше много нужен. После, преди да стане много горещо, си търсех храна, ловувах. След това прекарвах времето под навеса, на сянка, защото нямаше на друго сенчесто място. А Слънцето изпива силите и трябваше да се пазя от него. Следобед и преди залез гледах да тренирам. Просто нямаше как цял ден да си почивам - така всички мускули биха ми атрофирали. Гледах да се поддържам – правех лицеви опори, коремни преси, клекове. Влизах и да плувам, защото можеше да има и битки, в които да се плува. Просто се готвех за битка. Нямаше как цяла седмица да стоя на едно място и да не правя нищо.
И с малкото храна беше трудно. Трябваше психика, воля за справяне и с глада, но аз съм свикнал на такива трудности и по време на мисиите, на които съм бил. А и дисциплината от професията ми ме е научила да се справям. Аз работя в такива условия – гористи. А по време на военните мисии се изисква много здрава психика и явно това ми е помогнало. Но определено плажът на Отшелника не е за всеки.
Отстрани доста корави съперници, но Елизабет те затрудни. Какво точно се обърка?
Независимо, че съм голям мъж, пехотинец, никога не съм подценявал никого – нито на арената, нито в живота. Винаги съм излизал с уважение към съперника, знам, че с всеки ще ми е трудно. И това е нормално – един е добър в едно, друг в друго. Този път късметът ми изневери. Битката приличаше доста на тази, в която преди време бях срещу Паулина. Водих дълго време, виждах победата. Независимо от това, че имах преднина, не се отпуснах, но просто този пък късметът не беше на моя страна.
Съжаляваш ли за нещо в Игри на волята?
Не, не! Аз съм човек, който в живота си за нищо не съжалява. Така е и с участието ми в "Игри на волята".
Много участници влизат с идеята да научат нещо за себе си в шоуто, други – заради адреналина. Ти си бил на 5 мисии в Афганистан, явно адреналин не ти липсва. Защо се записа за участие в Шоуто?
Главният виновник да се запиша за кастинга беше семейството ми. Те настояваха да си подам документите. Казваха ми, че имам волята, психиката, всичките качества, които са нужни. Послушах ги, подадох си документите, беше ми интересно какво ще стане, но не очаквах, че от цяла България точно аз ще бъда сред избраните. Това е страхотно преживяване, което ще запомня за цял живот. И на мисии съм бил, просто това беше нещо много по-различно. Голямо изживяване е, нещо ново за мен, приключение, емоция! Те ще ме "държат" дълго време и никога няма да го забравя това.
Кой е твоят фаворит за спечелването на Игрите?
Това са хора от моето племе, на Бойците – Неделчо и Морунов.
Ти си професионален войник – нещо, което много малко момчета и мъже избират днес. Ти защо избра тази професия?
Всъщност мечтата ми беше да бъда футболист. От малък обаче баща ми ме учи на дисциплина и просто стана по естествен път. Не съжалявам, че влязох в армията. Тук се изградих като човек, основата беше от баща ми, но в армията се доизградих. Тя създават мъжете! В Игрите влязох, за да покажа на днешната младеж дисциплина, сила, воля, каквато ме научи армията.
Политиците често говорят и обсъждат връщането на казармата. Ти на какво мнение си?
Аз съм "за". В днешните млади хора липсват качества. Казармата може и шест месеца да бъде, но пак ще е от полза. Тук се изграждат мъжете, в казармата!
Как изглежда един твой ден като войник?
Всеки ден е различен, но общото е, че всеки ден се гони усъвършенстване. Трябва да се постигат по-добри и още по-добри резултати. Водим учебен процес, участвам в учебни процеси. Сега ще заминаваме за Германия, преди Игрите бях на голямо международно учение в Румъния – обменяме опит, научаваме нови неща от другите нации. Постоянно градиш, градиш, градиш и учиш много нови неща.
С какво се промени животът ти, след като придоби тази популярност от Игрите?
Тази популярност много ме радва! Хората ме спират навсякъде, особено родители с деца. Те ми казват, че съм пример за децата им и че се радват, че има такива достойни и млади хора, които служат на народа си и са готови да дадат живота си за него. Това е моята награда, това ми стига, чувствам се горд! Това ми беше и главната цел – да покажа тези ценности.
След всичко, което преживя, би ли се записал отново за участие в шоуто? Какво ти даде то?
О, да, определено! Виждам, че върви реклама за кастинг за нов сезон, иска ми се много, но знам, че не може.
Изображение: Красена Ангелова
Доста време се задържа на плажа на Отшелника. Къде ти беше по-добре – сред скандалите при Бойците или сам там?
Сам на плажа определено ми беше много по-добре.
Всъщност ти доста странеше от скандалите в племето на Бойците. Мислиш ли, че това беше правилната стратегия?
Всеки си играе играта по негов си начин. Аз съм такъв – не мога да се карам с хората. Може и да съм сбъркал, но не съжалявам за това, което се случи. Бях себе си и не съжалявах, че отидох на плажа. А там не ми беше трудно – аз съм свикнал с такива условия, професията ми е такава. Просто късметът ми изневери срещу Елизабет.
Как уплътняваше времето си на плажа на Отшелника?
Бях си съставил план със задачи за деня. Ставах сутринта по хладно. Най-важното нещо за деня ми беше да намеря дърва, защото само така можех да поддържам огъня постоянно, а той ми беше много нужен. После, преди да стане много горещо, си търсех храна, ловувах. След това прекарвах времето под навеса, на сянка, защото нямаше на друго сенчесто място. А Слънцето изпива силите и трябваше да се пазя от него. Следобед и преди залез гледах да тренирам. Просто нямаше как цял ден да си почивам - така всички мускули биха ми атрофирали. Гледах да се поддържам – правех лицеви опори, коремни преси, клекове. Влизах и да плувам, защото можеше да има и битки, в които да се плува. Просто се готвех за битка. Нямаше как цяла седмица да стоя на едно място и да не правя нищо.
И с малкото храна беше трудно. Трябваше психика, воля за справяне и с глада, но аз съм свикнал на такива трудности и по време на мисиите, на които съм бил. А и дисциплината от професията ми ме е научила да се справям. Аз работя в такива условия – гористи. А по време на военните мисии се изисква много здрава психика и явно това ми е помогнало. Но определено плажът на Отшелника не е за всеки.
Отстрани доста корави съперници, но Елизабет те затрудни. Какво точно се обърка?
Независимо, че съм голям мъж, пехотинец, никога не съм подценявал никого – нито на арената, нито в живота. Винаги съм излизал с уважение към съперника, знам, че с всеки ще ми е трудно. И това е нормално – един е добър в едно, друг в друго. Този път късметът ми изневери. Битката приличаше доста на тази, в която преди време бях срещу Паулина. Водих дълго време, виждах победата. Независимо от това, че имах преднина, не се отпуснах, но просто този пък късметът не беше на моя страна.
Съжаляваш ли за нещо в Игри на волята?
Не, не! Аз съм човек, който в живота си за нищо не съжалява. Така е и с участието ми в "Игри на волята".
Много участници влизат с идеята да научат нещо за себе си в шоуто, други – заради адреналина. Ти си бил на 5 мисии в Афганистан, явно адреналин не ти липсва. Защо се записа за участие в Шоуто?
Главният виновник да се запиша за кастинга беше семейството ми. Те настояваха да си подам документите. Казваха ми, че имам волята, психиката, всичките качества, които са нужни. Послушах ги, подадох си документите, беше ми интересно какво ще стане, но не очаквах, че от цяла България точно аз ще бъда сред избраните. Това е страхотно преживяване, което ще запомня за цял живот. И на мисии съм бил, просто това беше нещо много по-различно. Голямо изживяване е, нещо ново за мен, приключение, емоция! Те ще ме "държат" дълго време и никога няма да го забравя това.
Кой е твоят фаворит за спечелването на Игрите?
Това са хора от моето племе, на Бойците – Неделчо и Морунов.
Ти си професионален войник – нещо, което много малко момчета и мъже избират днес. Ти защо избра тази професия?
Всъщност мечтата ми беше да бъда футболист. От малък обаче баща ми ме учи на дисциплина и просто стана по естествен път. Не съжалявам, че влязох в армията. Тук се изградих като човек, основата беше от баща ми, но в армията се доизградих. Тя създават мъжете! В Игрите влязох, за да покажа на днешната младеж дисциплина, сила, воля, каквато ме научи армията.
Политиците често говорят и обсъждат връщането на казармата. Ти на какво мнение си?
Аз съм "за". В днешните млади хора липсват качества. Казармата може и шест месеца да бъде, но пак ще е от полза. Тук се изграждат мъжете, в казармата!
Как изглежда един твой ден като войник?
Всеки ден е различен, но общото е, че всеки ден се гони усъвършенстване. Трябва да се постигат по-добри и още по-добри резултати. Водим учебен процес, участвам в учебни процеси. Сега ще заминаваме за Германия, преди Игрите бях на голямо международно учение в Румъния – обменяме опит, научаваме нови неща от другите нации. Постоянно градиш, градиш, градиш и учиш много нови неща.
С какво се промени животът ти, след като придоби тази популярност от Игрите?
Тази популярност много ме радва! Хората ме спират навсякъде, особено родители с деца. Те ми казват, че съм пример за децата им и че се радват, че има такива достойни и млади хора, които служат на народа си и са готови да дадат живота си за него. Това е моята награда, това ми стига, чувствам се горд! Това ми беше и главната цел – да покажа тези ценности.
След всичко, което преживя, би ли се записал отново за участие в шоуто? Какво ти даде то?
О, да, определено! Виждам, че върви реклама за кастинг за нов сезон, иска ми се много, но знам, че не може.
Изображение: Красена Ангелова
