Отшелникът Мартин отново доказа своите способности за оцеляване, като се изправи в поредна битка, но този път срещу свой доскорошен съотборник – Калоян, който отпадна срещу Стратимир. Калоян обаче доказа воля, достойнство, положителна нагласа към всеки и се опита да сплоти едно племе, в което раздорите и разделението са им като запазена марка. Имахме удоволствието да поговорим с Калоян, който в момента е в Австрия, но специално за Vbox7 отдели време, за да разкаже за изживяванията си в "Игри на волята", проблемите в племето и какво му предстои в живота.
В началото ти даде голям тласък в племето, беше супер ентусиазиран за битки и доказване, но сякаш проблемите вътре си останаха сериозни. Ти как видя ситуацията, когато влезе като човек, който не е бил в предаването от самото начало?
Моята идея беше да бъдем едно племе, независимо дали има разделение. Бях сигурен, че ще дам всичко от себе си да ги обединя, но когато влязох, атмосферата беше много негативна. Напрежението се режеше с нож, личаха си двата лагера. В началото имаше позитивност, но лека полека нещата ме обгърнаха. Влязох в едно племе, в което отношенията бяха вече изградени и в началото ми беше трудно. Все пак тези хора са живяли заедно, споделяли са много, имат отношения, познават си силните и слабите страни. Опитах всичко, но беше трудно.
Изглеждаше като човек, който ще сплоти и събере племето, но се стигна до фатална номинация срещу теб. Какво не видяхме във взаимоотношенията ви вътре и беше ли скаран с някого?
Имах само един конфликт с Мани. Аз се опитах да защитя племето. На едната териториална битка тя излезе пред всички и започна да имитира мъжете, че сме били слаби физически, че на някой му ставало лошо. След това казах, че за мен не е нормално да показва пред всички слабите ни страни. Хората не трябва да знаят, че имаме проблеми. Не може да се цепи от племето, трябва да ни подкрепя, а пред всички показа, че не уважава нашите сили. Нищо лошо не съм ѝ казал, а тя се разсърди, започна да казва, че не съм я приемал в племето, щяла да рухне психически. Това беше всичко, тогава тя ме набеляза и до последния ден искаше да ме номинира. Беше казала, че съм влязъл с големи заявки и претенции, а не беше така и всички го знаеха. Влязох като фен на играта, исках да се забавлявам, да проверя спортните си възможности и да срещна хора, които искат да предизвикат волята си за победа, да имат спортен хъс и да стават красиви игри, а не да има интриги.
Коя беше за теб най-трудната във физически аспект игра?
Играта със Стратимир и с Мартин. Бяха много тежки физически битки, а и едни от най-интересните до този момент. Със Стратимир ми беше тежко, защото нямах време да ми се възстановят ръцете, но все пак трябваше да дам всичко от себе си. След това последва битката с Мартин, която беше последната капка в чашата. Тези две индивидуални битки ми бяха най-тежките.
Как се справи с живота на плажа и храни ли се с нещо?
Бях една нощ и не съм се хранил с нищо. Мартин ми предложи, но бях прекалено изморен, нямах апетит, а и идвах от Резиденцията. Гладът не беше проблем и не съм мислил за храна. Шокът беше голям, защото изведнъж получих шанс да остана, но на някакъв остров, а това не беше за мен. Нямаше как да се пригодя, а Мартин чувстваше това място като свой дом. Беше пригодил от манерката си съд за варене, беше си наредил шишета със змии, гущери и жаби. Имаше си закуска, обяд и вечеря. Разказа ми как ловува, коя трева се яде, как се бере, коя риба става за храна, пазеше си въглените в една скала, когато вали, за да има огън. За мен той си беше там като у дома си. Ако аз избирам кой да спечели, бих посочил именно него. Много добър човек, посрещна ме радушно, подаде ми ръка.
Казва, че е изненадан от някои негативни коментари в мрежата за контузията на ръцете му. Въпреки всичко той завършва играта и се връща по трасето във въпросната битка. Контузията обаче му е създала дискомфорт, а това определено се е отразило на цялостното му представяне. "Докторите ми казаха, че не мога да продължа, превързаха ме и все пак отидох да бутам куба, но излязох най-черен от всички", сподели пред нас Калоян.
Как реши да се запишеш в "Игри на волята"?
Голям фен съм на този тип игри. Когато бях в четвърти клас имаше едно предаване "Патиланци", което беше същото, но за деца. Имаше катерушки, дървен град, пъзели. Един приятел в Австрия ме нави да гледам един епизод от "Игри на волята". В началото се дърпах, но след това гледах един епизод и така реших, че трябва да участвам. Записах се за втори сезон, избраха ме за кастинги, прибрах се в България, но ме сложиха под карантина през 2020 г., а се подготвях цяла година. Мотивацията ми падна, но реших да се запиша за трети сезон, минах всички кастинги и така сбъднах една своя мечта. Има негативни неща, но те се забравят. Все пак срещнах хора с много качества, спорт и хъс за успех, но не във всички играчи. В нашето племе не беше така. Когато влязох в предаването, аз бях вече контузен, защото претренирах, имах частично разкъсан ротаторен маншон на лявата ръка(бел.ред., терминът "ротаторен маншон" се отнася за група раменни мускули и сухожилия (връзки), които контролират движенията на раменната става). Трябваше да почивам, бях на терапия, а и ме бяха сложили резерва, не очаквах, че ще вляза.
Близък ли си с някой от участниците извън Игрите?
Това е най-голямата ми победа. Срещнах страхотни спортисти, невероятни хора. Няма човек, с когото да не се разбирам. Имаме си общ чат, пишем си ежедневно. Само с Мани не желая да комуникирам. В реалния живот такива хора ги избягвам. Мога да отлича хора като Стоян, Морунов, Мартин, но също Андрей, Елизабет от Шампионите и Стратимир от Приключенците. С тях сме в ежедневен контакт, но и с другите съм в добри отношения. Говорим си, споделяме си в групата, която аз направих. Емоциите и чувствата, които изживяваме там са незаменими.
Как оценяваш участието си в предаването?
Една сбъдната мечта! Имаше доста тежки физически и психологически етапи на кандидатстване, но успях да се преборя, а това е също победа. Победа е също приятелството и познанството ми с тези хора. Респектът преди всичко е важен. Респектът дори към противника е важен, а и към правилата. Една игра трябва да се играе по правилата.
Разкажи ни малко повече за живота в Австрия в момента. Какво е положението там с пандемията?
От 2013 година съм в чужбина. Малко или много човек се или пречупва, или свиква, защото няма друг вариант. Не искам да се чувствам като чужденец. Правилата са, за да се спазват, те улесняват. Пет години съм работил на кораб, но реших, че не е моето. Работа на кораб не пожелавам на никого. Това са 10 месеца ежедневна работа, без почивен ден, паузата е между два и три часа дневно. Търсих немскоговоряща държава, защото говоря този език, също и английски, но Великобритания не е избор за мен. Германия пък не се намира от години в разцвета на силите си. В Швейцария е много трудно, защото се чака много за документи, които да ти дадат право да работиш. Австрия обаче има много добра социална и здравна система. Подадох си документи за работа, дойдох за един сезон, но останах и съм тук вече пет години. Има си правила, хората са спокойни, няма напрежение, няма скандали, поздравяват се на улицата. Аз съм в Тирол, точно в Алпите. Тук хората ми създават уют и заради това не можах да реагирам на скандалите в Игрите, защото не са част от мен и ги избягвам в реалния живот. В момента работя като бар шеф в един от най-хубавите хотели в Австрия.
Калоян разказа, че е рискувал доста за участието си в Игрите. Напуснал работа, разделил се с приятелката си, но все пак искал да сбъдне тази своя мечта. В крайна сметка я сбъдва и не съжалява за нищо. След завръщането си в Австрия успял да си върне работата, но и жената до себе си. Сподели ни, че иска и търси други предизвикателства, които обаче ще са спортни, а в личен план - Швейцария е следващата цел, където ще отиде с жената до себе си - красивата Щефи.
В началото ти даде голям тласък в племето, беше супер ентусиазиран за битки и доказване, но сякаш проблемите вътре си останаха сериозни. Ти как видя ситуацията, когато влезе като човек, който не е бил в предаването от самото начало?
Моята идея беше да бъдем едно племе, независимо дали има разделение. Бях сигурен, че ще дам всичко от себе си да ги обединя, но когато влязох, атмосферата беше много негативна. Напрежението се режеше с нож, личаха си двата лагера. В началото имаше позитивност, но лека полека нещата ме обгърнаха. Влязох в едно племе, в което отношенията бяха вече изградени и в началото ми беше трудно. Все пак тези хора са живяли заедно, споделяли са много, имат отношения, познават си силните и слабите страни. Опитах всичко, но беше трудно.
Изглеждаше като човек, който ще сплоти и събере племето, но се стигна до фатална номинация срещу теб. Какво не видяхме във взаимоотношенията ви вътре и беше ли скаран с някого?
Имах само един конфликт с Мани. Аз се опитах да защитя племето. На едната териториална битка тя излезе пред всички и започна да имитира мъжете, че сме били слаби физически, че на някой му ставало лошо. След това казах, че за мен не е нормално да показва пред всички слабите ни страни. Хората не трябва да знаят, че имаме проблеми. Не може да се цепи от племето, трябва да ни подкрепя, а пред всички показа, че не уважава нашите сили. Нищо лошо не съм ѝ казал, а тя се разсърди, започна да казва, че не съм я приемал в племето, щяла да рухне психически. Това беше всичко, тогава тя ме набеляза и до последния ден искаше да ме номинира. Беше казала, че съм влязъл с големи заявки и претенции, а не беше така и всички го знаеха. Влязох като фен на играта, исках да се забавлявам, да проверя спортните си възможности и да срещна хора, които искат да предизвикат волята си за победа, да имат спортен хъс и да стават красиви игри, а не да има интриги.
Коя беше за теб най-трудната във физически аспект игра?
Играта със Стратимир и с Мартин. Бяха много тежки физически битки, а и едни от най-интересните до този момент. Със Стратимир ми беше тежко, защото нямах време да ми се възстановят ръцете, но все пак трябваше да дам всичко от себе си. След това последва битката с Мартин, която беше последната капка в чашата. Тези две индивидуални битки ми бяха най-тежките.
Как се справи с живота на плажа и храни ли се с нещо?
Бях една нощ и не съм се хранил с нищо. Мартин ми предложи, но бях прекалено изморен, нямах апетит, а и идвах от Резиденцията. Гладът не беше проблем и не съм мислил за храна. Шокът беше голям, защото изведнъж получих шанс да остана, но на някакъв остров, а това не беше за мен. Нямаше как да се пригодя, а Мартин чувстваше това място като свой дом. Беше пригодил от манерката си съд за варене, беше си наредил шишета със змии, гущери и жаби. Имаше си закуска, обяд и вечеря. Разказа ми как ловува, коя трева се яде, как се бере, коя риба става за храна, пазеше си въглените в една скала, когато вали, за да има огън. За мен той си беше там като у дома си. Ако аз избирам кой да спечели, бих посочил именно него. Много добър човек, посрещна ме радушно, подаде ми ръка.
Казва, че е изненадан от някои негативни коментари в мрежата за контузията на ръцете му. Въпреки всичко той завършва играта и се връща по трасето във въпросната битка. Контузията обаче му е създала дискомфорт, а това определено се е отразило на цялостното му представяне. "Докторите ми казаха, че не мога да продължа, превързаха ме и все пак отидох да бутам куба, но излязох най-черен от всички", сподели пред нас Калоян.
Как реши да се запишеш в "Игри на волята"?
Голям фен съм на този тип игри. Когато бях в четвърти клас имаше едно предаване "Патиланци", което беше същото, но за деца. Имаше катерушки, дървен град, пъзели. Един приятел в Австрия ме нави да гледам един епизод от "Игри на волята". В началото се дърпах, но след това гледах един епизод и така реших, че трябва да участвам. Записах се за втори сезон, избраха ме за кастинги, прибрах се в България, но ме сложиха под карантина през 2020 г., а се подготвях цяла година. Мотивацията ми падна, но реших да се запиша за трети сезон, минах всички кастинги и така сбъднах една своя мечта. Има негативни неща, но те се забравят. Все пак срещнах хора с много качества, спорт и хъс за успех, но не във всички играчи. В нашето племе не беше така. Когато влязох в предаването, аз бях вече контузен, защото претренирах, имах частично разкъсан ротаторен маншон на лявата ръка(бел.ред., терминът "ротаторен маншон" се отнася за група раменни мускули и сухожилия (връзки), които контролират движенията на раменната става). Трябваше да почивам, бях на терапия, а и ме бяха сложили резерва, не очаквах, че ще вляза.
Близък ли си с някой от участниците извън Игрите?
Това е най-голямата ми победа. Срещнах страхотни спортисти, невероятни хора. Няма човек, с когото да не се разбирам. Имаме си общ чат, пишем си ежедневно. Само с Мани не желая да комуникирам. В реалния живот такива хора ги избягвам. Мога да отлича хора като Стоян, Морунов, Мартин, но също Андрей, Елизабет от Шампионите и Стратимир от Приключенците. С тях сме в ежедневен контакт, но и с другите съм в добри отношения. Говорим си, споделяме си в групата, която аз направих. Емоциите и чувствата, които изживяваме там са незаменими.
Как оценяваш участието си в предаването?
Една сбъдната мечта! Имаше доста тежки физически и психологически етапи на кандидатстване, но успях да се преборя, а това е също победа. Победа е също приятелството и познанството ми с тези хора. Респектът преди всичко е важен. Респектът дори към противника е важен, а и към правилата. Една игра трябва да се играе по правилата.
Разкажи ни малко повече за живота в Австрия в момента. Какво е положението там с пандемията?
От 2013 година съм в чужбина. Малко или много човек се или пречупва, или свиква, защото няма друг вариант. Не искам да се чувствам като чужденец. Правилата са, за да се спазват, те улесняват. Пет години съм работил на кораб, но реших, че не е моето. Работа на кораб не пожелавам на никого. Това са 10 месеца ежедневна работа, без почивен ден, паузата е между два и три часа дневно. Търсих немскоговоряща държава, защото говоря този език, също и английски, но Великобритания не е избор за мен. Германия пък не се намира от години в разцвета на силите си. В Швейцария е много трудно, защото се чака много за документи, които да ти дадат право да работиш. Австрия обаче има много добра социална и здравна система. Подадох си документи за работа, дойдох за един сезон, но останах и съм тук вече пет години. Има си правила, хората са спокойни, няма напрежение, няма скандали, поздравяват се на улицата. Аз съм в Тирол, точно в Алпите. Тук хората ми създават уют и заради това не можах да реагирам на скандалите в Игрите, защото не са част от мен и ги избягвам в реалния живот. В момента работя като бар шеф в един от най-хубавите хотели в Австрия.
Калоян разказа, че е рискувал доста за участието си в Игрите. Напуснал работа, разделил се с приятелката си, но все пак искал да сбъдне тази своя мечта. В крайна сметка я сбъдва и не съжалява за нищо. След завръщането си в Австрия успял да си върне работата, но и жената до себе си. Сподели ни, че иска и търси други предизвикателства, които обаче ще са спортни, а в личен план - Швейцария е следващата цел, където ще отиде с жената до себе си - красивата Щефи.
