Интервю на Татяна Димитрова с икономиста от "Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов
Чисто пазарни механизми ли раждат повишаването на цените на основни хранителни стоки в момента?
Разбира се, има и пазарни фактори и те се дължат на самата същност на селскостопанското производство. То е силно зависимо от природните условия, съответно има известна цикличност – при добра година за определени реколти цените са по-ниски, количеството са по-големи. При лоша година се случва обратното. Разбира се, в България има и друг фактор, който е свързан с възприемането на все по-твърди и тежки ограничения по търговията с храни и хранителни продукти заради новите изисквания за безопасност след влизането на България в Европейския съюз. Така че имаме и ефект от това, че трябва да си платим, така да се каже, за по-качествените и по-безопасни крайни продукти. От друга страна обаче, не трябва да пропускаме факта, че в търговията с някои от основните продукти в България има доста престъпен фактор, или казано с други думи, определени хора се опитват с непозволени от закона и дори престъпни методи да контролират и на практика монополизират определени бизнеси. И очевидно тази година тяхната цел е на максимално високи цени да се продават определени продукти. Успешно засега върви тази акция? Ами тя върви успешно, доколкото първо изисква известно време конкуренцията от международния пазар да доведе до ефект в България. Или с други думи, когато цените на местния пазар станат прекалено високи или по-високи от тези, които са на международния пазар, очевидно ще започне внос на определени стоки и услуги. Това ще се случи, просто отнема известно време, за да се организира. Ако обаче такива неща не се случват трябва да търсим причината или в правителството, което се опитва да ограничава такава конкуренция, или ако не го прави правителството, евентуално трябва да търсим наистина отново проблем с това доколко част от играчите на вътрешния пазар с насилствени методи възпират конкуренцията или пречат на конкуренцията чрез изнудване и заплаха от физическо насилие. Тоест в случая държавата какви механизми има да се намеси, така че на практика да защити потребителите? Има два основни механизма. Единият е да брани конкуренцията и да премахва наличните административни и търговски и външнотърговски пречки пред външната търговия и пред възможността да има конкуренция на вътрешния пазар. И второто, и според мен много по-важно нещо и това е нещо, заради което и Европейската комисия непрестанно критикува България през последните години, е неспособността на правителството да се справи с организираната, едрата престъпност, която стига до там, че контролира цели сектори от икономиката чрез непозволени средства. Значи тази безнаказаност и тази възможност да се картелират цели производства и да се рекетират и да се премахва възможността всеки нов играч да влезе на определени пазари е проблем и той може да бъде решен чрез действия на правораздавателните органи и, разбира се, на полицията и прокуратурата. Това, което в момента се опитва да прави държавата, е да измисли от къде да намери определено количество пари, за да обезщети, подпомогне или както там ще го формулираме, основно производителите на зърно у нас, но всъщност какви са пазарните механизми да се намали ефектът на суша или прекалено много валежи върху селскостопанската ни реколта? Първо има нещо такова, което се нарича застраховане, и то е измислено преди доста години и в България. Нищо не пречи и дори би трябвало да се насърчава застраховането на селскостопанската продукция от различни природни рискове. Трябва да е ясно, че сушата, наводненията, градушките не са някакво случайно форсмажорно явление. Това е нещо, което се случва, просто защото природата е такава и климатът в България е такъв. А второто нещо, което трябва да се разбере, е, че цените на основните селскостопански продукти, всъщност на почти всички, са доста зависими от тези условия и една година производителите ще продават на високи цени, другата – на ниски и съответно, за да избегнат тази несигурност, те биха могли да работят с малко по-дългосрочно планиране, съответно да предвидят начин да сключат дългосрочни договори при някаква предвидимост на цените. Бих дал подобен пример с част от хотелиерите, които продават при фиксирани цени за дълъг период напред част или цялата си леглова база, работейки през големи туроператори, като по този начин си създават един предвидим паричен поток, един предвидим приход и, разбира се, способност да планират бизнеса си. Нищо не пречи това да се прави и то се прави между другото по света от сигурно повече от няколкостотин години чрез дългосрочни договори при фиксирани или поне предвидими цени на основните борсови стоки. Защо в България този механизъм не успява да заработи? Аз мисля, че той успява да работи, мисля, че част от големите производители или поне тези, които са не по-скоро от престъпен характер работят по този начин. Част от големите производители, особено на зърнени култури, работят по този начин и дори с международни контрактори. Тоест те по този начин дават на зелено продукцията си за няколко години напред при предвидими условия и цени. Не мисля, че те са тези, които в момента са, как да кажа, „най-гласовити” в исканията си към правителството. Това, което трябва да се случи, е този вид мислене да се разпространи все повече върху по-голям брой селскостопански производители и, разбира се, другото важно нещо е, пак казвам, ако има хора, които действат на пазара на селскостопанска продукция с престъпни методи, чрез насилие към останалите играчи на пазара, очевидно тук трудно може да се достигне до решение с пазарни механизми. Трябва да се търси решение чрез апарата на държавните институции, за което всъщност всички ние плащаме данъци, тоест ние очакваме държавата да си свърши работата, да защити закона и да накаже престъпниците.
