Крумов: Изчерпахме възможностите за преговори с правителството
Крумов: Изчерпахме възможностите за преговори с правителството / снимка: Sofia Photo Agency
Защо учителите прекратяват стачката на 5 ноември, понеделник, ден след развръзката на местните избори у нас? Отговор на този лесен въпрос потърсихме от председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Крум Крумов.

И какъв е отговорът на въпроса?

Ами, защото ние изчерпахме възможностите за преговори с правителството. След като бюджетът е внесен вече в парламента, повече няма как да преговаряме и оттук нататък се насочваме към парламентарните комисии по бюджет и финанси, парламентарната комисия по наука и образование. Просто там вече ще отидем на едни разговори и ще поставим нашите искания, които не бяха изпълнени докрай от правителството, те да ни помогнат.

Как се чувствате в момента след 6 седмици протест?

Ами, не само аз, и колегите, изморени сме, и то много, но надявам се, че лека-полека ще се възстановим и всичко ще тръгне в нормално русло така, както е било досега.

Редно ли е да прекратявате стачните действия, при положение че няма подписано споразумение с правителството?

Ами, такова няма да има, както и да се мъчим. Ние заявихме нашата позиция. Просто и без стачно споразумение стачката може да бъде прекратена. Там няма никъде изискване това нещо да се случи само при положение че сме подписали стачно споразумение.

Тръгнахте, господин Крумов, с искането за 100-процентно увеличение на учителските заплати. С какво завършихте?

Ами, завършихме с 46-47 процента дотук, като все още се надяваме, че в комисиите, парламентарните, можем да поискаме да се случи и нещо по-добро.

Този резултат равносилен ли е на поражение и за лидерите на синдикатите, които ръководеха близо 6 седмици тази стачка?

Не мога да кажа, че е поражение, защото ние още в началото казахме, че не си играем на победители и победени. Нашата цел беше колкото се може повече да издействаме за учителската колегия, което се и случи. Самото основание, че правителството не искаше да разговаря за пари, сложени в базата от 1 октомври, после стана от 1 ноември, а след това се съгласи да ги има тези средства и да бъдат заложени... сега са заложени вече.

Господин Крумов, аз разбирам, че в една такава ситуация трудно намирате думи, но все пак не може да не прави впечатление, че финалът на стачката съвпада с датата 5 ноември, понеделник, само няколко часа след края на местните избори в България. Дивиденти от изборите вие, учителите, стачкуващите, получихте ли?

Не, ние не сме и търсили дивиденти. Както знаете, ние обявихме от самото начало, че стачката не е политическа. Имаме само икономически искания и не желаем да ни бъркат с каквито и да било политици или да обслужваме който и да било. Ясно и конкретно заявихме, че такова нещо не желаем да се случва и то не се случи, както виждате.

Купуване на учителски гласове имаше ли в страната на първия тур на местните избори?

Не, това не знам. Ние с избори не се занимаваме. Това колегите от страната могат да го кажат. Купуване на гласове чуваме по всички медии, че е имало, но кой и как и защо, това си има органи, които преследват тези, които продават и купуват гласове. Нас това не ни засяга, тъй като нямаме пряко отношение нито към избори, нито към това дали някой е купувал гласове или не е.

Няколко пъти споменахте дотук, че ще търсите диалог с парламента. Депутатът от ДПС Йордан Цонев вече каза, че предстои да бъде проведено едно съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика съвместно с представители на синдикатите. Кажете откровено вие какво очаквате от това съвместно заседание освен, така, традиционната размяна на любезности и уважение към учителската професия?

Ами, вижте какво, има такъв прецедент, ако си спомняте. "Новото време" предложи точно по време на първо четене на закона за бюджета едни 130 милиона, които бяха гласувани от парламента и благодарение на тях се случи да се появят програми в системата на образованието. . .

Говорите за предишния парламент, за предишното Народно събрание. Нали така?

Моля?

Говорите за предишното Народно събрание.

Да, за предишното Народно събрание.

И вие сега се надявате, че ще има същия прецедент и в 40-ото Народно събрание.

Ами надяваме се. Ние не искаме да го наричаме прецедент. Надяваме се, че ще има разбиране и ще можем да договорим нещо.

Стана ясно, че ще имате национален митинг именно в деня на обсъждането на бюджета в парламента. Аз, честно казано, недоумявам какъв е смисълът от това, но вие може да ми обясните.

Ами, ако си спомняте, и миналия път имаше такъв митинг. Накрая излязоха, поканиха ни да влезем вътре, поговорихме си и ние виждаме, че това е разковничето, за да ни обърнат внимание и да искаме от тях подкрепа, едно. Второ, ние сме се обърнали и нашите колеги от страната ще се обърнат към депутатите. . .

Е, не, вижте...

...които са избрани на местно ниво...

… едно е разговор, господин Крумов, едно е разговор, за какъвто говорите, друго е национален сериозен протест в деня, в който парламентът обсъжда бюджета. Опитвате ли се да повлияете чрез натиск на хората, които ще работят вътре в залата на Народното събрание?

Ние нямаме желание да упражняваме натиск над хората, които ще работят вътре. Ние искаме с тези хора да се разберем и да е ясно какво могат те да направят за нас. Това е идеята.

Звучите доста...

А такова нещо винаги е имало, протестите. Нали сме уж демократично общество. Граждански протести е имало, има и ще има.

Е, хубаво, демократично общество. Шест седмици протест, господин Крумов. Не за първи път тази вечер ще ви попитам. Нима учениците не бяха, така, най-големите пострадали от този 6-седмичен протест?

А защо оставяте настрана учителите например?

А включително и учителите. Друг въпрос, не смятате ли, че...

Ами, защо, кажете кой е виновен според вас това да се случи, да не се случи в рамките на тези дни. Знаете, то не бяха седянки, разтакаване на преговорите, ако кажете, че вината е наша, веднага я поемаме, но това беше...

По-скоро ви питам по такъв начин - не смятате ли... смятате ли по-скоро, че учителите с достойнство, така, прекъснаха своя протест и...

Да.

...излязоха с достойнство от ситуацията?

Смятам, определено, защото все пак това, което се постигна не е малко, не е това, което искахме, но така или иначе достойнството го има. Не сме преклонили глава и казваме... Вие ме питате защо ще правите национален митинг. Ами, ето затова - да покажем, че нас ни има и че желаем нещо по-добро да се случи за системата.

Ама, вие шест седмици показахте, че вас ви няма в класните стаи, и ако на мен лично не дължите отговор, може би дължите на учениците, които загубиха повече от месец от, така, от учебната година.

А защо ни нямаше, аз това ви питам. Кажете вие защо ни нямаше нас в класните стаи. Кой е виновен да ни няма в класните стаи?

Ами, предполагам, че вашият въпрос е риторичен.

Вие знаете ли, че има хора, които все още настояват да продължат да стачкуват, едвам сме ги спрели, защото в момента няма да се водят преговори, няма на кой... за какво да стачкуват. Това е положението.

Какъв процент според вас, така, предполагам, че няма да ми дадете точна цифра, но какъв процент от учителите са именно тези, за които говорите, такива, които не искат стачката да спира, искат тя да продължи?

Е, това не сме правили аритметики какъв е процентът. Въпросът е, че много от колегите се обаждаха и казваха, че желаят да продължат стачката. Ясно е, че функциите затихваха лека-полека. Въпросът е с достойнство и чест да излезем от тази ситуация и да кажем, че все пак нещо се е случило добро в тази система.

А какво точно добро се случи?

Ами, ако 47 процента увеличение на работните заплати дотук не е добро, кажете вие нещо по-добро.

Задавате риторични въпроси. В смисъл такъв те остават риторични, защото...

Ама, не риторични, казвам ви едно към едно. Значи, 47 процента са издействани увеличение на работните заплати. Това е доброто. Ние тръгнахме със 100, искахме 70, получи се това. Повече от това ние не успяхме да отвоюваме по понятни причини. Не е наша вината за това, но така или иначе това е добро.

Тези добрини, които...

Освен това ние предизвикахме и ще предизвикаме обществен дебат и се разбра, че в тази система има неща, които не вървят. Има реформи, които трябваше да бъдат направени много отдавна, ама не са правени и сега започват тези реформи. Да бъдат така добри и хората от управляващите да ги извършат.

Добре, радвам се, че чувам това нещо от вас, че учителското съсловие е готово на реформи. Тъй като вървим към финала на разговора, да поговорим за няколко минути за поуките лично за вас като председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" от тези шест седмици на протест. Синдикалистите като вас така или иначе казвате, че 47 процента са добро, но, така, не успяхте да... според мен да защитите изцяло и интересите, пък и честта, да кажем, че това е мой коментар, на тези, които предвождахте, но може би вие имате различен поглед.

Това е ваш коментар, както казвате. Поуките са ясни и са налице. Аз искам да благодаря на всички учителите, които стачкуваха и не преклониха глава пред натиска, който им беше оказан, и показаха на това общество, че се заражда нов тип гражданско общество, което е учителската гилдия и която показа, че в системата на образование трябва да бъдат направени реформи по един или по друг начин, за да се случи нещо, което за в бъдеще ще бъде добро за цялата система. Така че много са поуките, но не говорим конкретно за това. Аз ви казвам, за мене поуката е това, че хората се обединиха без синдикална принадлежност да търсят кой какъв е и направиха тази голяма стачка, непозната, ако трябва да бъдем точни, в съвременната история на България, откакто съществува синдикално движение, непозната и в Европа по масовост и продължителност.

Необходими ли са според вас промени в ръководството на учителските синдикати?

Ами, не знам. Вие ще кажете. Ами, това...

Ама как да кажа, като не съм учител и не членувам във вашия синдикат.

Е защо... Примерно, да ви попитам какво налага тези промени?

А тук вече мога да ви отговоря.

Ами, да.

Една простичка причина. Пак казвам, според мен не защитихте докрай исканията на учителите, не защитихте докрай тяхното достойнство. Отново казвам - това е...

Е, това вие го казвате – не защитихте докрай. Ние това, което можехме да направим, го направихме. Повече от това никой не можеше да направи, защото в борбата се включиха и президентите на конфедерациите, и който и да е. За вас, журналистите, е интересен въпросът трябва ли да се смени. Ами, да се смени. Аз... никой не се е оженил за даден пост или стол, така че това не е никакъв проблем. Аз съм готов да го направя това, стига да се получи нещо добро за синдиката.

Добре, да уточним накрая - учебният процес се възобновява във вторник, на 06.12., нали така?

Защо във вторник? В понеделник.

Е, все пак има избори и там има едни такива чисто...

Е, там, където има избори, ясно е, че няма да може. . .

Да, разбира се.

... но там, където...

Там, където има избори.

... няма, още от понеделник ще тръгнат на училище. Има и такива колеги, които съвсем съвестно решиха този път, че в неделя след изборите ще отидат, ще си подредят чиновете и от понеделник ще започнат учебни занимания. Ние се обръщаме към цялото общество, измъчихме ги и тях, но пак повтарям, вината не е наша, и им благодарим за това, което казвате, и ние сме написали това и в нашите решения - че в името на българските деца и това, което обществото напоследък взе да изразява като несъгласие, ние решихме да нормализираме учебния процес, за да не се допусне провалът на учебната 2007/2008 г.

Добре, аз ви благодаря за това, че в тези шест седмици на стачка, без значение на това дали сме на еднакво мнение с вас или не, не отказахте разговор за слушателите на Дарик радио, така че ви благодаря.

Разбира се.
Последвайте ни

Интервю