България за Eвропейския съюз, какви трябва да бъдат българските позиции по основните дебати в Съюза – темата на диспута в ефира на Дарик радио. В него ще участват, ще ги изброя по реда на номерата на бюлетините на партиите и коалициите, които са ги издигнали, Константин Димитров - ДСБ, Боян Чуков - "Платформа европейски социалисти", това е коалицията на партиите БСП и Движение за социален хуманизъм, Мартин Димитров - СДС, Румен Йончев - Земеделски народен съюз, Соломон Паси - НДСВ, Димитър Стоянов - "Атака" и Четин Казак - ДПС. Добър ден, господа.
Да започнем с много ясен въпрос и нека отговори първи този, който е готов категорично да даде положителен отговор. Трябва ли Европейският съюз да стане държава и България да подкрепя такава идея?
С. Паси: Ами, аз съм готов да дам отговор г-н Вълчев. И най-важното в този отговор е, че този въпрос не е на дневен ред и той няма да се решава в Европейския парламент в следващите две години... Вие използвахте възможността да заговорите пръв... без да дадете положителен отговор. С. Паси: Ние сме се кандидатирали за следващите две години да бъдем представители в Европейския парламент и аз лично бих предложил да приземим разговора върху важните теми, съществените теми, които ще се решават в Европейския парламент. Никой през следващите две години няма да решава дали Европейският съюз да става държава или да не става, а напротив ще решаваме въпроси, свързани със земеделието, със субсидиите, с роуминга на мобилните оператори, който успяхме да намалим през последните години и т.н. Така че бих предложил да водим разговора по практични въпроси. Добре. Да чуем другите. Силни централни или силни национални институции трябва да бъде бъдещето на Европа? Трябва ли да се съкращава персоналът на европейските институции и ще подкрепяте ли такава идея в Европейския парламент или трябва да стават повече хората, които работят в Европейския съюз, защото имат много задачи? Ч. Казак: Вижте, по принцип много ми харесва поговорката нека да не бъдем по-католици от папата. Понякога аз, вярвам, и моите колеги, имаме чувството, а и това го усещат и европейските граждани, специално в старите държави членки, че Европейският съюз понякога увлечен в тенденцията за крайна регламентация, за свръх регламентация, понякога дори надминава, надминава по степен на централизирана регламентация на общностно ниво въпроси, по които дори една федерална държава като Съединените американски щати например са оставили нещата да се регламентират на по-ниско, на щатско ниво. Така че, мисля, че трябва да се намери добрият баланс, за да се възстанови доверието на гражданите в Европейския съюз, да се продължи успешния ход на общоевропейския проект, който стартира преди 50 години с подписването на Римските договори и да се развива този съюз в полза на всички европейски граждани. Всъщност аз ви питам как виждате да завърши този проект след много години, независимо че ще сте само две години, защото това са може би вашите първи две години от много мандати. М. Димитров: Може би най-коректният отговор на вашия въпрос е - трябва да изведем принципа, който ще се следва оттук нататък и той трябва да бъде следният. Само тези решения, които не могат да бъдат взети децентрализирано, на местно ниво, те трябва да се взимат на централно ниво. И това е принципът. Тоест не трябва... Например. М. Димитров: ...да има данъчна конкуренция. Няма нужда Брюксел да определя всички данъци в Европейския съюз. За България има много ясен интерес да поддържаме ниско данъчно облагане, това е в основата на икономическото развитие и така няма да останем най-бедните в Европейския съюз. Така че нашият интерес е да има конкуренция и тази конкуренция не включва само данъците, включва условията за привличане на инвестиции, включва подобряване, ако искате на бюрократичните системи. Европейският съюз не трябва да се превърне в една свръх държава, в която няма конкуренция между отделните страни или отделните държави, които... Мартин Димитров даде конкретен отговор... С. Паси: Бих подкрепил, бих подкрепил г-н Димитров, той специално каза за намаляването на данъчната ставка, което беше и позицията на НДСВ. Ние успяхме да смъкнем корпоративния данък до 10 процента. И толкоз ми хареса на г-н Димитров забележката, че ако аз гласувам за тяхната листа бих го отбелязал с едно кръстче. М. Димитров: Благодаря ви. Искам само да ви кажа, г-н Паси, за... в интерес на истината, че 10 процентният корпоративен данък беше първо внесен в парламента от мен 2005 година и от СДС, разбира се, а след това. . . К. Димитров: Ако позволите... М. Димитров: ...разбира се, много партии подкрепиха. К. Димитров: Ако позволите нека дебатът не е диалог между участниците, разбира се. Трябва ли да бъде държава Европейският съюз? Б. Чуков: При присъединяването на Европейския съюз имаме две гледни точки – на федералистите и на тези, които търсят междудържавен съюз. Бъдещето на Европа в този момент, в който се намира е само една политически единна Европа, излята на базата на федерализма. Ние трябва да вървим в тази посока. Тоест вие сте по-скоро за една държава... Б. Чуков: За една държава... ...да стане Европейският съюз и това е теза и на европейските социалисти. Така ли? Б. Чуков: Това е пътят, по който Европейският съюз има бъдеще. Демократи за силна България, Константин Димитров. К. Димитров: ДСБ казваме така – Европейският съюз трябва да бъде силен политически съюз на нациите. А това, което със сигурност трябва да остане фундамент на Европейския съюз това е ново поколение на договор, той не трябва да бъде конституция, но трябва да има нов договор, който да интегрира наред с другото и новите държави членки към сърцето на развита Европа, да ги откъсне, както България например, от периферията, където ние сме под негативните влияния на държави извън Европейския съюз. В този смисъл на думата ние сме за силен Европейски съюз, поставен върху основите на християнските ценности и корени, което е изключително важно както за благоденствието на отделния гражданин, така и за оцеляването ни като нация, в крайна сметка и като цивилизация. Тоест вие сте по-скоро за нещо по-близко до държавата, г-н Димитров, ДСБ. К. Димитров: Не, ние сме със сигурност за съюз на държавите въз основа на договор от ново поколение. Тоест по-близо до идеите, за които говореше господин... К. Димитров: Ние сме точно там, където е Европейската народна партия - силна, политическа Европа, която същевременно се бори срещу бюрокрацията и срещу ненужното централизиране на дейности, които националните държавни институции могат много по-добре да осъществят. Д. Стоянов: Аз почти не намерих разлика за съжаление между изказването на народната партия и на социалистите, защото и двамата казаха, че Европейският съюз трябва да е един силен политически съюз, което означава практически неговото федерализиране и превръщане в свръх държава. Обаче. . . всъщност какво... Защо Европа е това, което е. Защото последните може би 200 години тя е представлявала един континент, на който отделни държави са си взаимодействали, базирани на своя национален суверенитет, на своето равенство в международните отношения. И те са взаимодействали политически, обменяли са опит, като някои от тях са се опитвали да използват хубавите страни на други държави, да избягват лошия опит. Защо това да не може да продължи на тази основа. Ами, съжалявам, но не мога да приема, че пътят е към единна държава, защото и преди 80 години идеята беше всички социалистически държави да се слеят в една държава - голяма, мощна и обединена около ценностите на социализма и аз не мога да приема тази теза. Ние трябва да имаме... всяка държава трябва да запази своя национален суверенитет и отношенията между тях да се градят на едно равнопоставено партньорство, независимо от размера на територията или големината на населението на дадена държава. "Атака" е против Европейският съюз да стане държава. А земеделците? Р. Йончев: Вижте, земеделците... ...Земеделският народен съюз, г-н Йончев? Р. Йончев: Земеделският народен съюз и земеделците в България отдавна работят в рамките на Европейската народна партия. И там този въпрос е намерил своя отговор доста разумно. Чували сте нещо, което звучи почти като лозунг - Европа на регионите. Ами, това е отговорът. Не свръх държава, не отричане на държавата, а даване на онази сила на регионите, която ще разреши всъщност всички други междудържавни проблеми. Там според Европейската народна партия и според нас е решението на въпроса, който поставяте. Но вие поставяте един много... друг, интересен въпрос, въпроса за бюрокрацията в Европейския съюз и въпроса за чиновничеството като структура, като организъм в Европейския съюз. Нещо, което като че ли единствено Европейският парламент досега, така, успява да се предпази от него. И нас малко ни притеснява състава или поне челната тройка, четворка на някои от листите, които сега се кандидатират за Европейския парламент, където хората се гордеят най-вече с чиновническите си биографии. Това малко ни се струва неуместно. Не може в една кампания да се изтъкват изключителните чиновнически качества на хора, които се кандидатират. Там няма да изпращат българите чиновници, ще изпращат политици, които ще отстояват българските интереси. Време за реплики. Идеята е слушателите да се ориентират в различията. Като си правите реплики, кажете искате ли да има обща европейска армия, общи европейски съдилища, обща европейска полиция или напротив, искате всичко това да си бъде в държавите? С. Паси: Г-н Вълчев, да ви кажа, че... Един по един. С. Паси: ...много абстрактно звучат въпросите, които задавате и нищо не говорят на моите избиратели в Малко Търново, Карнобат, Грудово, Сатовча, Бургас, Силистра, Благоевград и т.н., Петрич и където и да е другаде. Хората не говорят за такива абстрактни неща, дайте да приземим малко разговора. Напротив... Ами, ако има общи съдилища, няма да се води дебата за българските дали има проблем с тях. С. Паси: Това, което ни питат нас хората е дали онези 20 процента от земеделския бюджет на Европейския съюз ще бъде даден в ръцете на земеделските министри или ще бъде върнат обратно на фермерите. Питат ни какви са допустимите химически съставки, за да не се тровят децата им. Питат ни какъв е тавана на роуминга. И един много интересен въпрос, който ще се гласува сега на 25 април, на 25 април, забележете ще се гласува в Европейския парламент, един важен закон, който засяга торент технологията. Вие знаете, всички младежи, които влизат в торент сайтовете какъв проблем възникна в България. Затова предлагам да приземим разговора до Приморско и до Петрич... Г-н Паси, явно понеже късно научихте за участието си в дебата, не сте разбрал. Ще има четири дебата, в които не може и четирите седмици да говорим за торент технологиите, другата седмица е предвидено това. А вие отговорете на въпроса - ако някой нарушава авторските права, български полицай ли трябва да го арестува, командван от български началници или трябва да има и началник на полицията в Брюксел? С. Паси: До този момент аз имам пълно доверие в българската полиция и в българските институции. Ние трябва да работим за това да укрепим българските институции. Няма да дойде никой от Брюксел да ни направи добра полиция, ако ние си я нямаме у дома. Т.е. стана ясно, че Соломон Паси не иска Европейският съюз да стане единна държава. К. Димитров: Аз искам да кажа нещо, позволете. Добре. Константин Димитров, след това Димитър Стоянов. К. Димитров: ДСБ казваме ясно за какво трябва да има европейска политика и какво трябва да остане национална политика. Трябва да има единна енергийна политика на Европа. България не може да се оправи със зависимостта си от Русия без Европейския съюз, не можем да имаме поносими енергоцени без помощта на целия Европейски съюз, който да се противопостави действително на този енергиен диктат от Москва. Второ, ние искаме да се запази размерът на субсидиите за българското земеделие. Това е изключително важно. Наред с всичко друго това ще повиши и цената на българската земя, нещо, което е в интерес на стотици хиляди собственици на земя в нашата страна. Оттам нататък, българска полиция, качествени български съдилища, български въоръжени сили – членки на НАТО и участващи в мисиите на Европа съвместно с нашите атлантически партньори. Д. Стоянов: Ако Европейската народна партия, нейната позиция е за Европа на регионите, то тя е най-федералистката партия в Европейския парламент, защото Европа на регионите е точно обратното на Европа на нациите. Това означава една Римска империя, в която провинциите й се наричат региони. А колкото за енергийната независимост, Европейският съюз направи всичко възможно да ликвидира тази независимост като наложи затварянето на блоковете на АЕЦ "Козлодуй", така че аз не виждам къде можем да търсим помощ при тези, които ни ограбиха вече веднъж, естествено подпомогнати от, така, своите услужливи поддръжници, използвам тази позитивна дума, в самата България. Ч. Казак: В основополагащите договори за Европейския съюз съществува един принцип, така нареченият принцип на субсидираността, който гласи, че всичко, което може да се реши успешно на национално ниво, не бива да бъде издигано за регламентация на общностно ниво. Мисля, че този принцип трябва да се спазва реално, за да гарантираме успеха на общоевропейския проект. Винаги когато нещо може да бъде решено успешно в България, винаги когато негово решаване не може да повлияе по някакъв негативен начин за общоевропейските принципи, ценности и цели, то трябва да бъде оставено да бъде решавано на национално ниво. Оттам нататък вече Европейският съюз трябва да служи за установяване на общи стандарти, общи цели, но начините, средствата за постигането на тези цели трябва да бъдат оставени на национално ниво, а не както сега да бъде субективно, например да бъдат налагани от тази или онази държава някакви критерии, някакви стандарти, например за АЕЦ "Козлодуй", преди на общностно ниво да бъдат изградени подобни стандарти. Д. Йончев: Вижте, историите за империи и императори са част от миналото на Европа, не от бъдещето. Но мен ме притеснява друго - че тук говорим някак си доста евтиничко за земеделието и за бъдещето на българското земеделие, като хвърляме обикновено темата за субсидиите. Самият г-н Димитров каза, че те трябва да бъдат запазени такива, каквито са. Не, г-н Димитров, трябва да бъдат повишени, защото в момента са 25 процента от това, което са в Европейския съюз, тъй че друга е борбата за тяхното повишаване. И нас ни притеснява това, че когато се говори за българското село и за земеделието в България, най-вече става дума за това накъде ще поемат камионите с боклуците от София, а не за сериозните теми и сериозните проблеми на българското земеделие. Боян Чуков, социалистите. Само вие като че ли оставате на позицията за силна, единна Европа, близка до идеята за държава. Б. Чуков: Все пак известни събития преди няколко години подсказват, че Европа наистина се нуждае от тази трансформация. Да погледнем събитията в Ирак преди няколко години. Тогава Европа не беше единна. Европа се нуждае от външен министър, но външен министър, който не само да оценява и да дава оценки, а да може и да действа. В момента имаме трансгранична престъпност, тя е изключително мобилна. В този план да, ние трябва да имаме национална полиция, която да е много силна, но във всички случаи трябва да има полиция, която да бъде европейска, която да действа на цялата територия на Европейския съюз, и в никакъв случай тук не става дума за увеличаване броя на чиновниците и бюрократите. Защото например ако имаме служба емиграционна, не е необходимо да се създава наднационална европейска емиграционна служба, а е достатъчно кадровите ефективи на отделните страни да бъдат разместени по такъв начин, че да обслужват по-голяма територия. М. Димитров: Опасявам се, че започна известно объркване, така, да се случва в този дебат, а именно, че Европейската народна партия и СДС едва ли са за федеративна европейска държава, както някои участници се опитаха да кажат. Нито европейската десница, нито СДС някога е имало такива аспирации и такива идеи, защото те са вредни. Истината за Европейския съюз е, че той е силен когато има единен пазар, свободно движение на стоки, хора, капитали и услуги. Така че. . . А какво отговаряте на въпроса за полицията, който повдига г-н Чуков. М. Димитров: Националната полиция трябва да бъде силна. Това, което трябва да има на европейско ниво, е координация между различните полицейски служби и обмяна на информация, това трябва да има. Друго нещо. Европейският съюз и отделните държави имат... се задъхват от бюрокрация, от административна тежест. В момента започна проект в Европейския парламент и в Европейската комисия за намаляване на административната тежест. Седемнайсет страни от Европейския съюз вече се включиха, България обаче не дава никакъв сигнал какво ще прави, а този проект обхваща следните неща. С. Паси: Г-н Димитров, знаете ли колко души са служителите на Европейския съюз? М. Димитров: Само извинявайте, г-н Паси. Този проект обхваща измерването на административните разходи и тяхното намаляване. Принципът е следният. Ако един и същи документ може да бъде издаден за 15 минути в Холандия, защо в България се издава за 4 дни. Така че намаляването на бюрокрацията е основна задача. А колкото да генералния ви въпрос, в момента битката, която ние трябва да водим, е българските стоки и услуги безпрепятствено да достигат до европейския пазар, да имаме един истински единен пазар. Това ще повиши доходите в България, ще доведе до по-голяма конкурентноспособност и ще има резултати. К. Димитров: Искам само една реплика на г-н Йончев, защото е изключително важно нещо. Г-н Йончев, ние от ДСБ казваме, че трябва да се запазят като минимум земеделските субсидии, защото знаете, че северните държави, включително британските консерватори се борят срещу премахването на субсидиите, което би било катастрофално за българското земеделие. Това е голямата ни битка, която ние като българи трябва да водим. Всички повдигнахте един ключов въпрос и като че ли му дадохте вече и отговор. Какви каузи ще защитавате в Европейския парламент, как ще се държите - като европейци или като представители на България? С. Паси: Г-н Вълчев, ако може по предишния въпрос все пак да приземим малко разговора. Говорите за глобализация, за интеграция и т.н., обаче има ключови елементи, по които трябва да се изкаже всяка партия, и един от тях е коя от партиите е за въвеждане на еврото. Еврото например е една от съществените стъпки към интеграцията и глобализацията в Европа и аз твърдо искам да заявя тук, че НДСВ е за въвеждане на еврото. Има ли партия, която е против въвеждането на еврото? С. Паси: И това е един от много съществените елементи на обединението на Европа. Вторият много важен въпрос, който не знам дали го отбягвате или го отлагате, това е за интеграцията на Балканите в Европейския съюз. Това ще е следващата, задръжте. Нека да подредим, г-н Паси, някак разговора. С. Паси: Преди да обединяваме цяла Европа, ние трябва да си дадем сметка Балканите станаха ли част от Европа или не станаха и понеже стана дума за единния външен министър на Европейския съюз, ние трябва да си дадем сметка докъде може да стига интеграцията на Европа. И тук ще ви дам веднага една тема за размисъл - кога Франция и Англия ще се откажат от своите места в. . . Д. Стоянов: Моля ви се, моля ви се, това тук не е монолог на отделните политически сили. Всеки си има време и ние сме равнопоставени. Ако може да прекъснете, ако обичате, говорите повече от 5 минути, г-н Паси. С. Паси:...ще се откажат от своите места в Съвета за сигурност, за да ги дадат на Европейския съюз. Това в близко време няма да се случи. "Атака". Димитър Стоянов взима думата, за да отговори на въпроса, който зададох. Какви каузи трябва да се защитават? Трябва ли всяка държава например да си има еврокомисари или може да се направи една малка хубава европейска комисия от 7 души, от които трима да са българи и четирима германци? Д. Стоянов: И тогава къде отива равнопоставеността между отделните нации като равностойни партньори, искам да попитам аз? Освен това може да се каже, че общоевропейските каузи не е задължително да противоречат на националните каузи. Може да има такива, които да съвпадат. Ние от "Атака" винаги сме казвали, че когато се предложи нещо хубаво, нещо, което е полезно за просперитета на българите, за подобряване на тяхното положение, ние сме готови да го приемем, независимо кой го предлага, защото такава ни е позицията, такава ни е тезата и сме отворени за идеи. Въпросът е, че аз в случая не виждам точно такива добри предложения. Може би има полезни неща, но те ще се изясняват впоследствие и действително в по-конкретен разговор, но това, което искам да заема и от колегата Димитров, да, наистина е нужна... по-практично ще действа една координация на европейско ниво, но тя може да става и без да се обединяваме в държава, нали така. Социалистите. Б. Чуков: Според мен трябва ясно да си дадем отговор на въпроса искаме зона за свободна търговия или искаме Европа с единна политика. В момента, когато имаме центрове на изток, като Китай, като Индия, като Япония, за да бъде конкурентноспособна Европа, тя трябва да започне да се изгражда включително и като геополитически субект, а това може да стане само по този път, за който стана дума. Т.е. според вас трябва да дойде време да няма комисар от всяка държава, а да има, може да има и двама от една. Б. Чуков: Това е един плавен процес. Той не може да стане утре. К. Димитров: Така, действително Европа не може да бъде просто една зона за търговия, за свободна търговия. Това трябва да бъде един политически съюз, трябва да има единни политики, но вътре в тях да има конкуренция между държавите. И тук ние, българите смятам сме убедени за това, че трябва да има данъчна конкуренция, пределно ниски акцизи, единна политика по отношение на Либия, единна политика по отношение на Европейския съюз и арабския свят, ако щете, в защита на българите и на европейците. Това са неща, които ни обединяват. Големите. . . Аз ви питам нещо просто. Трябва ли да има всяка държава завинаги в Европейския съюз комисар? К. Димитров: Да, със сигурност. Аз съм за това България да има свой комисар. Това е категорично необходимо и това в никакъв случай не увеличава бюрокрацията. Ние трябва да запазим нашата национална идентичност в рамките на Европейския съюз на институционално ниво. Целият дебат чуйте в звуковите файлове.
