Погледнато отвън, инвеститорите в българския капиталов пазар, изглеждат като хора, които искат да гребат с голямата лъжица и да печелят много. Фондовият ви пазар обаче е поставен в правилния коловоз и имате някои неща само да изглаждате. След рекордните презаписвания на едно IPO през миналата година, очевидно трябва да се вземат законодателни мерки, за да се избегнат подобни екзотики. Също е добре да се въведат късите продажби, които ще привлекат повече инвеститори. Това казва пред DarikFinance Даг Крал, изпълнителен директор на Asset management and Brokerage Division в „КД Холдинг”, Словения. Холдингът има управляващо дружество („КД Инвестмънтс”), застрахователно дружество („КД Лайф”) и инвестиционен посредник („КД Секюритис”), базирани в България. Не се предвижда създаването на нови компании на родния пазар, но се очаква сериозен растеж при вече съществуващите, казва Даг Крал.
Как оценявате резултатите на групата в България до момента?
С няколкото си компании КД е в България от около 3 години и сме щастливи с това, което сме постигнали досега. Успяхме да регистрираме дружества и в трите сфери, от които се интересуваме – управление на активи, брокеридж и животозастраховане. Вярваме, че имаме потенциал за растеж на българския пазар и в трите посоки. Така или иначе не сме тук за кратко и вярвам, че местният пазар е един от ключовите в региона на Югоизточна Европа, в който ние участваме.
В коя от трите сфери смятате, че се развивате най-успешно?
- Вероятно за миналата година това е брокерската ни компания, която, трябва да подчертая, не сме създали за брокеридж сам по себе си, а за управление на частни активи, което смятаме, че е добра добавка към останалата част от бизнеса ни. Но и трите ни компании са съвсем в началото на бизнеса си в България, така че ние не се взираме в резултатите досега, а във възможностите за растеж, които очакваме да ни даде местният пазар. Ние не бързаме.
Планирате ли да разширите дейността си в България?
Всъщност тези три вида бизнес са нещото, което искахме да експортираме от Словения. Естествено, искаме да засилим този бизнес, особено например животозастраховането. Това ще е един от акцентите в бъдещата ни работа и затова вместо да създаваме нови компании на българския пазар, ние ще очакваме по-добри резултати от създадените вече.
Как изглежда през вашия поглед развитието на българския капиталов пазар през миналата година?
Трябва да бъдем реалисти. Пазарът не върви в една посока през цялото време. В този смисъл инвеститорите не само в България, но и в региона, бяха разглезени през последните години, очаквайки двуцифрен и даже трицифрен растеж. Очевидно принципите, валидни за другите пазари, важат и тук. Корекциите се случват. Дали аз смятам, че това е перспективен пазар? Абсолютно. България влезе в ЕС и това помогна за установяването на институционалната и регулаторната рамка. Е, има още какво да се прави, но постигнахте вашата цел. Следващата е приемането на еврото, което очакваме да улесни реформите. Ще има дупки по пътя, но инвеститорите трябва да са търпеливи, да бъдат реалисти и да не очакват 500 % доходност годишно.
Членството в ЕС само по себе си имаше ли ефект върху нашия пазар според вас?
Аз смятам, че по-скоро самият процес и случващото се по време на него, оказаха влияние на пазара. Всичко, което се случи и в другите държави, които се присъединиха, се повтаря и при вас, не сте изключение. Очакването ми е, че историята не свършва дотук. В много държави се появи умора от присъединяването и те като че ли си казаха: „Вече сме вътре, не се налага да правим нищо”. На вас ви предстои приемането на еврото, ние минахме по този път преди година и вече в Словения очакваме да видим, коя ще е следващата голяма история, която ще има мотивиращ ефект върху пазара и от която не сме уморени.
Какво се случи на словенския капиталов пазар след вашето присъединяване?
След влизането ни в ЕС имахме една много успешна година за фондовия пазар. Мисля, че 2007 година беше най-добрата за нас и като резултати това бяха може би най-добрите в света. Местните ни инвеститори явно вярват в пазара, има и чуждестранни. Е, ликвидността, както и в България, не е висока, но това е характерно за целия регион. Има и други макроикономически проблеми, но така или иначе, след присъединяването ни отбелязахме успехи.
Сигурно знаете за рекордните презаписвания, които имахме с едно IPO. Имате ли подобни случаи и при вас?
Ние не сме имали кой знае колко IPO-та. Едно от интересните неща беше, когато държавата приватизира втората по големина банка в страната и това беше прието за голям успех. Що се отнася до вашия случай – мисля, че то е повод и двете страни да научат много. Очевидно причините за такова презаписване са известни – когато не показваш парите в аванс, обещанията са евтини. Опитайте да видите добрите страни от тази история. Българският пазар имаше няколко първични публични предлагания, които смятам, са „кръвта на пазара” и ние ще сме доволни, ако имаме подобни IPO-та в Словения.
Въпреки че у нас стана модно да се инвестира в акции, все още броят на индивидуалните инвеститори не е голям. Какво трябва да се случи, за да се промени това според вас?
Това е процес. Нека ви разкажа какво се случи в Словения. Ние стартирахме фондовете си през 1992 година. През първите 7-8 години това беше бавен бизнес, който предлага екзотичен за хората продукт. Те просто не знаеха какво е това. Малки групи бяха готови да инвестират, други се присъединиха по-късно и платиха по-висока цена. Ние вярваме, че трябва да си на мястото от началото, да извършиш пионерската дейност, не да обясняваш на хората защо твоят продукт е по-добър от този на конкуренцията, а за какво става дума. Не смятам обаче, че 7-8 години ще са нужни и в България, има сигнали, че тук интересът се увеличава. В средносрочен план не очаквам българският пазар да има фундаментални разлики с другите пазари. Очаквам инфлацията и лихвените равнища да спаднат. Хората ще влагат повече пари за обучение, за пенсиониране. И инвестиция на капиталовия пазар е добра алтернатива за правене на това. Обикновено тези процеси траят с години, но когато подобни инвестиции се осъзнаят и не се приемат вече като нещо екзотично, нещата тръгват нагоре.
Колко са дребните инвеститори сред словенците? 
По време на приватизацията на практика всеки взе ваучер в началото на 90-те години и тогава всички бяха инвеститори. Но след като говорим за договорни фондове – около 20% инвестират в тях в момента. Но например в Швеция те са 94 %! Там има и известен задължителен ефект, но ако го извадим от сметката, остават пак около 75 %. Тоест всеки трети от четирима шведи го прави. Не защото са просто по-богати. Представете си 6 от 7 млн. българи да влагат пари в договорни фондове. Това няма да се случи, разбира се, за 2-3 години. Няма обаче причина подобни вложения след няколко години да нараснат на няколко стотин евро на глава от населението, което прави няколко милиарда евро пазар.
Как ще коментирате изтеглянето, което направиха пенсионните компании на Алианц миналата година, включително и от ваши фондове? Особено на фона на коментарите, че сега се усеща ефектът от този ход.
Мисля, че може би това допринася за сегашната корекция, но очевидно институционалните инвеститори проявяват гъвкавост по този начин, независимо дали това е решение на регистрираната в България компания или на централата в Германия. Затова искаме да се фокусираме не само върху институционалните инвеститори, но и върху дребните. Те са много по-стабилни. И ако те са доволни от резултата, инвестирайки при нас, няма причина със скокове да се оттеглят от пазара. Не казвам, че не харесваме институционалните вложители, но смятам е добра стратегия да работиш и с двете групи, защото институционалните имат своите притеснения и те може в много кратки срокове да си оттеглят парите както се случи миналата година.
Но в момента у нас коментарите са, че тъкмо дребните инвеститори изтеглят пари....
Хората обичат да правят пари бързо. Хората слушат истории като тази, че някои си стоят вкъщи и правят 30-50-100 %. Тогава други хора решават да скочат в пазара. Ще усетят ли точния момент за влизане и за излизане? Не, защото дори професионалистите не могат точно да го изчислят. Но нека да ви кажа за Пайнър. Фонд, който присъства и в България. Той стартира през 1927 година и до днес се смята, че има най-добрата дългосрочна корпоративна история. За повече от 50 години доходността му е 14%. От гледна точка на българския инвеститор това изглежда ли атрактивно? Не! Не е като да говорим за 50 и 100 %. Да речем, че вие сте инвестирали в този фонд през 1927 10000 долара или евро. За това време ще имате 8,5 милиона в съответната валута. Ако същата сума е била в държавни ценни книжа, резултатът ще е 40000. Другият извод е, че говорим за времето малко преди голямата депресия. Бихте казали – най-лошото време за инвестиция. Но ето го резултатът години по-късно. Така че ние окуражаваме дългосрочните вложения и дори не се страхуваме да отпращаме хора, които чакат бърза и голяма печалба. Вместо след няколко месеца да ни потропат на вратата в ужас, да питат какво става и да си искат 50-те процента обратно. Но вярвам, че нещата в България вървят в правилната посока и имате само някои дребни неща за изглаждане.
