Стабилизирането на българската икономика има съществен принос и за осигуряването на стабилността на целия Европейски съюз. Това заяви в интервю за Дарик посланикът на Федерална република Германия Матиас Хьопфнер. Той приветства решението на България да се присъедини към валутния съюз на финансово дисциплинираните държави и да подкрепи Германия във всичките й усилия за стабилизиране на единната европейска валута. Хьопфнер призова правителството да постигне здравословен баланс между социалния мир и макроикономическата стабилност, който ще даде основа за повече инвестиции от страна на чуждия бизнес. Посланикът изрази оптимизъм за увеличаването на германските инвестиции в България.
Германският бизнес е сред най-големите чужди инвеститори в българската икономика, както и Германия е един от най-добре развитите пазари за българския бизнес. Какъв развой очаквате по това направление, като се има предвид случващото се в еврозоната?
Настроението на инвеститорите в България е сдържано поради настоящите събития в еврозоната, кризата в съседна Гърция и продължаващото свито търсене на вътрешния пазар. Независимо от това обаче, аз не съм песимистично настроен, напротив - гледам положително в бъдещето и смятам, че германските инвестиции в България също могат да се увеличат.
Има няколко големи германски предприятия, които в момента продължават да разширяват дейността си, като например „Луфтханза Техник", „Аурубис" в Пирдоп и „Фрапорт" в Бургас и във Варна.
Разбира се, има и някои предприятия, които се оттеглиха от страната. И най-актуалният пример е Е.ОН.
България всъщност е едно привлекателно място за инвестиции, не на последно място заради ниското ниво на данъци и заради ниските разходи за заплати.
В сравнение с други държави в ЕС макроикономическата ситуация в България е доста стабилна. Благодарение на образцовата си бюджетна дисциплина страната има една ниска степен на задлъжнялост, а както знаете, това е един от актуалните въпроси, които се разискват. И аз мисля, че именно благодарение на този солиден макроикономически курс България ще се превърне в едно предимство при директните чуждестранни инвестиции.
По принцип обаче, за да се повиши атрактивността на страната за инвестиции, трябва да се подобрят и рамковите условия. Към тях спадат на първо място инфраструктурата, както и законодателни реформи, които трябва да гарантират правната сигурност на чуждестранните инвеститори и да подобрят ефективността на администрацията. Освен това бих искал да обърна внимание на това, че особено по обучението на специалисти, трябва да се извършат някои подобрения. Особено по отношение на практическото обучение, там наистина е нужно подобрение.
Вие споменахте за макроикономическата стабилност на България, в микроикономиката ни обаче има много проблеми. С кои от тях се сблъсква германският бизнес у нас. Има ли например промени в законодателството, които затрудняват бизнеса? Какви са те и срещате ли диалогично отношение сред българското правителство, за да бъдат решение те?
Да, наистина в микроикономически аспект има някои недостатъци, напрегната е обстановката, но ние защитаваме много тази макроикономическа стабилност, защото тя е предпоставката в средносрочен план и микроикономическите условия да се подобрят. И трябва да кажа, че аз изпитвам един много голям респект към българския народ, който в голямата си част е съгласен в средносрочен план да затегне колана в името на това да се осигури благоденствие в един по-дългосрочен план.
Българското правителство обаче трябва да намери един здравословен баланс между макроикономическото и микроикономическото състояние. Аз мисля, че социалните условия в България са доста тежки и правителството трябва да намери баланса тук. А намирането на един здравословен баланс отново благоприятства условията на идването на чуждестранни инвеститори, защото социалният мир също е едно от условията за чуждите инвеститори да идват в България.
Очаква ли Германия подкрепа от България по отношение на множеството мерки за стабилизиране на еврозоната и то не само по отношение на срещата на върха в края на миналата седмица, а и например по-стари мерки въвеждането на данък върху банковите транзакции?
В момента се сблъскваме с най-тежката криза от въвеждането на еврото насам и от самосебе си се разбира, че са необходими съвместни усилия за преодоляването й. Желанието и целта на Германия е дългосрочното и съвместно изграждане на политически и икономически силна Европа. И именно затова фискалният съюз е толкова високо поставен в дневния ред.
Германия напълно осъзнава, че кризата засяга не само страните от еврозоната, но и останалите страни членки на ЕС, включително и България. Именно затова федералният канцлер Ангела Меркел изрази в правителствената декларация своето възхищение от усилията на държавите, сред които е и България, в усилията за превръщане на еврото в една трайна и стабилна валута.
И това, което казахме преди малко, важи и в този контекст, а именно, че българската политика на строги икономии е един вид принос за стабилизирането на общоевропейската икономика. И в този смисъл министър-председателят каза още след заседанието в петък, че България подкрепя германския курс. Аз, разбира се, бих си пожелал България да подкрепи и идеята за финансовите транзакции. Искам още веднъж да подчертая, че България е една от страните, които подкрепя този курс на финансова дисциплина, към който ние се стремим.
Що се касае до въпроса с финансовите транзакции, аз не смятам, че има някаква задължителна връзка с общото хармонизиране на данъка върху общия доход и корпоративния данък, защото при данъка върху финансовите транзакции се касае до ограничаване на силно спекулативните и отчасти автоматизирани финансови транзакции, които биха могли да носят със себе си много трудно контролируеми рискове за икономиката и аз мисля, че това би могло да бъде и в полза на България.
Очаквани ли бяха резултатите от срещата на върха на 9 декември (петък) за бъдещето на еврозоната и стабилизирането на европейската икономика. Като че ли Великобритания остана изолирана като не подкрепи решенията?
Благодарение на много интензивната подготовка на срещата на върха, резултатите не са особено изненадващи, а именно, че беше направена една голяма крачка към целта ни - съюз на стабилност. Европейският съвет направи тази крачка, това е пробив, че едно наистина преобладаващо мнозинство от държавите в ЕС са готови да се подложат на строга бюджетна дисциплина и да участват в изграждането на съюза на стабилност с устойчиво финансово управление. И в бъдеще дълговите спирачки и по-строгите правила в процедурите по свръхдефицита ще намалят силно риска от държавни дългови кризи на държавите в ЕС. Или казано по друг начин, фискалният съюз ще премахне решително конструктивните недостатъци на икономическия и валутен съюз, които излязоха наяве по време на кризата. Гражданите на ЕС с право очакваха от политиците едно такова решение.
Разбира се, не е приятен фактът, че Великобритания в момента не може да тръгне по този път наравно с всички 27 страни членки на ЕС. Същевременно обаче тази стъпка не е съвсем неочаквана, защото Великобритания не тръгна и по пътя на валутния съюз. Важното обаче тук е и министър-председателят Камерън каза това съвсем ясно на срещата на ЕС, е, че Великобритания продължава да има силен интерес от едно успешно евро.
Мисля, че Европейският съвет от миналата седмица ще има и в дългосрочен план много, напълно положителни въздействия върху германо-българските икономически и финансови отношения.
А пък стабилната икономическа и валутна среда, която ние ще създадем чрез фискалния съюз и не на последно място чрез конструктивната роля на България в тази връзка, ще повлияят в средносрочен план благоприятно и върху рамковите условия за инвестиране и ще окуражат германските инвеститори да инвестират и то да инвестират повече.
Ще си позволя да Ви върна към въпроса за трудностите, които среща германският бизнес в Българи и затова дали има чуваемост от страна на правителството? Помним, че премиерът е казвал доста остри думи за германския бизнес у нас.
Трябва да се каже, че в действителност има доста сериозни недостатъци. Германските предприятия изказват недоволство обикновено към едни и същи области. Към тези проблеми спадат от една страна ефективността на администрацията и дали администрацията е в достатъчна степен ориентирана към услугите и от друга страна, според инвеститорите, прекалено бавното темпо на реформите. От друга страна, българската правосъдна система отново и отново се подлага на критика. Непрекъснато има примери и ние като посолство често се сблъскваме с такива случаи. Много чужди инвеститори, в това число и германски, имат лош опит в случаите, когато се опитват да се защитят срещу нарушаването на правните норми. Естествено, това не е много добро за инвестиционния климат в страната, а пък и това се разчува.
Същевременно обаче искам да подчертая, че има много положителни тенденции. През последните две години българското правителство предприе важни и сериозни промени в посока законодателни реформи и се надявам, че за България, че забавилите се в последно време, но задължителни реформи отново ще наберат скорост.
От гледна точка на инвеститорите е много важно да бъдат постигнати ефективни промени в разпоредбите относно обществените поръчки. Важното в този контекст е да се противодейства на монополистичните структури по-последователно, отколкото досега.
А има ли основание критиката на премиера, че германските фирми не работят в България така, както в родината си? Имам предвид примера с фирмата, която обслужва подмяната на документите за самоличност.
Не, не може така да се обобщи. Германските фирми, които поемат поръчки тук, в България, също ще се стремят да работят и да постигнат същото качество, както в Германия. Но във всяко едно договорно отношение може да се стигне в едно затруднение. Това е така и в България, същото така и в Германия. И въпреки че аз не мога да подлагам на оценка техническите условия, смятам, че тук малко е подценен бил обемът на възложената работа и смятам, че това е довело до един първоначален натиск, докато тръгне процедурата. Но мисля, че в крайна сметка, че всичко влезе в рамки и всичко се разви положително.
