Хъмфрис: Доклъдът на ЕК за България е обективен

Интервю на Кирил Вълчев с ръководителя на делегацията на Европейската комисия у нас Майкъл Хъмфрис

Критичен или мек е докладът, който написа Европейската комисия? Искате ли да ви прочета няколко заглавия за вашия доклад? "Дневник" - "Брюксел захароса оценката в последния момент". "Брюксел замаза истината за България и Румъния" - вестник Сега". "Стандарт" - "Брюксел ни пожали". И нещо от вашия остров, "Таймс" - "Колко убийства трябват, за да нахокат България".

Мисля, че това са доста ясни коментари. Но мисля... бих желал да коментирам целта на доклада и тя не е да захранва пресата със заглавия, сериозната, както и жълтата преса. Това не е доклад за организираната престъпност, за броя на престъпниците, които действат в страните, целта не е да се сочат с пръст отделни лица, дали това са престъпници или полици няма значение. Целта е да се даде оценка на ситуацията по ясен начин, балансиран начин и да се даде... да се излъчат верните послания, добри послания. И мисля, че докладът постигна това. Докладът ясно посочва, че е постигнат напредък, докладът също така посочва и областите, в които не е постигнат напредък, и в него също така се посочва какви са очакванията ни от българските власти за следващите няколко месеца. Например по отношение промените на конституцията е постигнат напредък, тези промени са направени в подкрепа на съдебната власт, напредък има и по подготовката за изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс. Има, разбира се, напредък и при справянето с корупцията на по-ниските тежи на властта, но все още очакваме ясно послание за напредък при борбата по високите етажи на властта, също така за подобряване на ефективността и ефикасността на разследващите служби и някои други области. В резюме бих казал, че по отношение на развитието на законодателството е постигнат напредък, но по отношение на неговото прилагане нямаме достатъчно доказателства за неговата ефективност.

Всички заглавия, които прочетох, имат идея, че той е необективен, а някои издания си позволяват и коментара на какво се дължи тази необективност. Намеква се за топлите връзки на Франко Фратини с Румен Овчаров, на влиянието на Меглена Кунева и Леонард Орбан, които са вече вътре в комисията и пречат на критичния тон отпреди присъединяването. Кой написа този доклад?

Докладът беше изготвен от службите на комисията, най-важните, главните служби, в частност Службата за вътрешен ред и съдебна власт и, разбира се, секретариата на Европейската комисия. Написан е по много ясен начин, много обективен начин и е доста балансиран. Проектодокладът беше, така, разпространен, отстранени бяха фактическите грешки по него, но по съдържателна гледна точка двата доклада са едни и същи. И, пак казвам, съдържа се едно ясно послание, много обективни и балансирани.

Според главния прокурор на България обаче Борис Велчев това, което вие нарекохте фактически грешки, си ги има, той ги нарича фактологични неточности и дава три примера поне. В доклада пише, че има 5 присъди срещу пране на пари, те били 12; в доклада пише, че не е прието Висшият съдебен съвет да бъде действащ, а това вече е прието; и в доклада пише, че нямало обвинени високопоставени служители, а главният прокурор казва, че според него това, че всички бивши директори на Държавния резерв са обвинени и вече са в съда, показва, че има разминаване в комисията какво е високопоставен служител.

Аз много уважавам главния прокурор господин Борис Велчев, мисля, че той върши чудесна работа. Ние поддържаме... той поддържа много близки контакти и връзки с всички служби на комисията, имащи отношение към борбата с корупцията. Разбира се, той е направил коментара по проектодоклада. Мисля, че не разбирам въпроса за Висшия съдебен съвет. Мисля, че ако прочетете доклада, ще видите, че е отчетено, че този съвет на практика съществува. От гледна точка на статистиката тези цифри ни бяха предоставени от самото правителство към 31 март. Може би оттогава е постигнат допълнителен напредък, но, разбира се, не е възможно да се правят актуализации в последната минута. Така че това са цифрите, които получихме от правителството. Но пак казвам, аз много уважавам господин Велчев и съм сигурен, че когато... ако прочете окончателния доклад внимателно, той ще види, че на практика сферите, в които трябва да бъдат предприети действия, са идентифицирани много добре.

Това е важно. Вие казвате, че нашето правителство ви е казало, че например присъдите са 5 и че ако ви бяха казали на 31 май например, че са 12, вие в доклада в края на юни щяхте да напишете това, така ли?

Мисля, че, така, отделя се прекомерно внимание на въпрос, който е принципно важен, но мисля, че ненужно внимание му се отделя в медиите. По този конкретно въпрос това е последната информация, най-актуалната информация, която ни беше предоставена. Но целта на доклада е... в крайна сметка целта на доклада е да бъде обективен, а не да критикува излишно. И пак казвам, той е обективен, по наше мнение, разбира се.

Какъв точно план иска Брюксел през есента от България за борба срещу престъпността?

Бих желал да започна, казвайки, че планът трябва да бъде изготвен от българите, Брюксел няма да изготви този план за тях. България е страна - членка на Европейския съюз, и носи пълна отговорност за това. Независимо от това в последната част на доклада очертаваме областите, в които очакваме действия от правителството. Някои са очертани много ясно - приемане на закона за съдебната власт, процесуалния кодекс, Гражданско-процесуалния кодекс, създаването на инспекторати за Висшия съдебен съвет. Това са ясни области. Там или ще бъде постигнат напредък, или не. Но остават на дневен ред въпросите за борбата с корупцията, с организираната престъпност. Част от, разбира се, доклада ще бъде базиран върху предоставянето на ясни статистически данни за резултатите, а по-важната част от доклада, и по-трудната да бъде определена конкретно, ще бъде определянето на конкретните ангажименти и конкретните действия, които трябва да бъдат предприети за борба с организираната престъпност, тяхното разследване. Смятаме, че правителството ще успее да разработи по-подробни планове, също така и график на това, което ще бъде предприето през следващите месеци, като се надяваме, че правителството също така ще анализира доклада, ще обмисли препоръките и ще подготви плана.

Каква точно ще бъде ключовата проверка за ефективността на механизмите за наказване при престъпления в България, свързана със скорошния скандал, в който са замесени високопоставени длъжностни лица от изпълнителната и съдебната власт в България? Цитирам доклада. И да преведа за слушателите бюрократичния брюкселски език, става дума за Овчаров - Александров, нали, и малко по-рано "Топлофикация" и Валентин Димитров. Какво очаквате там?

Едно от важните неща, които се надяваме да се случат, е, че в случаите на такава отявлена корупция разследванията ще бъдат доведени докрай и също прокуратурата ще успее да повдигне успешно обвинения, които ще издържат в съда, и след това ще бъдат наложени присъди. Разбира се, това е въпрос на един продължителен процес, на процедури. От друга страна пък, ако трябва да очакваме и да говорим и за резултатите, нашата роля не е да бъдем съдници на това дали някой е виновен или не. В случаите на организирана престъпност ние нямаме никакви доказателства за присъди, ефективни, влезли в сила, срещу представители на организираната престъпност. Вярно е, вярно е, че е трудно да се очертае точно мащабът на проблема - дали е в разследващите служби, дали е в прокуратурата, дали е в съда. Мисля, че трябва да се сподели отговорността между всички тези служби, за да може да се докаже, че производствата са обективни и се следват критериите и процедурите, и се постигат въз основа на това резултати.

Кое нарекохте отявлена корупция? Имахте ли предвид конкретния казус, за който ви питах, довел до оставки на високопоставени служители в правителството и в следствието? Отявлена корупция ли виждате в "Топлофикация" и в скандала между Овчаров и Александров?

Моята роля не е да говоря отявлено и да соча с пръст определени лица. Много добре разбирам въпроса ви, но няма да му отговоря конкретно. Това, повтарям, не е моята роля и аз нямам и правомощия да посочвам виновни и невинни лица. Но, разбира се, ясно е, че специално по отношение на "Топлофикация" има значителни средства, които са отклонени, и съдът трябва да вземе своето становище и да постанови присъда. И ние, разбира се, ще следим развитието на този случай, но не мога, отново ви казвам, да посоча с пръст някого и да кажа дали той е виновен или не. Ние не можем да правим изводи, но очакваме тези изводи да бъдат направени от компетентните органи.

Да изясним защо толкова много Европейската комисия настоява да има нов Гражданскопроцесуален кодекс на България. В нашата преса вече има много коментари - колко ще се объркат нещата с нов толкова важен кодекс. Спомнете си, че във Франция още прилагат Наполеоновия кодекс, а нашият в голяма степен е преписан от него и от немския Ге Бе Ге, който се прилага вече 120 или 130 години. А и какво да обяснявам на вас, когато добре знаете, че във Великобритания се прилагат закони на по 500 - 600 години, наистина, поправяйки ги. Защо трябва да пишем нов Гражданскопроцесуален кодекс, а не да поправим стария?

Вие споменахте германците, французите, които, разбира се, имат подобни кодекси, но България не е нито Франция, нито Германия. България също така не прилага обичайно право, както Великобритания или пък Съединените щати. Тук България си има традиционно континентално право и ако във Франция и Германия има такива кодекси, тогава може би такава необходимост съществува и в България. Но кодексът на практика трябва да отчита спецификата на българската среда. Тези промени се готвят вече от две години, мисля, и ще дадат една ясна основа за действията на съдебната власт. Мисля, че това е една много необходима стъпка.

Тоест комисията ще настоява за новия кодекс?

България сама настоява да приеме такъв кодекс. Но, разбира се, това е един от идентифицираните критерии в доклада и ние в този смисъл ще продължим да настояваме. Разбира се, процесът трябва да бъде приключен и на парламентарно ниво.

Тоест какво става, излиза, че една идея, която сега много български юристи и политици оценяват като глупава, включително заради опита на други държави, се оказа, че ние сами сме си я дали, обаче тя се е превърнала в критерий, по който България ще бъде оценявана, като сами толкова сме искали да пишем нов закон, така ли е?

Разбира се, критерият, който е интритиран в доклада още през септември миналата година, и това е едно логично развитие, законодателно развитие, за да се подобрят ефективността, целостта и приложимостта на българското законодателство, както и да се опрости то. Мисля, че... да бъде също така по-достъпно законодателството за обществеността, а не само за тесните специалисти.

Стига за право и полиция. Малко за земеделие. Земеделският министър в началото на това предаване искрено недоумяваше и каза, че е протестирал, че в доклада на комисията се обсъждат земеделски въпроси. Според него там изобщо не им е било мястото. Там оценки тепърва предстоят и се чудеше, защо има абзаци, които преразказват известни неща.

Докладът е първият, изготвен от комисията след последния мониторингов доклад, публикуван преди присъединяването. В този доклад, септемврийския, освен въпросите, свързани с вътрешните работи и съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност, в допълнение към това се подчертаваше важността на приемането на мерки в редица други области, включително селското стопанство, земеделието, безопасността и здравеопазването. А докладът, който е изготвихме сега, просто споменава тези области, споменава напредъка, който е постигнат в тях, също така какво очакваме да бъде постигнато през следващите няколко месеца. Като също така казва и че действията ще бъдат предмет на последващи доклади, а и на оценка и наблюдение от съответните служби на Европейската комисия. Мисля, че вече казах, докладът е напълно обективен и не мисля, че има някакви поводи, причини, за да се протестира срещу този много кратък абзац, който е чисто информационен и полезен, както мисля, че е полезен и в крайна сметка от информационна гледна точка за самата общественост.

Като ходите в български ресторанти, имате ли притеснение да си поръчате свинска пържола?

Не, винаги с голямо удоволствие се храня в български ресторанти, включително свинско ям. Но ние имаме, разбира се, законодателство...

Какъв е проблемът с нашето свинско?

Нямаме никакви причини за изключение, търсене на възможности за прилагането им и т.н.

Добре де, какъв е проблемът тогава с българското свинско? Щом ръководителят на представителството на Европейската комисия си яде свинско в София, не виждам защо да не ядете и в Дъблин например.

Аз не съм инспектор по здравословни и безопасни условия на труд, но си давам сметка, че регламентите в тази сфера са ключови и в рамките на един много малък пазар човек може да бъде по-гъвкав, тъй като познавате доставчиците си, познавате търговците. Но когато станете част от един по-голям пазар с население от почти 500 милиона хора, не може да поемате такива рискове. Трябва да се гарантира, че в страната се прилагат надеждни процедури, които гарантират, че всяка произведена храна отговаря на стандартите за безопасност. И пак казвам, България вече е част от този голям европейски пазар на почти 500 милиона граждани, така че трябва да спазва стандартите за хигиена и безопасност и здравословност.

Аз лично от доклада не разбрах има ли България интегрирана система за администриране и контрол, ние я наричате ИСАК, вие АЯКС, така че да не бъдат намалени с 25 процента плащанията към земеделски производители за първата година.

Приемането на тази система за администриране и контрол предполага една база данни, която е основен ресурс за управлението на селскостопанските субсидии. Това ще отнеме време. До декември тази система не функционираше, поради което трябваше да я включим като препоръка в доклада, за да... И тъй като тя не беше приета, беше предвидена възможност за налагане на санкции. Сега вече е отбелязан напредък, тази година, но все още се нуждаем от допълнителен анализ, от допълнителна оценка, проверка, за да сме сигурни, че информацията в базата данни е правилна. Разбира се, тези проверки трябва да бъдат направени от българските власти и институции. Мисля, че в момента те текат. Ние ще прегледаме резултатите от тях през следващите няколко седмици и месеци, дори миналата седмица имахме мисия за преглед на постигнатия напредък, и ще вземем решение по въпроса през есента.

А кога ще дойдат парите при земеделските производители?

През втората... по-късно тази година. Преди края на годината със сигурност ще е започнало изплащането на субсидиите въз основа на тази информация, която в момента се готви. Като очакваме това да е валидно не само за земеделски субсидии, но и за средствата по структурните и кохезионния фонд, като, разбира се, се надяваме да се ползват тези средства, за да не бъдат загубени. Мисля, че по отношение на структурните и кохезионния фонд вече е постигнат напредък. България се движи в добро темпо, което гарантира, че ще могат да бъдат използвани и усвоени тези средства в периода, от който те са налични.

Добре, накрая да ви попитам нещо, което щях да забравя - Либия. Какво става с преговорите? Какво знаете вие, понеже пред германското председателство всички казваха, че като свърши германското председателство, вече ще се е решил проблемът. Изведнъж той не се реши. Става дума за българските медицински сестри.

Много силно се надявахме да се стигне до решение на проблема по време на германското председателство. Това важи за всички европейски институции, включително парламента и комисията. Но решението все още не е намерено. Както знаете, либийският съд ще се произнесе окончателно на 11 юли и много силно се надявам, че след постановяването на това решение, ще бъде намерено решението... ще бъде сключена договореност за разрешаване на проблема. Но в момента текат дискусии, обсъждания, преговори и вярвам, че всички европейски институции много ясно демонстрират своя ангажимент. Г-жа Фереро-Валднер много пъти посещава Германия... също така германският външен министър, бившият британски премиер, също така всички те много ясно демонстрираха своя ангажимент, включително г-н Саркози, президентът на Франция. Това е приоритет за всички тях и, разбира се, е приоритет, абсолютен приоритет, както за нас, така и за България и наистина се надявам на положителен резултат, положително развитие.

Има два възможни пътя - единият, по който върви сега Европа - на преговори, на готовност за помощ, които либийците ще представят като компенсации. Другият път е... нещо, което каза Сорос, като беше в София - никога не плащай на диктатори. Нещо, което направиха англичаните с Иран, когато им задържа войниците – никакви преговори, твърдост. Вярвате ли, че сега европейският подход ще даде резултат?

На първо място това не е само европейски подход. Като казвам , разбира се, европейски, имам предвид и български. Това е и подходът на Съединените щати, с които си сътрудничим много тясно по този въпрос. Ние сме свикнали да преговаряме с Либия и мисля, че това, този подход ще даде резултат, и той ще бъде задоволителен, удовлетворителен за всички.