Интервю на Евгения Марчева с адвокат Хари Хараламбиев
Адвокат Хараламбиев, върнахте се от затвора. Как премина тази много трудна предполагам среща с медицинските сестри, как те посрещнаха смъртните присъди?
Със свито сърце се озовах в „Джудейда”, но за моя голяма изненада сестрите бяха повече от оптимистично настроени, усмихнати, добре облечени и се поведе един разговор около смъртните присъди. Те казаха, че за тях решението на Върховния съд не ги е изненадало. Но са обнадеждени от посещението на английския дипломат, на когото знаят само личното име – Винсент, който е заявил, че се водят интензивни преговори за час по-скорошното им завръщане в България. И те живеят с това усещане, че скоро ще се сбогуват с „Джудейда”. Попитах вашия колега Пламен Ялнъзов, ще попитам и Вас: След решението на Върховния съд, независимо от веднага последвалата новина, дошла от либийското външно министерство, че Висшият съдебен съвет се събира и ще заседава на 16-ти, в понеделник, Вие спокоен ли сте за живота на Вашите доскорошни клиенти? Всичко е въпрос на душевен натюрел, на душевна нагласа и това е великолепно, че хората не сме еднакви. Одобрявам оптимизма на Пламен Ялнъзов, но аз съм малко по-сантиментален човек и просто съм сринат от това, което стана. Не съм спокоен за живота на медицинските сестри. Не съм спокоен затова защото непрекъснато се говори и пише, че се получават добри, положителни импулси затова, че се постига някакво съгласие за скорошното им освобождаване, но Вие сами разбирате, че новините непрекъснато се менят с положителен и отрицателен знак. И това ме прави неспокоен. Дай Боже обаче всичко да завърши така, както ние всички и най-вече вие журналистите желаете – час по-скоро да направите интервю с нас и със сестрите на българска земя. Тогава може би ще звучим като гласове по-оптимистично. След като знаем, че на 16-ти, в понеделник Висшият съдебен съвет се събира да заседава, кога според Вас можем да видим българските медицински сестри и палестинския лекар, който вече получи българско гражданство, на родна земя, кога? Вие, госпожо Марчева, и Вашите колеги, които непосредствено следят този процес, знаете, че в Либия нещата стават бавно, мъчително бавно, променят се току-що застъпени тези, току-що казани неща. Не съм убеден, че в скоро време ще се реши проблемът на медицинските сестри, не съм убеден. Какво спечелихте и какво загубихте като адвокат на петте български медицински сестри и доктор Здравко Георгиев? Спечелих вашето приятелство, на българските журналисти. Аз винаги съм имал особена отношение към българската журналистика, аз станах приятел с вас. Обогатих се и от друга гледна точка – нагазих в една нова, непозната за мен материя, докоснах се с едно съвсем различно от българското правосъдие, запознах се с интересни хора и понеже аз съм общителен човек, вече имам десетина приятели от улицата на Триполи и непосредствено след Вашето интервю аз ще отида да ги видя. Те знаят за какво идвам в Триполи, съчувстват ми и съпреживяват с мен, защото съм им обяснил за какво всъщност става въпрос. Те винаги са казвали, че българките са невинни. Много неща спечелих, но най-важното загубих, загубих битката с Върховния съд на Либия. И затова казвам, че аз се провалих. Какво ще пише на визитката Ви оттук насетне: „Хари Хараламбиев, адвокат, загубил делото срещу българските медицински сестри и палестинския лекар”, или? Един неуспял адвокат в делото на неговия живот.
