Изтичащият в края на годината мораториум за продажба на земеделска земя на чужденци засяга единствено и само страните-членки на ЕС. Забраната за продажба на земя на лица от трети страни, извън общността, е безсрочна и е ясно регламентирана в Конституцията. Това подчерта в интервю за Дарик министърът на земеделието проф. Димитър Греков. Той не скри изненадата си от гласуваното вчера от НС решение за нов мораториум до 2020 година, но коментира, че то е политическо решение и юридически спорно. Реалното решение за удължаване на мораториума не може да се вземе само на национално ниво, напомни министърът.
Според земеделския министър е по-проблемно и опасно струпването на огромни количества земя в едно или две лица, които получават средства от европейските фондове като дарение, а не влагат тези пари в земеделието. „Предстои да направим така, че земеделието да е достъпно за онези, които искат да се занимават с него, особено в райони, където има голяма безработица - тези хора да имат достъп до субсидиите от ЕС", коментира Димитър Греков.
На въпрос той поясни, че едва ли ще се стигне до създаването на специална агенция за продажба на земя, но министерството ще следи този процес, за да се знае какви са желанията за купуване на земя от страна на чужди граждани.
Ще признаете, че вчера парламентът със сигурност ви изненада с това свое решение - гласуван нов мораториум върху продажбата на земя за чужденци до 2020 година, което е спорно от юридическа гледна точка решение.
Изключително сте права в това, което направихте като анонс. То е спорно и освен че е политическо решение на парламента, по-скоро то не е с ясна концепция дали е юридически правно. Вие знаете, че в последните седмици в публичното пространство се изговориха толкова много неща по темата, но се пропуснаха няколко важни, съществени елемента. Първо, изтичащият в края на годината мораториум засяга единствено и само страните членки на Европейския съюз. Той по никакъв начин не променя ситуацията с продажбата на земеделска земя за граждани, които не се членки на ЕС. Тоест забраната за продажба на българска земеделска земя на субекти от трети страни е безсрочна и ясно регламентирана в Конституцията на България. Така че казусът си остава да стои като забрана за трети страни, а в европейски аспект е такава ситуацията, че трябва да се произнесат юристите, за да могат да отговорят дали това решение на парламента е правилно.
Не дай боже да ни чакат санкции, тъй като с едно такова решение газим договора и на ЕС, и договорът ни за членство, където беше записан този мораториум.
Действително е така. Реално единственият вариант, който може да се обсъжда в момента, мисля, че е кауза пердута, защото не може да се отвори глава и да се съгласяваме с това, че 27 страни трябва да прогласуват нашето членство или вземането на такова решение. Но аз отново искам да се върна на това, че реалният и единствен вариант да се купи земя от представители или граждани от трети страни е при подписването и ратифицирането от НС на международен договор. Тоест реалното решение за удължаване на мораториума не може да се вземе само на национално ниво. По този казус ние сме обвързани със законодателството на Европейския съюз и по-точно с подписания от България договор за присъединяване. А в него ясно и точно държавата ни е поела ангажимент - да отвори пазара си на земя за страните членки на ЕС от 1 януари 2014 година. Така че ние като държава, като хора, които сме в ЕС, би следвало да спазваме тези правила и не да ги променяме от днес за утре. В крайна сметка, когато този договор се е подписал и се е обсъждало през 2005 година, всички наши представители са се съгласили с този мораториум за този период от време и сме се съгласили крайната дата да бъде 1 януари 2014 година. Защо досега, в крайна сметка никой не е поставил този въпрос? В момента нито има голямо желание да се купува българска земя, нито има някаква опасност от това...
Да ни изкупят, да ни завладеят съседни държави...
Истината е, че купуването на земеделска земя в България от години насам, не от вчера. Това става като чуждестранни инвеститори регистрират фирми в страната ни и чрез тях купуват земя. Въпреки че такава възможност има, ние не сме свидетели на масово изкупуване на българска земя. Мен като български гражданин не ме безпокои, защото в крайна сметка не виждам такава опасност. Още при поставянето на темата в публичното пространство, моята позиция като българин е за удължаването на мораториума за продажба на българска земя на чужденци, но в качеството си на министър на земеделието и като гражданин на ЕС осъзнавам, че държавата има поети ангажименти, свързани с договора за присъединяването ни към ЕС, който трябва да изпълняваме. И виждам още един факт - че няма така опасност, няма какво да ни притеснява. За мен по-скоро въпросът е политически и затова нямам притеснение относно това, което се върши в момента.
Ясно е, че партиите, които повдигат въпроса, гонят своите интереси. Мина ли обаче границите популизмът по темата и обягна ли ни благодарение на този популизъм по-важният разговор - какво да се случва със земята ни, какво да отглеждаме на нея, какво искаме да бъде родното земеделие, което е по-същественият проблем, защото знаем, че проблеми в сектора има.
Именно това е главният въпрос, който ние като българи, не като политици, но и като политици сме отговорни да направим за българското земеделие - да помислим как българските земеделски производители да бъдат така обезпечени, че да могат да си комасират земята, да бъде интересна. Защото една от причините да не се купува и да не се търси, е това, че тя е раздробена. Второ, ние в период от 23 години не сме решили въпросите със собствеността. Тя е разпръсната на пет-десет, а в някои случаи два декара земя има 20 собственика. С това да се занимаваме, а има и други въпроси в публичното пространство. А ние се занимаваме с неща, които отдавна са решени и ние като отговорни европейски граждани трябва да спазваме правилата. Представяте ли си какъв отзвук би имало в Европа, че ние си променяме примерно желанията или относно присъединяването ни към ЕС и всеки ден по някаква тема поставяме обсъждане пред ЕС.
Договорени вече параметри, които са били предмет на преговори и са разписани в съответните договори.
И те са разписани от наши колеги с ясната мисъл, че ще спазваме тези правила. Така че нека да бъдем дисциплинирани граждани на Европа.
Министър Греков, тъй като се появиха много спекулации точно около този въпрос за земята и собствеността й, поемате ли ангажимент като представител на МС и в частност ръководител на ресорното ведомство, има ли начин действително в един ясен регистър да се даде някаква обща картина за това в чии ръце са земеделските земи на България? Знаем, че това е трудно да се проследи, тъй като чужденци, които искат, идват, правят фирми в България. Но вероятно и за да се тушира общото говорене и патриотарските страсти в страната, би ли могло да бъде направено?
Естествено, че би било възможно това да бъде направено. И уверявам, че правителството в лицето също и на Министерството на земеделието и храните ще проследим всички тези процеси и ще информираме обществото както за желанието за купуване на земя, така и ще направим всички запитвания и това ще го направят съответно Министерството на външните работи относно това кое е възможно да бъде направено от наша страна. Естествено, ще следим и процеса, свързан с купуването на земя. Но в някои случаи е по-опасно, не бих казал по-опасно... Но струпването на огромни количества земя у едно или две лица, които получават европейските фондове бих казал така като дарение, а не се влагат в земеделието. Затова на нас ни предстои да търсим варианти, начини, възможности и механизми, с които земеделието да бъде достъпно до всички граждани, които искат да се занимават. Голяма част от населението в земеделските региони е безработно, да има достъп до тези субсидии от ЕС. Така че имаме доста работи, които трябва да се вършат от наша страна, от парламента, от политиците. Ще следим тези въпроси и ще ги решаваме в бъдеще в краткосрочен период.
Тепърва предстои юридическото изчистване на въпроса, тепърва ще стане ясно от 1 януари формално без или със забрана за продажба на земя на чужденци влизаме в новата година и то на граждани на ЕС, както посочихте в началото на разговора ни. Но ако все пак влезем без подобна забрана, ще се наложи ли създаването на някакъв нов орган - агенция или бюро, няма значение как ще го наречем, което да контролира тъкмо тези искания от страна на чужди граждани за купуване, да прави проверки и проучвания и съответно да дава разрешения за тази покупка?
Нека първо да се изчистят тези юридически казуси, които съществуват. Мисля, че като цяло няма да се стигне до създаването на такава агенция за продажба на земя или нещо друго. Но ние ще следим този процес. В нашата си работа ще създадем възможност на хората в министерството този процес дали ще бъде в агенция, дали ще бъде в орган, да знаем какво е желанието за купуване на земя. Но аз за този период, в който съм в министерството на земеделието, трябва да ви кажа, че досега е отправено едно-единствено желание или по-скоро въпрос може ли да се купят определени площи. И става въпрос за големи количества, което ме води на мисълта, че хората не познават ситуацията в страната и мислят, че ние се намираме в социалистическото общество и имаме хиляди свободни декари и едва ли не чакаме някой инвеститор да купи. Говорим за 25 000 хектара, говорим за 30 000 хектара. Това са 300 000 декара. Нали разбирате, че такива площи в нашата страна няма. Но още веднъж искам да успокоя хората, че няма такива желаещи да купуват огромни площи в нашата страна.
Това искане, което посочихте, от граждани и фирми на ЕС ли беше отправено или извън ЕС.
Извън ЕС.
