Световноизвестният шеф готвач и първият шотландец със звезда „Мишлен“Гордън Рамзи започва ново кулинарно шоу. Екстремният кулинарен сериал „Гордън Рамзи: кулинарният изследовател” ще се излъчва в 172 държави на 43 езика. Българската публика ще може да го гледа от тази събота, 24 август, по National Geographic от 21.55 ч.
Какво прави Гордън Рамзи? Тръгва от Перу, през Лаос, Мароко, Хавай, Аляска, като не само готви, но и достига до храната и уникалните хранителни съставки, характерни за съответното място, по много екстремен начин. Например – сериозен преход през гъста джунгла в Лаос, за да набави яйца от мравки-тъкачи, гмурка се за лов на охлюви и гигантски водни буболечки, събира смъртоносен улов заедно с местни събирачи и с помощта на саморъчно изработени приспособления за подводен риболов в Хавай, изкачва отвесна скала през зимата за билки, спуска се по бушуващ водопад, виси от скала за кактусови червеи (деликатес в Перу) и много други екстремни преживявания.
Популярният кулинарен гуру Гордън Рамзи направи телефонна пресконференция с медии от цял свят. Със съдействието на „Фокс България” българското национално Дарик радио също „присъства” на събитието. Ето какво сподели той пред Михаил Дюзев:
Публикувахте от Дарик радио в Петък, 23 август 2019 г.
Шоуто буквално се гмурва в тайнствени места далеч от туристическите маршрути. Така се изпълва с различно съдържание. В същото време се вгражда в тази местна общност и, от гледна точка на готвача, се приближава най-много до източника. Прекарах последните две десетилетия с най-невероятните хранителни съставки, пристигащи на прага ми. Така че, сега обръщам това на обратно и отивам до източника. Ние също носим отговорност като готвачи за устойчивостта. Така ще видите някои от тези съставки на които попаднах, че те всъщност ще бъдат използвани само там, където ги открих.
И така, аз вкусих съставки в това шоу, които никога досега не съм дегустирал. Плодовото стопанство на голяма надморска височина, мъничката ферма в планините на Перу – интензивният вкус беше изключителен. Никога няма да можем да купуваме такива съставки в Лондон. Беше хубаво да видим нови храни, които да вкусим и те да са невероятно различни от тези, с които сме свикнали.
Gulliver/Getty Images
Форматът на това шоу беше популяризиран главно от Антъни Бурдейн, както и другите пътуващи готвачи през последните няколко години. Какво е по-различното при теб?
Мисля, че бяхме под сериозен стрес, когато обявихме преди година „Кулинарният изследовател”. На първо място, Тони беше мой голям приятел и дълго време след трагичната новина си спомняхме за него на чаша вино.
Никога не бих се опитвал да копирам никого в нашата професия. През 2004 г. започнах своето пътуване от посещение в Камбоджа, най-невероятните острови в Югоизточна Азия, Виетнам и след това прекарах три месеца в Индия от север на юг и една седмица в ашрам в Керала и разбрах как да усъвършенствам вегетарианската кухня. В началото бях по-разстроен от хора, критикуващи шоуто, без да са го гледали. Сега, когато програмата явно е успешна и оценена много добре, съм спокоен, защото се вижда, че няма сравнение. Съвсем различно е. И аз правя това, което умея най-добре: приключения с храна, разбиране на културите, разширявам уменията си, от учител се превръщам в ученик, отърсвам се от всичко, което знам и поемам с чист ум местния опит – за мен това беше сбъдната мечта”.
Изглежда, че в шоуто се връщате към корените и както казвате, печелите кулинарно вдъхновение от културите по целия свят. Това ще има сериозен отзвук в Instagram епохата, когато някои ресторанти сега са по-фокусирани върху проектиране и снимане на ястия, за да изглеждат добре в социалните медии. Ще ми е интересно да чуя какви са вашите възгледи за всичко това и дали смятате, че Instagram по някакъв начин разрушава съвременното изживяване в ресторанта, защото хората ще бъдат по-заинтересовани да снимат храна, а не да я ядат.
Да, това е нож с две остриета заради проникването в социалните медии. Има готвачи, които стават зависими от снимките. Аз съм обратното. Не е лошо хората да снимат ястията, защото това е спомен, който остава, но не бива да се прекалява.
Другият проблем е, че готвачите плащат за това, за да могат да правят каквото искат с тази храна. Всъщност аз използвам Instagram много, особено с моите готвачи. Ако съм в Барселона и попадна на невероятен тапас бар, изпращам веднага на моите хора и те секунди по-късно ще го видят. Ние не копираме, но с цел вдъхновение използвам технологиите.
Всъщност много ми харесва, когато клиентите правят снимка на моята храна. Ако съм на 6000 мили от ресторанта си, знам как изглежда тази храна и как се приготвя ежедневно. Ако видя някакви несъответствия там, тогава веднага действам. Така че, обърнах това технологично нахлуване в моя полза.
Първото нещо, което правим, е да ядем с очите си. Тогава знаете, че това е това ниво на привлекателност. След като премине тази естетическа красота започва да ви липсва истинският аромат. В интернет храната е прекалено далеч.
Gulliver/Getty Images
С поредицата аз исках да взема със себе си младите готвачи от всички кухни в Лондон на това пътуване. Във всяка страна, която посетих, махах предразсъдъците от тези млади готвачи и ги пусках в неизвестността, за да разширя хоризонтите им и да стават по-малко зависими от социалните медии и да бъдат по-близо до основите на нещата или до ДНК на нещата. Маорите например готвят в ханжи, събират красиви водорасли, гмуркат се в Нова Зеландия и готвят риба вътре в тези водорасли. След това тези невероятни пасти, които използвахме в Лау, рибната паста, подправките и сместа бяха невероятни. А пък готвенето в Атласките планини в Мароко беше уникално.
Нож с две остриета са социалните мрежи, но не ги отричам, а се стремя да превърна отрицателните аспекти в нещо положително.
Гордън, хората, които срещате в шоуто, приготвят традиционни храни. Каква беше твоята типичната храна в детството ти вкъщи?
Роден съм в Шотландия, но израснах в Стратфорд на Ейвън в Мидландс. Първо, винаги ми казваха, че изхвърлянето на храната е недопустимо и нямахме избор. Нямахме предястие, основно ястие и десерт. Десертът беше специално нещо, веднъж на две или три седмици.
Мама беше готвачка в ресторант на Хай Стрийт в Стратфорд на Ейвън и приготвяше неща като шунка или хам-хок и най-невероятната супа с пресен ечемик. Не липсваха пай, пържоли и традиционно печено. Тя се опита да ни прави и шкембе с мляко с лук – това не мина твърде добре. След това прости неща, италианска кухня и спагети Болонезе. Но класическото нещо през уикендите беше печено и то не скъпо. И така, много традиционно. Пържолата, пудингът, черният дроб и сосовете бяха основните ни храни. За десерт - ябълков пай или невероятен пудинг с хляб и масло, и това беше всичко.
Gulliver/Getty Images
Според вашия опит и преживявания как познанието за храната разбива социалните и културните граници. След толкова пътувания как се промени възприятието ви за различните култури?
Езиците са трудни за разбиране и усвояване, особено когато пътувате по начина, по който го правя аз. Но има един език, на който всички можем да говорим, без да се разбираме с думи и това е храната. Става дума за онзи културен обмен и за това прозрение между две страни, зачитащи своите граници, но и проявяващи разбиране за тяхното наследство. Възползвах се от това обучение, защото беше уникален културен обмен. За мен беше важно да разбера това, което ги е направило като общност и какво мога да науча като готвач и как да приложа това, за да подобря екипа си. Защото стигаш до определено ниво в живота, където спираш да учиш. Въз основа на успеха смятате, че всичко ще върви само нагоре. Аз смятам обратното. Всеки път, когато усвоя нещо, искам да се върна към чертожната дъска. Така че, културното проникване, разбирането на тяхната ДНК за мен беше от полза. Това, което отстоявам, е обединяването на културите чрез разговора за храната и приготвянето й. Всичко това е важно за моя опит и се уча непрекъснато.
