Георги Бобев: Трябва ни дългосрочна стратегия за белите спортове

Георги Бобев: Трябва ни дългосрочна стратегия за белите спортове
Георги Бобев: Трябва ни дългосрочна стратегия за белите спортове / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Георги Бобев: Трябва ни дългосрочна стратегия за белите спортове
48822
Георги Бобев: Трябва ни дългосрочна стратегия за белите спортове
  • Георги Бобев: Трябва ни дългосрочна стратегия за белите спортове

България трябва да има дългосрочна стратегия за зимните спортове и промените в закона за горите, които облекчават строежа на влекове и лифтове в планините са само първата стъпка в развитието на белите спортове у нас. Това коментира в интервю за Дарик вицепрезидентът на Българска федерация по ски Георги Бобев.

Ето какво каза вицепрезидентът на Българска федерация по ски Георги Бобев пред Дарик:

Как ще се отразят промените в закона за горите по отношение на ски-пистите в България?

Изразявайки позицията и на федерацията, и на „Витоша ски”, това е една първа, надяваме се и не последна стъпка що касае възможностите за развитие на белите спортове въобще. Трябва да се има предвид, че това е една комплексна материя и юридическа, и тази промяна в закона за горите дава първата стъпка на възможности за развитие на тези спортове. А как ще се развият те, в кои зони, в кои центрове, това е съвсем отделен въпрос.

Знаете, предполагам, мнението на еколозите, които казват, че собствениците на лифтовете, които ще могат да правят своите съоръжения, без да променят предназначението на земята, ще доведе до загуби за бизнеса.

Това е абсурдно твърдение и ще ви кажа защо. Промяната на предназначението на една най-обикновена писта, ако приемем, че е 100 декара по да кажем някакви средни тарифи към момента е 3 млн. лева. А тук въобще не говорим за всички останали скъпо струващи съоръжения, които трябва да се направят към една писта. Можете да си представите за един инвеститор какво представлява. И говорим само за една писта. Ако трябва да развива някакъв център, световната практика в тази област показва, че дейността в повечето случаи, която касае лифтовата инфраструктура, поддържането на писти е или на нулата, или губеща. Ски-туризмът се издържа основно от хотелиерската дейност, съпътстващите услуги, докато дейността по поддръжката на пистите и съоръженията, която е изключително скъпа като цяло това е и в световен мащаб практиката е нека да кажем, че не е печеливша. Тази промяна, която беше приета с поправките от април, тя е абсурдна, тя не помага за създаването на някаква визия за развитие въобще, защото това е проблемът. България трябва да има визия за развитието на този сектор, който съвсем не е малък. Аз твърдя като лична позиция, че България има огромен потенциал за развитие на зимния туризъм и зимните спортове, абсолютно неизползван. За съжаление ние вече изоставаме, въобще не искам да се сравнявам с водещите държави. Ние изоставаме от държави като Словакия, Чехия, Украйна, Румъния, дори като популярност на белите спортове от една държава като Унгария, където най-високата точка е 1100 метра в цялата държава. И затова тази промяна, която беше приета, не беше съгласувана нито със собствениците на лифтова инфраструктура, нито със спортните организации, под натиск, който за нас е неясен, тя беше изключително рестриктивна, да не кажа убийствена за целия този бранш.

Казахте, че България трябва да има визия за развитие на зимните спортове. Правилната позиция, за да успеем да издигнем на нужното европейско ниво нашите зимни курорти, каква трябва да бъде оттук нататък и какви още промени трябва да се случат?

България трябва да развие своя стратегия за развитие на зимния туризъм, която включва и редица промени в закона за природните паркове и за националните паркове. Разбира се, това трябва да е съчетано, никой не казва, че това не бива да се съгласува и да бъде с балансиране на интересите що касае опазването на околната среда. Но аз ще ви дам два съвсем прости примера. Една държава, на която може би целият свят се стреми да подражава като развитие и стандарт - Швейцария, която е 40 000 кв.км, около половината й територия е планинска и има 2500 лифтови съоръжения. Едва ли можем да твърдим, че Швейцария е държава, която няма екологично законодателство, не се спазват норми и съответната грижа за природата не е приложена. Една държава като Австрия, която е 90 000 кв.км, има почти 4000 лифтови съоръжения и съответните писти и центрове за зимен туризъм и 23 000 км. писти. А ние в момента дискутираме, ние сме на дъното, през тези последни години няма никаква целенасочена инициатива на държавно ниво, която да регламентира този бизнес, да го подкрепи, да създаде някаква визия. Ние говорим за 4 национални центъра, общо лифтовите съоръжения са някъде около 40-50 и за общо писти около 150-200 км. Това е толкова минимално и да се вкарва това като някаква проблематика, която ще се създаде от този закон за горите... Това е една стъпка, но далеч не решава проблемите на зимния туризъм.