Гайдарски: Големите болници работят на пазарен принцип
Гайдарски: Големите болници работят на пазарен принцип / netinfo
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски в предаването „Седмицата” на Дарик.

Аз бих искал да ви дам възможност да проведем едно не накъсано интервю с реплики, а да развиете наистина визията си за българското здравеопазване, нещо, което ми се струва, че досега май не сте направил никъде достатъчно цялостно, понеже затъвате в дребнотемие. Преди две седмици Борислав Великов ви нарече "гайдар на здравната реформа". Той сбърка, искаше да каже "гарант на здравната реформа". Хайде да чуем, ако приемете, така, добронамереността на това гайдарът, в смисъл водачът на здравната реформа как си я представя - първо, към пазарни условия или към централизирано планиране на системата трябва да се върви?

Благодаря за предоставената ми дума и, значи, вие ме, така, насочвате към нещо като докладче да направя, защото аз често правя такива доклади между другото, даже включително вчера на два пъти - единия път с лекарите от Пловдив, втория път беше с хора от общината, които бяха дошли да слушат проблемите на здравеопазването.

Не знам, но вас ви упрекват, че нямата визия, това е най-общият упрек, който се отправя към правителството и персонално към вас - че вие не знаете какво искате да направите в здравеопазването.

Голяма грешка, голяма грешка е за тези, които ни упрекват, затова, защото ние имаме много добре подготвена визия, защото ние изработихме т. нар. национална здравна стратегия, която трябваше да бъде публикувана много отдавна. Имаме изработена национална здравна карта, която също е много отдавна готова. Имаме т.нар. екшън план, който разглежда проблемите по години за. .. примерно 2007, 2008, 2009 г. Така че всичко това е готово. И ако някой говори, че ние нямаме визия, значи той или не е наясно, или, ако е наясно и казва, че нямаме такава визия, значи не е доброномерен.

Добре, ключовият въпрос - пазарни условия или централизирано планиране на системата на здравеопазването трябва да бъде българският модел?

Българският модел приема една такава смесена форма. Ние говорим за социално-либерален модел, т.е. съчетаваме социалното с либералното, а либералното това е пазарът. И някои. . . наши недоброжелатели казват, че ние водим към централизиране на системата. Централизирана система имаше по времето на социализма, където всичко се управляваше от едно политическо бюро. Над бюрото стоеше първият секретар, след това имаше секретари по места, след това вече всичко това отново се разбиваше по раздели, и това е централизираното. А тука в момента ние такова нещо нямаме. Ние имаме една визия за смесено социално либерално, така, ръководство в системата на здравеопазването. Подготвили сме се, вървим и изпълняваме тази визия.

Добре, кое ще е държавното, кое ще е пазарното в българското здравеопазване?

Веднага ви казвам. Например пазарното е това, че нашите големи болници и университетските болници в България всичките работят на пазарен принцип и те се казват търговски дружества. .

Е да, обаче в. "Капитал" пише миналата седмица в един анализ, че всъщност вие сте като Тодор Живков на здравеопазването, защото държавата акредитира болниците, определя видовете услуги за пациентите в клиничните пътеки, броя на услугите чрез лимитирането на направленията, цените на услугите, коя болница каква субсидия ще получи. Това всичко изглежда като модела от миналото.

Не, няма такова нещо. Ние никога не определяме и не сме определяли коя болница колко пари ще получи, това е най-малкото. Ние искахме такова нещо, затова, защото все пак, когато НЗОК дава парите, ние все пак трябва да знаем къде ще отидат тези пари и най-важното е за каква дейност ще отидат тези пари. Защото вие виждате, че се случват някои интересни неща в нашата система. Някъде. .. ние не може, аз и сега не бих могъл да си позволя да кажа точно къде изчезват част от парите, но има такава ситуация, при която ние искахме да регулираме все пак потоците пари към отделните болници.

Тоест искахте централизирано планиране.

Не централизирано, не централизирано, така е в целия свят. Може да проверите, да видите тези, нали, системи, които са в страните, където ние отиваме към тях. Те знаят, например тази година са изразходвали, да речем една болница е изразходвала 30 милиона. Може следващата година да се отпуснат плюс-минус 10 процента. Но ако тази болница примерно е изразходвала миналата година 30 милиона, а следващата година изразходва 50 милиона, това значи, че там има нещо и това нещо трябва да бъде в примерно по-добро качество, по-голяма дейност, привличане на по-добри специалисти. Ако обаче със същите специалисти за същата дейност качват парите от 30 на 50 милиона, значи там има нещо, което не е редно. И затова ние искаме да проверим къде отиват тези пари.

Тези пари са на данъкоплатците, на вас, на моето семейство, на всички семейства в България. Значи ние трябва да знаем какво става с парите. Затова искахме да има все пак един регулативен принцип, а не че искахме примерно да ограничим, както навремето се знаеше - на тази болница се дават 5 милиона, тя има определен състав и парите се разпределят равномерно между отделните членове на колектива,и следващата година им увеличаваме, да речем, заплатите с 5 процента или 6 процента. Сега те могат, ако работят добре, качествено, те могат да си увеличат заплатите и с 10 процента, и с 20 процента, и с 30 процента. Това централизирано ли е? Това е свободен пазар, където за добра услуга, за добро качество на медицинските дейности те получат съответно и повече пари.

Вашият колега министърът на финансите Пламен Орешарски на конференция тази седмица "Кризата в здравеопазването и човешките ресурси" каза, че публичните средства във вашия сектор, на здравеопазването, са се увеличили през последните 2 години с 500 милиона лева, но според него системата е неформирана и неефективна. За тези 2 години отговаряте вие.

Да, абсолютно прав, той е абсолютно прав. Не са 500, малко повече са от 500 милиона.

А прав ли е, че е нереформирана и неефективна управляваната от вас система?

Сега ще ви обясня. Първо да обясня за парите, понеже става въпрос за парите. За 2006 г. увеличихме с 221 милиона, 2007 г. - с 215 милиона, станаха 435 милиона. Покрихме дълговете, които имаше в болниците за периода 2003, 2004, даже имаше и от 1999 г. Ние трябваше да покрием такива пари, които са вече просрочени задължения. И миналата година покрихме 86 милиона просрочени, тази година 70, станаха 156. Бройте и онези 435 и ще видите колко сме получили.

Ами 300 милиона пак остават.

Е, става въпрос, че имаме 435 дадени, плюс. . .

От тях вадим . . .

Не вадим, не, напротив. . .

А, прибавяме . . .

Напротив, прибавяме 150. . .

Значи излиза, че над 500 милиона.

Над 500 са, това ви казвам, че са над 500. И аз питам тогава защо системата, защо хората казват, че са по-зле, при положение че вкарвате повече от половин милиард и казват, че са зле.

Ами, той Пламен Орешарски ви отговаря - защото вие не сте реформирал и не сте направил ефективна управляваната от вас система.

А, ето това е сега номерът - дали има ефективно управление на парите, или няма ефективно управление на парите и на самата система, защото. . .

Е, има ли?

. . .защото аз мисля, че всичко това, което го направихме за тези няколко години.. . Ами, ще дам веднага пример. Когато поехме управлението на Министерство на здравеопазването, имаше 240 милиона задължения в системата на здравеопазването, преразход, не говорим за парите, защото те са 2 милиарда и нещо, но преразход от 240 милиона. Миналата година, 2006 г., ние нямаме преразход вече. Точно колкото им е трябвало пари на хората, те са получили. Но в системата на здравеопазването това са парите, които са отделени по. . . със здравните вноски около 1 милиард и 200 милиона и, разбира се, държавата съответно подпомага и министерството, и НЗОК, и така се събира една сборна сума от 2 милиарда и 215 милиона.

Според вас системата е реформирана. . .и ефективна.

Не е реформирана. Сега, за да бъде изцяло реформирана, ето сега ви отговарям вече и на втория въпрос. За да бъде реформирана системата, трябва да се приеме на всяка цена, първо, националната здравна стратегия и националната здравна карта с план екшън. Докато те не бъдат приети от Министерския съвет и от Народното събрание, ние извършваме сега доста неща, частични мерки, вървим си, спазваме това, което е записано в националната здравна карта и националната здравна стратегия, но вие нали разбирате. . .

А вие откога сте готов със стратегията и картата, казахте?

От миналата година някъде месец юни.

Кой ви бойкотира - министър-председателят Сергей Станишев или някой от колегите ви от управляващата коалиция? Защо почти година вече не ви приемат картата и стратегията?

Не, не ми задавайте провокационен въпрос. Никой не ме бойкотира.

А вие ли не щете да ви ги приемат?

Не, не, не става въпрос за. .. че аз пък искам. Най-малкото аз може да не искам. Напротив, имаше. . .

Вие искате, но някой не иска.

Сега, тази национална здравна стратегия това си е политика, чиста политика и там има неща, които. .. Примерно коалиционните партньори, опозицията искат едно, ние предлагаме друго. И ние трябваше да стигнем. . .

Ама коалиционните партньори и опозицията искат едно, а вие от БСП предлагате друго.

Не, не, не, не, напротив, имаме пълно съвпадение между вижданията на трите коалиционни партньора, но казвам, че има отделни моменти, отделни моменти. . . Например веднага мога да ви кажа. Например единият от коалиционните партньори иска демонополизация на НЗОК.

Това е НДСВ.

Не казвам, просто говорим сега. Ето сега говорим и тук трябваше да се спори да имаме ли действително 14 каси, понеже в момента има 13 такива дружества, плюс НЗОК стават 14. Тоест ние трябва да разбием НЗОК на 14 елемента, или 14 фонда, здравноосигурителни фонда. Другият вариант беше с т.нар. настройка, тристълбово здравно осигуряване, нали, със задължително, след това има едно задължително доброволно. ..

И какво се разбрахте накрая?

Сега, да ви обясня. Тук не става въпрос, че има някакви страхотни политически спорове. Въпросът беше кой от тези 3 варианта - да се запази монополът на касата в този момент. . .

Да се разбие на 14 или да има 3 стълба.

. .. да се разбие на 14 или да има 3 стълба.

Е кое се разбрахте накрая?

Засега приемаме да не се демонополизира касата, да остане на този етап. . .

Монополна.

Не говорим, че така ще остане изобщо. Но на този етап се прецени, че по-добрият вариант е да не се демонополизира, затова, защото парите на хората ще изчезнат в отделните фондове.

И колко дълъг ще е този етап?

Тази стратегия не е за една година, за 2007 г., тя е до 2013 г.

До 2013 г. монопол на здравната каса.

Не, предвиждаме, там е записано, че в следващите години в зависимост от това какви инвестиции ще има в България, какви ще бъдат заплатите на българските граждани, значи, можем на следващия етап примерно да решим да демонополизираме, да създадем примерно 3 каси или 4 каси. Защото практиката какво показва? Всички страни от бившия соцлагер, които решиха да имат много каси, и веднага ви казвам кои са - Полша, Чехия, Словакия, тръгнаха от 15-16 каси и сега бавно, постепенно се свиват. В Словакия например има в момента 5 каси, като основната каса е пак държавната и тя е изцяло държавна, изцяло. Там тя е подчинена на министъра на здравеопазването. Тя държи 75 процента, а останалите 20 и колко се пада, 25 процента на останалите 4 фонда.

Цялото интервю с министър Гайдарски чуйте в Аудио зоната.