Френският посланик Етиен дьо Понсен в предаването "Седмицата" на Дарик.
Вече на български? Или още ще, ще ни помагате с превода? Ще ви помагаме с превода все още.В очакване на френското председателство. Ще се справи ли Франция с ирландския проблем, след като Ирландия каза "не" на Лисабонския договор? Каква е идеята ви за вашето председателство?
- Първо, много благодаря, че ме поканихте. Това е 12-ият път, през който Франция ще председателства Европейския съюз от 1957 г. Така че ние имаме вече известен опит. Това е една много тежка задача, с много отговорности. Ще бъде много трудна освен всичко, защото сега ние сме 27 страни членки, 500 милиона жители, има много трудни теми, които трябва да бъдат решени и разработени. Така че ние се подготвяме да поемем председателството на Европейския съюз - същевременно съвсем скромно, вслушвайки се в нашите партньори, но също така с много голяма амбиция за Европа, защото има много неща, които трябва да бъдат свършени и които гражданите очакват от нас и очакват от Европа в областта на миграцията, в областта на отбраната, в областта на енергетиката, борбата срещу парниковите газове, областта на земеделската политика, общата земеделска политика също е много важна.Естествено отрицателният референдум в Ирландия доста усложнява нещата и прави нашата задача още по-трудна. Но така или иначе това е част от нашата работа. Колкото по-силно е предизвикателството, толкова по-интересна е работата. Какво ще предложи Франция - да бъде изключена Ирландия, да гласуват пак ирландците или пак да бъде променен договорът? - Смятам, че последното предложение, което току-що изразихте, за промяна на договора, абсолютно никой няма желание това да се случва. От 15 години Европейският съюз обсъжда тези въпроси, тези институционални въпроси. Аз лично съм работил по това нещо, защото публикувах книга и на български върху Лисабонския договор. Тя се нарича "27 ключа за Договора от Лисабон". Така че наистина съм добре информиран, че никой не желае да се започва отново, да се започват отново тези ужасни институционални преговори. Остават два варианта. Или изключване на ирландците, ако позволите да се пошегувам, известни са много анекдоти за отношението на французите към Острова. . . и като не може да бъдат изключени англичаните, може би ще бъде известна компенсация с ирландците. - Не, смятам, че това, което решиха всички заедно, нашите държавни глави и правителствени ръководители, вчера, това беше да се даде малко време на Ирландия, за да проучи от своя страна причините на своето "не" и да се върне отново, да се срещне през октомври с европейските си партньори, Ирландия, за да се види какъв път може да се следва оттук нататък. Правителството, ирландското правителство, между другото си създаде много голям проблем с това "не". Трябва да. . . за него това беше удар и трябва да му се даде малко време, за да може самото ирландско правителство да бъде в състояние да направи предложения на своите колеги от Европейския съюз. През това време ратификацията на Лисабонския договор продължава в другите страни. Има 19 страни към момента, които вече са го ратифицирали, и други, които възнамеряват да направят това. За да резюмирам нещата, даваме малко време, срещаме се през октомври отново, ирландците ни казват какъв анализ са направили към момента и ни правят предложение. Но междувременно може би и чехите - казват, че според конституционния им съд Лисабонският договор противоречи на тяхната конституция, и проблемът се разраства. - Европейските въпроси вече са достатъчно сложни. Така че да уреждаме въпросите един по един. Към момента имаме ирландски проблем. Все още нямаме чешки. Но парижки договор няма да замени Лисабонския. - Не, не. Има Лисабонски договор, още един път казвам, не става въпрос изобщо за преразглеждането или предоговарянето на договора. Мислите ли, че през юни 2009 г. изборите за Европейски парламент ще са вече по новия договор, че тогава ще се мисли и за президент на съюза? - Въпросът е много подходящ и много добър. Към днешна дата не можем да дадем този отговор, това е нещо все още неясно, което фактически ни създава проблем, за което ни създава проблем ирландското "не". Действително договорът от Лисабон трябваше да влезе в сила на 1 януари 2009 г., а изборите за европарламент трябваше да се извършат на основата на този Лисабонски договор. А днес наистина ние не можем да кажем дали те ще бъдат осъществени на основата на Лисабонския договор или въз основа на договора от Ница. Дори що се отнася по броя на евродепутати, които всяка страна ще изпрати. А изборите трябва да се подготвят и се изисква време за подготовка. Има ли шансове Симеон Сакскобургготски да стане президент на Европейския съюз по новия договор? - Всички тези разсъждения, които се водеха относно влизането от 1 януари 2009 г. в сила на Лисабонския договор, към момента са неясни. Основното е да се разбере кога той ще може въобще да влезе в сила и да бъде прилаган, но всъщност не най-важното е кой ще председателства и кой ще бъде новият президент на Европейския съюз. Нищо не казахте за шансовете на Симеон Сакскобургготски. Или Франция предпочита Валери Жискар д`Естен например? - Не, Франция не е изказвала никакви желания. Франция желае тази функция, която е една основна функция, тъй като в крайна сметка Европейският съюз най-накрая ще има президент и ще има човек, който да го представлява и към когото да се обръщат европейските граждани, както президента на Съединените щати, президента на Русия, президента на Китай и т.н, те ще имат в крайна сметка един европейски събеседник, идентифициран и който няма да се променя на всеки шест месеца. Така че това беше една много важна мярка, която беше предвидена. Тя е част от Лисабонския договор и естествено ние желаем тя да влезе в сила колкото се може по-бързо. След това идва въпросът за личността, който въпрос не е чак толкова важен предвид факта за самите функции, защото Лисабонският договор трябва да влезе колкото се може по-скоро, а за личността ще говорим допълнително. През шестте месеца френско председателство ще започнат ли преговори с нов кандидат за членство в съюза? Ще завърши ли процедура за присъединяване на някой или Франция ще стопира разширяването? - Не, Франция няма да стопира разширяването. Има преговори, които се водят в момента с две държави - Хърватска и Турция. Така че тези преговори ще продължат по един съвсем нормален начин. Да се ръководи, както ще бъде при нася за шест месеца Европейскияй съюз, да се председателства, това не означава, че ние ще решаваме всичко. Това ще означава само ние да сме в служба и в полза на общия интерес и да помагаме за неговото разрешаване. Естествено, че щом са започнати преговори, те трябва да продължат нормално с тези две страни, като се вземе единствено предвид напредъкът, който те осъществяват. Така че ние предвиждаме да отворим известен брой глави по време на френското председателство, ако условията, които тези две страни по тези глави са изпълнени. Това, което ние казваме обаче в същото време, но това е общо, това е, че ние знаем, че не може да предвиждаме едно разширяване наЕвропейския съюз, т.е. ефективното влизане на новите страни - членки в съюза, ако не влезе в сила Лисабонският договор, защото именно Лисабонският договор позволява, би позволило да функционира един разширен Европейски съюз. Но това не става въпрос за веднага, защото Хърватска е най, така, обещаващата страна по отношение на готовност, но тя също не е съвсем готова. Така че това би могло да се случи, ефективното влизане 2010-2011 г. Ще има ли общо европейско решение за намаляване на ДДС върху горивата, както предложи президентът Никола Саркози? - Това е едно много силно искане на президента Саркози. Той смята, че съюзът трябва да се интересува и да се занимава с проблемите на европейците. И всички тук ние се сблъскваме с едно и също предизвикателство, вашите български слушатели са като френските слушатели, те са, така, много засегнати и техният портфейл е много засегнат от непрекъснатото повишаване на цената на енергоносителите и в случая на горивата. Това, което предложи президентът Саркози това е ДДС-то над едно ниво да не се увеличава повече, така че цената да бъде поддържана до известна степен под някакъв натиск или да има някакъв таван в някакъв момент. Но това е предложение и това предложение, за да бъде прието, трябва единодушно то да бъде прието от 27-те страни членки. А бихте ли обяснили мистерията с акцизите? Днес вестник "Труд" цитира председателя Барозу, че правителствата могат да намалят акцизите, ако искат. Българският, обаче, енергиен министър каза в това предаване - да, ама не под минималните нива. Какво всъщност са решили? - Наистина тези, така, финансови, парични и данъчни въпроси са много сложни и всеки има до известна степен право. Това, което е истина, е, че има наистина минимални нива в Европейския съюз, които се решават пак единодушно и се фиксират пак единодушно, така че не е възможно да се слезе под тези минимални равнища без съгласието на всички, на абсолютно всички в Европейския съюз. Но всяка страна членка може да бъде над това минимално равнище и там вече имат един марш, в който могат да маневрират, приближавайки се към най-ниската стойност. Ако 15 процента е най-ниската стойност, най-ниското равнище и ако вие сте на 20, самата страна може да слезе, да свали своето ДДС от 20 на 15, но не може да го свали на 10. Това, което е казал Барозу не важи за България, понеже ние сме под минимумите. Така ли излиза? - Така излиза. Това, което искаме, е по тези въпроси да има обща позиция на 27-те страни членки. Друга тема, която четох, че ще постави Франция през френското председателство е общата европейска армия, като се почне с общ военновъздушен флот. От друга страна, президентът ви тази седмица казва, че ще се връщате във военното командване на НАТО, което напуснахте още при Шарл де Гол. Та, кое е по-важно - НАТО или общата европейска армия? - Нашата позиция е всъщност, че и двете са важни. Те нямат една и съща мисия. НАТО се отнася за глобални заплахи, това е нашият алианс и ние желаем да си се върнем и да заемем цялото полагаемо ни се място там. Това е едно много силно послание на президента Саркози, но в същото време има известен брой неща, които ние трябва да извършим сами между нас европейците, а именно ако в момента сме в Чад, европейците, в Африка, в Чад имаме присъствие, разбира се, Чад не засяга и не заплашва цяла Европа, не е глобална заплаха, но ние европейците желаем да допринесем за възстановяването на мира в този регион. И тук трябва да се направи някакъв напредък, за да се постигнат по-ефикасни. . . Трябваха 6 месеца, трябваха много дълги дискусии например по повод възстановяването на мира в Чад. Забелязахме, че нямаме достатъчно хеликоптери, че генералните щабове на европейските страни не са достатъчно ефикасни в своята работа, така че трябва да се различават, да се прави някаква разлика между двете неща. Има НАТО от една страна - за общата заплаха, и трябва да направим обаче ние европейците нещо, ние самите, за мира на Балканите, в Африка и в други региони. Докладът за България, за напредъка на България в борбата срещу престъпността и корупцията ще излезе, оказа се, през френското председателство. В каква редакция? Франция ще утежни ли констатациите или ще лобира за политическо решение, при което правителството да бъде насърчено? - Действително на 23 юли по принцип този доклад трябва да стане известен. Той ще бъде под редакцията на комисията, на Европейската комисия, която ще го редактира и ще направи предложенията. След това това ще бъде френското председателство в действителност, което ще се консултира със страните членки и с България, естествено. С много тесен контакт между френските ръководители и българските ръководители, за да видим какви последици ще произтекат от този доклад. Това, което трябва да се направи, и той вероятно. . . този доклад вероятно ще бъде строг. Така изглежда от индикациите към момента, които идват от Брюксел. Но след това трябва да видим как трябва да продължим работата си и каква ще бъде. . . как трябва да продължи този процес. Но първо трябва да се запознаем с доклада. Значи, ние ще си вършим нашата работа на председателство на Европейския съюз по много обективен начин, внимавайки изключително много към това, което ще бъде. . . за това, което ще кажат българските власти, вслушвайки се естествено и в нашите партньори от Европейския съюз, и след това ще намерим заедно някакво консенсусно решение, общ консенсус и нашата роля всъщност ще бъде всичко това да бъде приложено, което ще бъде предложено в доклада, именно за доброто на България, защото всъщност става единствено и само значение за това. Очаквате ли предпазна клауза в правосъдието? - Много е рано да се каже. Нямам индикации, нямам никаква индикация нито в едната, нито в другата посока. Това е лошо. - Комисията трябва да предложи. Понеже ако беше добре, щяхте да кажете: не, не, колкото и строго да е, няма да има предпазна клауза. - Аз все пак не съм в еврокомисията. Аз представлявам една страна членка и инструментът на клаузата съществува, наистина всичко е възможно и това е в ръцете на комисията, и комисията е тази, която трябва евентуално да ни каже - ние имаме нужда от предпазна клауза. Но днес аз наистина не знам дали ще го каже или няма да го каже. Какво решение за европарите за България можем да очакваме по време на френското председателство? Възстановяване на спрените средства от предприсъединителните фондове или обратното - намаляване на средствата даже от еврофондовете след присъединяването? - По този въпрос България ще получи, което е много добре, това е всъщност европейската солидарност, в следващите години ще се възползва и й се полагат няколко милиарда евро. Искам слушателите много добре да си дадат сметка, че става въпрос за една гигантска сума. Тези пари трябва да позволят да се поправят всички пътища в България, да се снабдят българските градове с инсталации за пречиствателни. . . пречиствателни модерни инсталации, енергийни и електрически мрежи, модерни, и т.н. Така че това са изключително много пари, което е много добре. Точно тук Европа показва своята солидарност. Аз много работих преди време по тези дела. И Европейският съюз е единствената международна организация, която по този начин доказва своята солидарност със своите членове. Но естествено ние трябва да имаме гаранция, това е едно изключително силно изискване, че тези пари се използват по предназначение. Ние всички отговаряме пред нашите граждани, пред нашите данъкоплатци. Франция плаща 16 процента от европейския бюджет, така че 16 процента от парите, които ще получите в България, ще бъдат осигурени от френския данъкоплатец. И данъкоплатците трябва да имат абсолютната гаранция, абсолютната гарантираност, че тези пари отиват в правилния джоб и че се използват по предназначение и коректно, че се използват за българите, за България, в полза на България, в служба на България. Така че ние трябва да имаме механизми, които да ни дадат тази пълна увереност. И тук мисията е на Европейската комисия да ни увери, че тези пари са правилно използвани, правилно разходвани. Шестнадесет от всеки 100 евро, които ще дойдат в България, са френски? - Точно така. И няма, и няма да оставите да ги откраднат? - Не, не искам да бъдат откраднати. Искам да служат на българите, но не да бъдат откраднати, не да служат на бизнесмени или да отидат в джобовете на определени корумпирани функционери. Споделяте ли образа на България и на грижата за изоставените български деца от онзи френски филм за българския дом? - Аз видях този репортаж. Не ме убеди много този репортаж, не го намерих за много убедителен. Смятам, че журналистът е дошъл с малко, така, с малко предопределени идеи и че всъщност в процеса на репортажа той е променил своето предварително мислене, той е дошъл обременен един вид, а в положителен смисъл е променил в процеса на репортажа вижданията си. Защото наистина това е една област, в която може да се очаква напредък и има какво да се направи, но смятам, че българските власти си дават абсолютна сметка за това нещо. Вече са направени известни. . . известен напредък е осъществен. Трябва да се продължи в същата насока, разбира се. Ние имаме между другото много добро сътрудничество с българските власти в областта. . . с госпожа Масларова и нейните служби в тази област. Има френски неправителствени организации, които работят по този повод и с които аз се познавам. Представителка на една от тях би могла даже да дойде и да говорите с нея по тези въпроси. Но репортажът ми се стори малко, така, смесен по идеи и недостатъчно убедителен. Добре. Трябва да свършваме. Европейското първенство по футбол? - Европейското футболно. . . Може би само една думичка преди да минем към футбола. Цялата следваща седмица, искам да кажа, ще бъде с инициативи, мероприятия по френското председателство, с много конференции, много пресконференции. Правя семинар, подготвителен семинар в посолството, работен семинар, в сряда. А на 30 юни ние имаме една гала вечер в операта с една френска продукция, френска опера, операта се нарича "Лакме", много красива, много хубава опера, изключително хубава опера. Така че с много голяма радост и с много голям шум ще започне френското председателство в София, с много голям блясък. За европейското по футбол. За съжаление Франция вече не е. Но може да се съсредоточите върху председателството. - Точно така, ще се съсредоточим върху председателството. Аз лично много добре. . . много оцених играта на холандците, която смятам, че беше прекрасна. И се надявам, че този млад отбор има големи шансове за победа. Играха прекрасно. Само че вие не се оправихте с италианците. - О, да. Да, да, най-добрите ни братовчеди по футбол са италианците и те спечелиха. Благодаря ви, Ваше превъзходителство. Френският посланик Етиен дьо Понсен в "Седмицата" на Дарик в очакване на френското председателство на Европейския съюз.
