Емил Дърев: Платени проекти има за над 71 млн. евро
Емил Дърев: Платени проекти има за над 71 млн. евро / снимкa: Sofia Photo Agency

Емил Дърев, заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в предаването "Седмицата" на Дарик.

Вие отговаряте за програмата за развитие на селските райони, има ли вече одобрени проекти, плащат ли се пари, за какво?

Програмата стартира приема на заявления преди около шест месеца. До момента има подадени над 2900 заявления за подпомагане само по инвестиционните мерки и може би над 35 хиляди заявления за подпомагане по мерките, базирани на площ. Общата стойност на проектите, които са подадени до момента, е над 513 милиона евро. Това е стойността на субсидиите.

Половин милиард.

Половин милиард евро, което прави 71 процента от индикативните бюджети за 2007 и 2008 година на програмата за развитие на селските райони.

2007 може да бъде усвоявана и 2008-ма.

Да, значи тези пари, тези индикативни бюджети трябва да бъдат платени до края на 2010 година по правилото "N+2", т.е. бюджетът за 2008-а до края на 2010-а. Единственото изключение е, че бюджетът за първата година на програмата за развитие на селските райони почва да тече по това правило от момента на одобряването, което беше официално в началото на 2008 година.

Има ли вече плащания по проекти?

Платени проекти има по базираните на площ, това са необлагодетелстваните райони за 2007 година, плюс националните доплащания към директните плащания на площ, които са плащат от програмата за развитие на селските райони, в размер на над 71 милиона евро, или това е 10 процента от двата индикативни бюджета.

Тоест на фона на общия проблем с европарите това е програма, която работи, никой в Брюксел не се съмнява в нея и пари практически се плащат на земеделските производители.

На практика така се получава. Дойде в края на миналата седмица одитният доклад от одитната мисия на разплащателната агенция в частта "Прилагане на мерките от програма за развитие на селските райони", която беше проведена през юни месец т.г., и той е така, бих казал, доста положителен. За да мога да ви кажа дали имаме окончателно някакви проблеми, следваща одитна мисия ще бъде в началото на месец декември, и след нея вече, така, и от независим източник може обществеността може да научи дали ние си вършим работата или не. За пример само ще ви дам, че в рамките на шест месеца ние сме приели проекти в размер на горе-долу колкото беше целият бюджет на програма САПАРД за седем години.

А има ли фирми, които по САПАРД са свързвани с нарушения или съмнения за нарушения, които сега да минават по вашата програма?

Има фирми, които са кандидатствали по програма САПАРД и са получили плащането, проекти по програма САПАРД, кандидатстват и сега. Но от плащанията, които са получили, не са обявени за нередности или пък за лошо вземане.

Тоест вие проверявате да не са ви лъгали по САПАРД, и тогава давате по селските райони.

Точно така. В нашия процедурен правилник се извършва такава проверка и ако има лошо вземане или нередност по САПАРД, и не само по САПАРД, както и по другите схеми на държавен фонд "Земеделие", не. . . това е критерий за допустимост, такъв кандидат не се допуска и не се одобрява неговото заявление за подпомагане.

Да, обаче ако съдим от изказване на директора на фонд "Земеделие" Атанас Кънчев, по принцип има проблем с регламента за икономическата свързаност. Тоест те трябва да съвсем балъшки да тръгват, фирми, които вие ги знаете, че са мошеници и сте ги идентифицирали и си искате парите по САПАРД от тях, и те да дойдат да викат "дай пак". Но пък вече как ще ги хванете в различните свързаности, за които говори и колегата ви Паликарски - кандидатите да са свързани с доставчици, офертите да са контролирани от едни и същи лица, почти едни и същи проекти да се предлагат от различни фирми.

Свързаността наистина е много важна дотолкова, доколкото създава конфликт на интерес и дотолкова, доколкото поради тази причина не се спазва, така, основният принцип за защита на финансовия интерес на общността, включително и на България. Процедурите, за разлика от програма САПАРД, при нас са малко по, как да го кажа, допълнени и малко по-строги, което в крайна сметка се дължи и на опита, който имаме от САПАРД. Съвсем нормално е. Що се отнася до свързаност между фирмите, които оферират доставка на стоки и услуги, те трябва да бъдат независими и това нещо се проверява, като всички хипотези за независимост са изброени в наредбите по всяка една от мерките.

Излиза, че "Труд" ще се окажат прави с този коментар, в който казват, че фондът се превръща в нещо като филиал на ОЛАФ и аграрна ДАНС.

Въобще не ги разглеждам така нещата. Нещата са доста по-прости. В крайна сметка трябва да се одобряват проекти, които преди всичко постигат целта на мерките, съответно и на програмата за развитие на селските райони, защитавайки финансовите интереси на общността. Това не са общи приказки и ще ви кажа какво имаме предвид. В крайна сметка една от основните забележки по програма САПАРД от всички одити беше, че, да кажем, има надвишаване на някаква справедлива пазарна стойност на проекта. Това е, така, един от основните принципи за защита на финансовите интереси на общността. И това го правим освен чрез независимите оферти, вече сме изградили база данни с референтни цени, що се отнася до селскостопанската техника, тъй като мярка 121.

Тоест вашите хора ходят и проверяват колко струва тракторът в магазина?

Не, те не ходят директно, просто вносителят на този трактор ни е изпратил официалната си ценова листа и при промяна ни уведомява официално и в нашия контролен лист те сравняват офертата, която е от същия този вносител или негов дистрибутор, тъй като ние имаме списък на дистрибуторите им, сравняваме дали цената отговаря на референтната цена.

Но това звучи просто и лесно. Става въпрос за голям труд.

Много просто и лесно звучи, но е трудно да се изгради една такава база данни и ние сме изградили дотолкова, доколкото е възможно за специализираната земеделска техника.

Колко проекти не сте одобрили? Отказали сте.

Конкретно по мярка 112, това е създаване на стопанства на млади фермери, 63 проекта сме отказали.

Защо, не са били млади, не са били фермери.

Ще ви кажа. . . по 121 само един. Не отговарят на критерии за допустимост. Част от тях. Значи, всички са във възрастова граница, защото това се вижда много лесно и просто няма да могат да си подадат документите. Но едно от основните изисквания е. . .

Колко млад трябва да си, за да си млад фермер в Европа?

Между 18 и 40 години, ненавършени 40.

Това е много оптимистично за Европа - 40, може тепърва да ставаш фермер.

Значи, това е по регламента. Това е за всички страни членки.

Но какви са тогава недостатъците?

Основната причина за неодобряване на тези заявления на млади фермери, основно изискване е да са били регистрирани като земеделски производители не повече от 14 месеца преди датата на кандидатстване. Тъй като това го проверяваме в регистър по наредба 3, голяма част от тях са били регистрирани преди повече от 14 месеца като земеделски производители и са недопустими по тази мярка, но са допустими примерно по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства". Друго основно изискване - икономическият размер на стопанството да отговаря на. . . тоест да има определен минимален икономически размер. Част от тези заявления не отговарят, тоест по-малки, и съответно трябва да има и нарастване във времето. Когато не отговарят на тези условия, ние просто ги отказваме.

Какво точно ще се направи по тези проекти по програмата за селски райони? Практически какво правят, за какво кандидатстват?

Ами, за много различни неща, различните мерки имат различни цели.

Предметно го. . .

Значи, ако говорим за млади фермери, целта на тази мярка е, така, да се привлекат по-млади хора в земеделието.

И да си направят ферми. И вие с тези пари какво могат да си купят, които вие ще им дадете?

Всичко могат да си купят. Те се занимават и с растениевъдство, и с животновъдство, може да е производство на пчелен мед.

Обор може да си направят.

Обор, кравеферма, абсолютно всичко. Единственото условие по тази мярка е те в тригодишен период да инвестират минимум три хиляди евро в стопанството си, плюс нарастването.

По другите мерки, както бюрократично ги наричаме?

По другите мерки, основно модернизиране на земеделски стопанства, това е много близка по мярка 1 по програма САПАРД, много добре позната в България, с най-голям интерес за момента. Значи, всичко, свързано със земеделието и преработката на собствена селскостопанска продукция.

Но там вече не е нужно да си млад.

Не, там няма значение, няма ограничения.

Така, това е ясно.

И там вече за доста повече средства става въпрос, до милион и половина евро инвестиционни разходи могат да кандидатстват клиентите.

За един кандидат?

За един. И минималната субсидия по тази мярка е 50 процента.

Така. Друга?

Преработвателната мярка, която, така, общо казано, добавяне на стойност към земеделски и горски продукти. На 1 ноември може да се кандидатства за преработка в различни сектори, като преработка на плодове и зеленчуци, млекопреработка, месопреработка, преработка на зърнени и маслодайни култури, производство на вино, най-общо, както и на пчелен мед.

Така, колко са всичките мерки?

Ами всичките мерки, които България ще прилага, са някъде 25.

Очевидно не можем всички да ги изброим. Тогава по кои има най-голям интерес? Номер едно?

Номер едно е модернизирани земеделски стопанства, тъй като е най-позната мярка, хората знаят какво представлява. . .

Защото това са го правили по САПАРД.

И по САПАРД, реално погледнато. Има мерки във връзка с обучението на земеделските производители, има мерки за обновяване реално на селските общини, както между населените места, така и инвестиции, насочени вътре в населените места.

В момента за какво приемате проекти?

Приемаме проекти за по-голямата част от мерките. По-добре да ви кажа за какво не приемаме. Хората много добре знаят по какво приемаме, защото кандидатстват много активно, а също така в момента се извършва и доста голяма информационна кампания, от врата на врата. Не приемаме мерки по 123, добавяне на стойност, която започваме от 1 ноември, и също така от 1 декември почваме да правим заявления за подпомагане по диверсификация към неземеделски дейности, мярка 311, и последната мярка, която отваряме, е на 1 януари догодина - подкрепа на микропредприятия по мярка 312. Т.е. три мерки не приемаме документи в момента, като по две от тях до края на годината ще стартираме и по третата началото на януари догодина.

Така. А по всички останали двадесет и. . .

Реално 20, които остават в момента.

Двадесет, да.

Да, приемаме заявления за подпомагане.

Информацията е от врата на врата, това е тази идея и на земеделския министър.

Точно така.

Обикалят се селата с микробуси и автобуси. . .

По абсолютно всички 264 общини, от които 231 са селски.

Има пътуващи информатори.

Ще има т.нар. семинари, въпроси и отговори. Всеки, който има интерес, може да научи най-общо за програмата, макар че има и много други източници за информация.

Как да се пазят от мошеници тези, дето ще кандидатстват? Най-добронамерен човек тръгва да кандидатства и почват сега... консултанти, партньори. . .

Нищо по-различно от това как да се пазят от мошеници, ако иска да си купи примерно апартамент, кола на старо или ако иска да вземе кредит. Преди всичко трябва да е запознат в крайна сметка какви са възможностите на програмата. Това става много лесно. Ако няма достъп до интернет, ако няма достъп до програмата или до наредбите, може да отиде в най-близката общинска служба "Земеделие" или областна разплащателна агенция. Експертите и служителите там ще му предоставят абсолютно цялата информация, просто да се запознае.

Сами могат ли да си попълнят документите?

Ами голяма част от тях могат.

А иначе тези, дето обикалят, може ли да го хванат, той да му казва аз тук сега искам да взема такива крави, пък той да му ги попълни. Това правите ли го?

Принципно е възможно. Но ние да го попълваме.

Да, вашите. . .

По-скоро не го попълваме, защото след това трябва да го проверяваме, но можем да му обясним какво трябва да направи, защото имаме конфликт на интереси. Примерно вие ако искате да кандидатствате, не мога аз да ви направя бизнес плана и след това да го проверявам този бизнес план като организация. Просто не става. Но пък отговаряме, работим с всички браншови организации, абсолютно на всички въпроси на земеделските производители отговаряме и подпомагаме подготовката по този начин чрез информация на техните проекти. Пак казвам, аз съм сигурен, че голяма част от земеделските производители, ако се запознаят наистина в подробности с възможностите на програмата, ще могат да си подготвят сами проектите или с много по-малка външна помощ.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю