Интервю на Кирил Вълчев с министъра на финансите Племен Орешарски в предавенато "Седмицата" на Дарик радио
Може ли да се каже така, че ЕС сменя МВФ?
Зависи от гледната точка. Ако ние имаме нужда само и единствено отвън да ни дават съвети как да водим икономическата си и фискална политика, тогава може да употребим израза, че Европейската комисия сменя фонда. Аз бих интерпретирал по друг начин. България натрупа в последните 10 години доста капацитет по отношение на воденето на благоразумна фискална и макроикономическа политика и по-скоро бих искал и в следващите години не някой отвън да ни подсказва каква политика да водим, а по-скоро ние сами да взимаме благоразумни решения и отвън по-скоро да подкрепят политиката, която водим. Междувпрочем на последния ЕКОФИН беше разгледана българската конвергентна програма. Тук ще отворя една скоба за по-широката публика. . . ЕКОФИН, това е съветът, първо, ЕКОФИН, да кажем, това е Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси.Точно така, това е Съвет на финансовите министри на 27-те страни, а конвергентна програма е всъщност плановете за макроикономическа политика в 3-годишен план, които всяка страна членка облича в конвергентна програма. Е, някои страни в стабилизационни програми, тези, които са с прекомерен бюджетен дефицит, в т.ч. и някои стари страни членки съставят стабилизационни програми, които са еквивалент на конвергентна програма. И тези конвергентни програми се разглеждат от Европейската комисия и се одобряват на ЕКОФИН съветите, т.е. конвергентните програми са форма на взаимен контрол, бих използвал израза, от 27-те страни относно макроикономическите политики, които всяка една отделна страна води. Тъй като вече трябва да свикваме с мисълта, че България и централните власти, правителството на България има отговорност не само и единствено пред българските граждани, ами и пред гражданите на останалите 26 страни членки дотолкова, доколкото ние сме ефективен член на този съюз.
Така, и във вторник ЕКОФИН одобрява българската конвергентна програма. След това какво следва? Следва да я изпълним. Не, след това какви други документи трябва да бъдат одобрени, за да започне ефективното превеждане на европейски пари? Това е малко друга тема, макар да имат пряка връзка помежду си. Знаете, че националната стратегическа референтна рамка беше изпратена в Брюксел още в началото на годината. Програмата за реформи, националната програма за реформи също беше съставена и изпратена в Брюксел. Очакваме и по двете коментарите на Брюксел. Т.е. няма връзка, конвергентната програма ако не ни я одобрят, ще идват ли европейски субсидии? Има ли връзка между тази програма и парите? Вижте, няма механизъм, по който да не ни я одобрят. Могат да ни я поправят, т.е. да ни направят бележки и да я поправим. Ние не сме предприсъединителна страна вече, не сме в период на предприсъединяване, когато могат да не ни одобрят документи. Могат да ни критикуват, могат да ни дадат препоръки, могат да ни върнат програмата да я поправим, защото. . . Това е също като МВФ, и на тях им казвахме какъв ръст очакваме годишно на заплатите, каква инфлация очакваме. А не бива и да очакваме да бъде съвършено различно дотолкова, доколкото концепциите за водене на икономическа политика не са концепции на МВФ или на Европейска комисия. Те са разумните концепции, които се подкрепят както от МВФ и от Европейската комисия, така, струва ми се, и от всички независими институции, които наблюдават развитието на всяка страна, в т.ч. и на нашата. Добре, по-нататък ще говорим какво точно сме им казали точно по тези въпроси - за средната заплата, за инфлацията, когато коментираме вътрешните ни въпроси. Още малко на европейската тема за европейските фондове. Заплашена ли е България от лишаване от европейските пари, какъвто намек прави вчера агенция ДПА, говорейки за санкции заради бавното темпо на провежданите от България, тук включва и Румъния, реформи? Не, пряко не е заплашена от санкциониране по отношение на фондовете. Пак ще повторя, че. . . ДПА пише, че няма да получаваме селскостопанските субсидии. Отново ще повторя, че страната има достъп до тези около 13 милиарда евро за следващите 7 години, от които малко над 5 милиарда евро за агрофондовете и около близо 7 милиарда за структурните и кохезионния фондове, и изключително от нас зависи какъв процент от тези фондове ще усвоим. От нашата подготовка на равнище програмиране, на равнище капацитет за усвояване, на равнище изпълнение на практика. По кои оперативни програми има най-сериозни въпроси от Брюксел? Вярно ли е предположението на вестник "Политика", че най-проблемни са регионалното развитие и транспортът? Не е вярно. По всяка програма очакваме коментари на Брюксел. Между другото, оперативните програми, това пропуснах да кажа, също са изпратени в Брюксел в началото на март. Очакваме коментарите и аз се надявам една част от оперативните програми да бъдат одобрени, да вярваме, преди летните ваканции, друга част в ранната есен, което ще отвори реално достъпа до тези фондове. Т.е. есента ще бъдат. . . ще започне получаването на пари в България. Реалистичен срок, да, нито оптимистичен, нито песимистичен. Може да се каже септември - октомври ще бъдат утвърдени оперативните програми, като през това време, бързам да отбележа, през това време напълно е възможно да получим коментари, да доработим някои от тези оперативни програми съобразно коментарите и не бива да правим драма от това. Колко пари.. . Изготвянето на програмите е въпрос на комуникация между комисията и всяка страна членка. Казвам го умишлено, тъй като ние доста драматично приемаме всеки коментар от Брюксел, а това е нормално. В хода на взаимното съгласуване е нормално да ни се правят бележки, да поправяме част от оперативните програми в отделни раздели. Това е практиката на Европейската комисия и взаимоотношението на Европейската комисия с всяка страна членка. Колко пари ще даде българският бюджет, за да бъдат финансирани проектите, за които европейският ще даде тези близо 7 милиарда, отделно 5 за селското стопанство? Ние сме предвидили съфинансиране в размер между 15 и 20 на сто. По някои оперативни програми минималният размер ще бъде 15, по други 20, така че средно 17-18 на сто средства от държавния бюджет ще допълнят средствата, които ще изтеглим от Брюксел. Това какво значи, около 3 милиарда евро? Да, между 2 и 3 милиарда евро за тези 7 години. А ще се върнат ли тези пари у дома, в Европа? Това е една теза от седмицата на вестник "Експрес", правейки сравнение каква част от търговете се печелят от чужди, от европейски фирми, и всъщност се връщат в ЕС, в сравнение с например Унгария, където над 90 процента от търговете се печелели от местни фирми? Пл. Орешарски: Мисля, че така поставен, въпросът не е особено коректен, защото търговете ще се правят в условията на българския закон за обществените поръчки. Ограничения за участие на българския бизнес и на българските фирми практически няма, особено по по-малките оперативни програми, с меките мерки - конкурентноспособност, човешки ресурси. Предполагам, че там голяма част от проектите ще бъдат изпълнявани от български фирми. Те са достатъчно малки проекти, за да заинтересуват мощните, големи, западни компании. И обратно, струва ми се, че в някои оперативни програми - транспорт, околна среда, където проектите са по-големи и ще има по-остра конкуренция, българските фирми ще срещнат конкуренция в лицето не само на европейски компании, ами и на традиционно силно представящи се компании на местния пазар, турски, македонски, така че от нашите компании зависи колко търгове ще спечелят и колко проекти ще използват. Друга евротема - подаването на молба за членство в Европейския валутен механизъм, което обявихте, че ще направите на 20.04. Значи. . . Не, нищо. Бързам да отбележа, че не съм обявил, никога не съм обявил и бих се въздържал да коментирам тази тема, защото диалогът, който провеждаме с ЕК и с Европейската централна банка, е в работен стадий. Никой. . . Значи, нещо криво са ви разбрали. Откъде дойде това 20.04.? Ами, не мога да кажа. Често журналистите са по-нетърпеливи и понякога добавят, така, условия, които никога не са оповестявани. Защото излиза, че ако подадем сега молба, там се стояло в този валутен механизъм две години минимум и 2009-2010 г. България вече трябва да е с евро, а е интересно защо Полша, Чехия и Унгария не кандидатстват. Да, това е така. Европейският валутен механизъм е вид тестов период, през който петте маастрихстки критерия всяка страна доказва, че ги покрива устойчиво. След влизането в ERM II или въпросният валутен механизъм, две години е минималният престой. Той може да бъде и по-дълъг в зависимост от покритието на критериите и от тази гледна точка за нас е по-важно да покрием критериите, а не да броим дните, месеците или годините, защото дори и за нас ще бъде доста негативно, ако не сме покрили критериитe, но въпреки това влезем в eврозона. Това ще бъде. . .ще крие доста по-големи рискове за българската икономика, отколкото за eврозоната. Сега половината от българите ви казват браво, защото според едно международно проучване 47 процента от българите били против еврото, понеже чакат да им поскъпне животът. Нека ви кажа няколко неща. Първо, българският проект, който излезе успешен и съдейства за макроикономическа стабилизация, не е еврото, а е паричният съвет и за нас е много по-важно да обезпечим в следващите периоди гладкото функциониране на паричния съвет. Ако ние това направим, до голяма степен ние обезсмисляме срока, в който ще приемем еврото. Защо? Ние и сега по същество работим с евро. Левът представлява еквивалент на еврото и колкото по-добри условия осигурим в следващите години за гладко функциониране на паричния съвет, толкова по-безпрепятствено ще заменим лева с евро и не очаквам никакви ценови флуктоации. . . Е, кога очаквате да стане тази замяна? Вие го казахте - минимум след три години. Максималните срокове нека не ги коментираме, но пак ще повторя - важното е да покрием критериите. Между другото, понеже поставихте въпроса защо някои страни не си поставят по-амбициозни цели в сравнение с нас. . . Ами, те са сериозни държави. Значи имат аргументи. Повечето от тях не покриват тези критерии. За сравнение, към настоящия момент България покрива четири от петте маастрихстки критерия и единственият, който не сме покрили и който в следващите няколко години ще имаме известни проблеми, е инфлационният критерий, но страните, които вие цитирахте не покриват по два, три и повече критерия. С тази конвергентна програма, която е била приета от ЕКОФИН, пишело, че очакваната инфлация през следващите три години е 3-4 процента. Вярно ли е? Да, това е в макрорамката ни. Още когато. . . А колко трябва да е по маастрихсткия критерий? Около три, малко под три. Маастрихсткият критерий се изчислява текущо, инфлацията в трите най-добре представящи се страни плюс допустим коридор над него, така че цифрата не е фиксирана, но практиката от последните години показва, че референтната стойност е малко под три. Тоест, сега, ако го закъсат европейците, другите европейски държави и инфлацията им скочи, ние ще покрием критерия без нищо да правим? Да, формално така ще се получи. Инфлацията не скача обаче по. . . така произволно, тъй като преобладаващата част европейски страни имат изключително стегната макроикономическа и фискална политика и изключително добър контрол от тази гледна точка върху инфлационните процеси. Сега да отчетем първото тримесечие. Днес е последният му ден. Как стоят нещата с данъчните приходи, за които вие имахте притеснение? Данъчните приходи са съобразно очакванията ни. А предварителните данни към тримесечието сочат, че общите данъчни приходи ще бъдат преизпълнени в порядъка на около 15 процента спрямо първите три месеца на предишната година. В структурно отношение обаче имаме известни проблеми с приходите от ДДС. Проблеми, за които ние доста говорихме предната половина на предната година, т.е. втората половина на предишната година, в хода на подготовката на бюджета за тази година. Има обективни предпоставки. Въведохме нов закон за ДДС, който е напълно хармонизиран с Шестата директива на ЕК. Той е по-либерален. И поне да се събира по-малко... Той е доста по-либерален в сравнение с действащия у нас до края на 2006 г., а основният фактор, има много фактори, които го отличават от стария, но основният фактор е изпускането на около месец и половина спрямо предходния режим, т.е. сега българските данъкоплатци, които внасят стоки от ЕС, декларират месеца, следващ месеца на доставката. За сравнение, при предишния закон плащането на ДДС ставаше веднага, още на границата. Това е ключовият фактор, обективен, пак повтарям, от който се притеснявахме и който планирахме като фактор, който ще доведе до известни загуби. Тези загуби са планирани в определена степен в бюджета. Спомняте си, че при дискусията на бюджет 2007 планирахме около 450 млн. лева по-малко приходи от ДДС, на сравнителна база. А очаквам в следващите месеци приходите и от този данък да се възстановят на обичайните или близки до обичайните равнища, но имаме готовност и правим административни усилия на този етап да пресечем възможни опити за източване на ДДС. Вече помогна, по европейск... Работим с МВР, прокуратурата, имаме много добра координация с тях. Предстои да обсъждаме сигнали, които имаме за тези първи няколко месеца от лоши практики, практикуващи наши клиенти. Каква например нова евросхема са хванали нашите? Не бих коментирал, не бих коментирал такива детайли. Предполагам, че няма да са интересни за по-широката публика. Ще си запазя възможността да го коментирам със специализираните органи на МВР и прокуратурата. А, ако нещата обаче не се оправят, не започнат да постъпват според очакванията ви приходи в бюджета от ДДС, какви мерки и промени в данъчното законодателство мислите да направите? Рискове винаги има, но аз вече изразих увереност, че ще се справим с приходите от ДДС. Това показват междувпрочем и цифрите. Ако се проследят приходите за януари, февруари и март, тенденцията е много благоприятна и нямам сериозни притеснения. А тази реформа, която мислите да направите в Националната агенция за приходите, има ли връзка със събираемостта на данъците и която впрочем стана основание да се говори през седмицата за напрежение, на вас лично, с БСП, които защитавали 33-те териториални дирекции? Аз не знам точно какво е коментирано. Знаете, че реформата и стартирането на НАП беше миналата година. Това, което се коментира понастоящем, е елементи, които да усъвършенстват работата, а не някакви кардинални реформи в... Така че, струва ми се, на този етап има известно неразбиране и прекомерни. . . А няма ли да направите от 33 териториални дирекции между 6 и 10? Естествено, че няма да ги направим така. Тридесет и трите дирекции ще си останат така, както са си работили досега. И, пак ви казвам, очевидно има някакво неразбиране, което предстои да се дискутира, за да се осъществят оптимизиращите промени в една по-спокойна среда, а не в условия на истерия. Тъй като на никого не е потребно в момента, особено в първата година на членството, където рискът по отношение на приходите е малко по-голям. Не са необходими коментиране на неща, които в основата си не са верни. А добре де, а докъде стига все пак това неразбиране в някои среди от БСП? Имате ли заместник вие момента от БСП? Георги Кадиев заместник-министър ли е, след като си подаде според вестниците оставката, или не е заместник-министър? Идва ли на работа. . . Ами аз нямам информация да си е подал оставка. Не ме е уведомил да си е подал оставка. Георги Кадиев си изпълнява функциите на заместник-министър. Вие даже я коментирахте, г-н Орешарски, тая оставка, че всеки си избира пътя в живота, нещо такова бяхте казал. Да, мога да повторя, че всеки може да си подаде оставката, но към настоящия момент никой от заместниците ми не си е подавал оставка. Тоест Георги Кадиев си е заместник-министър на финансите. . . Разбира се, че си е заместник-министър. И нямате никаква информация, че това ще се променя. . . . И мога да оценя работата му като удовлетворителна. Така че, струва ми се, в този случай също има излишен шум, отчасти предизвикан и от едно негово интервю, разбира се. А излишен шум ли са коментарите за ваши сблъсъци с министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова, специално за пенсиите? Има ли пари да вдигнете пенсиите не с 8.5, а с 10 процента? С министър Масларова винаги сме имали много добри взаимни отношения. Продължаваме да имаме такива. А това, че в отделни аспекти на макроикономическата политика имаме противоречия, е по-скоро естествено, отколкото да търсите субективни елементи. Разбира се, че работата на социалния министър е по-различна, отколкото на финансовия министър. А по отношение на конкретния ви въпрос за пенсиите, какво значи в бюджета да има пари за по-високо увеличение на пенсиите? В бюджета има точно толкова пари, колкото е гласувал парламентът и нито лев повече. Друг е въпросът. . . Той парламентът беше гласувал 8.5. Осем и половина и в бюджета има за 8.5. Всяко отклоняване от параметрите по бюджета предполага източник, по-добро изпълнение на приходите или икономии на разходите. Не е невъзможно, бих искал да заявя, и в минали години сме правили подобни неща, когато намерим източник, т. е. вместо един разход направим друг, или имаме по-добри приходи от планираните пак от парламента и одобрени със закона, и част от това преизпълнение на приходите се насочи в някое разходно направление. Но въпросът дали има пари в бюджета, от тази гледна точка не е достатъчно коректен. Сега, ще има или няма да има увеличение на пенсиите, вие, ако вие трябва да вземете това решение, като експерт какво ще предложите? Ще има увеличение с 10 процента? Аз изпълнявам закона за бюджета. Законът за бюджета е разчетен 10 процента актуализация на заплатите в публичния сектор и 8.5 актуализация на пенсиите. А как гледате на идеите да се ползва фискалният резерв? А, ако, нека уточним този въпрос, ако до средата на годината има политическо решение за 10 на сто актуализация на пенсиите, ще направим всичко възможно да го обезпечим финансово. А да се бърка в резерва? Има най-различни идеи. Пак подчертах аз какви са източниците. Или ще предложим икономии на определени разходи, или ще видим как върви изпълнението до май-юни. Има време, ще се очертаят тенденции. Така че източник ще намерим, пак подчертавам, ако има такова политическо решение. А пак ви питам за идеите да се вземат пари от резерва за най-различни работи, то не само за пенсиите е резервът? Резервът, тук в коментарите според мен също има известно неразбиране. Резервът не може да бъде източник на разходи. А каквото и да се харчи, то се отразява по бюджета и отново трябва да се намери източник. Резервът може да бъде източник на разходи, ако разходите, извънредните, са толкова големи, че бюджетът отиде на дефицит. Тогава този дефицит ще се финансира от фискалния резерв, от изменение в салдото на фискалния резерв.Но няма механизъм, по който да се вземат пари от резерва, да се изхарчат и това да не се отрази на дефицита в бюджета. Сега, като заговаряте за дефицит, стигаме до въпроса, който не съм сигурен колко от слушателите ни разбират, почти като заклинание звучи това, дефицитйт по текущата сметка на платежния баланс. Но според коментарите, които МВФ прави, България няма да може да изпълни очакванията на правителството за около 13.5 процента от брутния вътрешен продукт и ще отиде на 15.5-16 процента. Това какво би означавало? Проблемът бил в голямото вътрешно търсене. Ами прав сте. Дефицит по текущата сметка говори на малко хора нещо. Затова аз ще се опитам да поясня, че дефицитът по текущата сметка има в основата си дефицита по външнотърговския баланс и по външнотърговския обмен. И за съжаление в последните години с ускоряване на растежа и с притока на чуждите инвестиции негативното външнотърговско салдо расте, откъдето расте и дефицитът по текущата сметка. На обикновен език това означава, че внасяме доста повече, отколкото изнасяме. Това е в резултат, точно така, на солидното вътрешно търсене, изпреварващо възможностите на икономиката ни да го посрещне. Тоест да го произведе. Да го произведе. И заради това внасяме, купуваме чужди работи и закъсваме. Потребяваме вносни стоки все повече и това е ключов рисков фактор в средносрочен план. Това е факторът, който ни кара ние в Министерство на финансите да бъдем по-предпазливи, не защото сме лоши хора, а защото мислим не само за днес, а мислим и в средносрочен план за запазване на макроикономическата стабилност. Това предполага известни мерки за контрол на публичните разходи дотолкова, доколкото правителството не може да контролира разходите на домакинствата и на бизнеса. Единственото, което може да прави, е да контролира своите разходи и по този начин да компенсира недостатъчните спестявания в сектора на домакинствата и сектора на бизнеса. А дефицитът по текущата сметка за миналата година ни е 16.3. Той е най-високият в Европа след Латвия, където е около 20. Това предполага още по-внимателна макроикономическа политика тази и следващата година. Малко за данъчната политика. Какво мислите за единен корпоративен данък, единни данъчни ставки, не само корпоративни, в цяла Европа, в целия Европейски съюз? Ами това е фантазия. Всичките държави членки са много ревниви към равнището на прякото облагане и те го възприемат, с основание, аз също се присъединявам към това мнение, че това е елемент на икономически суверенитет и на свобода на отделните правителства да правят политики, в случая данъчна политика. Знаете, че... Иначе ние трябвало да си вдигнем десетте процента корпоративен данък, защото няма да сложат толкова нисък, ако има обща. . . Ако хипотетично приемем, че Европа ще върви към уеднаквяване на ставката, да, вероятно ние ще трябва да си вдигнем данъка, но пак повтарям, това е фантазия. Не очаквам в следващите поне пет години, да не споменавам и по-дълга цифра, да има разбирателство по този въпрос. Добре, а като е нисък този данък, през тези три месеца виждате ли вече някакъв ефект? Защото, знаете ли, например вестник "Пари" под главата си тази седмица е обобщил - първи си тръгва "Мегле", след това "Американ стандарт", "Шел газ" продаден във Франция, "Униливър" отлетяха в Румъния. Противно на очакването, че ние като сложим много нисък данък тук ще започнат да идват големи чужди инвеститори, се откриват примери и за тръгващи си инвеститори. По никакъв начин не бих направил връзка между равнището на облагане и корпоративните решения, например, на "Американ стандарт", една от големите, уважавани компании, да излезе от съответния бизнес, в това число и от България, въпреки че в България е най-добрият им завод от тяхната глобална система. Те просто имат корпоративно решение да не се занимават повече с този тип бизнес и да го разпродадат, за да се съсредоточат върху другите им производства - считат, че в тях имат сравнително преимущество. Но това са техни корпоративни планове и от моя гледна точка нямат никаква връзка с равнището на корпоративно облагане у нас, нито с инвестиционния климат у нас. Да, винаги има компании, които и излизат, не само влизат. Трябва да свикнем с тази мисъл, че наред с влизащите компании, между другото, никой не отбелязва влизащите компании, а се използва поводът в момента, че няколко компании преструктурират своята си дейност, нали. И в бъдеще ще има такива моменти, когато инвеститори, които продават бизнесите си, в това число и в България функциониращи, нали, по същество може да се обясни, че те напускат, но в същото време някой купува тези бизнеси, т.е. влиза пък в страната. В по-дългосрочен план предвиждате ли следващата година да се променят съотношенията между данъчните ставки за бизнеса и личните данъци, нещо впрочем критикувано като политика от десницата? Те казват - прекалено много плащат хората, които работят, хората на. . . Десницата би трябвало да има друга теза, не да пледира за намаляване на потребителските данъци, а на корпоративните данъци. Но у нас, както винаги, има известно объркване между тезите. А ние имаме сравнително добро съотношение между корпоративно и лична подоходно облагане с предимство за корпоративното, което създава стимулите за растеж. Нали, потребителските доходи и високото потребление не създават стимули за растеж, то създава стимули за външноикономически дефицити, както виждаме в последните години. Ако видим практиката на другите страни, ще ви дам за пример най-често използвания - Ирландия. В Ирландия корпоративния данък е 12.5, а личният подоходен данък в най-горната си ставка е 42 процента. Това не пречи на Ирландия, а напротив, това е целенасочена политика - да се насърчава развитието, а не текущото потребление. Това във връзка и с това колко много купуваме и това ни затруднява. . . Това е във връзка и с основния ни макроикономически риск, но това е във връзка и с нормалната икономическа логика. Нали, както виждате, при Ирландия спредът между, разликата между корпоративен данък и личен подоходен данък е двойна в сравнение с нас, но това не ги притеснява. Напротив, те така считат, че е благоприятно за развитие на икономиката. Ние, както винаги, имаме по-различни мнения от рационалните. Уверено звучите. Може би. . . видяхте ли шегата в "24 часа" - Орешарски пада от стола, обаче не, не в правителството, ами като сте бил в кабинета на министър-председателя, нещо паркетът бил неравен, паднал сте и това става повод за ремонт на кабинета. Няма вечни столове, и в прекия, и в буквалния смисъл. Статията беше по повод на остарелите мебели в кабинета на премиера. Чак падане не е имало, но, ако така ще звучи по-добре за публиката, може и така да се интерпретира, че един стол, на който краката доста се клатеха, нали, очевидно стар стол, нали, беше сменен.
