Асен Личев: Чака ни безводие
Асен Личев: Чака ни безводие / netinfo
Небивала суша заплашва България, за това предупреди Асен Личев, началник на отдел в Дирекция „Води” към Министерството на околната среда и водите. Интервю на Ралица Василева.

Оттокът на реките през май е изключително тревожен. Почти всички реки текат с водно количество, което е под средно многогодишното. Само две реки имат повишение на нивото – това са Огоста и Тунджа и то благодарение на това, че за тях има язовири и в момента те са причина за тяхното покачване. Като цяло най-тревожно е състоянието на реките в Черноморския район, където общо те текат с 35,7 от средно многогодишното водно количество, като направим съпоставка и с данните за състоянието на подземните води, което също така не е било толкова критично за последните 7–8 години, то е необходимо да се подготвим за едно сушаво лято.


Какво означава това за един обикновен човек?

Това означава, че няма да има вода, за да се компенсира дефицитът на вода за растенията, които в момента растат най-усилено, и за реколтата. Докато състоянието на питейните язовири, а те са само 10 от комплексните и значими, е много добро, те са пълни 75% и водата от тях, ако се използва само за питейни нужди гарантирам, че няма да има проблеми, то за останалите райони на страната – а те са болшинството, които се водоснабдяват от подземно води – въобще няма гаранция, че няма да се стигне до някакъв режим. Такива места, най-засегнати, ще бъдат Добруджа, Северна България, част от Тракийската низина, където предимно водоснабдяването е от подземни води, и най-вече там, където водохващанията са течащи речни води – Троян, Ловеч, част от Благоевград, където е почти сигурно, че ако не се въведе строга икономия на вода, ще има режим през лятото.

Кой трябва да въведе този режим, кой ще съблюдава той да бъде спазван?

Това е въпрос на морала на всеки човек. Нашите съграждани отсега трябва да си правят сметка и всичко възможно да разхищават по-малко вода от водопровода, по всякакъв начин да ограничат ползването включително и на кладенците за собствени нужди от подземни води.

Има ли проблем с водоснабдяването на София?

Язовир „Искър” се намира в едно от най-добрите състояния, в което е възможно да се намира, въпреки липсата на снежна покривка и въпреки липсата на валежи. В момента язовир „Искър” е завирен 78%, има наличен обем 512 млн. куб. метра, което означава, че безапелационно за тази година е осигурено питейното водоснабдяване на столицата. С което не искам да кажа, че от него водата трябва просто да са разхищава. Също така искам да отбележа, че на всичките питейни язовири, където има ВЕЦ-ове, те се използват само при подчинен режим. Работата им е свързана само с водата, която се пуска за питейно-битовото водоснабдяване на населението. До следващия валежен сезон – октомври-ноември, ако е нормално, ние правим над 50-процентна прогноза, че няма да има кризи във водоснабдяването от комплексните и значими язовири. Но пак да направя тази уговорка – повече от поливната от територията на страната е независима от питейното водоснабдяване с комплексно значими язовири.

Какви мерки се обсъждат на държано ниво в случай, че процесът на затопляне продължи и тази година не е последната такава суша?

Сформирана е работна група между експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите, които да предложат до края на месеца всички алтернативни мерки за довършване и изграждане на нови язовири за питейно-битово водоснабдяване, защото най-уязвимите места са тези реки, където водата просто си изтича, колкото и да е оскъдна, зад територията на страната.

Колко язовири е необходимо да бъдат построени?

С три–четири язовира ще се посрещне насрещната нужда на най-засегнатите райони в рамките на 5 години. А иначе, доколкото знам от разчетите на колегите от регионалното развитие и благоустройството, то те са около десетина.

В кои части на страната?

Най-вече в Централна България и то в северната част, т.нар. язовир „Черни Осъм”. Другият е спорен, който е за водоснабдяване на Благоевград, защото там се оказа, че той е проектиран при условията на развит социализъм и е проразмерен. Но има някои, които искам да подчертая в момента, които се нуждаят от коренна преоценка – язовира на Кюстендил представлява един потенциално опасен обект, който можа да наводни града.